Славата на империята на големия френски мислител Жан Д‘Ормесон идва при българските читатели
" Славата на империята ", най-важният труд на огромния френски мъдрец Жан Д‘Ормесон, най-сетне идва при българските читатели, с помощта на издателство „ Парадокс “. Впечатляваща по размер, зашеметяваща с умел книжовен жанр, съдържаща десетки карти, изображения и бележки, тя носи на създателя си Голямата литературна премия на Френската академия през 1971 година е утвърден шедьовър и през днешния ден.
" Славата на империята " е огромният книжовен пробив на Д’Ормесон, който по политически аргументи не е издаван у нас преди 1989 година Този шедьовър, донесъл му справедливо самопризнание и кресло на вечен „ под Купола “ на Френската академия, е първата от многото му следващи литературни мистификации („ История на скитника евреин “, „ Докладът на Гавриил “, „ Бог – неговият живот и творчество “), издадени от „ Парадокс “ през годините. Романът ненапълно имитира стила на великите типичен историографии от ХIX век, отдадени на възхода и падението на Римската империя. Докато наблюдава историята на Алексий и борбата му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят ненадейно попада в другите исторически интервали, измежду събития и трендове, които образуват основите на европейската цивилизация.
Империята на Д’Ормесон и нейният император Алексий, основен воин на романа, както елементарно можем да се досетим, са напълно мислени. Което изобщо не пречи на създателя да обогати повествованието си с генеалогични и географски карти, изображения на монети и други сходни илюстрации, с текстове от вида: „ Персийска миниатюра… Виждаме Алексий в ъгъла долу вляво, със сокол на китката, само че без кон. (Музей „ Лувър”)„. Както и да сътвори многовековната хроника на Империята – военна, политическа, културна – в края на която четем: 1948 – ликвидиране на Ганди; 1948-1949 победа на Мао Дзъ Дун; 1959 – Фидел Кастро влиза в Хавана; 1971 – издание на „ Славата на империята “.
Жан Бруно Владимир Франсоа дьо Пол Льо Февр д’Oрмесон, именуван с трогване от аудитория и медии просто Жан д’О, е роден на 16 юни 1925 година в Париж VII. Писател, публицист, редактор, артист и френски мъдрец, той е обичаният учен на французите, евентуално заради неистовото си възприятие за подигравка и самоирония. Потомък на две остарели благороднически семейства, той получава наложителното за произхода си положително обучение – обучаван до 14 годишна възраст от майка си, на 19 година той е признат в прословутото Ecole normale superieure и по всичко проличава, че му е писано да продължи фамилната традиция като по-големия си брат Анри, върховен служител във френските колонии и финансист. Но за жал на френската дипломация, философията и литературата стават негова буря още в младостта му. Все отново през 1950 година той става Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитаристика към ЮНЕСКО, а през септември 1992 година и негов Президент. През 1970 година става шеф на в. „ Фигаро “ – съществена естрада на френската едра буржоазия, където в продължение на години е непрекъснат колумнист като интензивно поддържа Никола Саркози при президентските избори през 2012 година Заради ясно декларираната му като публицист и политик дясна позиция (участва като непрекъснат консултант в няколко френски правителства), Д’Ормесон не е издаван в България до 1989 година
През 1950 година той става Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитаристика към ЮНЕСКО, а през септември 1992 година и негов Президент. През 1970 година става шеф на в. „ Фигаро “ – съществена естрада на френската едра буржоазия, – където в продължение на години е непрекъснат колумнист и продължава да написа до гибелта си, като интензивно поддържа Никола Саркози при президентските избори през 2012 година Заради ясно декларираната му като публицист и политик (участва като непрекъснат консултант в няколко френски правителства) дясна позиция, Д’Ормесон не е издаван в България до 1989 година
" Славата на империята " е огромният книжовен пробив на Д’Ормесон, който по политически аргументи не е издаван у нас преди 1989 година Този шедьовър, донесъл му справедливо самопризнание и кресло на вечен „ под Купола “ на Френската академия, е първата от многото му следващи литературни мистификации („ История на скитника евреин “, „ Докладът на Гавриил “, „ Бог – неговият живот и творчество “), издадени от „ Парадокс “ през годините. Романът ненапълно имитира стила на великите типичен историографии от ХIX век, отдадени на възхода и падението на Римската империя. Докато наблюдава историята на Алексий и борбата му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят ненадейно попада в другите исторически интервали, измежду събития и трендове, които образуват основите на европейската цивилизация.
Империята на Д’Ормесон и нейният император Алексий, основен воин на романа, както елементарно можем да се досетим, са напълно мислени. Което изобщо не пречи на създателя да обогати повествованието си с генеалогични и географски карти, изображения на монети и други сходни илюстрации, с текстове от вида: „ Персийска миниатюра… Виждаме Алексий в ъгъла долу вляво, със сокол на китката, само че без кон. (Музей „ Лувър”)„. Както и да сътвори многовековната хроника на Империята – военна, политическа, културна – в края на която четем: 1948 – ликвидиране на Ганди; 1948-1949 победа на Мао Дзъ Дун; 1959 – Фидел Кастро влиза в Хавана; 1971 – издание на „ Славата на империята “.
Жан Бруно Владимир Франсоа дьо Пол Льо Февр д’Oрмесон, именуван с трогване от аудитория и медии просто Жан д’О, е роден на 16 юни 1925 година в Париж VII. Писател, публицист, редактор, артист и френски мъдрец, той е обичаният учен на французите, евентуално заради неистовото си възприятие за подигравка и самоирония. Потомък на две остарели благороднически семейства, той получава наложителното за произхода си положително обучение – обучаван до 14 годишна възраст от майка си, на 19 година той е признат в прословутото Ecole normale superieure и по всичко проличава, че му е писано да продължи фамилната традиция като по-големия си брат Анри, върховен служител във френските колонии и финансист. Но за жал на френската дипломация, философията и литературата стават негова буря още в младостта му. Все отново през 1950 година той става Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитаристика към ЮНЕСКО, а през септември 1992 година и негов Президент. През 1970 година става шеф на в. „ Фигаро “ – съществена естрада на френската едра буржоазия, където в продължение на години е непрекъснат колумнист като интензивно поддържа Никола Саркози при президентските избори през 2012 година Заради ясно декларираната му като публицист и политик дясна позиция (участва като непрекъснат консултант в няколко френски правителства), Д’Ормесон не е издаван в България до 1989 година
През 1950 година той става Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитаристика към ЮНЕСКО, а през септември 1992 година и негов Президент. През 1970 година става шеф на в. „ Фигаро “ – съществена естрада на френската едра буржоазия, – където в продължение на години е непрекъснат колумнист и продължава да написа до гибелта си, като интензивно поддържа Никола Саркози при президентските избори през 2012 година Заради ясно декларираната му като публицист и политик (участва като непрекъснат консултант в няколко френски правителства) дясна позиция, Д’Ормесон не е издаван в България до 1989 година
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ