Само в "ШОУ"! Славин от "Като две капки вода" на косъм от смъртта, можел да се погуби в...
Славин Славчев потвърди, че е мощно музикално наличие още когато завоюва по решителен метод X Factor през 2014-а. Някои ще кажат, че има хора, които са родени за спечелили и евентуално няма да са надалеч от истината, само че с тази спогодба, че до огромните победи в живота се стига с доста твърдоглавие и труд. Нещо, което Славин удостоверява и с присъединяване си сега в „ Като две капки вода ”, където му се постанова да мери освен глас, само че най-много актьорски умения. Певецът е роден в Провадия на 7 март 1991-ва и още от дете е обкръжен с доста музика. Баща му е китарист и меломан и е индивидът, който го възпламенява по именити групи като Deep Purple, AC/DC и Toto. Едва 15-годишен образува първата си тайфа като басист и вокалист.
- Много страст и към този момент превес към облиците с токчета за теб в „ Като две капки вода”. Как се чувстваш на тази сцена?
- Чакам с неспокойствие всякога момента, когато би трябвало да излизам на сцената на „ Като две капки вода”. Много е прелестно и настръхващо чувството, че имаш опцията да покажеш това, за което си се готвил, тъй като дни преди този момент си направил всичко допустимо, с цел да влезеш оптимално под кожата на съответния реализатор. Има едно такова сладко напрежение, най-малко при мен е по този начин. Но това са моментите, поради които всеки един музикант живее. Чувствам се най-добре, когато съм на сцената. Това е и мястото, за което си бленувам най-вече.
Но женските облици несъмнено са най-голямо предизвикателство за мен, най-много от позиция на грим и облекло. Това много натоварва в действителност, лишава от силите, тъй като ние отиваме към 14 ч. в студиата, с цел да гримират, обличат и вършат прически, а лайфът е чак в 20 ч. И несъмнено е мъчно да имитираш противоположния пол, само че истината е, че е мъчно да се имитира всеки, който е друг от теб по един или различен метод. Да вземем, да вземем за пример един Майкъл Джексън, при който танците изиграха основна роля в това да ми бъде сложен облика за реплика. Но при него и пеенето е на доста високо равнище, доста приключен облик е.
- Мислиш ли към този момент за огромната победа в „ Капките”, тъй като дистанциите сред всички участници в моментното класиране са извънредно къси, а и ти си човек, който към този момент познава усета на огромната победа още от X Factor?
- Има я спортната тръпка, само че най-малко при мен нейната посока е по-скоро от мен към мен. Опитвам се да я отправям по този начин, че да мога да се състезавам самичък със себе си, предизвиквайки се откъм благоприятни условия. За да остана най-после удовлетворен от това, което съм приключил. И един ден,
когато се обърна
обратно, да мога
да си кажа:
“Ок, това е положително!
Представих се достойно”. Извън това сред участниците в „ Капките” другояче не бих споделил, че се усеща оня вид класическо състезание, по-скоро царува другарска конюнктура. Не се гледаме на кръв (смее се).
Като Браян Джонсън несъмнено обра овациите!
- Като сподели „ кръв” – като дребен си си мечтаел да станеш сантиментален мафиот. Интересна мечта…
- (Смее се.) Леле, само че е правилно, да. Като дете играехме доста компютърни игри, гледахме и филми. И по някакъв метод тогава ме притегли този свят на старите мафиотски истории от 30-те чак до 70-те години. Но за едно дете е по-скоро обикновено. Там я има огромната динамичност – стрелянето с оръжия, бързите коли, плячкосване на банки – все неща, които будят интерес в едно дете. Затова и бях започнах да се интересувам от сицилианската мафия и гангстерите. Спомням си дори една велика компютърна игра, която се споделяше „ Мафия” и доста я играехме. И в един вестник
даже ме бяха
изкарали
автоджамбаз
поради една такава история. Защото другото, което тогава доста ни вълнуваше, бяха колите. Гледахме с другари кино лентата „ Да изчезнеш за 60 секунди” и не знам какво ни прищрака да търсим някакви принадлежности в интернет, с които се отключват коли. После доста ни се искаше да успеем да отключим една кола в квартала. Естествено, не успяхме, а това, което действително се случи, бе да ни гони едно куче през половината квартал (смее се). Всякакви такива лапешки истории, на които през днешния ден се смеем от сърце.
- Всъщност ти към момента можеш да сбъднеш фантазията за мафиот, в случай че решиш да играеш в киното?! Имал ли си такова предпочитание?
- Не мога да кажа, че не съм си го мислел, в полза на истината. Има някакъв гъдел в съзнанието ми в тази посока. Но човек би трябвало добре да знае в какво е добър, с цел да концентрира силата си в това. Аз не считам себе си за можещ артист. Даже мога да кажа, че доста от нещата твърдо не ми се получават, само че на кого не би му било забавно да се опитва в киното.
- В „ Капките” ненапълно се вади тъкмо този непредвиден капацитет в хората, ако те не са професионални артисти.
- Истина е, да, несъмнено. А и на всеки актьор му е заложено най-малко малко да умее да пресъздава облици. Просто на мен не ми е мощ, макар че се оправям до известна степен. Така, както пък на други хора не им е мощ да пеят, а се оправят прелестно с актьорската игра.
- Практикуваш ли още рискови спортове?
- Не съм типичният представител на тази порода хора, само че въпреки всичко се занимавах много с рискови спортове преди години, в случай че можем да назовем паркур подобен спорт (в клипа към песента си „ Тъмносиньо” Славин извършва динамични подиуми с паркур дружно с Делян Димитров, повторен международен първенец в дисциплината. Въпреки че е практикувал паркур преди години, с цел да се приготви за фотосите на клипа, му се постанова да премине през специфична подготовка и много тренировки, б.а.). Днес към този момент не упражнявам този спорт. Вместо това със съквартиранта ми играем веднъж-два пъти седмично тенис на маса. Не съм типичният рисков вид, който ще се качи на парапланер и ще скочи от Витоша. Даже по-скоро ме е боязън.
Славин като Ани Ленъкс (в средата) дружно с водещите и танцьорите в шоуто
- Страх… ами влакчето на ужасите? Знам, че си се качвал не доста от дълго време и спомените са изтръпващи в дословния смисъл на думата!
- (Смее се.) Олеле, да, да, тъкмо такива са. Беше в действителност ужасяващо, тъй като човек си мисли от време на време, че е квалифициран за всякакви работи, само че не е тъкмо по този начин. Ако не си се качвал въобще и нямаш визия какво е, няма метод да си квалифициран за нещо сходно. Ужасът пристигна оттова, че се качихме на най-бързо ускоряващото влакче в света, което за към 2 секунди подвига от 0 до 100 км./ч. И като вдигне тази скорост, прави някаква зверска осморка, в която силата на ускорението е толкоз висока, че ти
просто си уверен,
че ще изхвърчиш
на 300 метра от
влакчето
влизайки в завоя. Естествено, коланите те държат, само че всичко се случва за към 20-30 секунди най-много, в които ти се мъчиш да оцелееш. Просто човешките сетива не са подготвени за такова ускоряване (смее се). Може би единствено на космонавтите не би им направило такова усещане, тъй като са тренирани, с цел да летят в Космоса. Има хора, които откровено се радват на това влакче на ужасите, само че допускам, че те са се пускали и различен път. Първият път никак не е радостно. Накрая, като слязох, бях бледен и към 5 минути не можех да приказвам. Жесток стрес и суматоха. И въпреки всичко не скърбя за това прекарване.
- А има ли друга обстановка в живота ти, която би нарекъл равнозначна по степен на стрес и страст на тази с влакчето?
- Може би до момента в който упражнявах преди години, сме се качвали на някои по-високи здания, а аз имам боязън от високо – не под паника, само че не се усещам добре, в случай че съм на по-високо от втория етаж да вземем за пример. Не ми е удобно и на надълбоко. Веднъж даже щях да се удавя на Иракли. Там има един остров, малко по-навътре в морето, на към 300 метра, до което можеш да плуваш. Тогава на връщане малко не ми стигнаха силите. Ситуацията беше малко на ръба, само че съумях да доплувам.
- И може би поради такива обстановки към днешна дата си една концепция по-предпазлив към себе си?
- (Усмихва се.) Вероятно, въпреки че тези неща ни убягват от време на време. Човек не всеки път е пределно съсредоточен, не всеки път има граничен надзор върху обстановката. Но пък в този момент, с помощта на тези обстановки, имам какво да ти опиша (смее се).
- А съумяха ли да те трансформират най-малко малко суетата и славата, които влязоха на много бърз ход в твоя живот през 2014-та с успеха в X Factor?
- Променя в действителност, само че един от факторите, които ми помогнаха да остана подобен, какъвто съм, е може би това, че сега, в който тази победа пристигна в живота ми, към този момент бях узрял за доста неща от живота. Бях на 23 години, към този момент бях наясно какво е значимо за мен, разчитах и на ценностната си система. Пък и съм учтив по този метод – да
оценявам естествения
метод на живот
и хора
Здраво стъпил съм на земята – видял съм и от едното, и от другото. Не съм от тези, които ще хвърчат от известността и ще живеят по този начин до края на живота си. Славата обаче има и своите хубави аспекти, както и по-неприятни. Например аз съм по-интровертен вид човек, оценявам персоналното си пространство и по някакъв метод съм свенлив, дори срамежлив. Заради това в доста случаи поради славата съм се чувствал комплициран, не на място, не съм знаел по какъв начин да отвръщам на хората, които просто желаят някакво внимание от мен. Има и приятни страни, несъмнено, само че това зависи и от обстановките, и от хората в тях. Трябва да имаме поради също, че това, което ни се случва на нас, е нищо. Има хора по света, които не могат да излязат от къщи, без да ги затрупат хората. Там е още по-жестоко. Затова в този ред на мисли не бих се оплаках от безусловно нищо. Всичко е наред. Идва един интервал на привикване, в който си даваш сметка, че това е част от живота ти и не можеш да направиш нищо по въпроса, с цел да е ситуацията по-различно. По-скоро се нагаждаш към обстановката.
- Най-важното е, че още следваш съвета на Маги Халваджиян, който самичък показа и преди четири години, когато победи във формата – „ Човек би трябвало да си следва фантазиите и да не се отхвърля от тях!”
- Ами да, какво да прави другояче (усмихва се). Помня доста добре тези негови думи и ги последвам и до през днешния ден. Това в действителност е естествено положение от живеенето – да преследваш това, което ти харесва, доставя ти наслаждение и те кара да се чувстваш благополучен и жив.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА АПЗАРА
- Много страст и към този момент превес към облиците с токчета за теб в „ Като две капки вода”. Как се чувстваш на тази сцена?
- Чакам с неспокойствие всякога момента, когато би трябвало да излизам на сцената на „ Като две капки вода”. Много е прелестно и настръхващо чувството, че имаш опцията да покажеш това, за което си се готвил, тъй като дни преди този момент си направил всичко допустимо, с цел да влезеш оптимално под кожата на съответния реализатор. Има едно такова сладко напрежение, най-малко при мен е по този начин. Но това са моментите, поради които всеки един музикант живее. Чувствам се най-добре, когато съм на сцената. Това е и мястото, за което си бленувам най-вече.
Но женските облици несъмнено са най-голямо предизвикателство за мен, най-много от позиция на грим и облекло. Това много натоварва в действителност, лишава от силите, тъй като ние отиваме към 14 ч. в студиата, с цел да гримират, обличат и вършат прически, а лайфът е чак в 20 ч. И несъмнено е мъчно да имитираш противоположния пол, само че истината е, че е мъчно да се имитира всеки, който е друг от теб по един или различен метод. Да вземем, да вземем за пример един Майкъл Джексън, при който танците изиграха основна роля в това да ми бъде сложен облика за реплика. Но при него и пеенето е на доста високо равнище, доста приключен облик е.
- Мислиш ли към този момент за огромната победа в „ Капките”, тъй като дистанциите сред всички участници в моментното класиране са извънредно къси, а и ти си човек, който към този момент познава усета на огромната победа още от X Factor?
- Има я спортната тръпка, само че най-малко при мен нейната посока е по-скоро от мен към мен. Опитвам се да я отправям по този начин, че да мога да се състезавам самичък със себе си, предизвиквайки се откъм благоприятни условия. За да остана най-после удовлетворен от това, което съм приключил. И един ден,
когато се обърна
обратно, да мога
да си кажа:
“Ок, това е положително!
Представих се достойно”. Извън това сред участниците в „ Капките” другояче не бих споделил, че се усеща оня вид класическо състезание, по-скоро царува другарска конюнктура. Не се гледаме на кръв (смее се).
Като Браян Джонсън несъмнено обра овациите!
- Като сподели „ кръв” – като дребен си си мечтаел да станеш сантиментален мафиот. Интересна мечта…
- (Смее се.) Леле, само че е правилно, да. Като дете играехме доста компютърни игри, гледахме и филми. И по някакъв метод тогава ме притегли този свят на старите мафиотски истории от 30-те чак до 70-те години. Но за едно дете е по-скоро обикновено. Там я има огромната динамичност – стрелянето с оръжия, бързите коли, плячкосване на банки – все неща, които будят интерес в едно дете. Затова и бях започнах да се интересувам от сицилианската мафия и гангстерите. Спомням си дори една велика компютърна игра, която се споделяше „ Мафия” и доста я играехме. И в един вестник
даже ме бяха
изкарали
автоджамбаз
поради една такава история. Защото другото, което тогава доста ни вълнуваше, бяха колите. Гледахме с другари кино лентата „ Да изчезнеш за 60 секунди” и не знам какво ни прищрака да търсим някакви принадлежности в интернет, с които се отключват коли. После доста ни се искаше да успеем да отключим една кола в квартала. Естествено, не успяхме, а това, което действително се случи, бе да ни гони едно куче през половината квартал (смее се). Всякакви такива лапешки истории, на които през днешния ден се смеем от сърце.
- Всъщност ти към момента можеш да сбъднеш фантазията за мафиот, в случай че решиш да играеш в киното?! Имал ли си такова предпочитание?
- Не мога да кажа, че не съм си го мислел, в полза на истината. Има някакъв гъдел в съзнанието ми в тази посока. Но човек би трябвало добре да знае в какво е добър, с цел да концентрира силата си в това. Аз не считам себе си за можещ артист. Даже мога да кажа, че доста от нещата твърдо не ми се получават, само че на кого не би му било забавно да се опитва в киното.
- В „ Капките” ненапълно се вади тъкмо този непредвиден капацитет в хората, ако те не са професионални артисти.
- Истина е, да, несъмнено. А и на всеки актьор му е заложено най-малко малко да умее да пресъздава облици. Просто на мен не ми е мощ, макар че се оправям до известна степен. Така, както пък на други хора не им е мощ да пеят, а се оправят прелестно с актьорската игра.
- Практикуваш ли още рискови спортове?
- Не съм типичният представител на тази порода хора, само че въпреки всичко се занимавах много с рискови спортове преди години, в случай че можем да назовем паркур подобен спорт (в клипа към песента си „ Тъмносиньо” Славин извършва динамични подиуми с паркур дружно с Делян Димитров, повторен международен първенец в дисциплината. Въпреки че е практикувал паркур преди години, с цел да се приготви за фотосите на клипа, му се постанова да премине през специфична подготовка и много тренировки, б.а.). Днес към този момент не упражнявам този спорт. Вместо това със съквартиранта ми играем веднъж-два пъти седмично тенис на маса. Не съм типичният рисков вид, който ще се качи на парапланер и ще скочи от Витоша. Даже по-скоро ме е боязън.
Славин като Ани Ленъкс (в средата) дружно с водещите и танцьорите в шоуто
- Страх… ами влакчето на ужасите? Знам, че си се качвал не доста от дълго време и спомените са изтръпващи в дословния смисъл на думата!
- (Смее се.) Олеле, да, да, тъкмо такива са. Беше в действителност ужасяващо, тъй като човек си мисли от време на време, че е квалифициран за всякакви работи, само че не е тъкмо по този начин. Ако не си се качвал въобще и нямаш визия какво е, няма метод да си квалифициран за нещо сходно. Ужасът пристигна оттова, че се качихме на най-бързо ускоряващото влакче в света, което за към 2 секунди подвига от 0 до 100 км./ч. И като вдигне тази скорост, прави някаква зверска осморка, в която силата на ускорението е толкоз висока, че ти
просто си уверен,
че ще изхвърчиш
на 300 метра от
влакчето
влизайки в завоя. Естествено, коланите те държат, само че всичко се случва за към 20-30 секунди най-много, в които ти се мъчиш да оцелееш. Просто човешките сетива не са подготвени за такова ускоряване (смее се). Може би единствено на космонавтите не би им направило такова усещане, тъй като са тренирани, с цел да летят в Космоса. Има хора, които откровено се радват на това влакче на ужасите, само че допускам, че те са се пускали и различен път. Първият път никак не е радостно. Накрая, като слязох, бях бледен и към 5 минути не можех да приказвам. Жесток стрес и суматоха. И въпреки всичко не скърбя за това прекарване.
- А има ли друга обстановка в живота ти, която би нарекъл равнозначна по степен на стрес и страст на тази с влакчето?
- Може би до момента в който упражнявах преди години, сме се качвали на някои по-високи здания, а аз имам боязън от високо – не под паника, само че не се усещам добре, в случай че съм на по-високо от втория етаж да вземем за пример. Не ми е удобно и на надълбоко. Веднъж даже щях да се удавя на Иракли. Там има един остров, малко по-навътре в морето, на към 300 метра, до което можеш да плуваш. Тогава на връщане малко не ми стигнаха силите. Ситуацията беше малко на ръба, само че съумях да доплувам.
- И може би поради такива обстановки към днешна дата си една концепция по-предпазлив към себе си?
- (Усмихва се.) Вероятно, въпреки че тези неща ни убягват от време на време. Човек не всеки път е пределно съсредоточен, не всеки път има граничен надзор върху обстановката. Но пък в този момент, с помощта на тези обстановки, имам какво да ти опиша (смее се).
- А съумяха ли да те трансформират най-малко малко суетата и славата, които влязоха на много бърз ход в твоя живот през 2014-та с успеха в X Factor?
- Променя в действителност, само че един от факторите, които ми помогнаха да остана подобен, какъвто съм, е може би това, че сега, в който тази победа пристигна в живота ми, към този момент бях узрял за доста неща от живота. Бях на 23 години, към този момент бях наясно какво е значимо за мен, разчитах и на ценностната си система. Пък и съм учтив по този метод – да
оценявам естествения
метод на живот
и хора
Здраво стъпил съм на земята – видял съм и от едното, и от другото. Не съм от тези, които ще хвърчат от известността и ще живеят по този начин до края на живота си. Славата обаче има и своите хубави аспекти, както и по-неприятни. Например аз съм по-интровертен вид човек, оценявам персоналното си пространство и по някакъв метод съм свенлив, дори срамежлив. Заради това в доста случаи поради славата съм се чувствал комплициран, не на място, не съм знаел по какъв начин да отвръщам на хората, които просто желаят някакво внимание от мен. Има и приятни страни, несъмнено, само че това зависи и от обстановките, и от хората в тях. Трябва да имаме поради също, че това, което ни се случва на нас, е нищо. Има хора по света, които не могат да излязат от къщи, без да ги затрупат хората. Там е още по-жестоко. Затова в този ред на мисли не бих се оплаках от безусловно нищо. Всичко е наред. Идва един интервал на привикване, в който си даваш сметка, че това е част от живота ти и не можеш да направиш нищо по въпроса, с цел да е ситуацията по-различно. По-скоро се нагаждаш към обстановката.
- Най-важното е, че още следваш съвета на Маги Халваджиян, който самичък показа и преди четири години, когато победи във формата – „ Човек би трябвало да си следва фантазиите и да не се отхвърля от тях!”
- Ами да, какво да прави другояче (усмихва се). Помня доста добре тези негови думи и ги последвам и до през днешния ден. Това в действителност е естествено положение от живеенето – да преследваш това, което ти харесва, доставя ти наслаждение и те кара да се чувстваш благополучен и жив.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА АПЗАРА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ