Лятното слънцестоене: 8 интересни факта, които не знаете
Слънцето постоянно е играло жизненоважна роля за оцеляването ни като тип. Не е чудно, че Слънцето е очаровало човешката цивилизация още от праисторията - от обезпечаването на светлината, нужна за развъждането на културите, които ядем, до топлината и витамин D, нужни за оцеляването.
Проследяването на придвижването на Слънцето по небето е човешки табиет, който с течение на времето е придобил голям брой смисли. От отбелязването на промяната на сезоните до определянето на времето за засаждане на реколтата и чак до отчитането на часовете в денонощието - човешката цивилизация се е построила към придвижването на Слънцето. Но освен практическите приложения са подхранвали манията ни по звездата - тя е имала огромно значение и за духовното и религиозното развиване.
Наблюденията и честванията на Слънцето се срещат в културите по целия свят през цялата история, като доста от тях се въртят към прекосяването на Слънцето през нашето небе. Може би една от най-еднозначно отбелязваните етапи на Слънцето е лятното слънцестоене.
Лятното слънцестоене, което се отбелязва на 21 юни в Северното полукълбо и на 21 декември в Южното полукълбо, е най-дългият ден на Земята. Благодарение на наклона на земната ос тогава северната или южната част на Земята се намира в най-близката си точка до Слънцето. Белязано от дълги дни, къси нощи и по-топло време, хората следят лятното слънцестоене още от неолита. Но какво е това астрологично събитие, което се случва два пъти годишно и е превзело въображението на хората през цялата история?
Ето осем забавни обстоятелството за лятното слънцестоене, които демонстрират, че то е доста повече от една фаза.
1. То идва като по часовник
Ще ви бъде простено, в случай че си помислите, че лятното слънцестоене настава по друго време според от това къде се намирате в полукълбото, само че истината е, че то се случва в един и същи миг за всички. Благодарение на часовите пояси по земното кълбо може да се намираме в разнообразни елементи на дните си, само че без значение дали се намирате в Европа, Америка или Арктическия кръг, слънцестоенето ще се случи в един и същи миг за всички нас.
2. Времето е неподвижно
Коренът на думата слънцестоене идва от латинските думи за слънце и застой, тъй като Слънцето наподобява неподвижно в най-високия си (или най-ниския, през зимата) връх на небето.
3. Това не е най-ранният изгрев на слънцето през годината
Въпреки че лятното слънцестоене е най-дългият ден, то не е с най-ранния или най-късния залез. В взаимозависимост от географската широчина най-ранният изгрев на слънцето ще се случи някъде към средата на юни, а най-късният залез - към края на месеца.
4. Наблюдавано е през цялата човешка история
Доказателства за наблюдаване на траекторията на Слънцето могат да се видят в античните култури по света и през цялата човешка история. Петроглифите и пещерните рисунки, датиращи от 36 000 година прочие н. е., демонстрират, че ранният човек е разбирал прекосяването на Слънцето през небето.
Най-ранните доказателства за човешкото схващане на слънцестоенето могат да бъдат открити в Набта Плая в Нубийската пустиня в Египет. Датираща от най-малко 6000 години, сбирката от камъни се подрежда по траекторията на Слънцето всяка година. В момента на равноденствието камъните се намират непосредствено под върха на Слънцето, което значи, че камъните не хвърлят сянка.
5. Наводняването на Нил
Не единствено прекосяването на Слънцето е било значимо за лятното слънцестоене в Древен Египет. Всяка година слънцестоенето съвпадало с прииждането на Нил и било оповестено за значимо време за земеделието на античната цивилизация.
Само 3% от египетския ландшафт са били подобаващи за земеделие, което значи, че целият живот в античната цивилизация е зависел от прилива и отлива на Нил. Всяка година водата се покачвала, носейки със себе си извънредно плодородна кал, която освежавала земеделските земи и подсигурила, че всяка нова година ще има богата годишна продукция.
6. Гръцки празници
Древните гърци отбелязвали своите празненства в средата на лятото с фестивала Крония - празник, отдаден на господ Кронос. Вярвало се е, че по времето, когато Кронос е управлявал земята, човешката цивилизация е живяла в златен век. Животът бил подкрепян от боговете, което означавало, че на индивида не му се налагало да се труди или да работи на полето, с цел да си обезпечи добра годишна продукция всяка година. Тъй като не се е претендирал труд, индивидът е можел да живее хармонично, без да има потребност от работа или иго.
Древните гърци щели да си спомнят за тази златна ера, като чествали дружно като равни. Робите били свободни от отговорностите си, с цел да се насладят на празника, и взели участие в дейностите на събитието като равнопоставени, а не като подчинени. И богати, и небогати се събирали дружно, с цел да се забавляват с игри, да пият и да отпразнуват първата годишна продукция за годината.
7. Древният римски празник на дома и огнището
Древните римляни чествали средата на лятото с фестивала Vestalia в чест на Веста, богинята на домашния уют и домашния живот. Събитието се е чествало най-вече от дамите и е било време, когато вътрешното светилище на храма на Веста е било отворено за гости.
По време на фестивала дамите правели жертвоприношения в подмяна на благословии за себе си и фамилиите си. В последния ден на празника храмът се затварял, помитал се и се изчиствал от горната страна до долу като акт на филтриране.
8. Празнува се по целия свят и през днешния ден
Днес лятното слънцестоене към момента се чества всяка година с редица разнородни и богати обичаи и практики в средата на лятото. В Обединеното кралство обектът Стоунхендж е отворен за обществеността, с цел да се следи изравняването на слънцето с античния монолит, а в Норвегия се пали голям огън. Достигайки височина от над 40 м, огънят слага международен връх като най-високия огън в света.
Проследяването на придвижването на Слънцето по небето е човешки табиет, който с течение на времето е придобил голям брой смисли. От отбелязването на промяната на сезоните до определянето на времето за засаждане на реколтата и чак до отчитането на часовете в денонощието - човешката цивилизация се е построила към придвижването на Слънцето. Но освен практическите приложения са подхранвали манията ни по звездата - тя е имала огромно значение и за духовното и религиозното развиване.
Наблюденията и честванията на Слънцето се срещат в културите по целия свят през цялата история, като доста от тях се въртят към прекосяването на Слънцето през нашето небе. Може би една от най-еднозначно отбелязваните етапи на Слънцето е лятното слънцестоене.
Лятното слънцестоене, което се отбелязва на 21 юни в Северното полукълбо и на 21 декември в Южното полукълбо, е най-дългият ден на Земята. Благодарение на наклона на земната ос тогава северната или южната част на Земята се намира в най-близката си точка до Слънцето. Белязано от дълги дни, къси нощи и по-топло време, хората следят лятното слънцестоене още от неолита. Но какво е това астрологично събитие, което се случва два пъти годишно и е превзело въображението на хората през цялата история?
Ето осем забавни обстоятелството за лятното слънцестоене, които демонстрират, че то е доста повече от една фаза.
1. То идва като по часовник
Ще ви бъде простено, в случай че си помислите, че лятното слънцестоене настава по друго време според от това къде се намирате в полукълбото, само че истината е, че то се случва в един и същи миг за всички. Благодарение на часовите пояси по земното кълбо може да се намираме в разнообразни елементи на дните си, само че без значение дали се намирате в Европа, Америка или Арктическия кръг, слънцестоенето ще се случи в един и същи миг за всички нас.
2. Времето е неподвижно
Коренът на думата слънцестоене идва от латинските думи за слънце и застой, тъй като Слънцето наподобява неподвижно в най-високия си (или най-ниския, през зимата) връх на небето.
3. Това не е най-ранният изгрев на слънцето през годината
Въпреки че лятното слънцестоене е най-дългият ден, то не е с най-ранния или най-късния залез. В взаимозависимост от географската широчина най-ранният изгрев на слънцето ще се случи някъде към средата на юни, а най-късният залез - към края на месеца.
4. Наблюдавано е през цялата човешка история
Доказателства за наблюдаване на траекторията на Слънцето могат да се видят в античните култури по света и през цялата човешка история. Петроглифите и пещерните рисунки, датиращи от 36 000 година прочие н. е., демонстрират, че ранният човек е разбирал прекосяването на Слънцето през небето.
Най-ранните доказателства за човешкото схващане на слънцестоенето могат да бъдат открити в Набта Плая в Нубийската пустиня в Египет. Датираща от най-малко 6000 години, сбирката от камъни се подрежда по траекторията на Слънцето всяка година. В момента на равноденствието камъните се намират непосредствено под върха на Слънцето, което значи, че камъните не хвърлят сянка.
5. Наводняването на Нил
Не единствено прекосяването на Слънцето е било значимо за лятното слънцестоене в Древен Египет. Всяка година слънцестоенето съвпадало с прииждането на Нил и било оповестено за значимо време за земеделието на античната цивилизация.
Само 3% от египетския ландшафт са били подобаващи за земеделие, което значи, че целият живот в античната цивилизация е зависел от прилива и отлива на Нил. Всяка година водата се покачвала, носейки със себе си извънредно плодородна кал, която освежавала земеделските земи и подсигурила, че всяка нова година ще има богата годишна продукция.
6. Гръцки празници
Древните гърци отбелязвали своите празненства в средата на лятото с фестивала Крония - празник, отдаден на господ Кронос. Вярвало се е, че по времето, когато Кронос е управлявал земята, човешката цивилизация е живяла в златен век. Животът бил подкрепян от боговете, което означавало, че на индивида не му се налагало да се труди или да работи на полето, с цел да си обезпечи добра годишна продукция всяка година. Тъй като не се е претендирал труд, индивидът е можел да живее хармонично, без да има потребност от работа или иго.
Древните гърци щели да си спомнят за тази златна ера, като чествали дружно като равни. Робите били свободни от отговорностите си, с цел да се насладят на празника, и взели участие в дейностите на събитието като равнопоставени, а не като подчинени. И богати, и небогати се събирали дружно, с цел да се забавляват с игри, да пият и да отпразнуват първата годишна продукция за годината.
7. Древният римски празник на дома и огнището
Древните римляни чествали средата на лятото с фестивала Vestalia в чест на Веста, богинята на домашния уют и домашния живот. Събитието се е чествало най-вече от дамите и е било време, когато вътрешното светилище на храма на Веста е било отворено за гости.
По време на фестивала дамите правели жертвоприношения в подмяна на благословии за себе си и фамилиите си. В последния ден на празника храмът се затварял, помитал се и се изчиствал от горната страна до долу като акт на филтриране.
8. Празнува се по целия свят и през днешния ден
Днес лятното слънцестоене към момента се чества всяка година с редица разнородни и богати обичаи и практики в средата на лятото. В Обединеното кралство обектът Стоунхендж е отворен за обществеността, с цел да се следи изравняването на слънцето с античния монолит, а в Норвегия се пали голям огън. Достигайки височина от над 40 м, огънят слага международен връх като най-високия огън в света.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ