Бог реши: Правната комисия подкрепи механизма за разследване на главния прокурор - Политика
След 2-часов спор парламентарната правна комисия одобри на първо четене законопроекта на Министерски съвет за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), според които се вкарва механизъм за следствие на основния прокурор.
Текстовете минаха с 12 гласа " за " (ПП, Демократична България, ГЕРБ-СДС), 1 " срещу " (Бранимир Балачев, ГЕРБ-СДС) и 8 " въздържал се " (ДПС, Възраждане, Българска социалистическа партия и " Български напредък " ). Законопроектът на Надежда Йорданова от " Демократична България " бе отритнат със 7 гласа " за ", 2 " срещу " и 13 " въздържал се ".
Законопроектът на Министерски съвет по-рано днес бе признат от парламентарната комисия по конституционни въпроси. Предстои текстовете да влязат за първо гласоподаване в зала. Очаква се, даже и това да се случи в дребното останали дни на 48-ото, то законопроектът да мине единствено алегорично, защото няма време за приемането му на второ четене.
Вчера ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Възраждане и " Български напредък " не позволиха текстовете да влязат в дневния ред на Народното събрание. Така пет от седемте партии в Народното събрание взеха решение да спасят Иван Гешев, вместо да се заемат с въвеждането на механизъм за следствието на основния прокурор. Актуални в зала се оказаха политически предизборни дъвки - депутатите се заеха със основаването на краткотрайни комисии, които няма да имат време да свършат нищо.
Бойкотът на законопроекта, считан за първа стъпка към правосъдната промяна, не стартира по този начин. Миналата седмица правната комисия прегледа на първо четене измененията в Наказателно-процесуален кодекс. Същите пет партии обаче взеха решение да прекратят дебатите и да отсрочат гласуването за тази седмица, защото съвещанието продължи шест часа. Правната комисия обаче нямаше проблем с дългото 18 часа съвещание за прекрояването на Изборния кодекс.
В края на декември. След като законопроектът бе признат на първо четене, петте партии удължиха периода за оферти сред двете четения оптимално най-дълго - 21 дни, като в същото време не влизат ваканциите. Срокът изтича на 20 януари - евентуално един от последните дни на Народното събрание.
Противоконституционен или не? Това е въпросът.
Политическият спор, отсрочен от предходната сряда, стартира с тиражираната от прокуратурата и от самия Иван Гешев теза, че измененията в Наказателно-процесуален кодекс опонират на Конституцията. Миналата седмица зам.-главният прокурор Борислав Сарафов даже даде поръчка, че в случай че законопроектът мине, то Гешев ще сезира Конституционния съд.
Надежда Йорданова от " Демократична България " съобщи, че предишен законопроект на ГЕРБ-СДС е противоречал на главния закон, само че той се разграничава от актуалните оферти - на Министерски съвет и на Йорданова.
От ГЕРБ-СДС пък се зачудиха дали с измененията в Наказателно-процесуален кодекс се изчерпвала правосъдната промяна. Марин Маринов от ГЕРБ-СДС дефинира текстовете на Министерски съвет като " ъпдейтната версия " на законопроекта на Надежда Йорданова. По думите му с измененията, препоръчани от правосъдния министър Крум Зарков, имало опция " недоброжелателни лица " с " изключителни усложнения в практиката " да " реализиран недобри планове ".
Маринов сподели още, че проверяващите основния прокурор щели да бъдат подвластни от изпълнителната власт. Депутатът отбрани тезата на Гешев, че част от измененията опонират на Конституцията и засяга частта със съдията, който ще проверява основния прокурор. По думите му в главния закон съдиите нямат такива пълномощия. Съпартиецът му Бранимир Балачев пък съобщи, че с измененията в Наказателно-процесуален кодекс се създавала опция за " тричане " на основния прокурор. По думите му не било нужно да се прави законопроект за един човек.
Председателят на комисията Радомир Чолаков (от ГЕРБ) каза, че законопроекти не бивало да се одобряват небрежно. По думите му в този момент депутатите били подложени на огромен напън, с цел да одобряват измененията. След това той влезе в реториката на " Възраждане " и съобщи, че не трябвало суверенна страна да бъде заставяна да приема закони в подмяна на пари. (Въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор е заложено в Плана за възстановянане и резистентност - б.а.) В последна сметка Чолаков изясни, че ще направи " политически жест " и ще поддържа текстовете на Министерски съвет.
Милен Матеев от " Продължаваме промяната " отговори на сътрудника си от ГЕРБ, като уточни, че един законопроект не може напълно да реформира една система. Той сподели още, че за първи път от години има толкоз изчерпателен законопроект, която е минал през необятно публично разискване. По думите му измененията в Наказателно-процесуален кодекс са онази част от правосъдната промяна, която не се нуждае от смяна на Конституцията. Матеев не е оптимист, че законопроектът ще успее да се трансформира в закон и загатна, че липсва политическа воля за това, припомняйки прекратяването на съвещанието предходната сряда.
Той обаче съобщи, че в случай че измененията станат факт, то това Народно заседание ще успее да свърши нещо за правосъдната промяна и няма да остане " яловият " парламент, който не съумя да излъчи кабинет.
От " Възраждане " пък смениха позицията. Ако през вчерашния ден депутатите на Костадин Костадинов неодобряваха законопроекта, а предходната сряда участваха в протеста на първото четене в комисия, то през днешния ден Петър Петров заприказва за това по какъв начин измененията давали опция на Народното събрание да свърши нещо значимо и да вкара опция за следствие на основния прокурор и за предварителното му освобождение от служба.
Александър Николов от " Български напредък " съобщи, че нямало по какъв начин да се прави правосъдна промяна от парламент, в който нямало болшинство за лъчение на кабинет. Николов пророкува, че текстовете ще минат на първо четене, само че хората били залъгвани, че Народно събрание има запас да организира правосъдна промяна.
Хамид Хамид от Движение за права и свободи посочи, че има нужда от промяна. Той обаче е на мнение, че правосъдната промяна би трябвало да мине с смяна на Конституцията. По думите му основният прокурор не би следвало да е във Висш съдебен съвет, с цел да нямало кадруване. Той добави, че Движение за права и свободи ще предложи конституционни промени, с които да започнела същинската правосъдна промяна. По думите му тя не бивало да се прави през промени в Наказателно-процесуален кодекс.
Рена Стефанова от Политическа партия отговори, че съперниците на законопроектите желаят да блокират въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор. Тя дефинира като " залъгване " концепциите за конституционна промяна, защото в Народно събрание няма конституционно болшинство.
Крум Зарков: Нескончаемият български преход пролича в дебата
Служебният правосъден министър Крум Зарков, че в дебата през днешния ден си е проличал " нескончаемият български преход ". По думите му обществото най-накрая желае решение на този въпрос. Той е на мнение, че законопроектът ще стане част от позитивното ни право.
" Защо да загубим няколко месеца. Защо да завъртите още една акция по същите въпроси? ", попита Зарков.
Министърът е на мнение още, че Конституцията може да се подложи под риск, в случай че главният закон се отвори за промени, които могат да се създадат на законово равнище. Той предвижда, че изгубените седем дни могат да се окажат съдбовни, визирайки отсроченото от предходната седмица съвещание.
Заради това му изявление Зарков получи упрек от Чолаков, който го упрекна, че прави внушения.
Кой и по какъв начин ще може да проверява Гешев
Кой ще проверява основния прокурор: Според законопроекта углавен арбитър от Върховен касационен съд, от апелативен или областен съд, само че с сан на арбитър от Върховен касационен съд, може да води следствието против основния прокурор или негов заместител, когато има задоволително данни за осъществено закононарушение от общ темперамент. Съдията ще бъде краткотрайно назначаван на длъжността и ще има пълномощия да проверява основния прокурор и неговите заместници. Предлага се да има авансово направен лист със съдии от наказателното поделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с сан на арбитър от Върховен касационен съд, които са с най-малко 12 години стаж, като се вкарва в допълнение условие те да са работили в последните 7 години като углавен арбитър. От този лист на инцидентен принцип ще се избира съдията, който ще води следствието. Той ще бъде назначаван от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, която няма опция да откаже да го назначи.
Разследващи органи: Съгласно текстовете проверяващите органи ще са проверяващи служители на реда, избрани със заповед на министъра на вътрешните работи, или проверяващи митнически инспектори, избрани със заповед на министъра на финансите.
Контрол: В текстовете е заложена и спомагателна опция за надзор - назначението на втори проверяващ прокурор. Той ще се избира след края на следствието, когато първият е решил, че има задоволително данни за покачване на обвиняване.
Къде отиват делата: Делата ще са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд, а отводът от формиране на досъдебно произвеждане ще предстои на правосъден надзор на две инстанции.
Висш съдебен съвет по-лесно ще отстранява основния прокурор: Предвижда се основният прокурор да се избира и освобождава от служба с 13, а не със 17 гласа от Пленума на Висшия правосъден съвет. Същото болшинство ще е належащо и за краткотрайното му премахване от служба, когато е проверяван за осъществяването на съзнателно закононарушение.
Текстовете минаха с 12 гласа " за " (ПП, Демократична България, ГЕРБ-СДС), 1 " срещу " (Бранимир Балачев, ГЕРБ-СДС) и 8 " въздържал се " (ДПС, Възраждане, Българска социалистическа партия и " Български напредък " ). Законопроектът на Надежда Йорданова от " Демократична България " бе отритнат със 7 гласа " за ", 2 " срещу " и 13 " въздържал се ".
Законопроектът на Министерски съвет по-рано днес бе признат от парламентарната комисия по конституционни въпроси. Предстои текстовете да влязат за първо гласоподаване в зала. Очаква се, даже и това да се случи в дребното останали дни на 48-ото, то законопроектът да мине единствено алегорично, защото няма време за приемането му на второ четене.
Вчера ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Възраждане и " Български напредък " не позволиха текстовете да влязат в дневния ред на Народното събрание. Така пет от седемте партии в Народното събрание взеха решение да спасят Иван Гешев, вместо да се заемат с въвеждането на механизъм за следствието на основния прокурор. Актуални в зала се оказаха политически предизборни дъвки - депутатите се заеха със основаването на краткотрайни комисии, които няма да имат време да свършат нищо.
Бойкотът на законопроекта, считан за първа стъпка към правосъдната промяна, не стартира по този начин. Миналата седмица правната комисия прегледа на първо четене измененията в Наказателно-процесуален кодекс. Същите пет партии обаче взеха решение да прекратят дебатите и да отсрочат гласуването за тази седмица, защото съвещанието продължи шест часа. Правната комисия обаче нямаше проблем с дългото 18 часа съвещание за прекрояването на Изборния кодекс.
В края на декември. След като законопроектът бе признат на първо четене, петте партии удължиха периода за оферти сред двете четения оптимално най-дълго - 21 дни, като в същото време не влизат ваканциите. Срокът изтича на 20 януари - евентуално един от последните дни на Народното събрание.
Противоконституционен или не? Това е въпросът.
Политическият спор, отсрочен от предходната сряда, стартира с тиражираната от прокуратурата и от самия Иван Гешев теза, че измененията в Наказателно-процесуален кодекс опонират на Конституцията. Миналата седмица зам.-главният прокурор Борислав Сарафов даже даде поръчка, че в случай че законопроектът мине, то Гешев ще сезира Конституционния съд.
Надежда Йорданова от " Демократична България " съобщи, че предишен законопроект на ГЕРБ-СДС е противоречал на главния закон, само че той се разграничава от актуалните оферти - на Министерски съвет и на Йорданова.
От ГЕРБ-СДС пък се зачудиха дали с измененията в Наказателно-процесуален кодекс се изчерпвала правосъдната промяна. Марин Маринов от ГЕРБ-СДС дефинира текстовете на Министерски съвет като " ъпдейтната версия " на законопроекта на Надежда Йорданова. По думите му с измененията, препоръчани от правосъдния министър Крум Зарков, имало опция " недоброжелателни лица " с " изключителни усложнения в практиката " да " реализиран недобри планове ".
Маринов сподели още, че проверяващите основния прокурор щели да бъдат подвластни от изпълнителната власт. Депутатът отбрани тезата на Гешев, че част от измененията опонират на Конституцията и засяга частта със съдията, който ще проверява основния прокурор. По думите му в главния закон съдиите нямат такива пълномощия. Съпартиецът му Бранимир Балачев пък съобщи, че с измененията в Наказателно-процесуален кодекс се създавала опция за " тричане " на основния прокурор. По думите му не било нужно да се прави законопроект за един човек.
Председателят на комисията Радомир Чолаков (от ГЕРБ) каза, че законопроекти не бивало да се одобряват небрежно. По думите му в този момент депутатите били подложени на огромен напън, с цел да одобряват измененията. След това той влезе в реториката на " Възраждане " и съобщи, че не трябвало суверенна страна да бъде заставяна да приема закони в подмяна на пари. (Въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор е заложено в Плана за възстановянане и резистентност - б.а.) В последна сметка Чолаков изясни, че ще направи " политически жест " и ще поддържа текстовете на Министерски съвет.
Милен Матеев от " Продължаваме промяната " отговори на сътрудника си от ГЕРБ, като уточни, че един законопроект не може напълно да реформира една система. Той сподели още, че за първи път от години има толкоз изчерпателен законопроект, която е минал през необятно публично разискване. По думите му измененията в Наказателно-процесуален кодекс са онази част от правосъдната промяна, която не се нуждае от смяна на Конституцията. Матеев не е оптимист, че законопроектът ще успее да се трансформира в закон и загатна, че липсва политическа воля за това, припомняйки прекратяването на съвещанието предходната сряда.
Той обаче съобщи, че в случай че измененията станат факт, то това Народно заседание ще успее да свърши нещо за правосъдната промяна и няма да остане " яловият " парламент, който не съумя да излъчи кабинет.
От " Възраждане " пък смениха позицията. Ако през вчерашния ден депутатите на Костадин Костадинов неодобряваха законопроекта, а предходната сряда участваха в протеста на първото четене в комисия, то през днешния ден Петър Петров заприказва за това по какъв начин измененията давали опция на Народното събрание да свърши нещо значимо и да вкара опция за следствие на основния прокурор и за предварителното му освобождение от служба.
Александър Николов от " Български напредък " съобщи, че нямало по какъв начин да се прави правосъдна промяна от парламент, в който нямало болшинство за лъчение на кабинет. Николов пророкува, че текстовете ще минат на първо четене, само че хората били залъгвани, че Народно събрание има запас да организира правосъдна промяна.
Хамид Хамид от Движение за права и свободи посочи, че има нужда от промяна. Той обаче е на мнение, че правосъдната промяна би трябвало да мине с смяна на Конституцията. По думите му основният прокурор не би следвало да е във Висш съдебен съвет, с цел да нямало кадруване. Той добави, че Движение за права и свободи ще предложи конституционни промени, с които да започнела същинската правосъдна промяна. По думите му тя не бивало да се прави през промени в Наказателно-процесуален кодекс.
Рена Стефанова от Политическа партия отговори, че съперниците на законопроектите желаят да блокират въвеждането на механизъм за следствие на основния прокурор. Тя дефинира като " залъгване " концепциите за конституционна промяна, защото в Народно събрание няма конституционно болшинство.
Крум Зарков: Нескончаемият български преход пролича в дебата
Служебният правосъден министър Крум Зарков, че в дебата през днешния ден си е проличал " нескончаемият български преход ". По думите му обществото най-накрая желае решение на този въпрос. Той е на мнение, че законопроектът ще стане част от позитивното ни право.
" Защо да загубим няколко месеца. Защо да завъртите още една акция по същите въпроси? ", попита Зарков.
Министърът е на мнение още, че Конституцията може да се подложи под риск, в случай че главният закон се отвори за промени, които могат да се създадат на законово равнище. Той предвижда, че изгубените седем дни могат да се окажат съдбовни, визирайки отсроченото от предходната седмица съвещание.
Заради това му изявление Зарков получи упрек от Чолаков, който го упрекна, че прави внушения.
Кой и по какъв начин ще може да проверява Гешев
Кой ще проверява основния прокурор: Според законопроекта углавен арбитър от Върховен касационен съд, от апелативен или областен съд, само че с сан на арбитър от Върховен касационен съд, може да води следствието против основния прокурор или негов заместител, когато има задоволително данни за осъществено закононарушение от общ темперамент. Съдията ще бъде краткотрайно назначаван на длъжността и ще има пълномощия да проверява основния прокурор и неговите заместници. Предлага се да има авансово направен лист със съдии от наказателното поделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с сан на арбитър от Върховен касационен съд, които са с най-малко 12 години стаж, като се вкарва в допълнение условие те да са работили в последните 7 години като углавен арбитър. От този лист на инцидентен принцип ще се избира съдията, който ще води следствието. Той ще бъде назначаван от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, която няма опция да откаже да го назначи.
Разследващи органи: Съгласно текстовете проверяващите органи ще са проверяващи служители на реда, избрани със заповед на министъра на вътрешните работи, или проверяващи митнически инспектори, избрани със заповед на министъра на финансите.
Контрол: В текстовете е заложена и спомагателна опция за надзор - назначението на втори проверяващ прокурор. Той ще се избира след края на следствието, когато първият е решил, че има задоволително данни за покачване на обвиняване.
Къде отиват делата: Делата ще са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд, а отводът от формиране на досъдебно произвеждане ще предстои на правосъден надзор на две инстанции.
Висш съдебен съвет по-лесно ще отстранява основния прокурор: Предвижда се основният прокурор да се избира и освобождава от служба с 13, а не със 17 гласа от Пленума на Висшия правосъден съвет. Същото болшинство ще е належащо и за краткотрайното му премахване от служба, когато е проверяван за осъществяването на съзнателно закононарушение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ