Анонимен плати 10 млн. долара, за да извадят от дълбините на Антарктида "Ендюрънс"
След 107 години една от най-големите мистерии на Антарктида беше разкрита - корабът „ Ендюрънс " на полярния откривател Ърнест Шакълтън беше открит на дъното на морето Уедъл недокоснат. Екипите се натъкват на ветроходната плавателна лодка на към 3000 метра под ледените води, установявайки, че машината е непокътната, както през 1915 година, когато изчезва. " В най-ужасната част на най-ужасното море на света ", разказва мястото по-късно самият Шакълтън. Търсенето на „ Ендюрънс " в действителност е възобновено при започване на февруари и започва от Кейптаун, Южна Африка. Начело на групата е доктор Джон Шиърс. Експедицията е наречена „ Ендюрънс 22 " и е от 64 участници, както и 46-членен екипаж, които пътуват на кораба SA Agulhas II. Целият план, който е проведен от „ Фондацията за морско завещание на Фолкландските острови ", коства 10 млн. $. Те обаче са дадени от неизвестен донор, чието име досега остава изцяло незнайно.
Според формалната информация плавателният съд е открит край крайбрежията на Антарктида на към 6,5 км от последното му местонахождение, което показва към този момент умрелият капитан Франк Уърсли. Намерен е благодарение на ледоразбивач и подводни дронове, с които са локализирани останките. Екипите употребяват и високотехнологични апарати, оборудвани с камери с огромна разграничителна дарба и скенери. „ Корабът е във феноменално положение - разяснява пред медии историкът Дан Сноу, който е част от експедицията. - В Антарктическия басейн няма прояждащите дървото микроорганизми, а водата е с чистотата на дестилирана. Изненадани сме от това какъв брой е непокътнато откритието поради обстоятелството, че е прекарало повече от 100 години под вода. " За това свидетелстват изображения и видеоклипове, направени от откривателите, които те разгласяват. На фрагментите се вижда по какъв начин тримачтовият дървен транспортен съд е в съвсем безупречно положение. „ Дори златните букви, изписващи името му Endurance, са към момента прикрепени към щурвала му - изясняват експертите. - Те са ситуирани по продължение на корпуса му и са отчетливи. Под надписа свети блестящо „ Поларис " - петолъчната звезда, на която е бил кръстен в началото корабът. Щети има при носа на съда. Предполага се, че те са породени от удара в морското дъно. Открити са и повреди по дъските поради престоя му под вода. " Според ръководителя на екипа Джон Шиърс намирането на плавателната машина било извънредно сложна задача поради трудностите, с които са се сблъскали.
" Успешно приключихме най-трудното търсене измежду морски лед, виелици и температури, достигащи минус 18 градуса по Целзий - споделя той пред Би Би Си. - Постигнахме това, което мнозина смятаха за невероятно. Откриването на кораба е необикновено достижение. " Морският археолог Менсън Боунд добавя, че „ Ендюрънс " е най-запазеният обект, претърпял корабокрушение, който в миналото е виждал по време на кариерата си. Историкът Стивън Шванкерт пък е на мнение, че дъното на морето Уедъл е доста негостоприемна среда за съвсем всичко. „ Особено за типовете бактерии, акари и дървоядни червеи, които другояче биха се радвали да атакуван един дървен транспортен съд ", изяснява той. Каква е предисторията на събитията? През 1914 година сър Ърнест Шакълтън взема решение, че желае да прекоси Южния полюс. Вярва, че ще успее да направи първото сухопътно прекосяване на Антарктида. Събира и екипаж. В него включва единствено хора, които ще му бъдат на практика от изгода, а не такива, които просто търсят популярност. Среща се с всеки един от доброволците персонално. Провежда дълги беседи, на които разисква бъдещия маршрут, както и вероятните трудности, които ги грозят. Благодарение на това, че Шакълтън е секретар на Кралското шотландско географско сдружение, той безпроблемно събира нужните средства. За всяка своя експедиция намира поддръжка от богати хора с състояние в английското общество. Почти половината от средствата за бъдещото пътешестване взема от Джеймс Керд, който е притежател на десетки текстилни заводи. Получава пари още от държавното управление и от Кралското географско сдружение.
Предоставени са му два плавателни съда. Единият от тях е Endurance, което се превежда като „ Издръжливост ", а другият е Aurora - „ Зора ". На първия били всички откриватели, които зорко следели картата, която ще им помогне да преминат Антарктика. Другият щял да бъде претрупан със ресурси. През декември 1914 година „ Ендюранс " навлиза в морето Уедъл. Месец по-късно през 1915 година корабът е заварден от мощни ледове, от които не може да се освободи. Попада в клопката на ледените води, а екипажът е заставен да изостави мореплавателния съд. Хората на палубата го напущат с три дребни избавителни лодки. Шакълтън и капитанът Франк Уорсли плават близо 1287 километра, до момента в който не доближават до транспортен съд наоколо до остров Южна Джорджия, където ги приютяват. Според експерти на 27 октомври 1915 година " Ендюранс " бива " сплескан " от ледовете и потъва. На 10 май 1916 година Шакълтън и спътниците му съумяват да доближат до южното крайбрежие на Южна Джорджия, където пешком пресичат острова за 10 дни. На 20 май се добират до станция, с цел да оповестят, че упоритостите на екипа да станат първите, прекосили Антарктида, няма да се осъществен, и им би трябвало помощ да се приберат. В същата станция те намират само дребен 80-тонен параход, с който би трябвало да се върнат до остров Елефант, където е останала другата част от групата. За страдание не съумяват да стигнат до такава степен, защото походът им е спрян от зимните ледове. Налага се да сменят посоката към Фолкландските острови, откъдето рапортуват на британските служби за ситуацията си. След близо 30 дни с нов транспортен съд те още веднъж ще опитат да стигнат до Елефант, само че отново без триумф. Шакълтън и компания дебаркират на южното чилийско пристанище Пунта Аренас. Планират нова избавителна интервенция до острова. Едва четвъртият опит се оказва сполучлив. На 25 август 1916 година те се добират до Елефант, с цел да спасят останалите 22-ма участници в експедицията. За страдание на Шакълтън приживе той не съумява да види кораба „ Ендюрънс " изваден от ледените дълбини. Все отново плавателната машина е предпазена като исторически монумент според Договора за Антарктика, който има за цел да опази околната среда в района.
Последното пътешестване на откривателя по вода е през 1921 година То е следващото към Южния континент, само че този път фантазията на Ърнест е прекратена не от метеорологичните условия. Той е покосен от сърдечен удар и си отива от този свят на 5 януари 1922 година Зад гърба му остават няколко сполучливи експедиции, измежду които е и тази на Робърт Скот - един от най-известните британски морски офицери и откриватели на Антарктида. Благодарение на неуморимия си хъс Ърнест съумява да доближи равнището на Скот и даже да го надмине. След завръщането си в родината без никакви човешки загуби той е посрещнат с аплодисменти. Във Англия е считан за народен воин. Често го сравнявали със популярния норвежки полярен откривател Фритьоф Нансен. Какво се знае за персоналния му живот? Експерти, които го изследват, стигат до извода, че Шакълтън бил предан на работата си. Женен е за Емили Мери Дормън, само че нямали деца. Извън експедициите той пробва да започва няколко бизнес цели, само че никоя от тях не просъществува. Точно по тази причина задлъжнява и към значително хора. Твърди се, че преди да почине има борчове в размер на 40 хиляди паунда, равностойни на 1,5 милиона паунда през 2008 година Към кого са - не е ясно. Смята се, че огромна част от парите са взети, с цел да устоя фамилията си, а другата част, с цел да реализира пътуванията си по света.
Според формалната информация плавателният съд е открит край крайбрежията на Антарктида на към 6,5 км от последното му местонахождение, което показва към този момент умрелият капитан Франк Уърсли. Намерен е благодарение на ледоразбивач и подводни дронове, с които са локализирани останките. Екипите употребяват и високотехнологични апарати, оборудвани с камери с огромна разграничителна дарба и скенери. „ Корабът е във феноменално положение - разяснява пред медии историкът Дан Сноу, който е част от експедицията. - В Антарктическия басейн няма прояждащите дървото микроорганизми, а водата е с чистотата на дестилирана. Изненадани сме от това какъв брой е непокътнато откритието поради обстоятелството, че е прекарало повече от 100 години под вода. " За това свидетелстват изображения и видеоклипове, направени от откривателите, които те разгласяват. На фрагментите се вижда по какъв начин тримачтовият дървен транспортен съд е в съвсем безупречно положение. „ Дори златните букви, изписващи името му Endurance, са към момента прикрепени към щурвала му - изясняват експертите. - Те са ситуирани по продължение на корпуса му и са отчетливи. Под надписа свети блестящо „ Поларис " - петолъчната звезда, на която е бил кръстен в началото корабът. Щети има при носа на съда. Предполага се, че те са породени от удара в морското дъно. Открити са и повреди по дъските поради престоя му под вода. " Според ръководителя на екипа Джон Шиърс намирането на плавателната машина било извънредно сложна задача поради трудностите, с които са се сблъскали.
" Успешно приключихме най-трудното търсене измежду морски лед, виелици и температури, достигащи минус 18 градуса по Целзий - споделя той пред Би Би Си. - Постигнахме това, което мнозина смятаха за невероятно. Откриването на кораба е необикновено достижение. " Морският археолог Менсън Боунд добавя, че „ Ендюрънс " е най-запазеният обект, претърпял корабокрушение, който в миналото е виждал по време на кариерата си. Историкът Стивън Шванкерт пък е на мнение, че дъното на морето Уедъл е доста негостоприемна среда за съвсем всичко. „ Особено за типовете бактерии, акари и дървоядни червеи, които другояче биха се радвали да атакуван един дървен транспортен съд ", изяснява той. Каква е предисторията на събитията? През 1914 година сър Ърнест Шакълтън взема решение, че желае да прекоси Южния полюс. Вярва, че ще успее да направи първото сухопътно прекосяване на Антарктида. Събира и екипаж. В него включва единствено хора, които ще му бъдат на практика от изгода, а не такива, които просто търсят популярност. Среща се с всеки един от доброволците персонално. Провежда дълги беседи, на които разисква бъдещия маршрут, както и вероятните трудности, които ги грозят. Благодарение на това, че Шакълтън е секретар на Кралското шотландско географско сдружение, той безпроблемно събира нужните средства. За всяка своя експедиция намира поддръжка от богати хора с състояние в английското общество. Почти половината от средствата за бъдещото пътешестване взема от Джеймс Керд, който е притежател на десетки текстилни заводи. Получава пари още от държавното управление и от Кралското географско сдружение.
Предоставени са му два плавателни съда. Единият от тях е Endurance, което се превежда като „ Издръжливост ", а другият е Aurora - „ Зора ". На първия били всички откриватели, които зорко следели картата, която ще им помогне да преминат Антарктика. Другият щял да бъде претрупан със ресурси. През декември 1914 година „ Ендюранс " навлиза в морето Уедъл. Месец по-късно през 1915 година корабът е заварден от мощни ледове, от които не може да се освободи. Попада в клопката на ледените води, а екипажът е заставен да изостави мореплавателния съд. Хората на палубата го напущат с три дребни избавителни лодки. Шакълтън и капитанът Франк Уорсли плават близо 1287 километра, до момента в който не доближават до транспортен съд наоколо до остров Южна Джорджия, където ги приютяват. Според експерти на 27 октомври 1915 година " Ендюранс " бива " сплескан " от ледовете и потъва. На 10 май 1916 година Шакълтън и спътниците му съумяват да доближат до южното крайбрежие на Южна Джорджия, където пешком пресичат острова за 10 дни. На 20 май се добират до станция, с цел да оповестят, че упоритостите на екипа да станат първите, прекосили Антарктида, няма да се осъществен, и им би трябвало помощ да се приберат. В същата станция те намират само дребен 80-тонен параход, с който би трябвало да се върнат до остров Елефант, където е останала другата част от групата. За страдание не съумяват да стигнат до такава степен, защото походът им е спрян от зимните ледове. Налага се да сменят посоката към Фолкландските острови, откъдето рапортуват на британските служби за ситуацията си. След близо 30 дни с нов транспортен съд те още веднъж ще опитат да стигнат до Елефант, само че отново без триумф. Шакълтън и компания дебаркират на южното чилийско пристанище Пунта Аренас. Планират нова избавителна интервенция до острова. Едва четвъртият опит се оказва сполучлив. На 25 август 1916 година те се добират до Елефант, с цел да спасят останалите 22-ма участници в експедицията. За страдание на Шакълтън приживе той не съумява да види кораба „ Ендюрънс " изваден от ледените дълбини. Все отново плавателната машина е предпазена като исторически монумент според Договора за Антарктика, който има за цел да опази околната среда в района.
Последното пътешестване на откривателя по вода е през 1921 година То е следващото към Южния континент, само че този път фантазията на Ърнест е прекратена не от метеорологичните условия. Той е покосен от сърдечен удар и си отива от този свят на 5 януари 1922 година Зад гърба му остават няколко сполучливи експедиции, измежду които е и тази на Робърт Скот - един от най-известните британски морски офицери и откриватели на Антарктида. Благодарение на неуморимия си хъс Ърнест съумява да доближи равнището на Скот и даже да го надмине. След завръщането си в родината без никакви човешки загуби той е посрещнат с аплодисменти. Във Англия е считан за народен воин. Често го сравнявали със популярния норвежки полярен откривател Фритьоф Нансен. Какво се знае за персоналния му живот? Експерти, които го изследват, стигат до извода, че Шакълтън бил предан на работата си. Женен е за Емили Мери Дормън, само че нямали деца. Извън експедициите той пробва да започва няколко бизнес цели, само че никоя от тях не просъществува. Точно по тази причина задлъжнява и към значително хора. Твърди се, че преди да почине има борчове в размер на 40 хиляди паунда, равностойни на 1,5 милиона паунда през 2008 година Към кого са - не е ясно. Смята се, че огромна част от парите са взети, с цел да устоя фамилията си, а другата част, с цел да реализира пътуванията си по света.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ