Почнаха ли SLAPP делата за мачкане на журналисти в България? Споменаване за близост с ДПС струва 4000 лв. на журналист
SLAPP каузи или дела-шамари са една от най-големите спънки пред същинската публицистика по света. Водят ги хора, чиято цел не е непременно да ги завоюват, а да сплашат финансово критиците си
Софийският апелативен съд осъди журналиста от „ Свободна Европа “ Борис Митов и уеб страницата Mediapool.bg солидарно да заплатят 4000 лева на известния цивилен арбитър Светлин Михайлов, тъй като в публикациите на изданието е обсъждан въпросът за възможната му непосредственост до Движение за права и свободи, съобщи Mediapool.
Съдът счита това за „ позорящо събитие “ против магистрата и осъжда Mediapool и Митов да му заплатят обезщетение от 4000 лева плюс разноските за юрист и насъбраните лихви за последните четири години. Накрая сумата нараства близо два пъти.
На първа инстанция те бяха осъдени да платят колосалните за опциите им 60 000 лева (без лихвите), тъй като съдийката по делото бе решила, че определянето на някого като „ абсурден “ въз основа на обстоятелства, съставлява засегнатост и клюка.
Сега втората инстанция понижава 15 пъти компенсацията на магистрата, отхвърляйки всички други негови искания.
Гражданският арбитър Светлин Михайлов в този момент правораздава в Софийския апелативен съд, само че преди шест години бе за следващ път претендент за ръководител на Софийския градски съд. Именно това бе повода Борис Митов, към оня миг публицист в Mediapool, освен да заяви кои са кандидатите за основния пост, само че и да напомни с какво е запомнен Михайлов като началник на това съдилище в предишното.
Публикациите съдържат обстоятелства и представени по обществени източници отзиви от самата съдийска колегия за мандата на Светлин Михайлов като ръководител на Софийски градски съд от 2004 до 2009 година
В публикациите си журналистът прави това, което един публицист би трябвало да стори. Описва общественото имуществено положение на претендента, а той се оказва нищо по-малко от милионер. След това напомня дали магистратът се употребява с доверието и поддръжката на множеството си сътрудници, напомня мнението на членове на Висшия правосъден съвет за него, както и някои от по-значимите истории в неговата съдийска кариера.
Така Борис Митов стига до извода, че арбитър Светлин Михайлов е „ абсурден “, тъй като името му е било забърквано в „ скандални “ истории. И други публицисти от други медии са стигали до същия извод по-рано, само че това, за благополучие, не им е коствало хиляди левове.
Втората инстанция понижава доста сумата, на която са наказани Борис Митов и Mediapool, тъй като отхвърля претенциите на арбитър Михайлов за оценъчното изказване „ абсурден “. Единственото съображение за решението в интерес на Светлин Михайлов е поради изказванието на публицисти, че той е бил „ прочут с близостта си с Движение за права и свободи “. Това изказване се счита за недоказано, макар журналистическите изявления, които са приложени по делото.
„ Няма подозрение, че Движение за права и свободи е част от политическия живот повече от 30 години, само че съдията съгласно законовите и етичните правила не би следвало да се радва на благоразположението на който и да е участник в политическия живот “, се споделя в решението на САС.
Съдът добавя, че откакто не е посочен създателят на изказването, а същото е показано като слух, в тежест на ответниците е да потвърдят верността на изказванието, което те не са сторили по делото.
„ Търсенето на поддръжката на високопоставени политически фигури, които да окажат въздействие върху вота във Висш съдебен съвет и „ спазаряването “ съгласно сегашния съд са обиди, защото съгласно изначалното схващане за разделяне на управляващите правосъдната власт би следвало да е самостоятелна от останалите две и по Конституция членовете на органа, предназначен да подсигурява тази самостоятелност, не би следвало да се въздействат от политически фигури “, споделя апелативният съд във връзка припомнянето в изявленията на Митов, че Михайлов е „ спазарявал “ поддръжка за избора си измежду членовете на Висшия правосъден съвет, която е основана на неназовани „ настоящи магистрати “.
Градският и апелативеният съд обаче пропущат да проучват в своите решения статията на вестник „ Дневник “ от септември 2007 година, в която се оповестява, че тогавашният началник на градския съд Светлин Михайлов е измежду номинациите на Движение за права и свободи за член на Висшия правосъден съвет, обсъждани в границите на ръководещата в оня миг тройна коалиция (2005-2009). Тази публикация е приложена като доказателство по делото, само че бива пренебрегната.
На всичкото от горната страна Борис Митов пропуща да спомене объркващ факт от кариерата на Михайлов, който е и обществено прочут. Той предлага на Висшия правосъден съвет да увеличи сина на авторитетния член на тогавашния Висш съдебен съвет Александър Воденичаров, влязъл във Висш съдебен съвет по предложение на Движение за права и свободи.
Вече може да е „ абсурден “
Пред апелативния съд Светлин Михайлов не съумява да потвърди изказванията си, че е бил повреден от многократното споменаване на определението „ абсурден “ по негов адрес в публикациите на Борис Митов. Адвокатът на Михайлов твърди, че посредством „ голям брой погрешни изказвания се правел опит да се внуши на аудиторията, че е аморален, подкупен и безсъвестен, че е придобил имуществото си по противозаконен метод, употребявайки служебното и управителното си състояние “.
По делото се споделя и за измененията, настъпили със Светлин Михайлов след публикуването на четирите публикации:
„ Той се трансформирал както физически, по този начин и душевен – измършавял, затворил се в себе си, станал различен човек, не можел да спи, не желаел да поддържа връзка с необятен кръг хора. Чувствал се демотивиран, както при осъществяване на служебните си отговорности, по този начин и по отношение на бъдещата си професионална реализация “.
„ … Нямало с кого да изпие едно кафе и да замени две думи, тъй като никой не желал да се дискредитира в негово наличие “, се твърди по делото. „ Ищецът изгубил съня си и изпаднал в меланхолия “.
„ Негативните оценки за избрана персона, открояваща се по една или друга причина в публичния живот, не пораждат отговорност, в случай че не засягат достолепието на личността, т.е. в случай че не реализират състава на обидата или състава на клеветата “, се споделя в правосъдното решение.
„ Смразяващ резултат “
„ Решението на втората инстанция е несравнимо по-добро от това на Софийския градски съд и с него ненапълно беше предпазена достойнството на правосъдната власт, само че и то не дава отговор на европейския стандарт за отбрана на свободата на словото “, разяснява правозащитникът адв. Александър Кашъмов от (Програма Достъп до информация), който е юрист на Борис Митов и Mediapool по това дело.
„ Много е необичайно, че определението „ абсурден “ не се счита за противоправно, само че споменаването на връзки с политическа партия, които са споменавани в медиите по-рано, стават причина за ограничение на свободата на словото. Съдията е задължен да е далечен от партии, само че дали е непосредствен до някоя партия е законен въпрос, когато някой отива на съревнование за ръководител на най-големия областен съд в страната “, споделя Кашъмов.
Според него селективно потребление на информацията за възможната връзка с Движение за права и свободи не е съответно на другата част правосъдното решение
„ Свобода на словото е някой да се пита и да се съмнява дали претендент не е обвързван с партия, с група или с него. Да се твърди, че обвързаностите на някой са свещена крава, значи, че ние не имаме вяра в демокрацията и в силата на дебата. Гражданите имат право да знаят всичко, което се приказва за дадена обществена персона, която умишлено и неизбежно са е изложила на общественото внимание, както е съгласно практиката на Европеййския съд по правата на индивида. Нащипаните моми и демокрацията са несъвместними неща “, добавя Кашъмов.
Според него присъденото обезщетение от 4000 лева (без лихви и разноски) има вцепеняващ резултат върху свободата на словото и публицистите, тъй като е близо до оптималните компенсации по сходен жанр каузи.
Важно е да се означи, че арбитър Михайлов не е завеждал дело в предишното против нито една медия, когато бяха тиражирани същите изказвания и квалификации, каквито след това напомни Борисв Митов. След като се е почувствал обиден и компрометиран от публикациите в Mediapool през 2018 година, минава близо година, преди Светлин Михайлов да заведе дело. Той в нито един миг не е потърсил контакт с редакцията, нито е изискал „ Право на отговор “, каквато е естествената процедура в такива случаи.
Ето за какво подхванатата от Светлин Михайлов правосъдна кавга с Mediapool и Борис Митов носи всички признаци на така наречен SLAPP каузи или дела-шамари, до които завеждащите сходни искове прибягват не безусловно с цел да ги завоюват, а да сплашат и банкрутират финансово критиците си с високи суми за правосъдни разходи в течение на години.
Софийският апелативен съд осъди журналиста от „ Свободна Европа “ Борис Митов и уеб страницата Mediapool.bg солидарно да заплатят 4000 лева на известния цивилен арбитър Светлин Михайлов, тъй като в публикациите на изданието е обсъждан въпросът за възможната му непосредственост до Движение за права и свободи, съобщи Mediapool.
Съдът счита това за „ позорящо събитие “ против магистрата и осъжда Mediapool и Митов да му заплатят обезщетение от 4000 лева плюс разноските за юрист и насъбраните лихви за последните четири години. Накрая сумата нараства близо два пъти.
На първа инстанция те бяха осъдени да платят колосалните за опциите им 60 000 лева (без лихвите), тъй като съдийката по делото бе решила, че определянето на някого като „ абсурден “ въз основа на обстоятелства, съставлява засегнатост и клюка.
Сега втората инстанция понижава 15 пъти компенсацията на магистрата, отхвърляйки всички други негови искания.
Гражданският арбитър Светлин Михайлов в този момент правораздава в Софийския апелативен съд, само че преди шест години бе за следващ път претендент за ръководител на Софийския градски съд. Именно това бе повода Борис Митов, към оня миг публицист в Mediapool, освен да заяви кои са кандидатите за основния пост, само че и да напомни с какво е запомнен Михайлов като началник на това съдилище в предишното.
Публикациите съдържат обстоятелства и представени по обществени източници отзиви от самата съдийска колегия за мандата на Светлин Михайлов като ръководител на Софийски градски съд от 2004 до 2009 година
В публикациите си журналистът прави това, което един публицист би трябвало да стори. Описва общественото имуществено положение на претендента, а той се оказва нищо по-малко от милионер. След това напомня дали магистратът се употребява с доверието и поддръжката на множеството си сътрудници, напомня мнението на членове на Висшия правосъден съвет за него, както и някои от по-значимите истории в неговата съдийска кариера.
Така Борис Митов стига до извода, че арбитър Светлин Михайлов е „ абсурден “, тъй като името му е било забърквано в „ скандални “ истории. И други публицисти от други медии са стигали до същия извод по-рано, само че това, за благополучие, не им е коствало хиляди левове.
Втората инстанция понижава доста сумата, на която са наказани Борис Митов и Mediapool, тъй като отхвърля претенциите на арбитър Михайлов за оценъчното изказване „ абсурден “. Единственото съображение за решението в интерес на Светлин Михайлов е поради изказванието на публицисти, че той е бил „ прочут с близостта си с Движение за права и свободи “. Това изказване се счита за недоказано, макар журналистическите изявления, които са приложени по делото.
„ Няма подозрение, че Движение за права и свободи е част от политическия живот повече от 30 години, само че съдията съгласно законовите и етичните правила не би следвало да се радва на благоразположението на който и да е участник в политическия живот “, се споделя в решението на САС.
Съдът добавя, че откакто не е посочен създателят на изказването, а същото е показано като слух, в тежест на ответниците е да потвърдят верността на изказванието, което те не са сторили по делото.
„ Търсенето на поддръжката на високопоставени политически фигури, които да окажат въздействие върху вота във Висш съдебен съвет и „ спазаряването “ съгласно сегашния съд са обиди, защото съгласно изначалното схващане за разделяне на управляващите правосъдната власт би следвало да е самостоятелна от останалите две и по Конституция членовете на органа, предназначен да подсигурява тази самостоятелност, не би следвало да се въздействат от политически фигури “, споделя апелативният съд във връзка припомнянето в изявленията на Митов, че Михайлов е „ спазарявал “ поддръжка за избора си измежду членовете на Висшия правосъден съвет, която е основана на неназовани „ настоящи магистрати “.
Градският и апелативеният съд обаче пропущат да проучват в своите решения статията на вестник „ Дневник “ от септември 2007 година, в която се оповестява, че тогавашният началник на градския съд Светлин Михайлов е измежду номинациите на Движение за права и свободи за член на Висшия правосъден съвет, обсъждани в границите на ръководещата в оня миг тройна коалиция (2005-2009). Тази публикация е приложена като доказателство по делото, само че бива пренебрегната.
На всичкото от горната страна Борис Митов пропуща да спомене объркващ факт от кариерата на Михайлов, който е и обществено прочут. Той предлага на Висшия правосъден съвет да увеличи сина на авторитетния член на тогавашния Висш съдебен съвет Александър Воденичаров, влязъл във Висш съдебен съвет по предложение на Движение за права и свободи.
Вече може да е „ абсурден “
Пред апелативния съд Светлин Михайлов не съумява да потвърди изказванията си, че е бил повреден от многократното споменаване на определението „ абсурден “ по негов адрес в публикациите на Борис Митов. Адвокатът на Михайлов твърди, че посредством „ голям брой погрешни изказвания се правел опит да се внуши на аудиторията, че е аморален, подкупен и безсъвестен, че е придобил имуществото си по противозаконен метод, употребявайки служебното и управителното си състояние “.
По делото се споделя и за измененията, настъпили със Светлин Михайлов след публикуването на четирите публикации:
„ Той се трансформирал както физически, по този начин и душевен – измършавял, затворил се в себе си, станал различен човек, не можел да спи, не желаел да поддържа връзка с необятен кръг хора. Чувствал се демотивиран, както при осъществяване на служебните си отговорности, по този начин и по отношение на бъдещата си професионална реализация “.
„ … Нямало с кого да изпие едно кафе и да замени две думи, тъй като никой не желал да се дискредитира в негово наличие “, се твърди по делото. „ Ищецът изгубил съня си и изпаднал в меланхолия “.
„ Негативните оценки за избрана персона, открояваща се по една или друга причина в публичния живот, не пораждат отговорност, в случай че не засягат достолепието на личността, т.е. в случай че не реализират състава на обидата или състава на клеветата “, се споделя в правосъдното решение.
„ Смразяващ резултат “
„ Решението на втората инстанция е несравнимо по-добро от това на Софийския градски съд и с него ненапълно беше предпазена достойнството на правосъдната власт, само че и то не дава отговор на европейския стандарт за отбрана на свободата на словото “, разяснява правозащитникът адв. Александър Кашъмов от (Програма Достъп до информация), който е юрист на Борис Митов и Mediapool по това дело.
„ Много е необичайно, че определението „ абсурден “ не се счита за противоправно, само че споменаването на връзки с политическа партия, които са споменавани в медиите по-рано, стават причина за ограничение на свободата на словото. Съдията е задължен да е далечен от партии, само че дали е непосредствен до някоя партия е законен въпрос, когато някой отива на съревнование за ръководител на най-големия областен съд в страната “, споделя Кашъмов.
Според него селективно потребление на информацията за възможната връзка с Движение за права и свободи не е съответно на другата част правосъдното решение
„ Свобода на словото е някой да се пита и да се съмнява дали претендент не е обвързван с партия, с група или с него. Да се твърди, че обвързаностите на някой са свещена крава, значи, че ние не имаме вяра в демокрацията и в силата на дебата. Гражданите имат право да знаят всичко, което се приказва за дадена обществена персона, която умишлено и неизбежно са е изложила на общественото внимание, както е съгласно практиката на Европеййския съд по правата на индивида. Нащипаните моми и демокрацията са несъвместними неща “, добавя Кашъмов.
Според него присъденото обезщетение от 4000 лева (без лихви и разноски) има вцепеняващ резултат върху свободата на словото и публицистите, тъй като е близо до оптималните компенсации по сходен жанр каузи.
Важно е да се означи, че арбитър Михайлов не е завеждал дело в предишното против нито една медия, когато бяха тиражирани същите изказвания и квалификации, каквито след това напомни Борисв Митов. След като се е почувствал обиден и компрометиран от публикациите в Mediapool през 2018 година, минава близо година, преди Светлин Михайлов да заведе дело. Той в нито един миг не е потърсил контакт с редакцията, нито е изискал „ Право на отговор “, каквато е естествената процедура в такива случаи.
Ето за какво подхванатата от Светлин Михайлов правосъдна кавга с Mediapool и Борис Митов носи всички признаци на така наречен SLAPP каузи или дела-шамари, до които завеждащите сходни искове прибягват не безусловно с цел да ги завоюват, а да сплашат и банкрутират финансово критиците си с високи суми за правосъдни разходи в течение на години.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ