Ще има ли България ски туризъм след 50 години? „Хемус“ ще търси отговора
След 50 години в България ще има ли към момента ски туризъм? Ще развива ли типа земеделие, особено през днешния ден за тукашните ширини? Как ще живеят хората при по-високите температури, каквито се чака да се открият трайно на Земята? На тези и други въпроси, свързани с климатологията и околната среда, интензивно ще търси отговори новият български суперкомпютър „ Хемус “. Подобни разбори се вършат по целия свят, само че преимуществото в тази ситуация е, че екипът ще се концентрира съответно върху нашата страна.
„ В рамките на проучванията по нашия план се вършат съответни разбори на показатели, на въздействия на разнообразни типове действия, свързани с България, с небосвод 30-50 години “, посочи член сътрудник Светозар Маргенов, началник на плана за Центъра за върхови достижения и шеф на института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките.
Сега е времето да се реши какво вършим – дали ще имаме ски туризъм, дали ще развиваме този тип земеделие и по какъв начин ще живеем при по-високите температури, които се чакат. “
преди броени седмици, а от няколко дни публично участва и в влиятелната международна ранглиста TOP500 на най-мощните суперкомпютри.
Два български суперкомпютъра са в международния TOP500: Кой по какъв начин се класира?
Светозар Маргенов сподели, че сега към този момент има планувани действия по 11 разнообразни плана. Наред с проучвания в региона на климатологията, суперкомпютърът на Българска академия на науките ще се употребява и за откриването на нови лекарствени молекули. А една от забавните тематики е обвързвана с провокациите към световното застаряване и търсенето на лекарства в тази посока.
От екипа в Центъра обръщат особено внимание на „ по-българските неща “, стъпващи върху особеностите на локалната среда и стопанска система. Едно от тях е създаването на логаритми с изкуствен интелект, пригодени за българския език:
нещо, което в случай че сами не си го създадем, даже да си го купим, няма да бъде толкоз положително “, означи Маргенов.
Всеизвестно е, че разработките на интернационалните софтуерни компании стъпват върху най-масовите западни езици. И до момента в който главните бази данни, с които се „ хранят “ логаритмите, са главно на британски, испански, немски, разумно крайните артикули също биват приспособени най-добре към тях – а употребяваният от едвам няколко милиона души български език е измежду най-неглижираните.
Българска академия на науките към този момент имат разработка по тази линия – медицински диктофон, предопределен за хора със зрителни и слухови проблеми, който може да разпознава българска тирада и да я транскрибира в писмена. Проф. Анета Караиванова означи, че главното предизвикателство е обвързвано с усъвършенстването на логаритмите, тъй че да се реализира оптимално висок % на съвпадане сред казаното устно и писмения запис. По думите ѝ AI екипът към този момент е постигнал над 95% съгласуемост, само че се гонят най-малко 97-98% (б.р. – през последните години за подобен вид разработки учените от Българска академия на науките си служеха със суперкомпютъра „ Авитохол “, който остава да действа паралелно).
Фокусът на Центъра за върхови достижения към Българска академия на науките е теоретичен, само че въпреки всичко „ Хемус “ ще може да се употребява и от бизнеса. Това ще става против възнаграждение на пазарни цени, посочи пред economic.bg проф. Емануил Атанасов, който управлява работата на суперкомпютъра.
По думите на Маргенов към този момент има проявен интерес от съответни компании за непосредствено прилагане на „ Хемус “. Той не посочи кои и защо, само че посочи смисъла на мощно развитата тук микроелектроника.
Има българска промишленост, която е на международно равнище. В частност, страната ни е в десетката по глава от популацията в Европа по експорт на интегрални схеми. Микроелектрониката е изключително настояща тематика в подтекста на Акта за чиповете. Ние работим по основаване на взаимни планове с хора, които работят в тази промишленост. Когато има съответни резултати, ще ги споделим. “
Високопроизводителната машина е част от новоизградения Център за върхови достижения по Информатика и осведомителни и информационни технологии “ към Българската академия на науките. Проектът на Българска академия на науките е съфинансиран от Европейския фонд за районно развиване с малко над 29.35 млн. лева От тях съвсем 25 млн. лева са по линия на кохезионната политика на Европейски Съюз.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
„ В рамките на проучванията по нашия план се вършат съответни разбори на показатели, на въздействия на разнообразни типове действия, свързани с България, с небосвод 30-50 години “, посочи член сътрудник Светозар Маргенов, началник на плана за Центъра за върхови достижения и шеф на института по осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките.
Сега е времето да се реши какво вършим – дали ще имаме ски туризъм, дали ще развиваме този тип земеделие и по какъв начин ще живеем при по-високите температури, които се чакат. “
преди броени седмици, а от няколко дни публично участва и в влиятелната международна ранглиста TOP500 на най-мощните суперкомпютри.
Светозар Маргенов сподели, че сега към този момент има планувани действия по 11 разнообразни плана. Наред с проучвания в региона на климатологията, суперкомпютърът на Българска академия на науките ще се употребява и за откриването на нови лекарствени молекули. А една от забавните тематики е обвързвана с провокациите към световното застаряване и търсенето на лекарства в тази посока.
От екипа в Центъра обръщат особено внимание на „ по-българските неща “, стъпващи върху особеностите на локалната среда и стопанска система. Едно от тях е създаването на логаритми с изкуствен интелект, пригодени за българския език:
нещо, което в случай че сами не си го създадем, даже да си го купим, няма да бъде толкоз положително “, означи Маргенов.
Всеизвестно е, че разработките на интернационалните софтуерни компании стъпват върху най-масовите западни езици. И до момента в който главните бази данни, с които се „ хранят “ логаритмите, са главно на британски, испански, немски, разумно крайните артикули също биват приспособени най-добре към тях – а употребяваният от едвам няколко милиона души български език е измежду най-неглижираните.
Българска академия на науките към този момент имат разработка по тази линия – медицински диктофон, предопределен за хора със зрителни и слухови проблеми, който може да разпознава българска тирада и да я транскрибира в писмена. Проф. Анета Караиванова означи, че главното предизвикателство е обвързвано с усъвършенстването на логаритмите, тъй че да се реализира оптимално висок % на съвпадане сред казаното устно и писмения запис. По думите ѝ AI екипът към този момент е постигнал над 95% съгласуемост, само че се гонят най-малко 97-98% (б.р. – през последните години за подобен вид разработки учените от Българска академия на науките си служеха със суперкомпютъра „ Авитохол “, който остава да действа паралелно).
Фокусът на Центъра за върхови достижения към Българска академия на науките е теоретичен, само че въпреки всичко „ Хемус “ ще може да се употребява и от бизнеса. Това ще става против възнаграждение на пазарни цени, посочи пред economic.bg проф. Емануил Атанасов, който управлява работата на суперкомпютъра.
По думите на Маргенов към този момент има проявен интерес от съответни компании за непосредствено прилагане на „ Хемус “. Той не посочи кои и защо, само че посочи смисъла на мощно развитата тук микроелектроника.
Има българска промишленост, която е на международно равнище. В частност, страната ни е в десетката по глава от популацията в Европа по експорт на интегрални схеми. Микроелектрониката е изключително настояща тематика в подтекста на Акта за чиповете. Ние работим по основаване на взаимни планове с хора, които работят в тази промишленост. Когато има съответни резултати, ще ги споделим. “
Високопроизводителната машина е част от новоизградения Център за върхови достижения по Информатика и осведомителни и информационни технологии “ към Българската академия на науките. Проектът на Българска академия на науките е съфинансиран от Европейския фонд за районно развиване с малко над 29.35 млн. лева От тях съвсем 25 млн. лева са по линия на кохезионната политика на Европейски Съюз.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ