След 45 години едно и също думата промяна“ се превърна

След 45 години едно и също думата „ смяна “ се трансформира в основна за всичко в живота на българите. „ За смяна говореше ти, само че тъй като, обаче, защото… “ Между другото – и Бойко Борисов стана кмет на София и влезе в политиката с „ ГЕНЕРАЛна смяна “. И какъв брой още. Беше напълно естествено в някакъв миг в България да се появи партия на Промяната. We Continue the Change. И стана ръководеща. Енергия за смяна има на всички места из България. Във всичко, ето и във футбола. Цари цялостно единогласие, че в случай че се махне Боби Михайлов, всичко ще тръгне. Така беше и през 2020. Само да махнем Бойко (и Гешев) – и ще настане подобен живот… През 89-а българите също искахме смяна. Искахме да не чакаме 15 години за руска реплика на „ Фиат “, да не се редим на няколкомесечни опашки за пъстър тв приемник, да можем да си купуваме кайма и кренвирши когато желаяме, да можем да излизаме от България без унижения и риск за живота – и да се връщаме. Искахме България да наподобява в случай че не на Западна Германия – това дори най-големите оптимисти не си го представяха, то най-малко на Югославия. 34 години по-късно доста от тези неща са факт. Магазините, даже в множеството села наподобяват на западните. Във всяка къща има най-малко два тв приемника (освен в тези, дето изцяло умишлено са ги изхвърлили), бензиностанциите ни са като на Запад, дори по-хубави, народът се скъсва да пътува – в Европа, най-вече, само че и по света. И все пак още веднъж желаеме смяна. Не си харесваме живота и това е. Но буксува Промяната. А буксува по тази съществена причина. Промянаджиите приватизираха и персонализираха смяната – обективно и субективно. Хората споделиха – аха, смяната е да махнем Бойко, та да станете вие. Още повече като се гледа това, което е сега – Борисов и Пеевски са на първа линия, само че и промянаджиите са до тях, постоянно и в извратен сговор. Излиза, че всичко е за това – да се наредим и ние да по-първите хора в страната. Както биха се изразили учените хора – няма положителна визия. Няма фантазия. Освен някои персонални. Но те нямат общо с общото.