Проф. д-р Васил Яблански: Успешното лечение на травмите е 50% добра операция и 50% рехабилитация
Проф. доктор Васил Яблански, специалист по ендопротезиране, гръбначна, ставна и костна хирургия от Болница Токуда Acibadem City Clinic, ръководител на Българската ортопедична и травматологична асоциация, в изявление за предаването " Здравето на фокус “ на Радио ФОКУС .
Проф. Яблански, кои са най-честите контузии, с които се сблъсквате, през зимния сезон?
Статистически през зимата имаме повече контузии, които касаят скелетно-мускулната система. Това не е изненада, защото имаме по-висок риск от падение, заради неприятното време и леда.
На второ място заради практикуването на така наречен зимни спортове, които колкото и да са приятни, са много травматични.
На трето място се следи и увеличение на злополуките с моторни преводни средства, което води до по-сериозен травматизъм.
Травматизъм може да настъпи също по този начин и от почистването на сняг, което по този начин или другояче при по-снежни зими практикуваме.
Така че доста са факторите, които изясняват засиления травматизъм през зимата.
Най-честите контузии при нас са счупванията на кости, свързани най-много с подхлъзвания и рухвания. На второ място са по-сериозните увреждания на меки тъкани към ставите или на самите стави. Повечето от тях са резултат от зимните спортове. Такива контузии са навяхванията, разтяганията, по-тежки са скъсванията на връзки или на менискус в региона на коляновата става.
На трето място бих показал всички други, които са от вида навяхване, травми от рухване. Така че това са най-честите зимни контузии, които срещаме измежду нашите пациенти.
Може ли да се каже, че има рискови групи при паданията? Т.е. в случай че един младеж на 20 години се подхлъзна и падне, същата ли ще бъде контузията, както при един 60-годишен?
Има рискови групи, несъмнено. В рисковите групи преди всичко ще сложа възрастните хора, които са над 65-годишна възраст. Рискови са, заради това че напредването им по принцип е затруднено. От друга страна, костите на по-възрастните хора са по-лесно чупливи, обвързвано с остеопороза, което колкото и да се борим, е по-разпространено в тази възрастова група и надлежно счупването на кости настава по-лесно и по-често.
Другата възрастова група, която е рискова, са децата. При тях е ясно, че скелетът, мускулите, връзките са напълно добре позиционирани, само че при тях пък настъпват контузии заради липса на разсъдък, недооценяване на някои обстановки в зимната конюнктура.
Кои от зимните контузии крият максимален риск от затруднение и по-продължително възобновяване?
В групата на тежките контузии са счупванията на разнообразни кости. Те са по-предизвикателни за лекуване, по-болезнени, по-трудни, изискват по-специална и по-продължителна грижа.
При възрастните хора - при човек с остеопороза, елементарно може се стигне до строшаване в региона на тазобедреното става или на бедрото. Това положение несъмнено изисква хирургично лекуване.
Подобни контузии са постоянно следени, както и строшаване в региона на китката. Логично при падение и рухване нашият инстинкт е да се подпрем на ръката, тъй че доста постоянно следим строшаване в региона на китката, което в доста висок % изисква оперативно лекуване.
Друг подобен вид контузии са счупвания в региона на глезена, също извънредно чести през зимата, заради стъпване встрани. Както споделят пациентите: " Стъпих изкривено и нещо изпука “. Голяма част от тези контузии изискват или по-продължително, или даже оперативно лекуване.
Да не приказваме пък за контузии като строшаване в региона на шийката на бедрената кост. Там към този момент е належащо и слагане на изкуствена става, защото в тази зона счупването не може да зарасне.
Какви са рисковете при каране на ски, сноуборд и постоянно ли се сблъсквате с тъкмо такива контузии?
Зимните спортове са много травматични. Често при нас идват скиори, сноубордисти, както и спортове от вида каране на кънки на лед и други. Те в действителност са рискови спортове и при тях вероятността да настъпи рухване, контузия, строшаване е висок, само че най-чести там са свързани с разпъване, извъртане, разкъсване на връзки, разкъсване на менискус.
Много постоянно при нас идват скиори, които са имали контузия, която да усуче крайници и да провокира разпъване или разкъсване на връзките в коляното и на менискусите. При такива пациенти още веднъж е належащо в множеството случаи някаква хирургична намеса.
Сноубордът също е много травматичен спорт. Причините за настъпване на подобен вид контузии са доста, в това число и неприятна организация на местата, където се практикуват. Знаете, от време на време такива спортове се практикуват на прекомерно препълнени места, постоянно се стига до конфликт с различен скиор или сноубордист, или различен практикуващ зимен спорт.
На последващо място бих сложил незадоволителната подготовка обвързвана с оборудването или с предварителната подготовка на тялото да бъде подложено на такива натоварвания.
На трето място, макар че не са най-редки, такива контузии настъпват, когато скиори или сноубордисти надценяват личните си благоприятни условия. Отиват да карат на писти, които са прекомерно стръмни или тук-там, които не са планувани за каране на ски. Често има доста тежки произшествия от скиори, които карат в диви местности, където не е квалифицирано за ски. Да не приказваме, че при претърпяване на по-сериозна контузия е мъчно да бъдат открити, с цел да им бъде оказана първа помощ. Така че това са най-типичните особености за контузии при зимни спортове.
Може да стъпим изкривено и кракът ни да получи отток едвам след 5-6 часа.
Има ли алармиращи признаци, че би трябвало неотложно да потърсим здравна помощ в такива случаи?
Това е доста добър въпрос, защото в действителност даже за нас като лекари травматолози, от време на време не е ясно дали да се направи рентгенова фотография.
Правилото в множеството случаи при такива контузии е първоначално да не бързаме да натоварваме още веднъж зоната, която е наранена. Препоръките са да създадем самокритика на увреждането: да огледаме зоната, която е травмирана, след което да преценим силата на болката. Болката е извънредно значим фактор, който може да ни подскаже, по кое време е по-сериозно.
Следващата стъпка би била да опитаме да раздвижим пръстите на ръката, в случай че контузията е там, с цел да забележим можем ли да ги движим, по какъв начин ги усещаме, изтръпнали ли са, подути или не, след което да създадем самокритика.
Ако има строшаване, постоянно има дисторция на зоната, която е явна. Оттам нататък към този момент да преценим дали би трябвало да потърсим профилирана помощ или не. Естествено, в случай че има забележима дисторция, няма никакво съмнение. Но в случай че нещата са гранични, има болежка, лек оток, тогава нашите препоръки са в първите 24 часа от събитието да се обезпечи покой на засегнатата зона, да се поставят студени компреси – те са целесъобразни в първите 24, даже 48 часа, да заобикаляме натоварването, доколкото е допустимо. Сами да създадем оценка на болката.
Обикновено, когато е единствено навяхване или по-леки контузии, болката отзвучава. В деня след контузията може да я оценим като по-лека, това би трябвало да бъде ненапълно успокояващо за нас. Но в случай че виждаме, че оттокът се усилва, в случай че виждаме, че болката става по-силна, че е невероятно да стъпим или да създадем някакво по-значимо изпитание, безусловно предлагаме да бъде посетен център, който да прегледа пациента за по-сериозни контузии.
Как през последните години се трансформират методите за лекуване на най-честите контузии. Какви са актуалните оперативни и неоперативни техники?
Съвременните техники бележат напредък дотолкоз, че даже да преминем към оперативно лекуване на една контузия, използваме извънредно миниинвазивни способи. С други думи способи, които не изискват осъществяването на хирургия с огромни сечения и огромна кръвозагуба.
Примерно при травматизъм на колянната става, в случай че в предишното се е лекувал с сечения или с доста дълготрайно обездвижване на ставата, в наши дни се прониква в ставата посредством артроскопия, потребление на камера на автоматизирани принадлежности, с които можем да работим през две дребни дупчици, миниразрези, които са по 5 мм.
При разкъсан менискус може да бъде зашит или отхвърлен и да бъде направена реорганизация.
Така че от една страна хирургията бележи огромен прогрес, въпреки това към този момент имаме извънредно модерни протезни средства за обездвижване.
Ако в предишното при тежко навяхване, или даже строшаване, използвахме гипсови имобилизации, които са огромни, тежки, карат пациента да се усеща много дискомфортно, в наши дни те са сменени.
Ортотиката бележи доста значителен прогрес със напълно елегантни и комфортни за използване ортези, които може да използваме. От друга страна, познанието за срастването или възобновяване на структурите много се усили в последните години. Това дава опция да подтикваме възобновяване по-бързо с локално инжектиране на биологично дейни субстанции или провеждането на профилирана физиотерапия, която да подтиква срастването.
Така че сигурно в нашите дни лекуването на еднакъв вид контузия се случва доста по-бързо и по-безболезнено съпоставено с преди 10 или 20 години.
Рехабилитацията след гипс или след интервенция, постоянно се подценява от самите пациенти. Смятат, че самата интервенция е оправила всичко. Грешка ли е това и какво тъкмо е мястото на този развой?
Това е огромна неточност. Много постоянно в нашата процедура виждаме пациенти, а и изобщо в обществото, които подценяват ролята на физиотерапията и рехабилитацията. В нашата компетентност постоянно споделяме, че положителният триумф, в случай че би трябвало да го разделим на проценти, е 50% добра интервенция или положително лекуване да кажем, и 50% вярно извършена рехабилитация.
Ако създадем една отлична интервенция за възобновяване на скъсани кръстни връзки като образец, и оставим пациента без рехабилитация, да прави каквото той реши, най-вероятно неуспехът ще бъде съвсем сигурен. Ако обаче създадем вярна рехабилитация, резултатът ще бъде напълно друг. Същото важи и в противоположната посока: при неприятна интервенция и добра рехабилитация, няма по какъв начин да имаме положителни резултати. Но по този начин или другояче е добре да ги разделим: в случай че интервенцията е 50%, аз бих поставил и 50% за в точния момент и вярно извършената рехабилитация след контузия.
Има ли значение храненето, двигателната интензивност, приема на някакви специфични добавки, с цел да избегнем контузиите?
Храненето не бих споделил толкоз, по-скоро подготовката ни за зимните спортове, които ще практикуваме.
Баналните рекомендации, които всеки чака да чуе, са да използваме подобаващи обувки, които имат подобаваща подметка за по-стабилно закрепване при лед и сняг. Аз бих предложил предварителна оценка на терена. Дори да наподобява не толкоз заледено, човек да опита да направи няколко крачки, да тества, да види до какъв брой е хлъзгаво, просто да мислим за това, макар че всички сме доста забързани в всекидневието си.
Говорейки за заплетеност, през зимния сезон постоянно предлагаме, в случай че отделяме 30 минути, с цел да стигнем до някъде, да прибавим едни 10 минути, с цел да не бързаме, да може да се подготвим за обстановката.
Също и да вървим постепенно. Знаете, неотдавна имаше даже смешка, сътрудник от Обединеното кралство беше показал походка, наречена " пингвин “ или нещо сходно, което естествено е малко преекспонирано, само че хубавото е, че дърпа публично внимание върху това по какъв начин вървим и по какъв начин се придвижваме.
Също по отношение на леките коли, злополуките са по-чести в този сезон, в огромни случаи дължащи се на непочистени стъкла, непочистени коли. Така че всички тези неща, в случай че обърнем внимание, ще има огромен резултат.
Относно ставите и подготовката за зимни спортове постоянно предлагаме подготовка от общ физически темперамент преди практикуването на тези спортове. Примерно, седмица преди този момент да се подготвим с леко бягане, лек фитнес, оживление, да бъдем готови преди да стартираме да караме ски, леко да раздвижим ставите, да създадем извършения и подготовка. И не на последно място като предизвестие към скиорите и сноубордистите - не надценявайте себе си. Добре е да бъдем дисциплинирани, да знаем опциите си, да не
отиваме да караме ски на писти, които не са подобаващи за равнището на нашите умения.
Защо спортистите, хората, които имат най-хубава физическа подготовка, страдат от толкоз доста контузии?
Защото са по-смели и практикуват по-екстремни разновидности на тези спортове. Така че отново връщам на моето предизвестие да не се надценяваме. Изкушаващо е като забележим ловък скиор, който красиво кара по черна писта, да си кажем: " Сега и аз ще го направя същото “, само че не е по този начин. Този ловък скиор също е под риск при дребна неточност да получи контузия.
При по-добрите спортисти контузиите от време на време са по-тежки. Те карат с по-високи скорости, слагат си по-високи цели. Така че това не е ненадейно. Много от спортовете си имат цена и при зимните спортове постоянно цената са зимни увреждания на връзки, на менискуси, даже и на кости.
Вярно ли е, че колкото повече натоварваме ставите си със спортни придвижвания, толкоз по-бързо и повече те си износват?
Не бих споделил. Да, за някои спортове е типично, при рисково натоварване на ставите. Но като цяло придвижването е потребно за ставите. Движение без рисково натоварване. Често пъти пациенти питат не е ли нездравословно за ставите карането на ски или упражняване спорт, който е обвързван с повдигане на огромни тежести или прекалено натоварване – да, по този начин е.
Това може да докара до увреда, само че в случай че се практикува редовно. Затова спортистите са под риск, те са наясно, че по-рано ще развият по този начин наречените артрози, свързани с изхабяване на ставата.
Като цяло при тях има риск от контузия и вероятно увреждането на става. Но при аматьорско упражняване на тези спортове, за наслаждение, това е краткосрочно. В дълготраен проект не би трябвало да води до риск от по-ранно настъпване на артрозни промени.
Проф. Яблански, кои са най-честите контузии, с които се сблъсквате, през зимния сезон?
Статистически през зимата имаме повече контузии, които касаят скелетно-мускулната система. Това не е изненада, защото имаме по-висок риск от падение, заради неприятното време и леда.
На второ място заради практикуването на така наречен зимни спортове, които колкото и да са приятни, са много травматични.
На трето място се следи и увеличение на злополуките с моторни преводни средства, което води до по-сериозен травматизъм.
Травматизъм може да настъпи също по този начин и от почистването на сняг, което по този начин или другояче при по-снежни зими практикуваме.
Така че доста са факторите, които изясняват засиления травматизъм през зимата.
Най-честите контузии при нас са счупванията на кости, свързани най-много с подхлъзвания и рухвания. На второ място са по-сериозните увреждания на меки тъкани към ставите или на самите стави. Повечето от тях са резултат от зимните спортове. Такива контузии са навяхванията, разтяганията, по-тежки са скъсванията на връзки или на менискус в региона на коляновата става.
На трето място бих показал всички други, които са от вида навяхване, травми от рухване. Така че това са най-честите зимни контузии, които срещаме измежду нашите пациенти.
Може ли да се каже, че има рискови групи при паданията? Т.е. в случай че един младеж на 20 години се подхлъзна и падне, същата ли ще бъде контузията, както при един 60-годишен?
Има рискови групи, несъмнено. В рисковите групи преди всичко ще сложа възрастните хора, които са над 65-годишна възраст. Рискови са, заради това че напредването им по принцип е затруднено. От друга страна, костите на по-възрастните хора са по-лесно чупливи, обвързвано с остеопороза, което колкото и да се борим, е по-разпространено в тази възрастова група и надлежно счупването на кости настава по-лесно и по-често.
Другата възрастова група, която е рискова, са децата. При тях е ясно, че скелетът, мускулите, връзките са напълно добре позиционирани, само че при тях пък настъпват контузии заради липса на разсъдък, недооценяване на някои обстановки в зимната конюнктура.
Кои от зимните контузии крият максимален риск от затруднение и по-продължително възобновяване?
В групата на тежките контузии са счупванията на разнообразни кости. Те са по-предизвикателни за лекуване, по-болезнени, по-трудни, изискват по-специална и по-продължителна грижа.
При възрастните хора - при човек с остеопороза, елементарно може се стигне до строшаване в региона на тазобедреното става или на бедрото. Това положение несъмнено изисква хирургично лекуване.
Подобни контузии са постоянно следени, както и строшаване в региона на китката. Логично при падение и рухване нашият инстинкт е да се подпрем на ръката, тъй че доста постоянно следим строшаване в региона на китката, което в доста висок % изисква оперативно лекуване.
Друг подобен вид контузии са счупвания в региона на глезена, също извънредно чести през зимата, заради стъпване встрани. Както споделят пациентите: " Стъпих изкривено и нещо изпука “. Голяма част от тези контузии изискват или по-продължително, или даже оперативно лекуване.
Да не приказваме пък за контузии като строшаване в региона на шийката на бедрената кост. Там към този момент е належащо и слагане на изкуствена става, защото в тази зона счупването не може да зарасне.
Какви са рисковете при каране на ски, сноуборд и постоянно ли се сблъсквате с тъкмо такива контузии?
Зимните спортове са много травматични. Често при нас идват скиори, сноубордисти, както и спортове от вида каране на кънки на лед и други. Те в действителност са рискови спортове и при тях вероятността да настъпи рухване, контузия, строшаване е висок, само че най-чести там са свързани с разпъване, извъртане, разкъсване на връзки, разкъсване на менискус.
Много постоянно при нас идват скиори, които са имали контузия, която да усуче крайници и да провокира разпъване или разкъсване на връзките в коляното и на менискусите. При такива пациенти още веднъж е належащо в множеството случаи някаква хирургична намеса.
Сноубордът също е много травматичен спорт. Причините за настъпване на подобен вид контузии са доста, в това число и неприятна организация на местата, където се практикуват. Знаете, от време на време такива спортове се практикуват на прекомерно препълнени места, постоянно се стига до конфликт с различен скиор или сноубордист, или различен практикуващ зимен спорт.
На последващо място бих сложил незадоволителната подготовка обвързвана с оборудването или с предварителната подготовка на тялото да бъде подложено на такива натоварвания.
На трето място, макар че не са най-редки, такива контузии настъпват, когато скиори или сноубордисти надценяват личните си благоприятни условия. Отиват да карат на писти, които са прекомерно стръмни или тук-там, които не са планувани за каране на ски. Често има доста тежки произшествия от скиори, които карат в диви местности, където не е квалифицирано за ски. Да не приказваме, че при претърпяване на по-сериозна контузия е мъчно да бъдат открити, с цел да им бъде оказана първа помощ. Така че това са най-типичните особености за контузии при зимни спортове.
Може да стъпим изкривено и кракът ни да получи отток едвам след 5-6 часа.
Има ли алармиращи признаци, че би трябвало неотложно да потърсим здравна помощ в такива случаи?
Това е доста добър въпрос, защото в действителност даже за нас като лекари травматолози, от време на време не е ясно дали да се направи рентгенова фотография.
Правилото в множеството случаи при такива контузии е първоначално да не бързаме да натоварваме още веднъж зоната, която е наранена. Препоръките са да създадем самокритика на увреждането: да огледаме зоната, която е травмирана, след което да преценим силата на болката. Болката е извънредно значим фактор, който може да ни подскаже, по кое време е по-сериозно.
Следващата стъпка би била да опитаме да раздвижим пръстите на ръката, в случай че контузията е там, с цел да забележим можем ли да ги движим, по какъв начин ги усещаме, изтръпнали ли са, подути или не, след което да създадем самокритика.
Ако има строшаване, постоянно има дисторция на зоната, която е явна. Оттам нататък към този момент да преценим дали би трябвало да потърсим профилирана помощ или не. Естествено, в случай че има забележима дисторция, няма никакво съмнение. Но в случай че нещата са гранични, има болежка, лек оток, тогава нашите препоръки са в първите 24 часа от събитието да се обезпечи покой на засегнатата зона, да се поставят студени компреси – те са целесъобразни в първите 24, даже 48 часа, да заобикаляме натоварването, доколкото е допустимо. Сами да създадем оценка на болката.
Обикновено, когато е единствено навяхване или по-леки контузии, болката отзвучава. В деня след контузията може да я оценим като по-лека, това би трябвало да бъде ненапълно успокояващо за нас. Но в случай че виждаме, че оттокът се усилва, в случай че виждаме, че болката става по-силна, че е невероятно да стъпим или да създадем някакво по-значимо изпитание, безусловно предлагаме да бъде посетен център, който да прегледа пациента за по-сериозни контузии.
Как през последните години се трансформират методите за лекуване на най-честите контузии. Какви са актуалните оперативни и неоперативни техники?
Съвременните техники бележат напредък дотолкоз, че даже да преминем към оперативно лекуване на една контузия, използваме извънредно миниинвазивни способи. С други думи способи, които не изискват осъществяването на хирургия с огромни сечения и огромна кръвозагуба.
Примерно при травматизъм на колянната става, в случай че в предишното се е лекувал с сечения или с доста дълготрайно обездвижване на ставата, в наши дни се прониква в ставата посредством артроскопия, потребление на камера на автоматизирани принадлежности, с които можем да работим през две дребни дупчици, миниразрези, които са по 5 мм.
При разкъсан менискус може да бъде зашит или отхвърлен и да бъде направена реорганизация.
Така че от една страна хирургията бележи огромен прогрес, въпреки това към този момент имаме извънредно модерни протезни средства за обездвижване.
Ако в предишното при тежко навяхване, или даже строшаване, използвахме гипсови имобилизации, които са огромни, тежки, карат пациента да се усеща много дискомфортно, в наши дни те са сменени.
Ортотиката бележи доста значителен прогрес със напълно елегантни и комфортни за използване ортези, които може да използваме. От друга страна, познанието за срастването или възобновяване на структурите много се усили в последните години. Това дава опция да подтикваме възобновяване по-бързо с локално инжектиране на биологично дейни субстанции или провеждането на профилирана физиотерапия, която да подтиква срастването.
Така че сигурно в нашите дни лекуването на еднакъв вид контузия се случва доста по-бързо и по-безболезнено съпоставено с преди 10 или 20 години.
Рехабилитацията след гипс или след интервенция, постоянно се подценява от самите пациенти. Смятат, че самата интервенция е оправила всичко. Грешка ли е това и какво тъкмо е мястото на този развой?
Това е огромна неточност. Много постоянно в нашата процедура виждаме пациенти, а и изобщо в обществото, които подценяват ролята на физиотерапията и рехабилитацията. В нашата компетентност постоянно споделяме, че положителният триумф, в случай че би трябвало да го разделим на проценти, е 50% добра интервенция или положително лекуване да кажем, и 50% вярно извършена рехабилитация.
Ако създадем една отлична интервенция за възобновяване на скъсани кръстни връзки като образец, и оставим пациента без рехабилитация, да прави каквото той реши, най-вероятно неуспехът ще бъде съвсем сигурен. Ако обаче създадем вярна рехабилитация, резултатът ще бъде напълно друг. Същото важи и в противоположната посока: при неприятна интервенция и добра рехабилитация, няма по какъв начин да имаме положителни резултати. Но по този начин или другояче е добре да ги разделим: в случай че интервенцията е 50%, аз бих поставил и 50% за в точния момент и вярно извършената рехабилитация след контузия.
Има ли значение храненето, двигателната интензивност, приема на някакви специфични добавки, с цел да избегнем контузиите?
Храненето не бих споделил толкоз, по-скоро подготовката ни за зимните спортове, които ще практикуваме.
Баналните рекомендации, които всеки чака да чуе, са да използваме подобаващи обувки, които имат подобаваща подметка за по-стабилно закрепване при лед и сняг. Аз бих предложил предварителна оценка на терена. Дори да наподобява не толкоз заледено, човек да опита да направи няколко крачки, да тества, да види до какъв брой е хлъзгаво, просто да мислим за това, макар че всички сме доста забързани в всекидневието си.
Говорейки за заплетеност, през зимния сезон постоянно предлагаме, в случай че отделяме 30 минути, с цел да стигнем до някъде, да прибавим едни 10 минути, с цел да не бързаме, да може да се подготвим за обстановката.
Също и да вървим постепенно. Знаете, неотдавна имаше даже смешка, сътрудник от Обединеното кралство беше показал походка, наречена " пингвин “ или нещо сходно, което естествено е малко преекспонирано, само че хубавото е, че дърпа публично внимание върху това по какъв начин вървим и по какъв начин се придвижваме.
Също по отношение на леките коли, злополуките са по-чести в този сезон, в огромни случаи дължащи се на непочистени стъкла, непочистени коли. Така че всички тези неща, в случай че обърнем внимание, ще има огромен резултат.
Относно ставите и подготовката за зимни спортове постоянно предлагаме подготовка от общ физически темперамент преди практикуването на тези спортове. Примерно, седмица преди този момент да се подготвим с леко бягане, лек фитнес, оживление, да бъдем готови преди да стартираме да караме ски, леко да раздвижим ставите, да създадем извършения и подготовка. И не на последно място като предизвестие към скиорите и сноубордистите - не надценявайте себе си. Добре е да бъдем дисциплинирани, да знаем опциите си, да не
отиваме да караме ски на писти, които не са подобаващи за равнището на нашите умения.
Защо спортистите, хората, които имат най-хубава физическа подготовка, страдат от толкоз доста контузии?
Защото са по-смели и практикуват по-екстремни разновидности на тези спортове. Така че отново връщам на моето предизвестие да не се надценяваме. Изкушаващо е като забележим ловък скиор, който красиво кара по черна писта, да си кажем: " Сега и аз ще го направя същото “, само че не е по този начин. Този ловък скиор също е под риск при дребна неточност да получи контузия.
При по-добрите спортисти контузиите от време на време са по-тежки. Те карат с по-високи скорости, слагат си по-високи цели. Така че това не е ненадейно. Много от спортовете си имат цена и при зимните спортове постоянно цената са зимни увреждания на връзки, на менискуси, даже и на кости.
Вярно ли е, че колкото повече натоварваме ставите си със спортни придвижвания, толкоз по-бързо и повече те си износват?
Не бих споделил. Да, за някои спортове е типично, при рисково натоварване на ставите. Но като цяло придвижването е потребно за ставите. Движение без рисково натоварване. Често пъти пациенти питат не е ли нездравословно за ставите карането на ски или упражняване спорт, който е обвързван с повдигане на огромни тежести или прекалено натоварване – да, по този начин е.
Това може да докара до увреда, само че в случай че се практикува редовно. Затова спортистите са под риск, те са наясно, че по-рано ще развият по този начин наречените артрози, свързани с изхабяване на ставата.
Като цяло при тях има риск от контузия и вероятно увреждането на става. Но при аматьорско упражняване на тези спортове, за наслаждение, това е краткосрочно. В дълготраен проект не би трябвало да води до риск от по-ранно настъпване на артрозни промени.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ