Неизвестни нападатели убиха сина на Кадафи в дома му
След 2021 година Сейф ал-Ислам Кадафи се държеше надалеч от общественото пространство. Тогава той се опита да се кандидатира за президент на Либия на избори под егидата на Организация на обединените нации, които обаче се провалиха поради разногласия кой има право да взе участие. Оттогава напъните на международната организация за сливане на страната са в застой, а Либия остава разграничена сред съперничещи си администрации на изток и запад, подкрепяни от разнообразни въоръжени групировки.
По времето на ръководството на татко си, който беше свален и погубен по време на огромни протести през 2011 година, Сейф ал-Ислам изграждаше облик на модернизатор и реформатор, който желае да вкара човешки права в страната. Но когато либийците се надигнаха против властническия режим, той обществено размахваше автомат и обещаваше да смаже „ тази сган “, напомня изданието. Той беше търсен от Международния углавен съд по обвинявания в закононарушения против човечеството, осъществени по време на протестите. Затова и през 2015 година либийски съд произнесе задочно смъртна присъда на Сейф ал-Ислам.
Опитът му да се кандидатира за президент през 2021 година беше първата му поява на обществената сцена след 2017 година, когато беше освободен от плен, откакто шест години беше държан от паравоенни отряди в Зинтан.
В последните години от ръководството на Муамар Кадафи синът му, който е учил в Лондонското учебно заведение по стопанска система и даже е провел галерия на свои картини в английската столица, игра основна роля за интернационалната реабилитация на Либия след повече от десетилетие изолираност и наказания поради връзки с терористични офанзиви. През 2003 година той взе участие в договарянията за погашение на обезщетения на жертвите на атентата против самолета на Pan Am над Локърби в Шотландия през 1988 година, при който починаха 270 души. За офанзивата през 2001 година беше наказан либийски сътрудник. Това докара до анулация на глобите против Либия и до възстановяване на връзките ѝ със западните страни, заинтригувани от достъп до богатите ѝ петролни запаси.
Сейф ал-Ислам беше и една от дребното фигури, на които беше разрешено да показват рецензия против репресиите на режима – той настояваше за конституция и промени. Макар обликът му на модернизатор дефинитивно да се срина след опитите му да потуши въстанието през 2011 година, анализатори смятаха, че към 2021 година той въпреки всичко има действителни шансове да завоюва президентските избори. Според наблюдаващи доста либийци са били разочаровани от политическите разделения и неприятното ръководство на стопанската система след десетилетие безпорядък и са изпитвали носталгия по интервал на непоклатимост и богатство, макар репресивния темперамент на тогавашната власт.
По времето на ръководството на татко си, който беше свален и погубен по време на огромни протести през 2011 година, Сейф ал-Ислам изграждаше облик на модернизатор и реформатор, който желае да вкара човешки права в страната. Но когато либийците се надигнаха против властническия режим, той обществено размахваше автомат и обещаваше да смаже „ тази сган “, напомня изданието. Той беше търсен от Международния углавен съд по обвинявания в закононарушения против човечеството, осъществени по време на протестите. Затова и през 2015 година либийски съд произнесе задочно смъртна присъда на Сейф ал-Ислам.
Опитът му да се кандидатира за президент през 2021 година беше първата му поява на обществената сцена след 2017 година, когато беше освободен от плен, откакто шест години беше държан от паравоенни отряди в Зинтан.
В последните години от ръководството на Муамар Кадафи синът му, който е учил в Лондонското учебно заведение по стопанска система и даже е провел галерия на свои картини в английската столица, игра основна роля за интернационалната реабилитация на Либия след повече от десетилетие изолираност и наказания поради връзки с терористични офанзиви. През 2003 година той взе участие в договарянията за погашение на обезщетения на жертвите на атентата против самолета на Pan Am над Локърби в Шотландия през 1988 година, при който починаха 270 души. За офанзивата през 2001 година беше наказан либийски сътрудник. Това докара до анулация на глобите против Либия и до възстановяване на връзките ѝ със западните страни, заинтригувани от достъп до богатите ѝ петролни запаси.
Сейф ал-Ислам беше и една от дребното фигури, на които беше разрешено да показват рецензия против репресиите на режима – той настояваше за конституция и промени. Макар обликът му на модернизатор дефинитивно да се срина след опитите му да потуши въстанието през 2011 година, анализатори смятаха, че към 2021 година той въпреки всичко има действителни шансове да завоюва президентските избори. Според наблюдаващи доста либийци са били разочаровани от политическите разделения и неприятното ръководство на стопанската система след десетилетие безпорядък и са изпитвали носталгия по интервал на непоклатимост и богатство, макар репресивния темперамент на тогавашната власт.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ