И какво става с Териториалните планове за справедлив преход?
Славчо Нейков, специалист по енергийна политика*
От няколко години в енергетиката официално всичко се върти към думите „ зелени трансформации, енергийна сигурност, вложения и обективен преход “ – без значение дали става дума за газ, за нефт, въглища, ВЕИ или за нуклеарна енергетика. Динамиката в последните месеци обаче – изключително след началото на войната сред Русия и Украйна - в началото докара до това, че тематиката за газа и сигурността на снабдяването сякаш захлупи за известно време всевъзможни други енергийнни въпроси. След това на дневен ред пристигна петролът. А на държавно равнище въглищната тематика беше споменавана и дискутирана по-скоро като някакво допълнение към посочените тематики и то в подтекста на енергийната сигурност. Още по тематиката ВЕИ 14 май 2022 17 март 2022 21 ное 2020 Институциите очевидно поизоставиха въглищната тематика и то в един изключително значим аспект, обвързван с промените в бранша – териториалните проекти за обективен преход. Да напомня, че от официална позиция те би трябвало да очертаят съответните стъпки за смяна на въглищните райони в подтекста на декарбонизацията на стопанската система, което ще има голямо въздействие в стопански, обществен, че и демографски проект. Не инцидентно тези проекти са дължими в подтекста на повсеместен европейски юридически механизъм и са свързани и с. И до момента в който във връзка с газа например енергийният свят се прекатурна за дни с хастара наобратно, тематиката за бъдещето на въглищата си остана на масата с цялата си заостреност макар известното и моментно пренебрегване. Само че в България бумерангът към този момент потегли наопаки. ЗА ПОДХОДА НА ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ Първоначалните оперативно направени поръчки бяха тези териториални проекти да са подготвени през януари 2022. Последно в границите на извършен при започване на май семинар от министерство на енергетиката загатнаха, че ще са подготвени доникъде на годината. Закъснението обаче не е най-големият проблем. Има най-малко два други взаимно обвързани аспекта, които будят съществено безспокойство. Първо - институциите към момента не показват пред обществеността ясна визия и съответни послания за промените, които предстоят във въглищните райони и по какъв начин те се обвързват с националната икономическа и енергийна политика. А в това отношение времето на общите приказки изтече. За страдание, на този стадий липсва и настояща и настояща енергийна тактика, която би трябвало да даде отговори на доста въпроси, свързани с бъдещето на енергийната система в страната, с енергийния микс, с третирането на вложителите и други Има един интегриран проект за енергетика и климат, само че той не може да размени енергийната тактика – освен тъй като е юридически по европейски шаблон, само че и тъй като надалеч не покрива всички въпроси, които една тактика следва да покрие. Второ – дължимите от изпълнителната власт териториални проекти за обективен преход към момента са нещо, забулено в тайнственост и секрети, грижливо защитавани на равнище централна администрация – както във връзка с подготовката им, по този начин и във връзка с наличието им. И това е в случай, че проектите се отнасят до съответни райони в България (основно Стара Загора и прилежащи области, Перник и Кюстендил), където май никой няма изясненост какво тъкмо се готви. Ето и един абсурд – единствено преди седмици в Стара Загора се организира семинар – полемика на тематика, и се разбра, че към оня миг даже регионалният шеф на града няма никаква концепция какво готви изпълнителната власт за региона в това отношение. А да не забравяме, че регионалният шеф е представител на изпълнителната власт, който реализира държавното ръководство по места и обезпечава сходство сред националните и локалните ползи при осъществяване на районната политика (чл.29 от Закона за администрацията). Паралелно с посоченото е ясно, че териториалните проекти следва да бъдат обвързани и с, в който несъмнено има съответно посочени дейности, свързани и с развиването на въглищните райони (стр. 20, 88 и др.), въпреки и акцентът да е главно върху тяхната преработка. Националният проект за възобновяване и резистентност не съдържа съвсем нищо съответно какво тъкмо ще става с тези райони – през призмата на енергетиката очевидно изключение е тематиката за развиването на ВЕИ и едни големи батериини мощности, на реализацията на които в указаните периоди и резултата от това май единствено ръководещите гледат съществено - или най-малко по този начин настояват. И НЯКОЛКО ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ За страдание, на този стадий мълчанието от страна на институциите е много странно; а хората и бизнесът - изключително от засегнатите територии – сигурно чакат изясненост какво следва. Иначе, при разискването на тематиката за подготовката на териториалните проекти като база за развиването на въглищните райони има няколко условия, които би трябвало освен да бъдат категорично припомнени, само че и да бъдат съответно и съответно разяснени в подтекста на държавната политика. Първото е, че концепцията за Зелената договорка в нейната целокупност продължава да бъде основата, в границите на която следва да се разисква тематиката за декарбонизация на стопанската система. Независимо от провокациите, задачите, свързани с декарбонизацията в Европейски Съюз стават все по-амбициозни и действително регистрират все по-големи резултати. В този подтекст развиването на въглищните райони следва да бъде оценено и от позиция на мощната конкуренция на бързо разрастващите се ВЕИ, което е международна наклонност, мощно забележима и в Европейски Съюз. Не би трябвало да се не помнят и коренната смяна в характера на електроенергийните пазари, и ролята на енергийната успеваемост, и явната наклонност към стесняване на световното ползване на фосилни горива. На второ място, без значение, че по-нататъшното прилагане на въглищата не може да разчита на европейско финансиране, те сигурно ще продължат да имат за известно време своята значима роля в енергийния микс на страната. Това обаче към този момент става в изискванията на задълбочаваща се конкуренция с други източници на сила (особено ВЕИ); спомагателен напън върху тях ще оказват условията на правото на Европейски Съюз, включително и по отношение на опазването на околната среда и изменението на климата. На трето място, своевременните дейности към промени на национално и локално равнище ще имат изключително значение в подтекста на енергийнdта сигурност, само че и за обществената обязаност на бранша с икономическото развиване на страната. Ето за какво ролята на териториалните проекти е основна. Предвид изложеното е повече от неотложно и политиците, и държавните институции да намерят подобаващите механизми да показват публично политиката, която считат, че би трябвало да се следва по отношение на развиването на въглищните райони. Само че това би трябвало да е в границите на нужната конкретика с отговори на въпроси като „ какво, по кое време, за какво, по какъв начин и на каква цена “. И това би трябвало да стане главно по места пред засегнатите жители. Към момента в това отношение и частният бизнес, и неправителственият бранш са доста по-активни, само че те не могат да заменят формалната държавна позиция – още повече когато тя официално не е оповестена в нейната конкретика. Учудващ е и фактът, че подготовката на плановете на териториални проекти е съсредоточена в няколко министерства, които наподобява изцяло са изолирали присъединяване на заинтригуваните лица по места. В този подтекст опасението, че плановете на тези проекти ще бъдат показани за координиране в периоди, които даже няма да разрешават тяхната съответна реакция, май има своето съображение. Ето за какво методът незабавно би трябвало да бъде изменен – съответните локални общности следва да бъдат по-скоро основатели, а не пасивни потребители на хрумвания, образувани в кабинети, надалеч от районите, които се засягат. Горното, естествено, не трансформира обстоятелството, че решенията в последна сметка ще бъдат на съответните институции. Политиците обаче да не се съмняват, че всяко закъсняла и несъответстваща връзка с жителите във връзка с дейностите или бездействията им може да торпилира желанията им – даже и най-прекрасните. Само че реакцията на хората не може да бъде опрощение за липса на политическа и административна експертиза и за последствията от нея. И чувствителността на тематиката за бъдещето на въглищните райони и забавеното показване на плановете на съответните териториални проекти изобщо не би трябвало да бъдат подценявани в това отношение. *Всички изразени отзиви са строго персонални. ____________________________________________________________________________________________
се провежда от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog.
От няколко години в енергетиката официално всичко се върти към думите „ зелени трансформации, енергийна сигурност, вложения и обективен преход “ – без значение дали става дума за газ, за нефт, въглища, ВЕИ или за нуклеарна енергетика. Динамиката в последните месеци обаче – изключително след началото на войната сред Русия и Украйна - в началото докара до това, че тематиката за газа и сигурността на снабдяването сякаш захлупи за известно време всевъзможни други енергийнни въпроси. След това на дневен ред пристигна петролът. А на държавно равнище въглищната тематика беше споменавана и дискутирана по-скоро като някакво допълнение към посочените тематики и то в подтекста на енергийната сигурност. Още по тематиката ВЕИ 14 май 2022 17 март 2022 21 ное 2020 Институциите очевидно поизоставиха въглищната тематика и то в един изключително значим аспект, обвързван с промените в бранша – териториалните проекти за обективен преход. Да напомня, че от официална позиция те би трябвало да очертаят съответните стъпки за смяна на въглищните райони в подтекста на декарбонизацията на стопанската система, което ще има голямо въздействие в стопански, обществен, че и демографски проект. Не инцидентно тези проекти са дължими в подтекста на повсеместен европейски юридически механизъм и са свързани и с. И до момента в който във връзка с газа например енергийният свят се прекатурна за дни с хастара наобратно, тематиката за бъдещето на въглищата си остана на масата с цялата си заостреност макар известното и моментно пренебрегване. Само че в България бумерангът към този момент потегли наопаки. ЗА ПОДХОДА НА ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ Първоначалните оперативно направени поръчки бяха тези териториални проекти да са подготвени през януари 2022. Последно в границите на извършен при започване на май семинар от министерство на енергетиката загатнаха, че ще са подготвени доникъде на годината. Закъснението обаче не е най-големият проблем. Има най-малко два други взаимно обвързани аспекта, които будят съществено безспокойство. Първо - институциите към момента не показват пред обществеността ясна визия и съответни послания за промените, които предстоят във въглищните райони и по какъв начин те се обвързват с националната икономическа и енергийна политика. А в това отношение времето на общите приказки изтече. За страдание, на този стадий липсва и настояща и настояща енергийна тактика, която би трябвало да даде отговори на доста въпроси, свързани с бъдещето на енергийната система в страната, с енергийния микс, с третирането на вложителите и други Има един интегриран проект за енергетика и климат, само че той не може да размени енергийната тактика – освен тъй като е юридически по европейски шаблон, само че и тъй като надалеч не покрива всички въпроси, които една тактика следва да покрие. Второ – дължимите от изпълнителната власт териториални проекти за обективен преход към момента са нещо, забулено в тайнственост и секрети, грижливо защитавани на равнище централна администрация – както във връзка с подготовката им, по този начин и във връзка с наличието им. И това е в случай, че проектите се отнасят до съответни райони в България (основно Стара Загора и прилежащи области, Перник и Кюстендил), където май никой няма изясненост какво тъкмо се готви. Ето и един абсурд – единствено преди седмици в Стара Загора се организира семинар – полемика на тематика, и се разбра, че към оня миг даже регионалният шеф на града няма никаква концепция какво готви изпълнителната власт за региона в това отношение. А да не забравяме, че регионалният шеф е представител на изпълнителната власт, който реализира държавното ръководство по места и обезпечава сходство сред националните и локалните ползи при осъществяване на районната политика (чл.29 от Закона за администрацията). Паралелно с посоченото е ясно, че териториалните проекти следва да бъдат обвързани и с, в който несъмнено има съответно посочени дейности, свързани и с развиването на въглищните райони (стр. 20, 88 и др.), въпреки и акцентът да е главно върху тяхната преработка. Националният проект за възобновяване и резистентност не съдържа съвсем нищо съответно какво тъкмо ще става с тези райони – през призмата на енергетиката очевидно изключение е тематиката за развиването на ВЕИ и едни големи батериини мощности, на реализацията на които в указаните периоди и резултата от това май единствено ръководещите гледат съществено - или най-малко по този начин настояват. И НЯКОЛКО ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ За страдание, на този стадий мълчанието от страна на институциите е много странно; а хората и бизнесът - изключително от засегнатите територии – сигурно чакат изясненост какво следва. Иначе, при разискването на тематиката за подготовката на териториалните проекти като база за развиването на въглищните райони има няколко условия, които би трябвало освен да бъдат категорично припомнени, само че и да бъдат съответно и съответно разяснени в подтекста на държавната политика. Първото е, че концепцията за Зелената договорка в нейната целокупност продължава да бъде основата, в границите на която следва да се разисква тематиката за декарбонизация на стопанската система. Независимо от провокациите, задачите, свързани с декарбонизацията в Европейски Съюз стават все по-амбициозни и действително регистрират все по-големи резултати. В този подтекст развиването на въглищните райони следва да бъде оценено и от позиция на мощната конкуренция на бързо разрастващите се ВЕИ, което е международна наклонност, мощно забележима и в Европейски Съюз. Не би трябвало да се не помнят и коренната смяна в характера на електроенергийните пазари, и ролята на енергийната успеваемост, и явната наклонност към стесняване на световното ползване на фосилни горива. На второ място, без значение, че по-нататъшното прилагане на въглищата не може да разчита на европейско финансиране, те сигурно ще продължат да имат за известно време своята значима роля в енергийния микс на страната. Това обаче към този момент става в изискванията на задълбочаваща се конкуренция с други източници на сила (особено ВЕИ); спомагателен напън върху тях ще оказват условията на правото на Европейски Съюз, включително и по отношение на опазването на околната среда и изменението на климата. На трето място, своевременните дейности към промени на национално и локално равнище ще имат изключително значение в подтекста на енергийнdта сигурност, само че и за обществената обязаност на бранша с икономическото развиване на страната. Ето за какво ролята на териториалните проекти е основна. Предвид изложеното е повече от неотложно и политиците, и държавните институции да намерят подобаващите механизми да показват публично политиката, която считат, че би трябвало да се следва по отношение на развиването на въглищните райони. Само че това би трябвало да е в границите на нужната конкретика с отговори на въпроси като „ какво, по кое време, за какво, по какъв начин и на каква цена “. И това би трябвало да стане главно по места пред засегнатите жители. Към момента в това отношение и частният бизнес, и неправителственият бранш са доста по-активни, само че те не могат да заменят формалната държавна позиция – още повече когато тя официално не е оповестена в нейната конкретика. Учудващ е и фактът, че подготовката на плановете на териториални проекти е съсредоточена в няколко министерства, които наподобява изцяло са изолирали присъединяване на заинтригуваните лица по места. В този подтекст опасението, че плановете на тези проекти ще бъдат показани за координиране в периоди, които даже няма да разрешават тяхната съответна реакция, май има своето съображение. Ето за какво методът незабавно би трябвало да бъде изменен – съответните локални общности следва да бъдат по-скоро основатели, а не пасивни потребители на хрумвания, образувани в кабинети, надалеч от районите, които се засягат. Горното, естествено, не трансформира обстоятелството, че решенията в последна сметка ще бъдат на съответните институции. Политиците обаче да не се съмняват, че всяко закъсняла и несъответстваща връзка с жителите във връзка с дейностите или бездействията им може да торпилира желанията им – даже и най-прекрасните. Само че реакцията на хората не може да бъде опрощение за липса на политическа и административна експертиза и за последствията от нея. И чувствителността на тематиката за бъдещето на въглищните райони и забавеното показване на плановете на съответните териториални проекти изобщо не би трябвало да бъдат подценявани в това отношение. *Всички изразени отзиви са строго персонални. ____________________________________________________________________________________________
се провежда от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ