Какво са мислили древните цивилизации за слънчевите затъмнения – най-интересните варианти
Слънчевите затъмнения се случват 2-3 пъти годишно и всякога се трансформират в едно от най-интересните събития за феновете на астрономията. Днес разбираме доста добре за какво небесното величие изчезва за малко време: Луната обикаля сред Слънцето и Земята и сянката ѝ пада върху повърхността на нашата планета.
Но преди хиляди години науката не е била толкоз добре развита, тъй че хората не са могли да обяснят това събитие с нищо друго с изключение на с шегите на боговете. Някои нации вярвали, че Слънцето стопира да свети поради божествения яд, и се опитвали да го успокоят с жертвоприношения. В други цивилизации хората били сигурни, че Слънцето е изядено от голямо страшилище, и с цел да го изплашат, биели мощно тъпан. Това не е единственото най-интересно, което може да се опише за отношението на античните нации към слънчевите затъмнения.
Слънчевите затъмнения в древността
Авторите на изданието Smithsonian Magazine описват по какъв начин античните хора са възприемали слънчевите затъмнения. Те се базират на думите на астронома Брадли Шефер, който изяснява, че астрономическите феномени са били тълкувани от хората като знаци на боговете.
„ Преди хиляди години хората не са знаели, че Земята е кръгла. Че Луната е сателит на Земята, а Слънцето е звезда. Представете си, че сте фермер и небето внезапно става черно. Бихте могли единствено да си помислите, че това е дело на боговете “,
обяснява ученият.
Древните митове за слънчевите затъмнения
За слънчевите затъмнения са измислени доста легенди и митове Много антични нации откровено вярвали, че Слънцето и Луната са богове. Ако някое небесно величие ненадейно изчезнело измежду бял ден, това незабавно се възприемало като неприятно предвещание. Редовните слънчеви затъмнения пораждали страховити легенди и митове.
Слънчевите затъмнения в античен Китай
Хората в античен Китай са вярвали, че по време на затъмнение Слънцето е погълнато от голям змей Така да вземем за пример в античен Китай вярвали, че по време на затъмнение Слънцето е погълнато от голям змей. За да изплашат голямото страшилище, хората мощно са биели барабани. Няколко минути по-късно Слънцето се завръщало и китайците били сигурни, че това се е случило с помощта на техния обред.
Слънчевите затъмнения при инките и маите
Инките са свързвали слънчевите затъмнения с пакостите на господ Инти На територията на Южна Америка преди хиляди години са живели нации като инки, маи, ацтеки и други Инките са смятали, че изгубването на Слънцето е гневът на господ Инти, по тази причина са се опитвали да го успокоят с жертвоприношения. Жреците решавали какво жертвоприношение да създадат, с цел да се върне Слънцето. Понякога изборът падал върху хората и те правили кървави ритуали.
Скандинавската легенда за слънчевото затъмнение
Викингите вярвали, че по време на затъмненията в небето се разиграва епична борба Скандинавските викинги вярвали, че светилото изчезва, тъй като големите вълци Скол и Хати се пробват да го изядат. Те са синове на още по-големия вълк Фенрир, който би трябвало да преследва и изяде Слънцето по време на огромната борба сред боговете и техните съперници. Разбира се, скандинавските легенди звучат доста по-сложно и това е напълно малко обобщение на написаното в „ Старата Еда “.
Слънчевите затъмнения в Древен Египет
В Древен Египет хората също са вярвали, че в небето се води борба В Древен Египет хората вярвали, че всяка нощ богът на слънцето Ра се бори със змията Апоп, която желае да погълне Слънцето и да потопи света в мрак. Египтяните считали слънчевите затъмнения за краткотрайна победа на чудовището. Тази легенда е известна с помощта на рисунките по стените на древноегипетските храмове.
Слънчевите затъмнения в индуизма
В Индия затъмненията се свързват с демона Раху В древността жителите на Индия вярвали, че Слънцето изчезва в устата на демона Раху. В индуисткото изкуство той е изобразяван като змей без тяло, който идва в каляска с осем черни коня.
Изучаването на слънчевите и лунните затъмнения
Несъмнено хората са следили хиляди слънчеви затъмнения в човешката история. Но преди изобретяването на писмеността те не са могли да оставят никаква информация за тях.
С течение на времето човечеството е научило същинската причина за слънчевите затъмнения Интересно е, че в американския щат Ню Мексико се намира каньонът Чако с издълбана форма на кръг. Учените са склонни да имат вяра, че античните хора са изобразили по този метод затъмнението, което са видели през 1097 година Жителите на това място са виждали затъмнения и през идващите години. Приблизително по същото време те се преместили на други места – може би са се страхували от гнева на боговете и са избягали.
„ Това [слънчево затъмнение] може да е събитие, което да ви накара да си кажете: “ ОК, това е неприятно място, би трябвало да се преместим “,
обяснява астрономът Тайлър Нордгрен.
Първото научно пояснение на слънчевите затъмнения е обещано едвам през V в. пр.н.е. от древногръцкия мъдрец Анаксагор. Той е първият човек, който се досеща, че слънчевите и лунните затъмнения са свързани по някакъв метод със сенките. Съществува и версия, че природата на слънчевите затъмнения е обяснена за първи път от древногръцкия математик Талес от Милет.
Слънчевите и лунните затъмнения към този момент са добре изучени, само че учените не престават да откриват нови детайлности.
Да напомним, че първото цялостно слънчево затъмнение от 2017 година насам ще се случи в цяла Северна Америка, като ще премине над Мексико, Съединените щати и Канада.
