След епохата Берлинале: Дитер Кослик говори за успехите и бъдещето на киното
След 18 години в търсене на филмите, които заслужават „ Златната мечка “, едни го назовават „ безконечният шеф “, а за други той е „ епохата Дитер Кослик “ на „ Берлинале “. Бившият шеф на един от най-престижните кино фестивали обаче ще бъде запомнен с равния късмет, който се опитваше да дава на всички.
Висотата на „ Берлинале “ допуска и суетност. Дитер Кослик обаче избира да бъде остроумен. И вместо да употребява 30-минутната пауза, небрежно изпива чашата кафе и откликва на непредвиденото изявление. Отзивчивостта му е рядко срещана в света на огромното кино. Начинът, по който свързва киното, политиката, човешките права и европейските полезности – също.
Дитер Кослик: Това е поради пристрастеността да обясня какво и за какво го вършим. Като се замисли човек фестивалите са аналогови платформи, където хората в действителност могат да беседват, да спорят за бъдещето на света. Смятам, че изкуството и културата са бъдещето. И освен за обособените страни. Културата и изкуството са метод да се разбираме по-добре. Затова аз имам вяра в тях.
18 години в търсене на филмите, които заслужават „ Златната мечка “. Едни го назовават „ безконечният шеф “, а за други той е „ епохата Дитер Кослик “ на „ Берлинале “.
За мен най-важното, че хора от 150 страни са дружно през февруари. През това време в Берлин се усеща мраз, само че филмите стоплят феновете. И с тази многохилядна аудитория, която привлякохме през последните 20 години, се гордея най-вече.
И макар че някои от решенията на Кослик срещат неодобрение измежду режисьорите, трансформирали се във фестивални любимци, баланс е думата, с която ще го запомни историята – най-много сред международните звезди и по-малко познатите гении. Сред образците попада и филмът „ Ага “ на режисьора Милко Лазаров.
На " Берлинале " също имаме доста холивудски звезди, само че е значим салдото сред звездите от всички европейски страни и измежду дилемите на филмовия фестивал е да ги покаже. Едно от най-смислените неща е да представяш филми и актьори, които публиката познава по-малко и страни, които може би не са очаквали да попаднат в конкурсната стратегия на фестивала. Те също имат своята дълга история на киното и велики артисти. Директорът на фестивала би трябвало да ги види и да ги припознае. А когато се върнат вкъщи, това способства още повече за техния триумф. Щастлив съм, че имам огромен другар в България - шефът на София филм фест Стефан Китанов. Дори сме свирили дружно на китара в Берлин. Беше извънредно занимателна вечер. В групата имахме двама Стефановци - Стефан от България и Стефан от Полша. Бях рок музикант преди доста, доста години, фронтменът на групата. И през днешния ден не преставам да изсвирвам на китара и на саксофон. Все отново музиката е значима част от образните изкуства. Дитер Кослик ще остане и като фестивалния шеф, дал равни благоприятни условия на мъжете и дамите в киното.
Да, освен подписах документа, който подсигурява равенството на половете, само че и изпълних написаното в него. Тази година в нашата конкурсна стратегия от 17 кино лентата имаше 7 на дами. Не можеш да създадеш квотен принцип. Единственото, което можеш да направиш, е да рискуваш повече като вземеш повече дами. Това обаче дава резултат. И образецът е " Берлинале ". Възможна ли е тази равнопоставеност в изкуството и не се ли трансформира равенството на половете във война на половете?
Добре де! Нека да има повече дами, които заемат значимо място в киното на фестивалите и тогава ще забележим.
Кино, което ни трансформира и ни движи напред. Това за Дитер Кослик остава незаменимо. А на фона на все множеството копродукции – запазването на идентичността.
Не имам вяра в копродуциите, в които няколко страни просто се сплотяват, с цел да създадат дружно филм и да завоюват пари. Това не работи. Важно е да запазим идентичността си. От друга страна копродукциите дават опция филмът да бъде показан и в друга страна, тъй като този, който го е финансирал, нормално се грижи за това. Затова запазете своята еднаквост! Аз не желая да виждам холивудски филм, който просто е сниман в София. Мога да видя и холивудски филм, сниман в Сан Франциско. Искам да видя какво се случва по улиците в София или в различен български град. За мен е доста по-интересно да науча това за дадена страна.
69-ото издание на „ Берлинале “ мина и под знака на изпращането на Дитер Кослик като шеф на фестивала. Сега, остроумен и изпълнен с сила, продължава напред.
Ще си отида у дома и ще излъскам своите награди!
Висотата на „ Берлинале “ допуска и суетност. Дитер Кослик обаче избира да бъде остроумен. И вместо да употребява 30-минутната пауза, небрежно изпива чашата кафе и откликва на непредвиденото изявление. Отзивчивостта му е рядко срещана в света на огромното кино. Начинът, по който свързва киното, политиката, човешките права и европейските полезности – също.
Дитер Кослик: Това е поради пристрастеността да обясня какво и за какво го вършим. Като се замисли човек фестивалите са аналогови платформи, където хората в действителност могат да беседват, да спорят за бъдещето на света. Смятам, че изкуството и културата са бъдещето. И освен за обособените страни. Културата и изкуството са метод да се разбираме по-добре. Затова аз имам вяра в тях.
18 години в търсене на филмите, които заслужават „ Златната мечка “. Едни го назовават „ безконечният шеф “, а за други той е „ епохата Дитер Кослик “ на „ Берлинале “.
За мен най-важното, че хора от 150 страни са дружно през февруари. През това време в Берлин се усеща мраз, само че филмите стоплят феновете. И с тази многохилядна аудитория, която привлякохме през последните 20 години, се гордея най-вече.
И макар че някои от решенията на Кослик срещат неодобрение измежду режисьорите, трансформирали се във фестивални любимци, баланс е думата, с която ще го запомни историята – най-много сред международните звезди и по-малко познатите гении. Сред образците попада и филмът „ Ага “ на режисьора Милко Лазаров.
На " Берлинале " също имаме доста холивудски звезди, само че е значим салдото сред звездите от всички европейски страни и измежду дилемите на филмовия фестивал е да ги покаже. Едно от най-смислените неща е да представяш филми и актьори, които публиката познава по-малко и страни, които може би не са очаквали да попаднат в конкурсната стратегия на фестивала. Те също имат своята дълга история на киното и велики артисти. Директорът на фестивала би трябвало да ги види и да ги припознае. А когато се върнат вкъщи, това способства още повече за техния триумф. Щастлив съм, че имам огромен другар в България - шефът на София филм фест Стефан Китанов. Дори сме свирили дружно на китара в Берлин. Беше извънредно занимателна вечер. В групата имахме двама Стефановци - Стефан от България и Стефан от Полша. Бях рок музикант преди доста, доста години, фронтменът на групата. И през днешния ден не преставам да изсвирвам на китара и на саксофон. Все отново музиката е значима част от образните изкуства. Дитер Кослик ще остане и като фестивалния шеф, дал равни благоприятни условия на мъжете и дамите в киното.
Да, освен подписах документа, който подсигурява равенството на половете, само че и изпълних написаното в него. Тази година в нашата конкурсна стратегия от 17 кино лентата имаше 7 на дами. Не можеш да създадеш квотен принцип. Единственото, което можеш да направиш, е да рискуваш повече като вземеш повече дами. Това обаче дава резултат. И образецът е " Берлинале ". Възможна ли е тази равнопоставеност в изкуството и не се ли трансформира равенството на половете във война на половете?
Добре де! Нека да има повече дами, които заемат значимо място в киното на фестивалите и тогава ще забележим.
Кино, което ни трансформира и ни движи напред. Това за Дитер Кослик остава незаменимо. А на фона на все множеството копродукции – запазването на идентичността.
Не имам вяра в копродуциите, в които няколко страни просто се сплотяват, с цел да създадат дружно филм и да завоюват пари. Това не работи. Важно е да запазим идентичността си. От друга страна копродукциите дават опция филмът да бъде показан и в друга страна, тъй като този, който го е финансирал, нормално се грижи за това. Затова запазете своята еднаквост! Аз не желая да виждам холивудски филм, който просто е сниман в София. Мога да видя и холивудски филм, сниман в Сан Франциско. Искам да видя какво се случва по улиците в София или в различен български град. За мен е доста по-интересно да науча това за дадена страна.
69-ото издание на „ Берлинале “ мина и под знака на изпращането на Дитер Кослик като шеф на фестивала. Сега, остроумен и изпълнен с сила, продължава напред.
Ще си отида у дома и ще излъскам своите награди!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ