Слави Томов представя „Сюрреализъм и критическа теория“ в Бургас
Слави Томов ще показа книгата на Валтер Бенямин – „ Сюрреализъм и критическа доктрина “, в Дома на писателя на 20 януари от 18:00 часа. Входът е свободен.
Предстои 100-годишнината от появяването на сюрреализма, който не е преставал да се преражда в нови творби, да се допира по нови способи до типичен и модерни въплъщения на психоанализата. Но на български все по този начин не разполагаме с благосъстояние от тълкувания, които не просто да излагат историята му, а да вникват в същността му.
Тази година означаваме и 130-годишнината от рождението на Бенямин, чиито хрумвания сме се заели да представяме грижливо и експертно. Но измежду значимите полета на неговото мислене, оставали непредставени до момента, са и текстовете му за сюрреализма. Ето ги в този момент в това малко томче – допълнени с дребна текстуална интервенция на Т. В. Адорно и с просторен, богато контекстуализиращ текст на Стилиян Йотов. Така че, подавайки още една нишка за напредване из лабиринта на гения на Бенямин, насочваме мощен вързоп светлина към сюрреализма – тази немъртва история, а все по този начин жива галактика.
„ Като заледяване сега на събуждането, сюрреализмът е сходен на фотографията. Онова, което той превзема, вероятно са образи…, в които най-вътрешната вътрешност на субекта осъзнава, че е нещо външно, реплика на нещо обществено и историческо. “ – Т. В. Адорно.
В тази юбилейна година това е третата и последна брошура от минисерията ни с нови издания на Валтер Бенямин, след „ Към рецензия на насилието “ (в превод на Стилиян Йотов) и „ Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост “ (в превод на Кольо Коев).
Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е немски мъдрец, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски генезис.
Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство. От 1912 до 1919 година следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тематика „ Понятието за художествена рецензия у немския романтизъм “ (1919). През 1925 година университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „ Произход на немския трауершпил “, в който от философска позиция се преглежда до тогава малко изследваната литература на XVII век.
Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски език романа на Марсел Пруст „ По следите на изгубеното време “. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и постоянно обитава в Париж.
През 1926–1927 година Бенямин посещава Москва и задълбочено учи марксизма. През 1933 година емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 година В Германия трудовете му са неразрешени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „ Институт за обществени проучвания “. Пътува на три пъти до Дания, с цел да се срещне с Бертолт Брехт.
Приятели съумяват да му издействат емигрантска виза за Съединени американски щати, само че на испанската граница в Портбоу той е задържан и пред опасността да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.
Предстои 100-годишнината от появяването на сюрреализма, който не е преставал да се преражда в нови творби, да се допира по нови способи до типичен и модерни въплъщения на психоанализата. Но на български все по този начин не разполагаме с благосъстояние от тълкувания, които не просто да излагат историята му, а да вникват в същността му.
Тази година означаваме и 130-годишнината от рождението на Бенямин, чиито хрумвания сме се заели да представяме грижливо и експертно. Но измежду значимите полета на неговото мислене, оставали непредставени до момента, са и текстовете му за сюрреализма. Ето ги в този момент в това малко томче – допълнени с дребна текстуална интервенция на Т. В. Адорно и с просторен, богато контекстуализиращ текст на Стилиян Йотов. Така че, подавайки още една нишка за напредване из лабиринта на гения на Бенямин, насочваме мощен вързоп светлина към сюрреализма – тази немъртва история, а все по този начин жива галактика.
„ Като заледяване сега на събуждането, сюрреализмът е сходен на фотографията. Онова, което той превзема, вероятно са образи…, в които най-вътрешната вътрешност на субекта осъзнава, че е нещо външно, реплика на нещо обществено и историческо. “ – Т. В. Адорно.
В тази юбилейна година това е третата и последна брошура от минисерията ни с нови издания на Валтер Бенямин, след „ Към рецензия на насилието “ (в превод на Стилиян Йотов) и „ Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост “ (в превод на Кольо Коев).
Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е немски мъдрец, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски генезис.
Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство. От 1912 до 1919 година следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тематика „ Понятието за художествена рецензия у немския романтизъм “ (1919). През 1925 година университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „ Произход на немския трауершпил “, в който от философска позиция се преглежда до тогава малко изследваната литература на XVII век.
Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски език романа на Марсел Пруст „ По следите на изгубеното време “. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и постоянно обитава в Париж.
През 1926–1927 година Бенямин посещава Москва и задълбочено учи марксизма. През 1933 година емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 година В Германия трудовете му са неразрешени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „ Институт за обществени проучвания “. Пътува на три пъти до Дания, с цел да се срещне с Бертолт Брехт.
Приятели съумяват да му издействат емигрантска виза за Съединени американски щати, само че на испанската граница в Портбоу той е задържан и пред опасността да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ