Слави за ПП и ДБ: Позволиха си в деня за почит към Левски да сеят разделение. Нечистоплътно и мерзко
Слави Трифонов, Facebook
Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 година Заради наложилата се дългогодишна традиция обаче възпоменателните церемонии се организираха през вчерашния ден - на 19 февруари.
И се организираха в цяла България.
И това е разумно - Апостолът на свободата е онази велика персона, която сплотява и ще сплотява всички ни, без значение къде тъкмо живеем. Затова съм сигурен, че през вчерашния ден цветя, в символ на голяма респект към Дякона, не са били оставени единствено пред неговия монумент в центъра на София. Сигурен съм, че българи са положили цветя и пред паметника на Левски в двора на учебното заведение на с.Леденик, област Велико Търново, и пред паметника на Левски в двора на детската градина в Кубрат, и пред паметника на Левски в Дряновския манастир, и пред паметника на Левски в Кърджали, и пред паметниците на Левски в още стотици български градове и села.
Сигурен съм, че цветя са оставени пред паметника на Апостола пред цех “Васил Левски ” в кубинския град Сиенфуегос, пред барелефа на Левски на постройката на Българския културен център към посолството ни в Скопие, Северна Македония, даже пред бюст-паметника на Левски в Бердянск, Украйна, където се води война и където също има българи.
Никога не съм се възприемал за политик, само че без значение по какъв начин се схващам - аз съм ръководител на политическа партия. И като подобен в никакъв случай не съм си разрешавал да върша политически речи на национални празници, или в дни, когато отдаваме респект към националните светини. Просто е нечистоплътно и мерзко.
Вчера едни политици обаче си разрешиха да държат политически речи, да приказват какъв брой гласа ще вземат на идните избори и да сеят разделяне. Разделение на " положителни " и " неприятни " българи. И си го разрешиха тъкмо в деня на респект към Апостола, който сплотява всички ни.
И за какво тия хора направиха това на тази сакрална дата? Явно са желали да ни кажат нещо. Най-вероятно е някаква метафора. Че са революционери и освободителите на майка България.
И кого ще освобождават? - Нас. И от кого ще ни освобождават? - От неприятните. И за какво те ще ни освобождават? - Защото те са положителните.
Даже си показаха и предизборния слоган - " Има по какъв начин ". Не, няма по какъв начин да го вършиме тъкмо в този ден.
Разбирам, че има хора, които се възприемат като новите Левски и Раковски и които си имат вяра, че вършат революционни комитети. Но Левски е един. И Раковски е един.
И в дни като вчерашния, единственото, което би трябвало да вършим, е да притихнем, да се смирим и да отдадем респект. Да поставим цветя.
И е толкоз прелестно, че през вчерашния ден имаше големи опашки от българи с цветя пред паметника на националния ни воин. А не пред сцената за политическа агитация.
Ще ми се да притихнем и в този момент, до момента в който слушаме обичаната ария на Дякона - " Отдавна ли си, момне ле, калугерица? "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 година Заради наложилата се дългогодишна традиция обаче възпоменателните церемонии се организираха през вчерашния ден - на 19 февруари.
И се организираха в цяла България.
И това е разумно - Апостолът на свободата е онази велика персона, която сплотява и ще сплотява всички ни, без значение къде тъкмо живеем. Затова съм сигурен, че през вчерашния ден цветя, в символ на голяма респект към Дякона, не са били оставени единствено пред неговия монумент в центъра на София. Сигурен съм, че българи са положили цветя и пред паметника на Левски в двора на учебното заведение на с.Леденик, област Велико Търново, и пред паметника на Левски в двора на детската градина в Кубрат, и пред паметника на Левски в Дряновския манастир, и пред паметника на Левски в Кърджали, и пред паметниците на Левски в още стотици български градове и села.
Сигурен съм, че цветя са оставени пред паметника на Апостола пред цех “Васил Левски ” в кубинския град Сиенфуегос, пред барелефа на Левски на постройката на Българския културен център към посолството ни в Скопие, Северна Македония, даже пред бюст-паметника на Левски в Бердянск, Украйна, където се води война и където също има българи.
Никога не съм се възприемал за политик, само че без значение по какъв начин се схващам - аз съм ръководител на политическа партия. И като подобен в никакъв случай не съм си разрешавал да върша политически речи на национални празници, или в дни, когато отдаваме респект към националните светини. Просто е нечистоплътно и мерзко.
Вчера едни политици обаче си разрешиха да държат политически речи, да приказват какъв брой гласа ще вземат на идните избори и да сеят разделяне. Разделение на " положителни " и " неприятни " българи. И си го разрешиха тъкмо в деня на респект към Апостола, който сплотява всички ни.
И за какво тия хора направиха това на тази сакрална дата? Явно са желали да ни кажат нещо. Най-вероятно е някаква метафора. Че са революционери и освободителите на майка България.
И кого ще освобождават? - Нас. И от кого ще ни освобождават? - От неприятните. И за какво те ще ни освобождават? - Защото те са положителните.
Даже си показаха и предизборния слоган - " Има по какъв начин ". Не, няма по какъв начин да го вършиме тъкмо в този ден.
Разбирам, че има хора, които се възприемат като новите Левски и Раковски и които си имат вяра, че вършат революционни комитети. Но Левски е един. И Раковски е един.
И в дни като вчерашния, единственото, което би трябвало да вършим, е да притихнем, да се смирим и да отдадем респект. Да поставим цветя.
И е толкоз прелестно, че през вчерашния ден имаше големи опашки от българи с цветя пред паметника на националния ни воин. А не пред сцената за политическа агитация.
Ще ми се да притихнем и в този момент, до момента в който слушаме обичаната ария на Дякона - " Отдавна ли си, момне ле, калугерица? "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ