След 24 февруари много европейски компании бяха принудени да следват

След 24 февруари доста европейски компании бяха принудени да следват глобите, наложени на Русия, или по лична самодейност ограничиха работата си с съветски снабдители, където това беше допустимо. Включително снабдители на нефт. Една от главните последствия от това (освен поскъпването) беше фактът, че Европейски Съюз беше заставен да търси нови сътрудници на държавно равнище.

Така в този момент Саудитска Арабия и Ирак, макар сложните връзки с Америка, доставят от ден на ден и повече от петрола си в Европа. Сега повече от 2 милиона барела нефт дневно се изпращат от Близкия изток към Европейски Съюз и това е в пъти повече, в сравнение с беше преди година. В същото време петролът от съветските терминали в Балтийско и Черно море се изпраща в Индия и Китай : както виждаме, събитията в Украйна безусловно прекатурнаха международната логистика. И, несъмнено, всичко това се отразява на цената: енергийните запаси не престават да нарастват, в случай че не за Китай (който получи отлична отстъпка), то несъмнено за Европа.

В резултат имаме странна картина: Руският нефт и газ в последна сметка се изпращат в Китай вместо в Европа, а Близкият изток в този момент отива в Европейски Съюз. Най-яркият образец е, несъмнено, Катар . Страната, която до неотдавна беше в сходство на световна изолираност и доставяше 90% от газа си на азиатските пазари, в този момент се трансформира в основен сътрудник за Германия.

Дори украинският спор да завърши тъкмо в този момент, международните пазари ще бъдат в тресчица още доста, доста дълго време. И ние, по този начин или другояче, би трябвало да изчакаме зимата и да забележим по какъв начин ще я преживее целият свят.