Българин се снима във филм на Спилбърг
След 25-годишна емиграция в Съединени американски щати Димитър Маринов победи в Холивуд. Животът му е една доста изстрадана американска фантазия. Заради буржоазния си генезис влиза в пандиза, потрошават фините му цигуларски пръсти и 4 пъти го гонят от ВИТИЗ. В Щатите е бил махленски музикант, художник на тишърти, плочкаджия, дърводелец, готвач, занаятчия на пици, притежател на заведения. Партнирал си е със международни звезди като Матю Пери, Доли Партън, Кийфър Съдърланд, Джеф Бриджис, Селена Гомес, София Вергара, Робърт Патрик.
Годината стартира блестящо за българския артист, откакто се снима във кино лентата „ Зелена книга” на продуцентската компания на Стивън Спилбърг – Amblin Entertainment. Героят му е надареният виолончелист Юрий Тахт, част от именитото джаз трио на Джон Шърли.
Научава се да свири на чело за 5 дни
След първия кастинг отхвърлят Маринов с обяснението, че е „ прекомерно улегнал”. Месец по-късно обаче, когато е загърбил концепцията да се снима с именития Спилбърг, му се обаждат още веднъж и го питат дали свири на инструмент. Казва, че е типичен цигулар. Да, само че от продукцията им би трябвало артист, който свири на чело.
Актьорът има единствено 5 дни и още същата вечер си намира учителка – челистка от симфоничния оркестър в Сан Диего, наема виолончело и свири по 5 часа на ден, като подлудява жена си и децата у дома. На четвъртия ден учителката му споделя, че е подготвен. На кастинга му оферират да изсвири една гама на челото, а той изсвирва мелодията от кино лентата. Следват бурни овации.
Във кино лентата си партнира със звезди като Виго Мортенсен („ Властелинът на пръстените”) и Махершала Али (с „ Оскар “ за „ Лунна светлина” предходната година). С Виго Мортенсен стават неразделни по време на фотосите, тъй като са единствените, които пушат.
Димитър Маринов не знае още какви порти ще му отвори това присъединяване, само че мениджърите му са доста въодушевени, тъй като филмът е, както споделят в Съединени американски щати, The A Game – „ висока топка”, и отваря порти за други супер продукции.
Живот като на кино
Новороденото момченце страда от животозастрашаваща бронхопневмония. Тогава лелята на неговата майка, която е от заможна фимилия, оказва помощ за лекуването на дребния Димитър и го осиновява проформа. Осиновителите Маринови са измежду прототипите на писателя Димитър Димов за романа му „ Тютюн “. Майка му е била първа придворна дама на кралица Йоанна и е носила на ръце бъдещия цар Симеон II. Баща му Димитър Маринов е бил началник на Камарата на индустриалците в България по времето на цар Борис III и е развивал българската стопанска система в продължение на 7 години. Димитър израства измежду фамилии на някогашни царски офицери.
На 4 години стартира да свири на цигулка, а на 5 има вяра, че тя ще е неговото бъдеще. На 11 е измежду първите цигулки в именитата детско-юношеска филхармония „ Пионер “. За 7 години обикаля десетки страни в Източна и Западна Европа, Мексико и Съединените щати. През 1979 година е помощник-концертмайстор под диригентството на маестро Ленард Бърнстейн в Кръглата зала на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Междувременно приключва музикалното учебно заведение и железопътния колеж – скрито от майка си, тъй като обожава влаковете. И до такава степен с щастливото юношество…
На 18 години е признат като донаборник във ВИТИЗ дружно с Христо Шопов и Чочо Попйорданов. После влиза в казармата, където стартират да го привикват на разпити от Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) (Военното контраразузнаване) – да признае, че до момента в който е обикалял света с цигулката, се е занимавал с идеологическа измама.
В лапите на Светата социалистическа Инквизиция
Тогава взема решение да емигрира дружно със собствен другар, прикрит под седалките в Ориент експрес. Хващат ги по нелепа случайност – иззвънява алармата на часовника на приятеля му, когато са отвъд Калотина. Сръбските граничари ги предават на българските управляващи и стартира същински призрачен сън. Измъчван е от сътрудници на Държавна сигурност, пребиват го от пердах. Осъждат го на 3,5 години като политически пандизчия. Първите 8 месеца прекарва при най-големите нарушители в Софийския затвор и още веднъж го смазват от пердах. „ За полицаите бях черната овца, политическите пандизчии бяхме по-лоши от убийците – споделя Димитър. – Казваха ми: „ Я да забележим в този момент тия цигуларски пръстчета” и удряха с гумен чук по тях. И до момента имам белези по показалеца на лявата ми ръка, който е най-важният за цигуларите. Тогава беше обелен до кокал.”
Когато излиза от пандиза след 2 години, 6 месеца и 10 дни през 1986 година, още веднъж кандидатства във ВИТИЗ, тъй като е с отнети права. На последния кръг е с най-голям триумф, само че го извеждат с белезници безусловно от сцената. На изхода се среща с шефа на Видинския спектакъл Петко Петков, който го кани в трупата си. „ Петко Петков е индивидът, който ми избави живота, като рискува личната си кариера, дружно с режисьора Георги Попов, за което ще съм му признателен до края на живота си”, вълнува се Димитър.
Следващите 2 години още веднъж опитва да влезе във ВИТИЗ, само че даже не го позволяват до изпит. „ Нямаш визия каква подигравка беше, само че аз се заядох, че ще изучавам във ВИТИЗ”, споделя артистът. През 1988 година печели първа премия на Националния обзор на българската драма в Плевен. Този път го избавят Крикор Азарян и Тодор Колев. Водят го при културния министър Георги Йорданов да подпише декларация, че ще бъде „ послушен”. Така попада в именития клас на Азарян и Колев дружно с Мариус Куркински, Койна Русева, Лилия Маравиля, Касиел Ноа Ашер, Стефан Вълдобрев, Камен Донев.
Уличен музикант
Около 10 ноември е отчаян от демагогията и двуличието на някои свои преподаватели и сътрудници, които преди преврата са комунисти, а по-късно вземат участие в манифестации срещу комунизма. Решава да емигрира. През лятото на 1990 година потегля на турне с Йълдъз Ибрахимова и Андрей Баташов в Съединени американски щати и Канада. На последния концерт на фестивала в Ноксвил, Тенеси, остава в града с една раничка с цигулката в нея, 112 $ в джоба и без да знае дума британски. „ Бях на улицата, спях в една изоставена постройка на затворена фабрика за кафе и всяка заран ходех на площада на Ноксвил да свиря”, спомня си той.
Прибират го семейство американци – Пеги и Майкъл Шърли, които са го слушали и даже желаят да го осиновят, тъй като е роден на същата дата като техния огромен наследник, умрял при злополука с мотор – 6 октомври 1964 година Три години той живее в дома им и работи какво ли не – мияч, готвач, художник на тишърти, та даже дърводелец и плочкаджия. Свири и в подгряващата група на сцената на Доливуд – увеселителния парк на кънтри звездата Доли Партън. През 1993 година напуща Тенеси и с фолксваген „ костенурка “ прекосява Съединени американски щати до брега на Калифорния, където стартира нов живот. Свири и пее в най-престижните заведения за хранене на Сан Диего, където се открива. През 1996 година към този момент е притежател на кафене, фурна за пици и кетъринг кухня. Работи по 12 часа, 6 дни в седмицата, и учи британски във вечерен лицей.
През 1999 година продава всичко и се концентрира върху актьорската си кариера. Приет е с основна роля в театър на Репертоарния спектакъл в Сан Диего. Следващите 3 години играе в над 10 съществени функции в едни от най-престижните театри на Калифорния, от Сан Диего до Сан Франциско. През 2005 година получава златната значка на Обединението на театралните артисти в Съединени американски щати от Ню Йорк за „ най-работещ “ и „ автентичен “ задграничен артист.
През 2006 година още веднъж се впуска в бизнес случка. Със фамилията си отпътува за Коста Рика и дружно със собствен другар купува и реставрира ресторант, като го уголемява с другоземен бар, кино и музикална сцена, на която свири с всички поканени оркестри. Купува и реставрира и мотела до него.
Атакува Холивуд
През пролетта на 2009 година се връща в Съединени американски щати и подписва с сътрудник в Бевърли Хилс. Три дни по-късно, след първия си кастинг за кино лентата „ Мъже от стомана “ (Act of Valor), печели ролята на доцент Каримов. С нея става първият български артист в блокбастър продукция, който стъпва на аления килим. Вторият кастинг е за рекламна акция на „ Никон “, който също печели, и се снима с Аштън Къчър.
Днес Димитър Маринов към този момент може да избира функции и да се снима във високоплатени филми, сериали, реклами, да написа сюжети, да преподава актьорско майсторство на деца и млади актьори. Бил е гостуваща звезда в 10 огромни сериали с национално разпространяване като CBS, NBC, ABC, FOX, FX. Участва и в най-популярния сериал в Съединени американски щати сега – The Americans („ Американците “).
Намесен в скандал с Барак Обама
С кино лентата „ Мъже от стомана” Димитър е на аления килим в Холивуд дружно с всички огромни екшън звезди, само че и влиза в полезрението на тогавашния президент Барак Обама с една имитация на героя си. Играе съветския академик доцент Каримов, физик и химик, който създава извънредно рискови елеци с вграден в тях гърмеж, които не се засичат от скенерите. Идеята е, когато се взривят от джихадисти-самоубийци, да провокират серия от гърмежи на газови и бензинови тръби”, изяснява Маринов.
Премиерата на кино лентата по същински случай е през 2010 година, само че Пентагонът отхвърля да го пусне. Викат всички артисти на дъбинг – да преиграват сцените си. Най-дългата сцена на Маринов от 17 минути е орязана на по-малко от 3. През 2011 година президентът Обама се съгласява да гледа кино лентата на затворена прожекция дружно с хора от Пентагона. Той е шокиран от една имитация на героя на Маринов: „ Ти можеш да отидеш на екскурзия в Белия дом с подобен елек и никой да не те забележи”. Президентът пита представителите на Пентагона истина ли е това. Те признават, че това е огромен проблем и че не би трябвало да пускат кино лентата. Тогава държавният секретар Хилари Клинтън споделя: „ Докато аз съм виновна, това няма да се случи, успокойте се”. Президентът Обама персонално подписва стартирането на свиреп окастрения филм. Премиерата е едвам на 14 февруари 2012 година, а лицето на Димитър Маринов със скандалната му имитация дълго „ изскача” от всички международни медии.
Синът Йордан – фамилната горделивост
Когато през 2009 година Димитър се връща дружно със фамилията си от Коста Рика, купува уютна къща в Карлсбад, умерено градче сред Лос Анджелис и Сан Диего, където живеят и през днешния ден. С жена му, американката Дженифър от Мичиган, са дружно от 17 години, а от 15 са женени. Дженифър е основен финансист на Карлсбад. Имат двама сина – Йордан на 12 и Майкъл, който назовават Михаил, на близо 5 години.
Когато се ражда Йордан, Дженифър желае да го кръсти с българско име и избира Йордан, а Димитър се разплаква, тъй като това е името на майка му – Йордана. Втория наследник Дженифър взема решение да кръсти на Майкъл – мъжа, който дружно със брачната половинка си приютява Димитър в Нексвил. Вкъщи обаче му споделят Михаил, по български.
Йордан към този момент е гордостта на фамилията. На 4 години стартира да тренира таекуондо, на 8 печели 2 златни медала с втори дан черен колан. „ На 8 години изпопребиваше 12-годишни деца, само че на едно състезание нокаутира доста неприятно едно момче и реши в никакъв случай повече да не се занимава с това. Запали се по европейски футбол, в този момент е в професионалната лига на LA Galaxy и още веднъж е с шампионски трофеи. Той е измежду първите 5 студенти по триумф в целия град Карлсбад. Учи в 6 клас в паралелка за напреднали ученици”, радва се Димитър. Малкият, Михаил, по всичко проличава, се е метнал на татко си. „ Йордан е доста спокоен, спокоен, до момента в който Михаил е тъкмо като баща си – артист. Много контактен е, пее и танцува”, споделя щастливият татко.
Годината стартира блестящо за българския артист, откакто се снима във кино лентата „ Зелена книга” на продуцентската компания на Стивън Спилбърг – Amblin Entertainment. Героят му е надареният виолончелист Юрий Тахт, част от именитото джаз трио на Джон Шърли.
Научава се да свири на чело за 5 дни
След първия кастинг отхвърлят Маринов с обяснението, че е „ прекомерно улегнал”. Месец по-късно обаче, когато е загърбил концепцията да се снима с именития Спилбърг, му се обаждат още веднъж и го питат дали свири на инструмент. Казва, че е типичен цигулар. Да, само че от продукцията им би трябвало артист, който свири на чело.
Актьорът има единствено 5 дни и още същата вечер си намира учителка – челистка от симфоничния оркестър в Сан Диего, наема виолончело и свири по 5 часа на ден, като подлудява жена си и децата у дома. На четвъртия ден учителката му споделя, че е подготвен. На кастинга му оферират да изсвири една гама на челото, а той изсвирва мелодията от кино лентата. Следват бурни овации.
Във кино лентата си партнира със звезди като Виго Мортенсен („ Властелинът на пръстените”) и Махершала Али (с „ Оскар “ за „ Лунна светлина” предходната година). С Виго Мортенсен стават неразделни по време на фотосите, тъй като са единствените, които пушат.
Димитър Маринов не знае още какви порти ще му отвори това присъединяване, само че мениджърите му са доста въодушевени, тъй като филмът е, както споделят в Съединени американски щати, The A Game – „ висока топка”, и отваря порти за други супер продукции.
Живот като на кино
Новороденото момченце страда от животозастрашаваща бронхопневмония. Тогава лелята на неговата майка, която е от заможна фимилия, оказва помощ за лекуването на дребния Димитър и го осиновява проформа. Осиновителите Маринови са измежду прототипите на писателя Димитър Димов за романа му „ Тютюн “. Майка му е била първа придворна дама на кралица Йоанна и е носила на ръце бъдещия цар Симеон II. Баща му Димитър Маринов е бил началник на Камарата на индустриалците в България по времето на цар Борис III и е развивал българската стопанска система в продължение на 7 години. Димитър израства измежду фамилии на някогашни царски офицери.
На 4 години стартира да свири на цигулка, а на 5 има вяра, че тя ще е неговото бъдеще. На 11 е измежду първите цигулки в именитата детско-юношеска филхармония „ Пионер “. За 7 години обикаля десетки страни в Източна и Западна Европа, Мексико и Съединените щати. През 1979 година е помощник-концертмайстор под диригентството на маестро Ленард Бърнстейн в Кръглата зала на Организация на обединените нации в Ню Йорк. Междувременно приключва музикалното учебно заведение и железопътния колеж – скрито от майка си, тъй като обожава влаковете. И до такава степен с щастливото юношество…
На 18 години е признат като донаборник във ВИТИЗ дружно с Христо Шопов и Чочо Попйорданов. После влиза в казармата, където стартират да го привикват на разпити от Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) (Военното контраразузнаване) – да признае, че до момента в който е обикалял света с цигулката, се е занимавал с идеологическа измама.
В лапите на Светата социалистическа Инквизиция
Тогава взема решение да емигрира дружно със собствен другар, прикрит под седалките в Ориент експрес. Хващат ги по нелепа случайност – иззвънява алармата на часовника на приятеля му, когато са отвъд Калотина. Сръбските граничари ги предават на българските управляващи и стартира същински призрачен сън. Измъчван е от сътрудници на Държавна сигурност, пребиват го от пердах. Осъждат го на 3,5 години като политически пандизчия. Първите 8 месеца прекарва при най-големите нарушители в Софийския затвор и още веднъж го смазват от пердах. „ За полицаите бях черната овца, политическите пандизчии бяхме по-лоши от убийците – споделя Димитър. – Казваха ми: „ Я да забележим в този момент тия цигуларски пръстчета” и удряха с гумен чук по тях. И до момента имам белези по показалеца на лявата ми ръка, който е най-важният за цигуларите. Тогава беше обелен до кокал.”
Когато излиза от пандиза след 2 години, 6 месеца и 10 дни през 1986 година, още веднъж кандидатства във ВИТИЗ, тъй като е с отнети права. На последния кръг е с най-голям триумф, само че го извеждат с белезници безусловно от сцената. На изхода се среща с шефа на Видинския спектакъл Петко Петков, който го кани в трупата си. „ Петко Петков е индивидът, който ми избави живота, като рискува личната си кариера, дружно с режисьора Георги Попов, за което ще съм му признателен до края на живота си”, вълнува се Димитър.
Следващите 2 години още веднъж опитва да влезе във ВИТИЗ, само че даже не го позволяват до изпит. „ Нямаш визия каква подигравка беше, само че аз се заядох, че ще изучавам във ВИТИЗ”, споделя артистът. През 1988 година печели първа премия на Националния обзор на българската драма в Плевен. Този път го избавят Крикор Азарян и Тодор Колев. Водят го при културния министър Георги Йорданов да подпише декларация, че ще бъде „ послушен”. Така попада в именития клас на Азарян и Колев дружно с Мариус Куркински, Койна Русева, Лилия Маравиля, Касиел Ноа Ашер, Стефан Вълдобрев, Камен Донев.
Уличен музикант
Около 10 ноември е отчаян от демагогията и двуличието на някои свои преподаватели и сътрудници, които преди преврата са комунисти, а по-късно вземат участие в манифестации срещу комунизма. Решава да емигрира. През лятото на 1990 година потегля на турне с Йълдъз Ибрахимова и Андрей Баташов в Съединени американски щати и Канада. На последния концерт на фестивала в Ноксвил, Тенеси, остава в града с една раничка с цигулката в нея, 112 $ в джоба и без да знае дума британски. „ Бях на улицата, спях в една изоставена постройка на затворена фабрика за кафе и всяка заран ходех на площада на Ноксвил да свиря”, спомня си той.
Прибират го семейство американци – Пеги и Майкъл Шърли, които са го слушали и даже желаят да го осиновят, тъй като е роден на същата дата като техния огромен наследник, умрял при злополука с мотор – 6 октомври 1964 година Три години той живее в дома им и работи какво ли не – мияч, готвач, художник на тишърти, та даже дърводелец и плочкаджия. Свири и в подгряващата група на сцената на Доливуд – увеселителния парк на кънтри звездата Доли Партън. През 1993 година напуща Тенеси и с фолксваген „ костенурка “ прекосява Съединени американски щати до брега на Калифорния, където стартира нов живот. Свири и пее в най-престижните заведения за хранене на Сан Диего, където се открива. През 1996 година към този момент е притежател на кафене, фурна за пици и кетъринг кухня. Работи по 12 часа, 6 дни в седмицата, и учи британски във вечерен лицей.
През 1999 година продава всичко и се концентрира върху актьорската си кариера. Приет е с основна роля в театър на Репертоарния спектакъл в Сан Диего. Следващите 3 години играе в над 10 съществени функции в едни от най-престижните театри на Калифорния, от Сан Диего до Сан Франциско. През 2005 година получава златната значка на Обединението на театралните артисти в Съединени американски щати от Ню Йорк за „ най-работещ “ и „ автентичен “ задграничен артист.
През 2006 година още веднъж се впуска в бизнес случка. Със фамилията си отпътува за Коста Рика и дружно със собствен другар купува и реставрира ресторант, като го уголемява с другоземен бар, кино и музикална сцена, на която свири с всички поканени оркестри. Купува и реставрира и мотела до него.
Атакува Холивуд
През пролетта на 2009 година се връща в Съединени американски щати и подписва с сътрудник в Бевърли Хилс. Три дни по-късно, след първия си кастинг за кино лентата „ Мъже от стомана “ (Act of Valor), печели ролята на доцент Каримов. С нея става първият български артист в блокбастър продукция, който стъпва на аления килим. Вторият кастинг е за рекламна акция на „ Никон “, който също печели, и се снима с Аштън Къчър.
Днес Димитър Маринов към този момент може да избира функции и да се снима във високоплатени филми, сериали, реклами, да написа сюжети, да преподава актьорско майсторство на деца и млади актьори. Бил е гостуваща звезда в 10 огромни сериали с национално разпространяване като CBS, NBC, ABC, FOX, FX. Участва и в най-популярния сериал в Съединени американски щати сега – The Americans („ Американците “).
Намесен в скандал с Барак Обама
С кино лентата „ Мъже от стомана” Димитър е на аления килим в Холивуд дружно с всички огромни екшън звезди, само че и влиза в полезрението на тогавашния президент Барак Обама с една имитация на героя си. Играе съветския академик доцент Каримов, физик и химик, който създава извънредно рискови елеци с вграден в тях гърмеж, които не се засичат от скенерите. Идеята е, когато се взривят от джихадисти-самоубийци, да провокират серия от гърмежи на газови и бензинови тръби”, изяснява Маринов.
Премиерата на кино лентата по същински случай е през 2010 година, само че Пентагонът отхвърля да го пусне. Викат всички артисти на дъбинг – да преиграват сцените си. Най-дългата сцена на Маринов от 17 минути е орязана на по-малко от 3. През 2011 година президентът Обама се съгласява да гледа кино лентата на затворена прожекция дружно с хора от Пентагона. Той е шокиран от една имитация на героя на Маринов: „ Ти можеш да отидеш на екскурзия в Белия дом с подобен елек и никой да не те забележи”. Президентът пита представителите на Пентагона истина ли е това. Те признават, че това е огромен проблем и че не би трябвало да пускат кино лентата. Тогава държавният секретар Хилари Клинтън споделя: „ Докато аз съм виновна, това няма да се случи, успокойте се”. Президентът Обама персонално подписва стартирането на свиреп окастрения филм. Премиерата е едвам на 14 февруари 2012 година, а лицето на Димитър Маринов със скандалната му имитация дълго „ изскача” от всички международни медии.
Синът Йордан – фамилната горделивост
Когато през 2009 година Димитър се връща дружно със фамилията си от Коста Рика, купува уютна къща в Карлсбад, умерено градче сред Лос Анджелис и Сан Диего, където живеят и през днешния ден. С жена му, американката Дженифър от Мичиган, са дружно от 17 години, а от 15 са женени. Дженифър е основен финансист на Карлсбад. Имат двама сина – Йордан на 12 и Майкъл, който назовават Михаил, на близо 5 години.
Когато се ражда Йордан, Дженифър желае да го кръсти с българско име и избира Йордан, а Димитър се разплаква, тъй като това е името на майка му – Йордана. Втория наследник Дженифър взема решение да кръсти на Майкъл – мъжа, който дружно със брачната половинка си приютява Димитър в Нексвил. Вкъщи обаче му споделят Михаил, по български.
Йордан към този момент е гордостта на фамилията. На 4 години стартира да тренира таекуондо, на 8 печели 2 златни медала с втори дан черен колан. „ На 8 години изпопребиваше 12-годишни деца, само че на едно състезание нокаутира доста неприятно едно момче и реши в никакъв случай повече да не се занимава с това. Запали се по европейски футбол, в този момент е в професионалната лига на LA Galaxy и още веднъж е с шампионски трофеи. Той е измежду първите 5 студенти по триумф в целия град Карлсбад. Учи в 6 клас в паралелка за напреднали ученици”, радва се Димитър. Малкият, Михаил, по всичко проличава, се е метнал на татко си. „ Йордан е доста спокоен, спокоен, до момента в който Михаил е тъкмо като баща си – артист. Много контактен е, пее и танцува”, споделя щастливият татко.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ