Патрис Евра: Много обичах да съм на терена с Бербатов
Славният футболист Патрис Евра даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е състезател от екстра класа, който се самоопределя като Мистър „ I love this game”. Роден е в Дакар, столицата на Сенегал. Син е на посланик и израства във Франция. Футболната му кариера започва в Италия, където играе за Марсала и за Монца. Следва френски интервал в Ница и Монако, където от халф се преквалифицира в ляв бранител.
Сър Алекс Фъргюсън го притегля в Манчестър Юнайтед през януари 2006-а. С „ алените дяволи “ 5 пъти ликува като първенец на Англия, победи в Шампионската лига и в Световното клубно състезание. А при раздялата с „ алените дяволи “ Фъргюсън го дефинира като един от най-хубавите футболисти в историята на Юнайтед.
В кариерата си има над 80 мача за Франция и присъединяване на финалите на 3 международни и 2 европейски шампионати. Игра с триумф в италианския гранд Ювентус, а в този момент пази цветовете на Олимпик (Марсилия).
- Мосю Евра, през тази година посетихте България поради благотворителния мач на Димитър Бербатов. Как се чувствахте в София?
- Беше доста елементарно да приема поканата и да дойда. Бербатов е мой брат от друга майка. Така си приказваме с него. Прати ми известие по мобилния си телефон и аз незабавно одобрих. Не съм имал никакво съмнение. И то не тъй като сме били съотборници, а тъй като вечно ще остане мой брат! Не единствено до момента в който сме футболисти, а и по-късно. Моите другарства са за цялостен живот. За мен беше привилегия да дойда в София. Аз съм ученолюбив човек. Обичам да виждам нови култури, нови страни. След като одобрявам Бербатов като мой брат, аз би трябвало да знам къде живее, от кое място идва. И най-после споделих цялата обич на хората на стадиона.
- За първи път ли бяхте в София?
- Не. Мисля, че имам четири мача с националния тим на Франция против България. Но за първи път имах опцията да се разходя из София, да огледам хората като екскурзиант. Това посещаване беше повече отмора, в сравнение с работа.
- Казвате, че Димитър Бербатов е ваш брат. Разкажете ни нещо забавно от взаимното ви време в Манчестър Юнайтед?
- Най-добрият ми спомен е от първата ни среща. Той е доста свенлив, а и хората виждат, че е подобен. Отидох незабавно при него и започнах да му приказвам. И по този начин правех преднамерено всяка божа заран. Бербатов не устоя и на петия път ми сподели: „ Патрис, ти ме знаеш. Ти си доста разговорлив, а аз не съм.” Отвърнах му: „ Аз съм като радио и приказвам доста. Ще ти приказвам всеки ден и ти ще ме заобичаш.” Така аз завоювах! И Бербатов в този момент доста ме обича. Не ми е удобно да виждам хора да се срамят. Радвам се, че Берба същински ме харесва и съм специфичен за него. Много обичах да съм на терена с него. Разменяхме си топката с едно допиране. Аз естествено съм по-добрият от него! Шегувам се, несъмнено. Той е по-добрият. Помня, когато пристигна в Манчестър, аз към този момент доста го харесвах. Обожавах метода, по който владее топката. Никога не съм виждал от различен такова допиране.
- Вярно ли е, че ви е споделил, че ще ви убие, в случай че не дойдете за неговия мач в София?
- Да, и аз нямах избор да не го направя, щом желаех да пребивавам. Ще се опитам да подражавам какво ми сподели Бербатов, когато се обади. Ще опитам да приказвам като Бербатов. Той в никакъв случай не ми споделя Патрис. Всъщност ми вика Патрик. А пък аз постоянно му крещя Димитрия. И по този начин той извика: „ Патрик, поканвам те в България на 13 юни да играеш благотворителен мач. Ако не дойдеш, ще те убия. Окей, братко, обичам те!” Само дето не разбрах по какъв начин ме обича, откакто заплаши да ме убие.
- Вие сте от легендите на Манчестър Юнайтед. Отборът има доста почитатели в България. Каква е магията на този клуб?
- Манчестър Юнайтед е като едно голямо семейство. Това е най-хубавият клуб в света. Спечелихме всичко там. Феновете му са страхотни. Най-хубавото нещо е, че Юнайтед кара всеки, който работи за клуба, да дава най-хубавото от себе си. Няма завистливи хора, всичко е положително. Искат да ти оказват помощ. Ходя от време на време да играя благотворителни мачове на „ Олд Трафорд”. Атмосферата е все по този начин невероятна, стадионът е цялостен. Дори когато загубиш мач, почитателите не те освиркват. Те са най-хубавите в света. Затова всичко към Манчестър Юнайтед се върти по този начин, че това да е едно голямо семейство.
- Какво е толкоз специфичното на сър Алекс Фъргюсън?
- Фъргюсън е най-хубавият треньор в света. Най-много одобрявам неговият инстинкт. Той познава футбола, надушва го отвред. Няма да не помни по какъв начин сподели на Чичарито, че няма да играе три следващи мача. Но да се стяга, че в идващите три ще е наложително титуляр. И по този начин стана, а Чичарито като екстра вкара два пъти победния гол. Все едно сър Алекс беше вещател. Знаеше какво ще се случи. Може да си помислите, че е правил вуду вълшебства или нещо такова? Не, той просто четеше футбола. Помня първото ми дерби, играхме в 12 часа на обяд. Аз в никакъв случай не бях играл толкоз рано. Ядох паста и ми стана тежко. Чудех се дали да му кажа, че не мога да играя. Че не съм човек за борба. Но... стиснах зъби и излязох. Вярно, че играх доста неприятно. На полувремето Манчестър Сити водеше с 2:0. Когато влязохме в съблекалнята, сър Алекс ми сподели: „ Патрис, в този момент ще седнеш на пейката и ще почнеш да учиш британския футбол.” Това беше първият ми опит с него. Но аз се нуждаех от това. След това му потвърдих, че съм задоволително мощен, с цел да бъда същински състезател на Манчестър Юнайтед.
- Сър Алекс твърди, че сте един от най-хубавите в цялата история на клуба. Чувствате ли го по този начин?
- Благодаря ви! Чел съм го в неговата книга. Той уточни няколко играчи. Мен, Рой Кийн, Стив Брус. Петима бяхме май. Това е голяма чест за мен. Затова и ми даде капитанската лента в някои мачове. Много почитам сър Алекс. Непрекъснато сме в контакт. Когато го видя на благотворителни мачове, постоянно го прегръщам. За мен е доста значим човек в моя живот.
- 2008 година ли е най-силната във вашата кариера?
- Трудно е да го кажа. Но може би да. Дойдох в Манчестър Юнайтед, с цел да стана европейски първенец. Играх с Монако на финала и го изгубих през 2004 година от Порто. В Юнайтед главната ми цел беше успех в Шампионската лига. И когато я спечелихме, се почувствах безусловно благополучен и удовлетворен. Да, с тима спечелихме Лигата, Купата, само че действително това беше огромният миг. Винаги обаче ще дублирам, че най-важният момент от кариерата ми в Юнайтед е този първи мач с Манчестър Сити. Не играх добре, мениджърът ме умъртви. Когато пристигнах от Монако, мислех, че съм добър футболист. Бях играл край в Шампионската лига, бях национал на Франция. Но този ден разбрах и си споделих: „ Патрис, ти си никой! И би трябвало да работиш доста, в случай че искаш да станеш някой!”. Направих го и по тази причина хората споделят, а и вие в този момент ме питате за 2008 година. Но аз помня преди всичко този миг, моя първи мач.
- Кристиано Роналдо израсна в Манчестър Юнайтед, преди вие да дойдете в тима. Как виждате развиването му до ден-днешен?
- Кристиано е машина, победител. Иска да завоюва всичко. Хората приказват доста за неговия „ модерно “, за неговия начин на живот. Понякога даже прекаляват, тъй като той е в действителност специфичен. Най-добрият. Но аз го познавам по различен метод. Знам по какъв начин тренира, по какъв начин се готви. Когато тренировката е в 10 часа, той идва в осем. Когато тренировката свърши в един часа, той остава до два, а от време на време даже до три часа. Всеки път. Затова толкоз доста одобрявам Кристиано. Не споделям всичко това, тъй като и до момента сме другари. Просто той работи доста, с цел да е това, което виждате. Кристиано отново завоюва „ Златната топка”, тъй като най-вече я заслужава. Веднъж ме предложения на посетители, имахме свободен ден. Не хапна нищо друго с изключение на салата. Казах му: „ Рони, няма да се наядеш.”. Но той по този начин и не докосна друга храна. Освен това ме накара да излезем в градината и да играем. След това отидохме в басейна. Да, да. Той е машина и победител. Всяко нещо, което Кристиано е спечелил, е справедливо. Дошло е с доста труд.
- Имате значително мачове против български противници. Какви са спомените ви от българския футбол?
- Лоши мемоари. Помня 1994 година.
- Може би 1993-а.
- Да, 1993-а, извинявайте! България отстрани Франция. Бях млад, само че помня. Гледах по малкия екран. Френският коментатор стартира да пее американска ария, тъй като мислеше, че към този момент сме се класирали за финалите на международното състезание. Как беше името на…
- Костадинов!
- Да, Костадинов. Не одобрявам Костадинов. Той умъртви френския тим. Но когато кажа България и изключа Бербатов, първото име, за което се сещам е Стоичков. Да, Христо Стоичков. За мен тази персона е легенда. Имах късмет доста пъти да го срещна и го обичам. Обичам го като персона и темперамент. Той е горделив, че е българин. Представял е феноменално България на всички места по света. Всички българи би трябвало да кажат едно огромно благодаря на Стоичков и на Бербатов. Благодарение на тях по света знаят за българския футбол.
- След като загубихте от нас през 1993 година, френският футбол завоюва всичко. Какво направихте?
- Казахме си, че България към този момент не ни е на пътя и можем да спечелим всичко.
- Е, първо взехте реванш на Евро‘96. Бихте ни с 3:1.
- Да, реванш беше. Но споменът от 1993-а остана неприятен и безконечен може би. Който и французин да попитате за България, ще се сети за тази година.
- Помните ли мачове против български тимове?
- Мисля... Играли сме квалификации. Миналата година ви бихме с 4:1 в Париж. Сега следва втори мач в София. Имам положителни мемоари.
- Но вие играл ли сте против българи?
- Сигурно да.
- Ще ви напомним – с Монако победихте ЦСКА в шампионата за Купата на УЕФА през 2005 година.
- О, да, беше доста сложен мач. Бихме с 2:1.
- Как виждате крайното класиране в нашата квалификационна група?
- Надявам се, че ще бъдем първи. България се оправи добре в тези квалификации. Имаше своите шансове. Трудна група е. В един миг като любимци ние сами си направихме живота сложен. Но има и нещо положително и оптимистично в цялата обстановка. Всичко е в нашите ръце.
- Достатъчно добър ли е френският тим, с цел да завоюва международното състезание?
- Винаги е мъчно да спечелиш мондиал. Не можеш да го кажеш авансово. Франция има положителни футболисти и състав. Имаме късмет. Но не съм Господ и не мога да реша. Никога не съм обичал да споделям, че ще спечелим някакво състезание. Искам тимът да показа страната по допустимо най-хубавия метод.
- Всички през тази година заговориха за Килиън Мбапе. Как виждате бъдещето му?
- Килиън е младо момче и би трябвало да му дадете нужното време. Футболът се развива доста бързо. Когато изиграеш един мач, ставаш най-хубавия в света. Когато изиграеш един неприятен, си... най-слабият. Така работи футбола. Мбапе би трябвало да продължи да играе, както през предишния сезон. Мнозина настояват, че припомня на Тиери Анри. Не обичам да приказвам за млади футболисти, тъй като желая да видя в тях първо неизменност. Това е най-важното. Чувал съм за някои да споделят – ето това е новият Патрис Евра! Не, не. За да станеш новия Патрис Евра, би трябвало да спечелиш повече от 21 купи. Толкова са моите. Дайте време на младите. Ще забележим какво ще стане с Килиън.
- Колко време ще ви гледаме още на терена?
- Мисля да играя още три години.
- В Олимпик (Марсилия) ли?
- Не знам къде. Аз в никакъв случай не възнамерявам бъдещето си. Живея ден за ден и по тази причина съм благополучен човек. Наслаждавам се на всяка минута. Както и в този момент, когато давам това изявление. Така се любувах и на България. Това е моята цел – да се любувам на живота. Искам да споделям обич с хората към мен.
Сър Алекс Фъргюсън го притегля в Манчестър Юнайтед през януари 2006-а. С „ алените дяволи “ 5 пъти ликува като първенец на Англия, победи в Шампионската лига и в Световното клубно състезание. А при раздялата с „ алените дяволи “ Фъргюсън го дефинира като един от най-хубавите футболисти в историята на Юнайтед.
В кариерата си има над 80 мача за Франция и присъединяване на финалите на 3 международни и 2 европейски шампионати. Игра с триумф в италианския гранд Ювентус, а в този момент пази цветовете на Олимпик (Марсилия).
- Мосю Евра, през тази година посетихте България поради благотворителния мач на Димитър Бербатов. Как се чувствахте в София?
- Беше доста елементарно да приема поканата и да дойда. Бербатов е мой брат от друга майка. Така си приказваме с него. Прати ми известие по мобилния си телефон и аз незабавно одобрих. Не съм имал никакво съмнение. И то не тъй като сме били съотборници, а тъй като вечно ще остане мой брат! Не единствено до момента в който сме футболисти, а и по-късно. Моите другарства са за цялостен живот. За мен беше привилегия да дойда в София. Аз съм ученолюбив човек. Обичам да виждам нови култури, нови страни. След като одобрявам Бербатов като мой брат, аз би трябвало да знам къде живее, от кое място идва. И най-после споделих цялата обич на хората на стадиона.
- За първи път ли бяхте в София?
- Не. Мисля, че имам четири мача с националния тим на Франция против България. Но за първи път имах опцията да се разходя из София, да огледам хората като екскурзиант. Това посещаване беше повече отмора, в сравнение с работа.
- Казвате, че Димитър Бербатов е ваш брат. Разкажете ни нещо забавно от взаимното ви време в Манчестър Юнайтед?
- Най-добрият ми спомен е от първата ни среща. Той е доста свенлив, а и хората виждат, че е подобен. Отидох незабавно при него и започнах да му приказвам. И по този начин правех преднамерено всяка божа заран. Бербатов не устоя и на петия път ми сподели: „ Патрис, ти ме знаеш. Ти си доста разговорлив, а аз не съм.” Отвърнах му: „ Аз съм като радио и приказвам доста. Ще ти приказвам всеки ден и ти ще ме заобичаш.” Така аз завоювах! И Бербатов в този момент доста ме обича. Не ми е удобно да виждам хора да се срамят. Радвам се, че Берба същински ме харесва и съм специфичен за него. Много обичах да съм на терена с него. Разменяхме си топката с едно допиране. Аз естествено съм по-добрият от него! Шегувам се, несъмнено. Той е по-добрият. Помня, когато пристигна в Манчестър, аз към този момент доста го харесвах. Обожавах метода, по който владее топката. Никога не съм виждал от различен такова допиране.
- Вярно ли е, че ви е споделил, че ще ви убие, в случай че не дойдете за неговия мач в София?
- Да, и аз нямах избор да не го направя, щом желаех да пребивавам. Ще се опитам да подражавам какво ми сподели Бербатов, когато се обади. Ще опитам да приказвам като Бербатов. Той в никакъв случай не ми споделя Патрис. Всъщност ми вика Патрик. А пък аз постоянно му крещя Димитрия. И по този начин той извика: „ Патрик, поканвам те в България на 13 юни да играеш благотворителен мач. Ако не дойдеш, ще те убия. Окей, братко, обичам те!” Само дето не разбрах по какъв начин ме обича, откакто заплаши да ме убие.
- Вие сте от легендите на Манчестър Юнайтед. Отборът има доста почитатели в България. Каква е магията на този клуб?
- Манчестър Юнайтед е като едно голямо семейство. Това е най-хубавият клуб в света. Спечелихме всичко там. Феновете му са страхотни. Най-хубавото нещо е, че Юнайтед кара всеки, който работи за клуба, да дава най-хубавото от себе си. Няма завистливи хора, всичко е положително. Искат да ти оказват помощ. Ходя от време на време да играя благотворителни мачове на „ Олд Трафорд”. Атмосферата е все по този начин невероятна, стадионът е цялостен. Дори когато загубиш мач, почитателите не те освиркват. Те са най-хубавите в света. Затова всичко към Манчестър Юнайтед се върти по този начин, че това да е едно голямо семейство.
- Какво е толкоз специфичното на сър Алекс Фъргюсън?
- Фъргюсън е най-хубавият треньор в света. Най-много одобрявам неговият инстинкт. Той познава футбола, надушва го отвред. Няма да не помни по какъв начин сподели на Чичарито, че няма да играе три следващи мача. Но да се стяга, че в идващите три ще е наложително титуляр. И по този начин стана, а Чичарито като екстра вкара два пъти победния гол. Все едно сър Алекс беше вещател. Знаеше какво ще се случи. Може да си помислите, че е правил вуду вълшебства или нещо такова? Не, той просто четеше футбола. Помня първото ми дерби, играхме в 12 часа на обяд. Аз в никакъв случай не бях играл толкоз рано. Ядох паста и ми стана тежко. Чудех се дали да му кажа, че не мога да играя. Че не съм човек за борба. Но... стиснах зъби и излязох. Вярно, че играх доста неприятно. На полувремето Манчестър Сити водеше с 2:0. Когато влязохме в съблекалнята, сър Алекс ми сподели: „ Патрис, в този момент ще седнеш на пейката и ще почнеш да учиш британския футбол.” Това беше първият ми опит с него. Но аз се нуждаех от това. След това му потвърдих, че съм задоволително мощен, с цел да бъда същински състезател на Манчестър Юнайтед.
- Сър Алекс твърди, че сте един от най-хубавите в цялата история на клуба. Чувствате ли го по този начин?
- Благодаря ви! Чел съм го в неговата книга. Той уточни няколко играчи. Мен, Рой Кийн, Стив Брус. Петима бяхме май. Това е голяма чест за мен. Затова и ми даде капитанската лента в някои мачове. Много почитам сър Алекс. Непрекъснато сме в контакт. Когато го видя на благотворителни мачове, постоянно го прегръщам. За мен е доста значим човек в моя живот.
- 2008 година ли е най-силната във вашата кариера?
- Трудно е да го кажа. Но може би да. Дойдох в Манчестър Юнайтед, с цел да стана европейски първенец. Играх с Монако на финала и го изгубих през 2004 година от Порто. В Юнайтед главната ми цел беше успех в Шампионската лига. И когато я спечелихме, се почувствах безусловно благополучен и удовлетворен. Да, с тима спечелихме Лигата, Купата, само че действително това беше огромният миг. Винаги обаче ще дублирам, че най-важният момент от кариерата ми в Юнайтед е този първи мач с Манчестър Сити. Не играх добре, мениджърът ме умъртви. Когато пристигнах от Монако, мислех, че съм добър футболист. Бях играл край в Шампионската лига, бях национал на Франция. Но този ден разбрах и си споделих: „ Патрис, ти си никой! И би трябвало да работиш доста, в случай че искаш да станеш някой!”. Направих го и по тази причина хората споделят, а и вие в този момент ме питате за 2008 година. Но аз помня преди всичко този миг, моя първи мач.
- Кристиано Роналдо израсна в Манчестър Юнайтед, преди вие да дойдете в тима. Как виждате развиването му до ден-днешен?
- Кристиано е машина, победител. Иска да завоюва всичко. Хората приказват доста за неговия „ модерно “, за неговия начин на живот. Понякога даже прекаляват, тъй като той е в действителност специфичен. Най-добрият. Но аз го познавам по различен метод. Знам по какъв начин тренира, по какъв начин се готви. Когато тренировката е в 10 часа, той идва в осем. Когато тренировката свърши в един часа, той остава до два, а от време на време даже до три часа. Всеки път. Затова толкоз доста одобрявам Кристиано. Не споделям всичко това, тъй като и до момента сме другари. Просто той работи доста, с цел да е това, което виждате. Кристиано отново завоюва „ Златната топка”, тъй като най-вече я заслужава. Веднъж ме предложения на посетители, имахме свободен ден. Не хапна нищо друго с изключение на салата. Казах му: „ Рони, няма да се наядеш.”. Но той по този начин и не докосна друга храна. Освен това ме накара да излезем в градината и да играем. След това отидохме в басейна. Да, да. Той е машина и победител. Всяко нещо, което Кристиано е спечелил, е справедливо. Дошло е с доста труд.
- Имате значително мачове против български противници. Какви са спомените ви от българския футбол?
- Лоши мемоари. Помня 1994 година.
- Може би 1993-а.
- Да, 1993-а, извинявайте! България отстрани Франция. Бях млад, само че помня. Гледах по малкия екран. Френският коментатор стартира да пее американска ария, тъй като мислеше, че към този момент сме се класирали за финалите на международното състезание. Как беше името на…
- Костадинов!
- Да, Костадинов. Не одобрявам Костадинов. Той умъртви френския тим. Но когато кажа България и изключа Бербатов, първото име, за което се сещам е Стоичков. Да, Христо Стоичков. За мен тази персона е легенда. Имах късмет доста пъти да го срещна и го обичам. Обичам го като персона и темперамент. Той е горделив, че е българин. Представял е феноменално България на всички места по света. Всички българи би трябвало да кажат едно огромно благодаря на Стоичков и на Бербатов. Благодарение на тях по света знаят за българския футбол.
- След като загубихте от нас през 1993 година, френският футбол завоюва всичко. Какво направихте?
- Казахме си, че България към този момент не ни е на пътя и можем да спечелим всичко.
- Е, първо взехте реванш на Евро‘96. Бихте ни с 3:1.
- Да, реванш беше. Но споменът от 1993-а остана неприятен и безконечен може би. Който и французин да попитате за България, ще се сети за тази година.
- Помните ли мачове против български тимове?
- Мисля... Играли сме квалификации. Миналата година ви бихме с 4:1 в Париж. Сега следва втори мач в София. Имам положителни мемоари.
- Но вие играл ли сте против българи?
- Сигурно да.
- Ще ви напомним – с Монако победихте ЦСКА в шампионата за Купата на УЕФА през 2005 година.
- О, да, беше доста сложен мач. Бихме с 2:1.
- Как виждате крайното класиране в нашата квалификационна група?
- Надявам се, че ще бъдем първи. България се оправи добре в тези квалификации. Имаше своите шансове. Трудна група е. В един миг като любимци ние сами си направихме живота сложен. Но има и нещо положително и оптимистично в цялата обстановка. Всичко е в нашите ръце.
- Достатъчно добър ли е френският тим, с цел да завоюва международното състезание?
- Винаги е мъчно да спечелиш мондиал. Не можеш да го кажеш авансово. Франция има положителни футболисти и състав. Имаме късмет. Но не съм Господ и не мога да реша. Никога не съм обичал да споделям, че ще спечелим някакво състезание. Искам тимът да показа страната по допустимо най-хубавия метод.
- Всички през тази година заговориха за Килиън Мбапе. Как виждате бъдещето му?
- Килиън е младо момче и би трябвало да му дадете нужното време. Футболът се развива доста бързо. Когато изиграеш един мач, ставаш най-хубавия в света. Когато изиграеш един неприятен, си... най-слабият. Така работи футбола. Мбапе би трябвало да продължи да играе, както през предишния сезон. Мнозина настояват, че припомня на Тиери Анри. Не обичам да приказвам за млади футболисти, тъй като желая да видя в тях първо неизменност. Това е най-важното. Чувал съм за някои да споделят – ето това е новият Патрис Евра! Не, не. За да станеш новия Патрис Евра, би трябвало да спечелиш повече от 21 купи. Толкова са моите. Дайте време на младите. Ще забележим какво ще стане с Килиън.
- Колко време ще ви гледаме още на терена?
- Мисля да играя още три години.
- В Олимпик (Марсилия) ли?
- Не знам къде. Аз в никакъв случай не възнамерявам бъдещето си. Живея ден за ден и по тази причина съм благополучен човек. Наслаждавам се на всяка минута. Както и в този момент, когато давам това изявление. Така се любувах и на България. Това е моята цел – да се любувам на живота. Искам да споделям обич с хората към мен.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ