Славчо Велков е експерт по национална и международна сигурност, университетски

Славчо Велков е специалист по национална и интернационална сигурност, академични учител, с дълготраен опит от разнообразни горещи точки. Бил е заместник-председател на Комисията за надзор над службите за сигурност и член на Комисията по защита в 44-то Народно заседание.

- Господин Велков, външните министри на Русия и Украйна – Сергей Лавров и Дмитро Кулеба, разговаряха през вчерашния ден в Анталия, и явно не се схванаха, защото срещата завърши без резултат. Как ще коментирате този разочароващ край?

- Самото осъществяване на срещата е резултат. Допреди няколко дни се считаше, че диалози на такова равнище надали са вероятни. Фактът, че се срещат външните министри на двете воюващи страни приказва доста. Това може да сътвори предпоставки и за среща на още по-високо равнище.
Въпреки закрития формат, бе оповестено, че имало доближавания на гледните точки във връзка с изискванията, които е сложила Русия.

Нека кажа нещо извънредно значимо. Турция и персонално президентът Ердоган направи огромен шлем с семейството на тази среща. На процедура той сега се явява балансьор от стратегически сан поради обстоятелството, че от една страна Турция има военни и енергийни планове с Русия, каквито са „ Турски поток “, създаване на нуклеарна електроцентрала, пазаруване и вероятно произвеждане на C-400.
От друга страна, той поддържа, въпреки и не мощно изразено, Украйна, където също има икономическа жила. Неговият шурей е притежател на звеното, което създава прочулите се дронове „ Байрактар “, с които Украйна сега води война.

По моя оценка тази среща бе доста значима даже единствено поради това, че основава основа за последваща.

- На равнище президенти?

- Това е противоречив въпрос. Лично аз считам, че президентът Путин не би разговарял със Зеленски, само че, по този начин или другояче, на масата за следващ път бяха сложени безусловните претенции на Русия - най-много – обезпечен и дълготраен отвод на Украйна от участие в НАТО.

- Президентът Румен Радев сподели, че България също има учредения да претендира да бъде място на договаряния сред президентите на Украйна и Русия в съгласуваност с Европейски Съюз. Възможно ли е това?

- Мисля, че не са налице задоволително учредения България да бъде медиатор при такива договаряния. Най-малкото поради това, което се случи с изгонването на съветските дипломати, упрекнати в шпионаж. И най-много поради изказването на премиера Петков, че Русия била бензиностанция с ракети.

- На срещата в Анталия Лавров сложи изискване за неутралитет на Украйна, а Кулеба сподели, че в обозримо бъдеще Украйна няма да стане член на НАТО. Разминаване или доближаване на позициите разчитате в тези изказвания?

- „ Обозримо бъдеще “ е политически термин, който може да бъде 10-15-20, даже 50 години. Истината е, че се следят предпоставки Украйна да одобри сходно изискване, което проличава и от изказвания на президента Зеленски, въпреки че са прочувствени и предизвикани от обстоятелството, че НАТО не го поддържа непосредствено, в това число с обезпечаване на изтребители от Полша или с отхвърли да затвори украинското небе.
Употребата на този термин към този момент изпраща посланието към алианса: не ни помогнахте, за какво да желаеме да членуваме при вас?

Тук е значима стратегическата цел на запазването на неутралитет – в случай че Украйна се откаже от участие в НАТО с гаранции от западни страни или от Турция да вземем за пример, Русия си обезпечава голям стратегически буфер от територия сред своите граници и предния фланг на НАТО. Територия, която е пет пъти и половина по-голяма от тази на България.

Само тази цел да бъде реализирана, съветската страна към този момент ще бъде в прочут смисъл задоволена.

Ако Русия успее, като разследване на дейностите в Донбас, да свърже по сухопътен метод Донецка и Луганска област с Крим и оттова – около брега на Черно море – с Одеса, това значи, че Украйна ще бъде отстранена от достъп до Черно море.

Най-важна е борбата за Киев. Очевидно е, че Русия няма да се откаже от настъпателната интервенция, която е мощно затруднена от това, че едвам половината мирни поданици на украинската столица съумяха да се изтеглят. Тоест, там са останали най-малко 1,5 милиона жители. Особеностите на бойните дейности в градски условия допускат също доста опустошения, доста жертви и несъмнено, нагнетяване на публично напрежение и в двете страни.

- Превземането на Киев цели капитулацията на Украйна?

- Каква беше задачата да се превземе Берлин по времето на Втората международна война? Капитулация.
Украйна не дава и дума да се каже за капитулация. Но когато си овладял столицата и си поставил ръка върху държавната инфраструктура – държавно управление и всички съставни елементи на политическата власт – си доста по-силен на масата на договарянията.

- Вашата експертна оценка за хода на войната, защото информациите са разнообразни, опонират си, публичното мнение е атакувано и от двете страни.

- Свидетели сме в действителност на невиждана осведомителна война, която върви паралелно и обслужва ползите на горещата.
Наблюдаваме хибридна война – комбиниране на бойни дейности, контактни и безконтактни удари с дейности в осведомителното и кибер-пространството. Центровете и на двете страни работят доста интензивно.

Имам данни за украинския Център за информационно-психологически интервенции. Резултатите от войната могат да бъдат по подобен метод преиначени, че голямата маса от хора да бъдат уверени, че едната страна побеждава другата. Давам ви образец – украинската страна в този момент твърди, че има над 12 000 убити съветски бойци, унищожени към 400 танка, 40 самолета, 80 вертолета, безчет транспортни техники и артилерия, ракетни установки.
Създава се усещане, че превес във войната е взела Украйна и нейната войска ще влезе в Москва. Но нещата не стоят по този метод. Това са способи на агитация, контрапропаганда, информация, дезинформация, контрадезинформация.

Данните на Пентагона имат по-достоверен темперамент, защото употребяват опциите на галактическото разузнаване и структури на място. Те сочат за няколко хиляди убити съветски бойци и няколкостотин броя техника. Това е по-вярно.

Но че и едната, и другата страна губят, е реалност. Не предстои на подозрение също, че нещата ще продължат и Русия няма да се откаже от тази интервенция.

- Въпреки глобите?

- Санкциите се трансформират в контрасанкции. Страните, които са енергийно подвластни от Русия, ще бъдат пострадали от личното си решение.

България е мощно подвластна от енергийните доставки и не може в къси периоди да сътвори условия за различни способи за доставяне. Ако приказваме за природен газ, би трябвало да признаем със свито сърце, че при вероятно прекъсване на доставките, наличното количество в Чирен ще бъде нищожно и незадоволително да покрие потребностите даже за месец.
Казвам го не с цел да всявам суматоха, това е действителността.

В течение на времето Европа може би ще се отърси от тази взаимозависимост, само че сега това е невероятно. Особено за страни като Германия или Италия, които са доста деликатни в политическите решения и отношението към спора.

- Наличието на биолаборатории в Украйна се трансформира в топтема в последните дни. Русия твърди, че те са включени в американската военна стратегия за биологично оръжие. Заместник-държавният секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд призна, че в Украйна има обекти за биологични проучвания и изрази опасения, че могат да попаднат в съветски ръце. Доколко всичко това е част от хибридната война, за която говорите?

- Информацията за биологичните лаборатории и разработваните в тях биологични сътрудници са извънредно рисков казус. Става дума за изключително рискови инфекции като чума, холера и други, които при ненадеждно предпазване или поразяване от военни средства и при разпространяването им отвън лабораториите могат да доведат до пагубни резултати – както за двете воюващи страни, по този начин и за територии, които са отвън зоната на спора.

- Темата ескалира до чувството, че биолабораториите са по-голям риск и от двете атомни централи, които са под съветски надзор – спряната от дълго време АЕЦ „ Чернобил “ и Запорожката АЕЦ. Така ли е?

- Както едната, по този начин и другата заплаха са евентуални. Но не са виртуални, а действителни. Разликата е, че нуклеарната заплаха е забележима и в прочут смисъл може да бъде следена. Двете атомни централи могат да не бъдат удряни, нападани и да не се провокират пагубни последици. Но с цел да се получи нуклеарна реакция, е задоволително да бъде прекъснато електроснабдяването, защото реакторите би трябвало да се охлаждат непрестанно.

Другият риск – биолабораториите, е по-скрит и тук идва въпросът за вариантите на рискови болести – патогени, както пишат медиите, и които експертите назовават биологични сътрудници. Ако някой посмее да ги употребява за биологично оръжие, с една епруветка или бутилка може да бъде инфектиран град с размерите на Пловдив.
Биологичното оръжие не поразява инфраструктурата, не разрушава здания и лечебни заведения, то унищожава човешки живот. Последствията могат да бъдат пагубни. Още повече, че тези лаборатории не са забележими, множеството от тях са секретни. Някои се знае къде са, други – не. Фактът, че Русия към този момент вади документи, приказва, че съветската страна е поставили ръка върху някои от тях. Говори се и за размерите на финансирането от страна на Съединените щати, за съответни биологични сътрудници на изключително рискови болести.
Вчера има изказвания, че от страна на Съединени американски щати има апел да бъдат унищожавани тези патогени, с цел да не се стигне до злополука.

- СЗО през днешния ден също насочи апел за тяхното заличаване.

- Интересен факт е, че СЗО знае за тези лаборатории, знае какво се е правело в тях и дръзвам да кажа, че откакто излязат задоволително документи, ще може да се каже дали това е крещящо нарушаване на възбраната за произвеждане и потребление на биологични оръжия или не.

- Всички желаеме мир и се надяваме военните дейности да приключат, само че са малко индикациите, които поддържат сходни очаквания. Каква е Вашата прогноза за изхода на войната? Какви неточности позволяват двете страни, какво Ви тревожи?

- Тревожно е интернационализирането на спора с апелите на Украйна за приемане на задгранични бойци и основаването на по този начин наречените задгранични легиони. Това са хора наемници. Често пъти те не се подчиняват на обединен план и на решенията на локалните командири. Те са с опит от разнообразни спорове, не ги интересува идеологията на тази война, знаят по какъв начин да боравят с оръжия и са не по-малко рискови от по този начин наречените пронацистки батальони „ Азов “, които сега основават главните грижи на въоръжените сили в Донбас на двете нови републики.
Това е проблем, който може да сътвори условия за разпалване на спора.

Според мое персонално разбиране и на база на проучване на други спорове, неточност от страна на Русия е потреблението на чеченски контингенти. Те са с друга логика на психиката, с друга натренираност за водене на бойни дейности, с различен взор върху полезностите като човешки живот и не на последно място – те са мюсюлмани, до момента в който останалите воюващи са християни. Консервативни християнски страни биха могли да го одобряват като посягане и конфликт сред религии. Не дай Боже, да се случи сходно нещо.

- Възможно ли е да се откри дипломатическо решение, даже на този ескалирал стадий от един изчерпателен спор?

- За да има дипломатическо решение, бойните дейности би трябвало да спрат или най-малко да затихнат. Истината е, че ръководителите на западните страни – Франция, Германия, нямат никакъв интерес спорът да се разнася и да се разгаря отвън границата на Украйна.

- Западна Европа наподобява мощно заинтригувана да спре войната. И Макрон, и Шолц приказват с Путин и оставят отворен канал за връзка.

- Да, и това демонстрира противоречие сред ползите на Съединени американски щати и Западна Европа. От американска страна не виждаме толкоз мощно изразено предпочитание за прекъсване на спора, изключително с поощряването на вноса на оръжие.

- Защо военните дейности вървят постепенно спрямо първичните упования, че проектът на Русия е блицкриг и че тя има благоприятни условия да го реализира?

- Има стягане, тъй като са налице две съвсем идентични доктрини за водене на бойни дейности от двете воюващи страни. Големите началници – генерали и полковници - и в двете армии преди години са седели на едни и същи чинове, приключили са едни и същи академии. Тактико-техническите данни на въоръжението и техниката също са сходни. Затова в открит конфликт те мъчно се побеждават. Докато в безконтактния – от въздуха или удари с ракети - Русия господства. В количествено отношение тя също има предимство.