Как спортът си тръгва от спорта
След 10-годишна пауза още веднъж българин се класира за край на международно състезание по плуване. 18-годишният Антъни Иванов стана осми на планетата на 200 метра бътерфлай в Унгария. На към момента нежна възраст и в убийствена конкуренция. Безспорен триумф, най-малко за тези, които се интересуват от плувни спортове. Във федерацията и спортното министерство разумно царува радостна еуфория.
Чудесната вест обаче вкара в сянката си един знаменателен случай, с който ви запознахме през вчерашния ден. Случай от нашия си мочур, без непознати знамена и химни. Участието на деца-фантоми в държавното ни състезание в Благоевград. Само преди две седмици две деца участваха под непознати имена и с непознати картотеки в надпреварата. И номерът щеше да мине и замине, в случай че от противниковия лагер не бяха подали контестация, усетили измамата.
Случаят си има и своите комично-абсурдни измерения, изключително с „ разпознаването “ на състезателите, когато уредниците привикват родителите им с актовете за раждане на децата, само че...никой не се явява. Представящият се за Пламен е дисквалифициран, а явилият се от името на Любомир остава...неразпознат и незнаен. Смешното е дотук, в случай че изобщо можем да се усмихнем на обстоятелството, че две деца стартират спортната си кариера с присъединяване в машинация. Разбира се, вкарани в нея от врелите и кипели възрастни.
Нали не смятате, че дребните са измислили гениалната скица. Децата обичат да вършат неправилни неща. Вълнуващо е. Но, едно е да се качиш на черешата на съседите, друго е да участваш в документна машинация. Сигурно са положителни състезатели, очевидно по-силни от двете подценени, които са им дали имената и картотеките си. Ако изобщо са знаели за случилото се. А какво ли става в душата на именитата Таня Богомилова, орисана като началник на федерацията да поставя парафа си върху документите по случая.
Къде приключва спортният детайл и стартира другият, с финикийски привкус? Запознатите с администрирането на този спорт могат да ви кажат, че класиралите се до 20-то място деца на републикански шампионати, носят точки на клубовете си, въз основата на които те получават финансиране от федерацията. Колкото по-напред в класирането, толкоз повече парички. И 12-годишните момчета покорно влизат в схемата на огромните. В котела на покварата. Искат да са като Антъни, само че би трябвало да минат през радиоактивната среда на родната действителност. Като заложници на алчността.
Въпросите, които напират са безчет. Всички клубове ли вършат този номер? Работа на съперниците ли е да дебнат за непознати деца по плувки? Какво потомство ще пораства в сходна отровна среда? Не от нездравословните излъчвания във въздуха.
След някоя и друга година също толкоз покорно порасналите състезатели могат да одобряват вълшебните стимуланти за високи спортни резултати от наставниците си – каквото им дадат. На хап или ампула. Общественото мнение по този начин и по този начин от дълго време е приело, че всички във всеки спорт го вършат – значимо е да не те заловен.
Тенденцията е ясна – спортът напуща спорта. Със спринт към банкомата.
Чудесната вест обаче вкара в сянката си един знаменателен случай, с който ви запознахме през вчерашния ден. Случай от нашия си мочур, без непознати знамена и химни. Участието на деца-фантоми в държавното ни състезание в Благоевград. Само преди две седмици две деца участваха под непознати имена и с непознати картотеки в надпреварата. И номерът щеше да мине и замине, в случай че от противниковия лагер не бяха подали контестация, усетили измамата.
Случаят си има и своите комично-абсурдни измерения, изключително с „ разпознаването “ на състезателите, когато уредниците привикват родителите им с актовете за раждане на децата, само че...никой не се явява. Представящият се за Пламен е дисквалифициран, а явилият се от името на Любомир остава...неразпознат и незнаен. Смешното е дотук, в случай че изобщо можем да се усмихнем на обстоятелството, че две деца стартират спортната си кариера с присъединяване в машинация. Разбира се, вкарани в нея от врелите и кипели възрастни.
Нали не смятате, че дребните са измислили гениалната скица. Децата обичат да вършат неправилни неща. Вълнуващо е. Но, едно е да се качиш на черешата на съседите, друго е да участваш в документна машинация. Сигурно са положителни състезатели, очевидно по-силни от двете подценени, които са им дали имената и картотеките си. Ако изобщо са знаели за случилото се. А какво ли става в душата на именитата Таня Богомилова, орисана като началник на федерацията да поставя парафа си върху документите по случая.
Къде приключва спортният детайл и стартира другият, с финикийски привкус? Запознатите с администрирането на този спорт могат да ви кажат, че класиралите се до 20-то място деца на републикански шампионати, носят точки на клубовете си, въз основата на които те получават финансиране от федерацията. Колкото по-напред в класирането, толкоз повече парички. И 12-годишните момчета покорно влизат в схемата на огромните. В котела на покварата. Искат да са като Антъни, само че би трябвало да минат през радиоактивната среда на родната действителност. Като заложници на алчността.
Въпросите, които напират са безчет. Всички клубове ли вършат този номер? Работа на съперниците ли е да дебнат за непознати деца по плувки? Какво потомство ще пораства в сходна отровна среда? Не от нездравословните излъчвания във въздуха.
След някоя и друга година също толкоз покорно порасналите състезатели могат да одобряват вълшебните стимуланти за високи спортни резултати от наставниците си – каквото им дадат. На хап или ампула. Общественото мнение по този начин и по този начин от дълго време е приело, че всички във всеки спорт го вършат – значимо е да не те заловен.
Тенденцията е ясна – спортът напуща спорта. Със спринт към банкомата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ