Слънцето над Банско днес не изгря — то просто проблесна

Слънцето над Банско през днешния ден не изгря — то просто проблесна през сивото като зеница на изпепелена земя. Небето е в цвят на сажди и пепел, все едно самият въздух гори. Мирише на дърво, на дим, на нещо изтръгнато от корен. Болката в гърдите не е единствено от дима. Тя е от чувството, че нещо живо умира пред очите ни.

Огромен пожар бушува в региона на Симитли и се разраства в посока към Сандански и южните скатове. Диана Русинова, която е в Разлог, разказва апокалиптична картина: небето не е синьо, а като че ли обгърнато в одеяло от прахуляк. От него не вали дъжд, а пепел. По колите се събира сив воал, а прозорците към този момент не защищават от задушаващия аромат.

Вятърът — ураганен. Димът — неукротим. Пожарът — отвън надзор.

Димът от пламъците стигна Благоевград преди часове. Сега задушава Банско, Разлог, селата. Хората не могат да отворят прозорците си, не могат да си поемат мирис. Не виждат от кое място идва заплахата, само че я усещат — в гърлото, в очите, в гърдите. Във всяка тревожна мисъл за дома, гората, животните, въздуха, децата.

Какво се случва, когато слънцето грее в сиво? Когато въздухът не лекува, а разболява? Когато пожарът е не просто злополучие, а знак на безпомощността ни?

Пламъците горят, само че и нещо в нас догаря. Защото това към този момент не е просто естествен пожар. Това е пламък, който осветява всички ни — и какъв брой неподготвени сме, и какъв брой малко можем против стихията, в случай че тя не срещне воля и отговорност.

Днес Югозападът не диша. Горите му стенат. Небето му гори. А от нас зависи дали ще се научим да пазим това, което обичаме — преди да го покрие сянката на дима вечно.



Снимка: Диана Русинова, Facebook