Защо нищо не е по-важно от семейството
След 21 години брак жена ми изиска да заведа друга жена на вечеря и кино. Каза ми: “Обичам те, само че знам, че и тя те обича и ще се зарадва извънредно доста да прекара известно време с теб! ” Другата жена, която брачната половинка ми искаше да изведа, беше моята майка, която - вдовица от 19 години, само че естеството на работата ми и трите ми деца ми позволяваха да я навестявам единствено понякога. Вечерта й се обадих, с цел да й предложа да отидем на ресторант и по-късно на кино. “Какво е станало, добре ли си? ” – попита ме тя.
Майка ми е подобен вид човек, за който позвъняване късно вечерта или изненадваща аудиенция е знак за неприятни вести. “Мислех си, че ще е прелестно в случай че прекараме малко време дружно. Само двамата ” – й споделих Аз. Тя се замисли за миг: “С най-голямо наслаждение! ”
Този петък, след работа, до момента в който карах към дома й, с цел да я взема бях малко нервозен. Когато дойдох с изненада открих, че тя също изглеждаше леко обезпокоена. Чакаше ме пред вратата, облякла палтото си. Беше си направила прическа и беше облякла роклята, която носеше, когато чества последната годишнина от сватбата си.
“Казах на приятелките си, че ще излизам със сина си и те всичките бяха впечатлени ” – сподели ми тя, до момента в който се качваше в колата. “Нямат самообладание да им опиша по какъв начин е предходна срещата ни. ”
Отидохме в ресторант, който макар, че не беше доста грациозен беше прелестен и комфортен. Майка ми ме хвана под лакътя, като че ли беше Първата дама. След като се настанихме на масата, трябваше да прочета менюто. Зрението й беше отслабнало и можеше да чете единствено написани с огромен шрифт. Бях преполовил менюто, когато повдигнах взор за миг и видях Мама седяща там, с очи вторачени в мен. Устните й бяха разтегнати в носталгична усмивка. “Аз бях тази, която трябваше да чете менюто, когато беше дребен ” – сподели тя. Аз отвърнах: “Значи е време да се облегнеш на стола, да се отпуснеш и да ми позволиш да ти върна услугата! ”
По време на вечерята водихме прелестен диалог. Все за нормални неща, засегнахме всички случки и по-важни моменти, които ни се бяха случили неотдавна. Говорихме толкоз дълго, че изпуснахме кино лентата. Когато я оставях пред нейната къща тя ми сподели: “Ще изляза с теб още веднъж, само че единствено в случай че ме оставиш да те поканя. ” Казах й, че съм склонен.
