Слънцето изчезва – то върви необратимо натам и според учените

Слънцето изчезва – то върви необратимо натам и съгласно учените това неизбежно ще се случи. Какво ще стане с нас тогава?

Слънцето не е просто светлина. То е в основата на живота на Земята – великански нуклеарен реактор, който ни дава светлина, топлота и всичко останало.

Но представете си за секунда: то изчезва! Мигновено, без предизвестие. Какво става тогава?

Всяка секунда Слънцето става с 4 милиона тона по-леко. Маса, равна на тази на Земята, би изгоряла за 50 000 години. Но даже и освен това разсипничество, Слънцето ще угасне минимум след 5 милиарда години. Какво ще стане тогава?

8 минути успокоение

Първоначално нищо. Всичко продължава да работи, небето е все по този начин синьо, птиците пеят. Но това е по този начин единствено тъй като светлината и гравитацията на Слънцето доближават до нас със забавяне от към 8 минути.

Слънцето е на към 149,6 милиона километра от Земята. Светлината се движи със скорост от към 299 792 километра в секунда. Така че светлината пътува от Слънцето до Земята за към 8 минути и 20 секунди.

Ако Слънцето ненадейно изчезне, няма да го видим незабавно, тъй като последната излъчена от него светлина към момента ще пътува към Земята през тези 8 минути и 20 секунди. През това време към момента ще виждаме Слънцето на небето и ще усещаме топлината му, като че ли нищо не се е случило. Едва по-късно ще видим изгубването му.

След това настава мрак. Истински, безконечен мрак. Звездите се виждат, само че Слънцето в никакъв случай повече не изгрява.

Земята излиза от орбита

Когато гравитационното привличане на Слънцето изчезне, Земята престава да се движи по орбита и продължава да се движи в празнотата. Това не се усеща физически, тъй като локалната гравитация остава. Но цялата Слънчева система губи центъра на тежестта си. Планетите, метеоритите, кометите – всичко излиза от строя.

Започва заледяване

За едно денонощие температурата става 10 градуса по Целзий. Седмица по-късно -10 ℃ и световни снежни стихии. Месец по-късно -70 ℃. Океанитсе покриват с лед. Хората стартират да измират всеобщо. Тези, които могат, се спасят подземен или в геотермални региони като Исландия.

След година – ледена Земя

Температурите падат до -200 ℃. Почти всичко на повърхността е мъртво. Под леда, в дълбините на океаните, оцеляват единствено микроби, които се хранят не със светлина, а с химикали – хемосинтеза.

След 10-20 години атмосферата изчезва

Студът доближава до -220 ℃. Въздухът замръзва и пада на земята. Земята става гола, уязвима за галактическата радиация. Но на повърхността към този момент няма живот.

Спасение е допустимо

Теоретично, да. Хората могат да оцелеят подземен в мините. Без слънчева светлина единственото нещо, което пораства, са гъбите. Гъби, дрожди, таблетки витамини. Най-трудното нещо, което може да се компенсира, е дефицитът на витамин D. Това ще бъде свят без небе, без сезони, без светлина. Но е допустимо точно подземен човечеството да живее още няколко десетилетия.

Източник – Pravda.ru/Превод:SafeNews