Приземният озон трови големите градове в Европа
Слънцето и жегата основават незабележим палач във въздуха
Въздухът над Европа все по-често се трансформира в невидима опасност през горещите летни месеци. Причината е приземният озон – газ, който на огромна височина в стратосферата ни пази от ултравиолетовите лъчи, само че покрай земната повърхнина се трансформира в отровен замърсител с тежки последствия за човешкото здраве.
Според данни на Европейската организация по околна среда (ЕАОС), концентрациите на озон постоянно надвишават целесъобразните правила в доста европейски страни, изключително в Южна и Централна Европа. Проблемът се изостря фрапантно по време на горещи талази, които зачестяват поради климатичните промени.
Приятел в стратосферата, зложелател на земята
Приземният озон не се изхвърля непосредствено в атмосферата. Той се образува при химическа реакция сред азотни оксиди (основно от автомобилния превоз и индустрията) и летливи органични съединения под въздействието на интензивна слънчева светлина. Резултатът е по този начин нареченият фотохимичен смог – незабележим, само че извънредно нападателен.
" Колкото по-висока е температурата и по-силно е слънцето, толкоз повече озон се образува, " изясняват специалисти от службата за наблюдаване на атмосферата " Copernicus ". Това основава рискова верижна реакция – горещините водят до повече озон, а самият озон способства за задържането на топлота покрай повърхността.
Какви са рисковете за здравето
Озонът е мощен окислител, който при поемане предизвиква инфектиране на дихателните пътища. Дори краткотрайното излагане на високи концентрации може да докара до раздразнение на гърлото, кашлица и затруднено дишане.
Особено уязвими са децата, възрастните хора и хората с хронични респираторни болести като астма. В дни с пикови стойности, здравните управляващи в градове като Париж, Милано и Мадрид постоянно издават предизвестия, препоръчващи отбягване на физически действия навън. Границата, при която въздухът се смята за рисков, е 180 микрограма на пространствен метър (µg/m³).
Ситуацията в България
България не прави изключение от тази наклонност. Данните от станциите на Изпълнителната организация по околна среда демонстрират, че през лятото равнищата на озон в София, Пловдив, Русе и други огромни градове постоянно надвишават европейските правила. В следобедните часове при горещо и безветрено време стойностите постоянно надвишават 160 µg/m³, създавайки риск за здравето на жителите.
Според прогнозите на учените, до 2050 година дните с токсични равнища на озон в Европа ще се усилят доста. Това значи, че въздухът, който дишаме, ще става все по-голяма опасност, изгаряйки невидимо белите ни дробове.
Въздухът над Европа все по-често се трансформира в невидима опасност през горещите летни месеци. Причината е приземният озон – газ, който на огромна височина в стратосферата ни пази от ултравиолетовите лъчи, само че покрай земната повърхнина се трансформира в отровен замърсител с тежки последствия за човешкото здраве.
Според данни на Европейската организация по околна среда (ЕАОС), концентрациите на озон постоянно надвишават целесъобразните правила в доста европейски страни, изключително в Южна и Централна Европа. Проблемът се изостря фрапантно по време на горещи талази, които зачестяват поради климатичните промени.
Приятел в стратосферата, зложелател на земята
Приземният озон не се изхвърля непосредствено в атмосферата. Той се образува при химическа реакция сред азотни оксиди (основно от автомобилния превоз и индустрията) и летливи органични съединения под въздействието на интензивна слънчева светлина. Резултатът е по този начин нареченият фотохимичен смог – незабележим, само че извънредно нападателен.
" Колкото по-висока е температурата и по-силно е слънцето, толкоз повече озон се образува, " изясняват специалисти от службата за наблюдаване на атмосферата " Copernicus ". Това основава рискова верижна реакция – горещините водят до повече озон, а самият озон способства за задържането на топлота покрай повърхността.
Какви са рисковете за здравето
Озонът е мощен окислител, който при поемане предизвиква инфектиране на дихателните пътища. Дори краткотрайното излагане на високи концентрации може да докара до раздразнение на гърлото, кашлица и затруднено дишане.
Особено уязвими са децата, възрастните хора и хората с хронични респираторни болести като астма. В дни с пикови стойности, здравните управляващи в градове като Париж, Милано и Мадрид постоянно издават предизвестия, препоръчващи отбягване на физически действия навън. Границата, при която въздухът се смята за рисков, е 180 микрограма на пространствен метър (µg/m³).
Ситуацията в България
България не прави изключение от тази наклонност. Данните от станциите на Изпълнителната организация по околна среда демонстрират, че през лятото равнищата на озон в София, Пловдив, Русе и други огромни градове постоянно надвишават европейските правила. В следобедните часове при горещо и безветрено време стойностите постоянно надвишават 160 µg/m³, създавайки риск за здравето на жителите.
Според прогнозите на учените, до 2050 година дните с токсични равнища на озон в Европа ще се усилят доста. Това значи, че въздухът, който дишаме, ще става все по-голяма опасност, изгаряйки невидимо белите ни дробове.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ