Само за ФрогНюз: Говорят спасителките на Централен плаж Градина и...
Слънцето пече безмилостно, чадърите са подредени в дълги редици, а сред тях – спасителите с бинокли и свирки наблюдават неспокойното море. Но на Централния плаж Градина те не наподобяват на тези от филмите – униформите им са сини с бял надпис, пресен контрастност на златния пясък и лазурната вода. Още отдалеко проличава, че екипът е друг – млад, обединен и подготвен да работи във всяка обстановка.
Зад тези униформи стоят хора с най-различни ориси и специалности, които лятото заменят класната стая, ски пистата или болничния кабинет за избавителната кула.
Филип Атанасов, старши избавител на Централен плаж Градина
Филип е индивидът, който държи тима обединен и порядъчен. От 18-годишен е избавител, а морето от дълго време е част от живота му. Семейството му прекарва цялото лято на къмпинг в каравана, а през зимата той е инструктор по ски.
„ На Кайт бара има доста хора, изключително уикенда. Винаги сме на крайник, гледаме да се съблюдават разпоредбите. На нашия плаж хората знаят, че би трябвало да ги съблюдават и се преценяват, въпреки че тъкмо преди 10 минути имах препирня: ‘Ма ти кой си да ми казваш до каква степен ще влизам.’ Аз съм старши избавител, несъмнено че ще му кажа. Човекът излезе с неприятни приказки, само че ние сме привикнали. Българите нямат почитание към никой и нищо, за какво да имат към нас. Това е нашата работа.
Ако спасителите си правят работата и предотвратяват произшествия, би трябвало въобще да няма такива. Въпросът е, че на някои плажове и спасителите не си правят работата, само че в множеството случаи туристите са си отговорни. Търсим метод към всеки човек.
Понякога спасителките правят съвършена работа в това отношение – в случай че отиде момиче и каже разпоредбите, нормално се преценяват, в случай че е мъж – незабавно става препирня. Но ние сме привикнали, не ни е проблем. От 10 спасители на нашия плаж, 5 са девойки. Подготвени са и се оправят чудесно – спортистки са, някои са се занимавали с лека атлетика. “
Трудно ли е да се притеглят спасители?
„ До огромна степен зависи от концесионера и водно-спасителната работа. Знаем, че и техните благоприятни условия не са неограничени. Всяка година на нашия плаж заплатите вървят нагоре, което е добре. За страдание не на всички плажове е по този начин. “
Надежда Атанасова – брачната половинка и сътрудника
Надежда и Филип са дружно освен в живота, само че и на избавителния пост. Тя признава, че с помощта на него е станала спасителка. През зимата работи като учителка по физическо образование в частно учебно заведение в София.
„ Покрай него станах избавител. Хората нормално си мислят, че спасителите са като на отмора, само че това не е по този начин. Изморяващо е, непрекъснато си нащрек, гледаш децата, хората. Не можеш да си седнеш на плажа и да си почиваш, не си на отмора, само че си заслужава. Децата ни са тук, по цялото лято са на море, свободни са и това го няма на никое място. Общо взето и поради тях сме тук. През останалото време сме в София, аз съм учителка по физкултура в частно учебно заведение. Кайт сърфистите на нашия плаж не ни пречат, в противен случай – когато флагът е червен, те могат да се движат на всички места, което отхвърля туристите да влизат в морето. “
Пламена Раднева – младата учителка по литература
Пламена е на 23 години, само че към този момент има четири сезона зад тила си. Била е играч по плуване, а през днешния ден преподава български език и литература. За нея спасителството е метод да сплоти любовта си към водата с желанието да оказва помощ на хората.
„ Настроението на плажа тази година беше ужасно. Заредихме се с доста слънчеви лъчи. За първа година съм на този плаж, имам изкарани четири сезона. Равносметката от сезона – по-малко туристи, това се следи и в огромните черноморски градове.
Когато порастнах, взех решение, че уменията ми и неналичието на боязън от водата ще могат да бъдат потребни на някой различен. Когато станах на 17 изкарах спасителския курс, а на 18 години започнах да работя. Това е най-любимото ми нещо – да пристигна лятото, да си дойда на поста и да ползвам наученото. Имам опит и в аквапарк в Съединени американски щати. Най-много ме притегли екипът – старшият избавител, който прави страхотна организация, и сътрудниците ми, с които сме другарски настроени и се усещаме уверени да действаме във всевъзможни обстановки.
Искаме да покажем, че в България водното избавяне може да наподобява добре, проведено и примерено, а хората да се усещат в сигурност. Надявам се младите сътрудници, които навлизат в специалността, да се отнасят отговорно и с готовност. “
Рая Генчева, спасителка
По специалност Рая е учител в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ и кинезитерапевт, само че към този момент 10 години всяко лято работи на избавителния пост. Първоначално стартира инцидентно – след покана от другар на брачна половинка си, Филип. Двамата в началото работят в Кипър като спасители, а когато Филип става старши избавител на Централен плаж „ Градина “, той кани Рая да се причисли и да работят дружно.
Още първото си лято на плажа Рая остава със сина си в палатка цели 69 дни, вписвайки началото на дългогодишната си отдаденост на морето и сигурността на плувците.
„ Ако някой ми беше споделил тогава, че ще изкарам 10 години като спасителка, щях да кажа, че няма по какъв начин да стане. Синът ми в този момент е пълновръстен, израсна на плажовете. Морето и плажът те срещат с доста хубави хора, завързват се градивни познанства. Заплащането и дългите часове на слънце не могат да бъдат мотивация сами по себе си. За тези 10 години до момента е имало доста малко произшествия. Най-тежкият беше с един човек, който в резултат на дългото шофиране му стана неприятно, влезе с детето си във водата и получи солиден инсулт. Извадихме го от водата, оказахме първа помощ и го качихме в колата за спешна помощ. Това са случаи, в които правиш всичко допустимо и все пак не можеш да направиш повече. Пренебрегването на рискове постоянно може да коства живот. “
На Централен плаж Градина спасителството не е просто работа – това е общественост от хора с разнообразни ориси и специалности, които лятото се събират на едно място, с цел да пазят живота край морето. Учители, спортисти, кинезитерапевти и инструктори демонстрират, че водното избавяне може да бъде проведено и професионално и в България. Под жълтите униформи с червен надпис стои отдаденост, внимание и почитание към хората и морето – качество, което прави плажът по-безопасен и въодушевяващ за всички.
Констанца Илиева
Зад тези униформи стоят хора с най-различни ориси и специалности, които лятото заменят класната стая, ски пистата или болничния кабинет за избавителната кула.
Филип Атанасов, старши избавител на Централен плаж Градина
Филип е индивидът, който държи тима обединен и порядъчен. От 18-годишен е избавител, а морето от дълго време е част от живота му. Семейството му прекарва цялото лято на къмпинг в каравана, а през зимата той е инструктор по ски.
„ На Кайт бара има доста хора, изключително уикенда. Винаги сме на крайник, гледаме да се съблюдават разпоредбите. На нашия плаж хората знаят, че би трябвало да ги съблюдават и се преценяват, въпреки че тъкмо преди 10 минути имах препирня: ‘Ма ти кой си да ми казваш до каква степен ще влизам.’ Аз съм старши избавител, несъмнено че ще му кажа. Човекът излезе с неприятни приказки, само че ние сме привикнали. Българите нямат почитание към никой и нищо, за какво да имат към нас. Това е нашата работа.
Ако спасителите си правят работата и предотвратяват произшествия, би трябвало въобще да няма такива. Въпросът е, че на някои плажове и спасителите не си правят работата, само че в множеството случаи туристите са си отговорни. Търсим метод към всеки човек.
Понякога спасителките правят съвършена работа в това отношение – в случай че отиде момиче и каже разпоредбите, нормално се преценяват, в случай че е мъж – незабавно става препирня. Но ние сме привикнали, не ни е проблем. От 10 спасители на нашия плаж, 5 са девойки. Подготвени са и се оправят чудесно – спортистки са, някои са се занимавали с лека атлетика. “
Трудно ли е да се притеглят спасители?
„ До огромна степен зависи от концесионера и водно-спасителната работа. Знаем, че и техните благоприятни условия не са неограничени. Всяка година на нашия плаж заплатите вървят нагоре, което е добре. За страдание не на всички плажове е по този начин. “
Надежда Атанасова – брачната половинка и сътрудника
Надежда и Филип са дружно освен в живота, само че и на избавителния пост. Тя признава, че с помощта на него е станала спасителка. През зимата работи като учителка по физическо образование в частно учебно заведение в София.
„ Покрай него станах избавител. Хората нормално си мислят, че спасителите са като на отмора, само че това не е по този начин. Изморяващо е, непрекъснато си нащрек, гледаш децата, хората. Не можеш да си седнеш на плажа и да си почиваш, не си на отмора, само че си заслужава. Децата ни са тук, по цялото лято са на море, свободни са и това го няма на никое място. Общо взето и поради тях сме тук. През останалото време сме в София, аз съм учителка по физкултура в частно учебно заведение. Кайт сърфистите на нашия плаж не ни пречат, в противен случай – когато флагът е червен, те могат да се движат на всички места, което отхвърля туристите да влизат в морето. “
Пламена Раднева – младата учителка по литература
Пламена е на 23 години, само че към този момент има четири сезона зад тила си. Била е играч по плуване, а през днешния ден преподава български език и литература. За нея спасителството е метод да сплоти любовта си към водата с желанието да оказва помощ на хората.
„ Настроението на плажа тази година беше ужасно. Заредихме се с доста слънчеви лъчи. За първа година съм на този плаж, имам изкарани четири сезона. Равносметката от сезона – по-малко туристи, това се следи и в огромните черноморски градове.
Когато порастнах, взех решение, че уменията ми и неналичието на боязън от водата ще могат да бъдат потребни на някой различен. Когато станах на 17 изкарах спасителския курс, а на 18 години започнах да работя. Това е най-любимото ми нещо – да пристигна лятото, да си дойда на поста и да ползвам наученото. Имам опит и в аквапарк в Съединени американски щати. Най-много ме притегли екипът – старшият избавител, който прави страхотна организация, и сътрудниците ми, с които сме другарски настроени и се усещаме уверени да действаме във всевъзможни обстановки.
Искаме да покажем, че в България водното избавяне може да наподобява добре, проведено и примерено, а хората да се усещат в сигурност. Надявам се младите сътрудници, които навлизат в специалността, да се отнасят отговорно и с готовност. “
Рая Генчева, спасителка
По специалност Рая е учител в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ и кинезитерапевт, само че към този момент 10 години всяко лято работи на избавителния пост. Първоначално стартира инцидентно – след покана от другар на брачна половинка си, Филип. Двамата в началото работят в Кипър като спасители, а когато Филип става старши избавител на Централен плаж „ Градина “, той кани Рая да се причисли и да работят дружно.
Още първото си лято на плажа Рая остава със сина си в палатка цели 69 дни, вписвайки началото на дългогодишната си отдаденост на морето и сигурността на плувците.
„ Ако някой ми беше споделил тогава, че ще изкарам 10 години като спасителка, щях да кажа, че няма по какъв начин да стане. Синът ми в този момент е пълновръстен, израсна на плажовете. Морето и плажът те срещат с доста хубави хора, завързват се градивни познанства. Заплащането и дългите часове на слънце не могат да бъдат мотивация сами по себе си. За тези 10 години до момента е имало доста малко произшествия. Най-тежкият беше с един човек, който в резултат на дългото шофиране му стана неприятно, влезе с детето си във водата и получи солиден инсулт. Извадихме го от водата, оказахме първа помощ и го качихме в колата за спешна помощ. Това са случаи, в които правиш всичко допустимо и все пак не можеш да направиш повече. Пренебрегването на рискове постоянно може да коства живот. “
На Централен плаж Градина спасителството не е просто работа – това е общественост от хора с разнообразни ориси и специалности, които лятото се събират на едно място, с цел да пазят живота край морето. Учители, спортисти, кинезитерапевти и инструктори демонстрират, че водното избавяне може да бъде проведено и професионално и в България. Под жълтите униформи с червен надпис стои отдаденост, внимание и почитание към хората и морето – качество, което прави плажът по-безопасен и въодушевяващ за всички.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ