Диян Стаматов: Родителите мечтаят пътят да е лек, без спънки, а ученето да се случва без усилие. Но кое в живота идва без труд?
След 15 септември идва 16-ти. Балоните олекват, музиката заглъхва, усмивките остават в снимките… а всекидневието се настанява в класните стаи. Това написа във Facebook ръководителят на Съюза на ръководителите в системата на националната култура и шеф на столичното 119. СУ " Акад. Михаил Арнаудов “ .
" Настъпва времето, в което празничното въодушевление се среща с действителността – с усилието, постоянството и отговорността ", написа още той
Защо патосът и въодушевлението последователно понижават?
Отговорът е елементарен: учителят не е тук, с цел да бъде постоянно харесван, а с цел да изведе от всеки възпитаник най-хубавото – да предизвика, да изисква, да въодушевява. Това постоянно е мъчно, тъй като всяко дете носи своята уникалност и своите провокации.
Родителите мечтаят пътят да е лек, по мед и масло, а ученето да се случва без изпитание. Но кое в живота идва без труд? Истинският напредък е резултат от неизменност, непримиримост и от време на време – болежка.
Голямата истина е, че учебното заведение не е единствено уроци и изпитвания. То е място за израстване. А триумф има там, където има поддръжка, схващане и човешко отношение – сякаш нормално, само че в действителност най-важното.
Затова дано новата образователна година не завърши с празника на 15 септември, а бъде празник всеки ден – в сърцата, в връзките, в дребните победи.
Защото преподавател се раждаш, а възпитаник си цялостен живот.
" Настъпва времето, в което празничното въодушевление се среща с действителността – с усилието, постоянството и отговорността ", написа още той
Защо патосът и въодушевлението последователно понижават?
Отговорът е елементарен: учителят не е тук, с цел да бъде постоянно харесван, а с цел да изведе от всеки възпитаник най-хубавото – да предизвика, да изисква, да въодушевява. Това постоянно е мъчно, тъй като всяко дете носи своята уникалност и своите провокации.
Родителите мечтаят пътят да е лек, по мед и масло, а ученето да се случва без изпитание. Но кое в живота идва без труд? Истинският напредък е резултат от неизменност, непримиримост и от време на време – болежка.
Голямата истина е, че учебното заведение не е единствено уроци и изпитвания. То е място за израстване. А триумф има там, където има поддръжка, схващане и човешко отношение – сякаш нормално, само че в действителност най-важното.
Затова дано новата образователна година не завърши с празника на 15 септември, а бъде празник всеки ден – в сърцата, в връзките, в дребните победи.
Защото преподавател се раждаш, а възпитаник си цялостен живот.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ