„Викингът“ е оригинален, брутален и вдъхновяващ, но все пак остава на крачка от това да бъде шедьовър
Слава на Один! Най-накрая високите ми упования за нова холивудска продукция се сбъднаха, въпреки и не тъкмо по метода, по който съм очаквал. Проблемът обаче си е мой, тъй като преди да наподобявам „ Викингът “ не бях и чувал за легендата за Амлет, която въодушевява Уилям Шекспир, с цел да напише своя „ Хамлет “.
Историята на кино лентата ни придвижва в Северна Европа през X век, когато над земите и моретата са властвали викингските племена. Принц Амлет (Александър Скарсгард) е заставен да възмъжее преди да е пристигнало времето му, виждайки гибелта на татко си от ръката на личния му брат. За злощастие на Фюлнир (Клес Банг), хлапето е задоволително огромно, с цел да одобри клетвата си за отплата толкоз на съществено, че да обрече цялото си битие на отмъщението.
Постерът на „ Викингът “ дава прекомерно бегла визия за трансформацията, през която минава Скарсгард, с цел да влезе в ролята на митичния си воин. Шведът потвърждава, че е директен правоприемник на тези славни войни от Скандинавския полуостров, засенчвайки формата си даже от ролята в „ Тарзан “ преди 6 години.
Снимка: Forum Film
Клес Банг е още по-приятна изненада, тъй като до в този момент в никакъв случай не му бях обръщал нужното внимание. Ролята му на злодея е тъкмо това, което би трябвало да бъде - без непотребна пищност, щипка човешка уязвимост и състоятелен персонален претекст, извиняващ всичките му дейности.
Няма по какъв начин да пропусна да кажа и няколко думи за Никол Кидман. Все още недоумявам по какъв начин една от най-красивите дами в Холивуд се е решила на пластичните интервенции, които трансформираха съвсем радикално външния ѝ тип. Признавам, че чаках да ме разочарова в ролята на кралица Гудрюн, само че вместо това тя се трансформира в основна част от сюжета, с помощта на изключителния си актьорски гений.
Снимка: Forum Film
Итън Хоук и Уилям Дефо също способстват за колорита, само че присъединяване им е прекомерно малко, с цел да си коства да проучвам детайлно изявите им.
Възнамерявам да приключа с Аня Тейлър-Джой, тъй като вярвате или не, тя крие в себе си една бъдеща носителка на „ Оскар “. Героят ѝ (Олга) е също толкоз авторитетен, колкото този на Амлет, само че по собствен си неповторим метод, притурен от самата актриса. Много съществени ми припомня на Герда Свенсон от „ Смело сърце “, само че с нужните реплики, с цел да не бъде запомнена просто с това, че е обичаната на основния воин.
Режисьор на лентата е младият и надарен Робърт Егърс. Това е едвам третият му пълнометражен филм, само че към този момент е очевидно, че той ще е от хората, които ще задават стандартите в киното през идващите десетилетия. Начинът, по който ни споделя историята, е умела комбинация сред кино, спектакъл и приказка за лека нощ. Дори най-тривиалните елементи ни биват показани по оня занимателен метод, който ни кара да съжаляваме, за дето филмът е приключил след единствено 136 минути.
Съвременният прочит на хилядолетната легенда за принц Амлет без подозрение е обичаният ми филм досега през 2022 година Той е толкоз автентичен, жесток и въодушевяващ, че даже, откакто напуснах салона, ми идеше да стартира да плача и муча в лицата на хората, с цел да пресъздам обичаните си подиуми.
Малко му остана на „ Викингът “, с цел да се трансформира в същински шедьовър. Винаги съм бил фен на натуралното принуждение в киното и имаше няколко момента, в които ми се искаше да видя цялостни елементи по какъв начин се разрушава черепа на двуметров колос или по какъв начин се вади сърцето на латентен зложелател. Разбирам за какво Егърс е решил да подчертава върху страстите на персонажите си в тези моменти, само че тук става дума за едни персонални желания на капризната му душа. Също по този начин ми се искаше във кино лентата да няма британска тирада, по сходство на „ Апокалипто “ на Мел Гибсън от 2006 година Прекалено красиви бяха декорите и гримът на актьорите, с цел да чувам по какъв начин някой се пробва да преправя гласа си, с цел да угоди на американската аудитория. Натуралистичният темперамент на оня свиреп свят преди 1000 години изисква просто фенът да постави малко старания от своя страна, като се опита да слуша бойните крясъци на локалния език, до момента в който с едното око прочита смисъла на вдъхновяващите думи.
Така или другояче „ Викингът “ е филм, който си коства цялото внимание, тъй като оправдава високите упования. Личната ми оценка е 8/10, само че не е изключено, когато след седмица отида, с цел да го изгледам още веднъж, да му сложа и едно плюсче.
Историята на кино лентата ни придвижва в Северна Европа през X век, когато над земите и моретата са властвали викингските племена. Принц Амлет (Александър Скарсгард) е заставен да възмъжее преди да е пристигнало времето му, виждайки гибелта на татко си от ръката на личния му брат. За злощастие на Фюлнир (Клес Банг), хлапето е задоволително огромно, с цел да одобри клетвата си за отплата толкоз на съществено, че да обрече цялото си битие на отмъщението.
Постерът на „ Викингът “ дава прекомерно бегла визия за трансформацията, през която минава Скарсгард, с цел да влезе в ролята на митичния си воин. Шведът потвърждава, че е директен правоприемник на тези славни войни от Скандинавския полуостров, засенчвайки формата си даже от ролята в „ Тарзан “ преди 6 години.
Снимка: Forum Film
Клес Банг е още по-приятна изненада, тъй като до в този момент в никакъв случай не му бях обръщал нужното внимание. Ролята му на злодея е тъкмо това, което би трябвало да бъде - без непотребна пищност, щипка човешка уязвимост и състоятелен персонален претекст, извиняващ всичките му дейности.
Няма по какъв начин да пропусна да кажа и няколко думи за Никол Кидман. Все още недоумявам по какъв начин една от най-красивите дами в Холивуд се е решила на пластичните интервенции, които трансформираха съвсем радикално външния ѝ тип. Признавам, че чаках да ме разочарова в ролята на кралица Гудрюн, само че вместо това тя се трансформира в основна част от сюжета, с помощта на изключителния си актьорски гений.
Снимка: Forum Film
Итън Хоук и Уилям Дефо също способстват за колорита, само че присъединяване им е прекомерно малко, с цел да си коства да проучвам детайлно изявите им.
Възнамерявам да приключа с Аня Тейлър-Джой, тъй като вярвате или не, тя крие в себе си една бъдеща носителка на „ Оскар “. Героят ѝ (Олга) е също толкоз авторитетен, колкото този на Амлет, само че по собствен си неповторим метод, притурен от самата актриса. Много съществени ми припомня на Герда Свенсон от „ Смело сърце “, само че с нужните реплики, с цел да не бъде запомнена просто с това, че е обичаната на основния воин.
Режисьор на лентата е младият и надарен Робърт Егърс. Това е едвам третият му пълнометражен филм, само че към този момент е очевидно, че той ще е от хората, които ще задават стандартите в киното през идващите десетилетия. Начинът, по който ни споделя историята, е умела комбинация сред кино, спектакъл и приказка за лека нощ. Дори най-тривиалните елементи ни биват показани по оня занимателен метод, който ни кара да съжаляваме, за дето филмът е приключил след единствено 136 минути.
Съвременният прочит на хилядолетната легенда за принц Амлет без подозрение е обичаният ми филм досега през 2022 година Той е толкоз автентичен, жесток и въодушевяващ, че даже, откакто напуснах салона, ми идеше да стартира да плача и муча в лицата на хората, с цел да пресъздам обичаните си подиуми.
Малко му остана на „ Викингът “, с цел да се трансформира в същински шедьовър. Винаги съм бил фен на натуралното принуждение в киното и имаше няколко момента, в които ми се искаше да видя цялостни елементи по какъв начин се разрушава черепа на двуметров колос или по какъв начин се вади сърцето на латентен зложелател. Разбирам за какво Егърс е решил да подчертава върху страстите на персонажите си в тези моменти, само че тук става дума за едни персонални желания на капризната му душа. Също по този начин ми се искаше във кино лентата да няма британска тирада, по сходство на „ Апокалипто “ на Мел Гибсън от 2006 година Прекалено красиви бяха декорите и гримът на актьорите, с цел да чувам по какъв начин някой се пробва да преправя гласа си, с цел да угоди на американската аудитория. Натуралистичният темперамент на оня свиреп свят преди 1000 години изисква просто фенът да постави малко старания от своя страна, като се опита да слуша бойните крясъци на локалния език, до момента в който с едното око прочита смисъла на вдъхновяващите думи.
Така или другояче „ Викингът “ е филм, който си коства цялото внимание, тъй като оправдава високите упования. Личната ми оценка е 8/10, само че не е изключено, когато след седмица отида, с цел да го изгледам още веднъж, да му сложа и едно плюсче.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ