В Козлодуй тръгнаха по стъпките на Ботевата чета
След 2-годишна пауза поради пандемията започва 74-я народен туристически поход " Козлодуй - Околчица ". Над 1000 поклонници потеглиха по стъпките на Христо Ботев и неговата чета.
В събота заран запалянковците потеглиха от Козлодуй. В похода се включват хора от цялата страна.
Вече 10 години от Козлодуй до Околчица по стъпките на Ботев върви Филип Филипов – облича се с мундир като този на Христо Ботев, носи сабя като неговата. През останалите дни е напълно елементарен човек по трасето от вкъщи до работата и назад.
„ Когато не съм Ботев, съм един елементарен Филип Филипов – преподавател по специалност, възпитател. Същевременно – татко и дядо”, споделя Филип Филипов пред nova.
За него и тези моменти са значими, само че да се трансформира в Ботев и да тръгне с походниците по 120-километровото трасе е скъпо освен за него самия.”Ние, българите, сякаш с цел да се обединим даже без да го осъзнаваме, обръщаме глава, вървейки напред или тъпчейки на едно място къде? Назад! Към жалоните, огнените на нашата история”.
Затова и тази година за няколко дни няма да бъде учителят, бащата и дядото Филип Филипов, а обликът на Ботев подобен, какъвто си го показва. Ще носи със себе си това, което счита, че е било и е най-ценно и в предишното, само че и през днешния ден: „ Любовта! Затова, че походът в никакъв случай не е прекъсвал, че България помни героите си, че героите са плът и кръв като нас”.
А походници с опит споделят, че тръгналият по пътя на Ботев, човек, мъчно се отхвърля да го прави. Извървели са го десетки пъти, само че не могат да обяснят това, което ги кара да го вършат.
И по този начин, без непотребни пояснения, само че с нещо изключително вътре хората и през днешния ден потеглят по прашните друми от Козлодуй към Околчица. За да се помни святото, което даже и да не можеш да определиш, усещаш и носиш надълбоко в себе си.
В събота заран запалянковците потеглиха от Козлодуй. В похода се включват хора от цялата страна.
Вече 10 години от Козлодуй до Околчица по стъпките на Ботев върви Филип Филипов – облича се с мундир като този на Христо Ботев, носи сабя като неговата. През останалите дни е напълно елементарен човек по трасето от вкъщи до работата и назад.
„ Когато не съм Ботев, съм един елементарен Филип Филипов – преподавател по специалност, възпитател. Същевременно – татко и дядо”, споделя Филип Филипов пред nova.
За него и тези моменти са значими, само че да се трансформира в Ботев и да тръгне с походниците по 120-километровото трасе е скъпо освен за него самия.”Ние, българите, сякаш с цел да се обединим даже без да го осъзнаваме, обръщаме глава, вървейки напред или тъпчейки на едно място къде? Назад! Към жалоните, огнените на нашата история”.
Затова и тази година за няколко дни няма да бъде учителят, бащата и дядото Филип Филипов, а обликът на Ботев подобен, какъвто си го показва. Ще носи със себе си това, което счита, че е било и е най-ценно и в предишното, само че и през днешния ден: „ Любовта! Затова, че походът в никакъв случай не е прекъсвал, че България помни героите си, че героите са плът и кръв като нас”.
А походници с опит споделят, че тръгналият по пътя на Ботев, човек, мъчно се отхвърля да го прави. Извървели са го десетки пъти, само че не могат да обяснят това, което ги кара да го вършат.
И по този начин, без непотребни пояснения, само че с нещо изключително вътре хората и през днешния ден потеглят по прашните друми от Козлодуй към Околчица. За да се помни святото, което даже и да не можеш да определиш, усещаш и носиш надълбоко в себе си.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ