Цецо Соколов: Започнахме да играем модерен волейбол, влизане в четворката е реално
След 6 години, в които остави ярка диря в шампионата на Русия, Цветан Соколов се завръща в турския хайлайф. С екипа на Халкбанк и под управлението на Радостин Стойчев някогашният капитан на националния тим ще подсети за себе си при най-хубавите в Шампионската лига. Соколов следи с интерес изявите на България на международното състезание, по тази причина избирането му за събеседник по време на шампионата е повече от разумно.
Цецо, завърши съветската авантюра и се върна на едно познато място – в Халкбанк, Турция. Какви са ти първичните усещания?
– Приключи, да. Тези 6 години в Русия от професионална позиция бяха доста сполучливи. За това време изиграхме 18 финала. И не мога да не съм удовлетворен. От новия сезон съм в Турция, прибирам се в Халкбанк и да ви кажа ми е забавно да видя какво е още веднъж да играеш в евротурнирите, в турското състезание. Нивото се е вдигнало доста. Качествени волейболисти пристигнаха и чакам тежък и забавен сезон с готини мачове. Отделно играем и Шампионска лига. От 5 години не съм взел участие в този шампионат и съм разчувствуван.
Защо избра Халкбанк?
– Първо към този момент бяхме говорили със фамилията, че е време да се приберем близо до България. Освен това Халкбанк си е сложил високи цели за този сезон. И доста желаех да вземам участие в този план. Избрах този тим, тъй като още съм гладен за трофеи и купи. И Халкбанк ми дава тази опция.
Имаше ли други разновидности?
– Имаше, само че тимовете, които дадоха оферти, не даваха вид за присъединяване в Шампионска лига или бяха в далечни дестинации. И по тази причина избрах и да съм по-близо до България, второ тимът е много мощен.
Наясно ли беше, че ще работиш с Радостин Стойчев или това стана в следствие?
– Разбра се в следствие. Отдавна не сме работили дружно. В момента работим сносно, подготвителният развой е на много високо равнище. Това допуска, че тимът ще пораства и ще играе доста добър волейбол. Това, което виждам досега, е, че ще имаме такава опция.
С какво се е трансформирал Стойчев спрямо годините в Италия. И с какво ти?
– Аз съм се трансформирал много, както и той. Той има друго схващане към волейбола, само че би трябвало да признаем, че и самият спорт много се промени. Той е огромен експерт, изисква доста от всеки играч. И както той дава от себе си, по този начин и ние би трябвало да отвръщаме. И на техническо, и на тактическо равнище сме сносно и с неспокойствие чакам да стартират мачовете, с цел да забележим до каква степен сме стигнали.
Тялото готово ли е да издържи на натоварването?
– Мисля, че да. Затова натискаме толкоз в подготвителния интервал. Да кажем, че съумях да си умря лятото, въпреки че гледах да се държа в кондиция. Все отново съм на 35 години, с две тежки интервенции, с хернии… Тялото към този момент може да играе на това високо равнище и се надявам да го покажа.
Следиш ли международното състезание? С какви усещания оставаш?
– Следя и доста се веселя на това, което виждам. За мен тимът ни се показва необикновено и си проличава, че Кико Бленджини си е приключил ужасно работата. Отборът играе на много високо и това, което ме радва, е, страстта и самочувствието на всеки един играч. Радвам се, че Кико е съумял да наложи това да играят умерено против всеки един тим. Това е скъпо.
Изненадва ли те с представянето си нашият тим?
– Не. Знам по какъв начин работи Бленджини (италианецът е някогашен треньор на Соколов в Лубе, б.а.). И ме радва, че момчетата са му повярвали и са оставили да ги води. И съм още по-щастлив, че България още веднъж се връща в Топ 10 на света. Да, сега сме 12-и в ранглистата, само че не е надалеч времето, в което ще сме в десетката.
Къде виждаш най-голямо израстване във волейболно отношение?
– Започнахме да играем модерния волейбол с доста малко неточности, не толкоз рисково. По-рано се залагаше много на риска. В момента виждам противоположното. Модерният волейбол те учи да грешиш малко и да даваш опция на противника да го прави. Този спорт е на неточности – който бърка по-малко, той печели най-после. В актуалния волейбол има по един-двама състезатели на тим, които имат картбланш да рискуват, тъй като те са вътре, с цел да носят точки във значимите моменти. И даже да сбъркат това да не тежи. Отборът ни е спретнат, задружни са и играят като един. И това най-вече ми харесва.
Ти като диагонал схемата с трима посрещачи, които употребява Джанлоренцо Бленджини, по какъв начин я виждаш?
– Да, само че Алекс Николов извършва функционалностите на диагонал, а той в офанзива е ужасно мощен. Обира тази дупка, в случай че можем по този начин да я назовем. Макар че в действителност това не е и дупка, тъй като в същото време имаме опция да посрещаме с четирима души, което е плюс за тима. И рядко съумяват да ни пробият със сервис. И в това време разпределител като Мони Николов, който за мен е един от най-големите гении в международния волейбол, се оправя ужасно със своите задания. И против разпределител, който е 2,05 м и скача още един метър, е доста мъчно да се играе след положително посрещане, тъй като той постоянно е над мрежата и на противниковия тим му е доста мъчно да блокира. Дори без същински диагонал България се оправя брилянтно.
Предстои дуел с Португалия. Какво смяташ, че ще се случи и защо би трябвало да внимава този млад тим?
– Не би трябвало да се подценяват португалците. Както и треньорът им сподели, те ще са освободени, за тях задачата е изпълнена, всичко останало е бонус оттук насетне. И би трябвало да сме съсредоточени. В предишното сме показвали, че можем да спечелим против всички, само че можем и да загубим от по-слаби от нас тимове. Смятам, че Бленджини ще си свърши работата и ще приготви момчетата по верния метод.
При възможен четвъртфинал противник ще бъде Словения, която победихме 2 пъти това лято или САЩ, които са надалеч от предходния си искра. Колко допустимо е влизането в четворката?
– Винаги съм бил положително надъхан. Ако играем както досега, а съм уверен, че ще израстваме с всеки минал мач, е изцяло действително да гледаме напред и за влизане в четворката. Отборът ни играе страховит волейбол и се надявам да продължи да го прави с това самочувствие.
Ако до момента обаче нямаше упования върху тима, в този момент към този момент стартират да се появяват. И може би това ще бъде огромното предизвикателство.
– Винаги е било най-голямото такова. Особено в случай че имаме големи упования. И по-късно са ставали нещастия. Тимът ни е млад и упованията както могат да тежат, по този начин и могат да изградят тези момчета и да им оказват помощ да израснат още повече. Защото в осминафинален мач на елиминации към този момент няма по какъв начин да нямаш упования. Важно е спокойствието.
Каква е рецептата за справяне с упованията?
– Всеки един от играчите да прави своето, с цел да може да помогне на тима.
Цецо, това състезание е шампионата на изненадите. Кое те изненада теб най-вече?
– Отпадането на Япония и на Франция. Япония загуби от Турция, от Канада…Франция очевидно подцени противниците си, а както се видя, всеки е отишъл на това състезание не просто на екскурзия.
Турция е на исторически четвъртфинал. Говори ли се това около теб?
– В Халкбанк всички са супер разчувствани и чакат идващия мач, с цел да видят до каква степен може да стигне отборът.
Хипотетична обстановка – в случай че те викнат за едно състезание – било европейското следващата година или друго, би ли се върнал?
– Аз споделих, че завършвам с националния тим и избирам да не давам отговор на този въпрос. Взех това решение след 17 години в отбора на база тялото ми. То стартира да изнемогва. След тежък сезон не мога да бъда пълностоен за тима, тъй като ми трябват 2-3 седмици да умря, преди да стартира натоварвания. А с националния стартира да се играе седмица след края на шампионатите. Така че дано този въпрос го оставим без отговор.
Матей ще играе в Локомотив. Представяш ли си по какъв начин идващия сезон се връщаш в България да изиграеш един сезон с него?
– Защо не? Аз съм казвал към този момент (в изявление за Тема Спорт, б.а.), че бих се върнал в България. В момента не се получават по този начин нещата, само че в бъдеще си представям да изиграя 1-2 сезона у дома. Пред родна аудитория. В края на краищата съм почнал в България и желая да приключа в България.
Цецо, завърши съветската авантюра и се върна на едно познато място – в Халкбанк, Турция. Какви са ти първичните усещания?
– Приключи, да. Тези 6 години в Русия от професионална позиция бяха доста сполучливи. За това време изиграхме 18 финала. И не мога да не съм удовлетворен. От новия сезон съм в Турция, прибирам се в Халкбанк и да ви кажа ми е забавно да видя какво е още веднъж да играеш в евротурнирите, в турското състезание. Нивото се е вдигнало доста. Качествени волейболисти пристигнаха и чакам тежък и забавен сезон с готини мачове. Отделно играем и Шампионска лига. От 5 години не съм взел участие в този шампионат и съм разчувствуван.
Защо избра Халкбанк?
– Първо към този момент бяхме говорили със фамилията, че е време да се приберем близо до България. Освен това Халкбанк си е сложил високи цели за този сезон. И доста желаех да вземам участие в този план. Избрах този тим, тъй като още съм гладен за трофеи и купи. И Халкбанк ми дава тази опция.
Имаше ли други разновидности?
– Имаше, само че тимовете, които дадоха оферти, не даваха вид за присъединяване в Шампионска лига или бяха в далечни дестинации. И по тази причина избрах и да съм по-близо до България, второ тимът е много мощен.
Наясно ли беше, че ще работиш с Радостин Стойчев или това стана в следствие?
– Разбра се в следствие. Отдавна не сме работили дружно. В момента работим сносно, подготвителният развой е на много високо равнище. Това допуска, че тимът ще пораства и ще играе доста добър волейбол. Това, което виждам досега, е, че ще имаме такава опция.
С какво се е трансформирал Стойчев спрямо годините в Италия. И с какво ти?
– Аз съм се трансформирал много, както и той. Той има друго схващане към волейбола, само че би трябвало да признаем, че и самият спорт много се промени. Той е огромен експерт, изисква доста от всеки играч. И както той дава от себе си, по този начин и ние би трябвало да отвръщаме. И на техническо, и на тактическо равнище сме сносно и с неспокойствие чакам да стартират мачовете, с цел да забележим до каква степен сме стигнали.
Тялото готово ли е да издържи на натоварването?
– Мисля, че да. Затова натискаме толкоз в подготвителния интервал. Да кажем, че съумях да си умря лятото, въпреки че гледах да се държа в кондиция. Все отново съм на 35 години, с две тежки интервенции, с хернии… Тялото към този момент може да играе на това високо равнище и се надявам да го покажа.
Следиш ли международното състезание? С какви усещания оставаш?
– Следя и доста се веселя на това, което виждам. За мен тимът ни се показва необикновено и си проличава, че Кико Бленджини си е приключил ужасно работата. Отборът играе на много високо и това, което ме радва, е, страстта и самочувствието на всеки един играч. Радвам се, че Кико е съумял да наложи това да играят умерено против всеки един тим. Това е скъпо.
Изненадва ли те с представянето си нашият тим?
– Не. Знам по какъв начин работи Бленджини (италианецът е някогашен треньор на Соколов в Лубе, б.а.). И ме радва, че момчетата са му повярвали и са оставили да ги води. И съм още по-щастлив, че България още веднъж се връща в Топ 10 на света. Да, сега сме 12-и в ранглистата, само че не е надалеч времето, в което ще сме в десетката.
Къде виждаш най-голямо израстване във волейболно отношение?
– Започнахме да играем модерния волейбол с доста малко неточности, не толкоз рисково. По-рано се залагаше много на риска. В момента виждам противоположното. Модерният волейбол те учи да грешиш малко и да даваш опция на противника да го прави. Този спорт е на неточности – който бърка по-малко, той печели най-после. В актуалния волейбол има по един-двама състезатели на тим, които имат картбланш да рискуват, тъй като те са вътре, с цел да носят точки във значимите моменти. И даже да сбъркат това да не тежи. Отборът ни е спретнат, задружни са и играят като един. И това най-вече ми харесва.
Ти като диагонал схемата с трима посрещачи, които употребява Джанлоренцо Бленджини, по какъв начин я виждаш?
– Да, само че Алекс Николов извършва функционалностите на диагонал, а той в офанзива е ужасно мощен. Обира тази дупка, в случай че можем по този начин да я назовем. Макар че в действителност това не е и дупка, тъй като в същото време имаме опция да посрещаме с четирима души, което е плюс за тима. И рядко съумяват да ни пробият със сервис. И в това време разпределител като Мони Николов, който за мен е един от най-големите гении в международния волейбол, се оправя ужасно със своите задания. И против разпределител, който е 2,05 м и скача още един метър, е доста мъчно да се играе след положително посрещане, тъй като той постоянно е над мрежата и на противниковия тим му е доста мъчно да блокира. Дори без същински диагонал България се оправя брилянтно.
Предстои дуел с Португалия. Какво смяташ, че ще се случи и защо би трябвало да внимава този млад тим?
– Не би трябвало да се подценяват португалците. Както и треньорът им сподели, те ще са освободени, за тях задачата е изпълнена, всичко останало е бонус оттук насетне. И би трябвало да сме съсредоточени. В предишното сме показвали, че можем да спечелим против всички, само че можем и да загубим от по-слаби от нас тимове. Смятам, че Бленджини ще си свърши работата и ще приготви момчетата по верния метод.
При възможен четвъртфинал противник ще бъде Словения, която победихме 2 пъти това лято или САЩ, които са надалеч от предходния си искра. Колко допустимо е влизането в четворката?
– Винаги съм бил положително надъхан. Ако играем както досега, а съм уверен, че ще израстваме с всеки минал мач, е изцяло действително да гледаме напред и за влизане в четворката. Отборът ни играе страховит волейбол и се надявам да продължи да го прави с това самочувствие.
Ако до момента обаче нямаше упования върху тима, в този момент към този момент стартират да се появяват. И може би това ще бъде огромното предизвикателство.
– Винаги е било най-голямото такова. Особено в случай че имаме големи упования. И по-късно са ставали нещастия. Тимът ни е млад и упованията както могат да тежат, по този начин и могат да изградят тези момчета и да им оказват помощ да израснат още повече. Защото в осминафинален мач на елиминации към този момент няма по какъв начин да нямаш упования. Важно е спокойствието.
Каква е рецептата за справяне с упованията?
– Всеки един от играчите да прави своето, с цел да може да помогне на тима.
Цецо, това състезание е шампионата на изненадите. Кое те изненада теб най-вече?
– Отпадането на Япония и на Франция. Япония загуби от Турция, от Канада…Франция очевидно подцени противниците си, а както се видя, всеки е отишъл на това състезание не просто на екскурзия.
Турция е на исторически четвъртфинал. Говори ли се това около теб?
– В Халкбанк всички са супер разчувствани и чакат идващия мач, с цел да видят до каква степен може да стигне отборът.
Хипотетична обстановка – в случай че те викнат за едно състезание – било европейското следващата година или друго, би ли се върнал?
– Аз споделих, че завършвам с националния тим и избирам да не давам отговор на този въпрос. Взех това решение след 17 години в отбора на база тялото ми. То стартира да изнемогва. След тежък сезон не мога да бъда пълностоен за тима, тъй като ми трябват 2-3 седмици да умря, преди да стартира натоварвания. А с националния стартира да се играе седмица след края на шампионатите. Така че дано този въпрос го оставим без отговор.
Матей ще играе в Локомотив. Представяш ли си по какъв начин идващия сезон се връщаш в България да изиграеш един сезон с него?
– Защо не? Аз съм казвал към този момент (в изявление за Тема Спорт, б.а.), че бих се върнал в България. В момента не се получават по този начин нещата, само че в бъдеще си представям да изиграя 1-2 сезона у дома. Пред родна аудитория. В края на краищата съм почнал в България и желая да приключа в България.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ