След 60-годишно търсене: Тайната на оранжевите котки най-накрая е разкрита
След 60 години търсене генетиците най-сетне идентифицираха гена, който стои в основата на мармаладовата багра при домашните котки.
Два самостоятелни екипа от откриватели откриха, че огненият пух по обичаните ни нокти евентуално е резултат от изчезнал сегмент от ДНК в некодираща белтъците част от генома на котката.
„ Това е генетична тайнственост, главоблъсканица “ , споделя генетикът от Станфордския университет Грег Барш пред Сара Риърдън в Science.
Барш и сътрудниците му откриват, че котешките кожни кафези, от които пониква оранжева четина, експресират 13 пъти повече РНК от ген, наименуван Arhgap36, спрямо кожните кафези на котки без оранжева четина.
Очаквайки да открият, че кодиращият протеин сектор на свръхпродуктивния ген Arhgap36 е мутирал, откривателите с изненада откриват, че вместо това предшестващата го поредност съдържа делеция, която евентуално визира останалата част от експресията на гена.
Делецията от 5 килобази е била налице при всяка оранжева котка, която откривателите са изследвали от база данни от 188 котки, включваща 145 оранжеви, 6 калико/тортоишъл и 37 неоранжеви котки.
Едно от откритията не беше изненада. Както от дълго време се предполагаше, мутиралият ген се намира в Х-хромозомата на котката, което изяснява за какво оранжевият цвят наподобява толкоз друго при двата пола. Повечето оранжеви котки са мъжки, до момента в който множеството женски котки с известно количество оранжева четина приключват с пачуърк от разнообразни цветове.
„ Взети дружно, тези наблюдения дават безапелационни генетични и геномни доказателства, че делецията предизвиква оранжев цвят, обвързван с пола “ , пишат Барш и екипът в публикацията си.
Откакто хората за пръв път са заживели дружно с котки преди близо 10 000 години, е любопитно, че черна и оранжева котка могат да станат родители на непредвидена гама от котешки цветове. Мъжките котенца от тази двойка са най-вече оранжеви или черни, както може да се чака. Но женските котенца могат да имат пъстрота от черно, оранжево и бяло, присъща за калико, или оранжев цвят, присъщ за костенурката, разпилян в черната четина.
И двата екипа потвърдиха, че разновидността, виновна за оранжевата четина, се намира в Х-хромозомата, заради което сред половете могат да се появят такива ясни разлики в цветовото оформяне.
За разлика от мъжете, които имат единствено едно копие на тази разновидност в своята единствена Х-хромозома, дамите имат две копия - по едно във всяка от Х-хромозомите, които получават от всеки родител.
Бозайниците случайно инактивират една от двете Х хромозоми във всяка от клетките си, с цел да избегнат експресирането на остатък от артикули на хромозомата. По този метод женските оранжеви котенца имат дейна оранжева разновидност в някои от разрастващите се тъкани на кожните им кафези, тъкмо до прилежащите кафези, в които Х хромозомата с мутиралия ген е деактивирана.
В редките случаи, когато и двете Х-хромозоми носят разновидността, женската се трансформира в космато огнено кълбо, също толкоз рижаво, колкото и всеки мъжки.
Оранжевите котки имат занимателната известност на не най-умните представители на своя тип. Като оставим настрани анекдотите, сходни връзки сред котешката багра и познавателните качества не са научно подкрепени, като няма явни отрицателни последствия от тази разновидност за здравето или психическото благоденствие.
Известно е, че Arhgap36 предизвиква проблеми в развиването на други животни, когато е прекомерно или незадоволително функционален. Но наподобява, че при оранжевите котки генът е свръхекспресиран единствено в разрастващите се и зрели пигментни кафези, наречени меланоцити.
„ Разликата сред костенурковите и оранжевите котки е в съществуването на спомагателна разновидност на бяло леке при оранжевите, която въздейства на способността на разрастващите се меланоцити да оцеляват, до момента в който мигрират надалеч от нервния гребен, позволявайки на оживелите меланоцитни клонове да се уголемяват в по-голяма област на тялото “ , изясняват Барш и сътрудниците му.
Второто изследване, ръководено от генетикът от университета Кюшу Хидехиро Тох, също разпознава Arhgap36 като гена на оранжевата котешка кожа. Те откриват, че по-голямата експресия на този ген потиска гените на цветните пигменти, като измества тъмнокафявите до черни пигменти еумеланин към червеникавите до жълти пигменти феомеланин.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Два самостоятелни екипа от откриватели откриха, че огненият пух по обичаните ни нокти евентуално е резултат от изчезнал сегмент от ДНК в некодираща белтъците част от генома на котката.
„ Това е генетична тайнственост, главоблъсканица “ , споделя генетикът от Станфордския университет Грег Барш пред Сара Риърдън в Science.
Барш и сътрудниците му откриват, че котешките кожни кафези, от които пониква оранжева четина, експресират 13 пъти повече РНК от ген, наименуван Arhgap36, спрямо кожните кафези на котки без оранжева четина.
Очаквайки да открият, че кодиращият протеин сектор на свръхпродуктивния ген Arhgap36 е мутирал, откривателите с изненада откриват, че вместо това предшестващата го поредност съдържа делеция, която евентуално визира останалата част от експресията на гена.
Делецията от 5 килобази е била налице при всяка оранжева котка, която откривателите са изследвали от база данни от 188 котки, включваща 145 оранжеви, 6 калико/тортоишъл и 37 неоранжеви котки.
Едно от откритията не беше изненада. Както от дълго време се предполагаше, мутиралият ген се намира в Х-хромозомата на котката, което изяснява за какво оранжевият цвят наподобява толкоз друго при двата пола. Повечето оранжеви котки са мъжки, до момента в който множеството женски котки с известно количество оранжева четина приключват с пачуърк от разнообразни цветове.
„ Взети дружно, тези наблюдения дават безапелационни генетични и геномни доказателства, че делецията предизвиква оранжев цвят, обвързван с пола “ , пишат Барш и екипът в публикацията си.
Откакто хората за пръв път са заживели дружно с котки преди близо 10 000 години, е любопитно, че черна и оранжева котка могат да станат родители на непредвидена гама от котешки цветове. Мъжките котенца от тази двойка са най-вече оранжеви или черни, както може да се чака. Но женските котенца могат да имат пъстрота от черно, оранжево и бяло, присъща за калико, или оранжев цвят, присъщ за костенурката, разпилян в черната четина.
И двата екипа потвърдиха, че разновидността, виновна за оранжевата четина, се намира в Х-хромозомата, заради което сред половете могат да се появят такива ясни разлики в цветовото оформяне.
За разлика от мъжете, които имат единствено едно копие на тази разновидност в своята единствена Х-хромозома, дамите имат две копия - по едно във всяка от Х-хромозомите, които получават от всеки родител.
Бозайниците случайно инактивират една от двете Х хромозоми във всяка от клетките си, с цел да избегнат експресирането на остатък от артикули на хромозомата. По този метод женските оранжеви котенца имат дейна оранжева разновидност в някои от разрастващите се тъкани на кожните им кафези, тъкмо до прилежащите кафези, в които Х хромозомата с мутиралия ген е деактивирана.
В редките случаи, когато и двете Х-хромозоми носят разновидността, женската се трансформира в космато огнено кълбо, също толкоз рижаво, колкото и всеки мъжки.
Оранжевите котки имат занимателната известност на не най-умните представители на своя тип. Като оставим настрани анекдотите, сходни връзки сред котешката багра и познавателните качества не са научно подкрепени, като няма явни отрицателни последствия от тази разновидност за здравето или психическото благоденствие.
Известно е, че Arhgap36 предизвиква проблеми в развиването на други животни, когато е прекомерно или незадоволително функционален. Но наподобява, че при оранжевите котки генът е свръхекспресиран единствено в разрастващите се и зрели пигментни кафези, наречени меланоцити.
„ Разликата сред костенурковите и оранжевите котки е в съществуването на спомагателна разновидност на бяло леке при оранжевите, която въздейства на способността на разрастващите се меланоцити да оцеляват, до момента в който мигрират надалеч от нервния гребен, позволявайки на оживелите меланоцитни клонове да се уголемяват в по-голяма област на тялото “ , изясняват Барш и сътрудниците му.
Второто изследване, ръководено от генетикът от университета Кюшу Хидехиро Тох, също разпознава Arhgap36 като гена на оранжевата котешка кожа. Те откриват, че по-голямата експресия на този ген потиска гените на цветните пигменти, като измества тъмнокафявите до черни пигменти еумеланин към червеникавите до жълти пигменти феомеланин.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ