Най-интересните астрономически събития, които ни очакват през 2023 г.
Слънчеви и лунни затъмнения, метеорни потоци, както и планетни „ доближавания “ – това са единствено част от астрономическите събития през 2023 година, които се чакат с огромен интерес.
Какво би трябвало да знаем за тях? И кои от тях ще могат да се следят от територията на нашата страна? Отговори на тези въпроси дава Пенчо Маркишки, който е физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и в катедра „ Астрономия “ при СУ „ Св. Климент Охридски “.
Какви слънчеви и лунни затъмнения ни чакат през 2023 година и кои от тях ще могат да бъдат следени от територията на България?
През 2023 година ще има общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а другите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат забележими от България. На 20 април ще има хибридно слънчево затъмнение, което ще може да се следи от територията на страни като Австралия, Нова Зеландия, Филипините и Индонезия. Максималната фаза на явлението ще настъпи в 07:17 ч. българско време и ще се следи с най-голяма дълготрайност – 1 минута и 16 секунди, от Тиморско море, на към 50 км. южно от градчето Бетано на южното крайбрежие на Източен Тимор.
Тук би трябвало да се означи, че при хибридните затъмнения се следи преход от пръстеновидно към цялостно слънчево затъмнение (или обратно) за наблюдаващите, намиращи се по продължение на пътя на лунната сянка. На 20 април ще се следи двоен преход – от пръстеновидно към цялостно слънчево затъмнение и след това – назад към пръстеновидно. Пръстеновидни слънчеви затъмнения се случват тогава, когато Луната е по-далеч от наблюдаващия. Тогава тя е с по-малък забележим диаметър и по време на цялостната фаза не съумява да закрие напълно Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава забележима като ослепителен пръстен към Луната.
SOLAR SHOW: Much of Europe and parts of Africa and Asia saw the moon take a bite out of the sun during the second and last solar eclipse of the year.
— ABC News (@ABC)
Второто слънчево затъмнение за годината ще бъде пръстеновидно – на 14 октомври. То ще бъде очевидно от територията на Северна, Централна и Южна Америка. Максималната фаза на явлението ще настъпи в 20:59 ч. българско време, когато ще бъдат закрити 90.6 % от площта на слънчевия диск. Останалите 9.4 % ще бъдат забележими като ослепителен пръстен към лунния диск. Най-дълга оптималната фаза, траеща 5 минути и 17 секунди, ще може да се следи в Карибско море, от позиция на към 80 км. източно от крайбрежията на Никарагуа.
Що се отнася до лунните затъмнения, първото от тях ще бъде от полусянката на Земята – на 5 май при свечеряване. Този вид затъмнения не са изключително атрактивни, защото се следи единствено леко намаляване на яркостта в единия завършек на лунния диск към момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични етапи и цялостна фаза няма да се следят. Около момента на максимума за наблюдаващ от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е забележима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Магнитудът на затъмнението ще доближи 0.965, т.е. по време на оптималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с съвсем целия си диаметър.
Второто лунно затъмнение също ще бъде очевидно от България и ще е последно за 2023 година То ще е отчасти с дребна фаза. Ще се случи в нощта на 28 против 29 октомври. Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време, когато нашият натурален сателит ще бъде навлязъл с целия си диаметър в земната полусянка и с една десета от диаметъра си в плътната земна сянка. В същото време, Луната ще бъде забележима над югоизточния небосвод.
Кои са метеорните потоци, които се чакат с максимален интерес?
През годината изискванията за наблюдаване на най-активните метеорни потоци ще бъдат относително положителни. Първият от тях е Квадрантиди – с най-много на 4 януари рано сутринта преди развиделяване. Останалите два са Персеиди – с най-много на 13 август и Геминиди – с най-много на 14 декември вечерта. Особено положителни ще са изискванията за наблюдения на максимума на последния поток. Под „ положителни условия “ се схващат случаите, когато максимумът на даден метеорен поток настава в безлунна тъмна нощ и когато така наречен радиант на потока е по-високо над хоризонта.
The two richest, most reliable meteor showers — the Perseids and Geminids — will be free of moonlight this year.
— Sky & Telescope (@SkyandTelescope)
Невинаги обаче подобни условия са налице. Максимумът на Персеидите през 2023 година, да вземем за пример, ще се случи денем, само че той е толкоз нескончаем, че на 13 август вечерта към момента ще можем да следим висока метеорна интензивност. Това което можем да създадем, с цел да се насладим на тези феномени, е да изберем място за наблюдаване надалеч от нощните светлини на огромните градове, селища и промишлени зони. Положените старания несъмнено ще се възнаградят!
А какви планетни „ доближавания “ ще се случат през идващите 12 месеца?
Макар че всяка година се случват забележими доближавания на ярки планети, по-редки са случаите, когато те могат да се следят комфортно – задоволително високо над хоризонта и на фона на мрачно небе. Във вечерните часове на 1 и 2 март ще имаме късмет да забележим атрактивно доближаване на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера. Около 19 ч. на тези дати те ще бъдат ясно забележими над западния небосвод. Явлението ще може да се следи с невъоръжено око и затова се чака тогава да зачестят известията за НЛО и други аномалии в небето! През летните и есенните нощи на 2023 година пък ще се следят комфортно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано заран – като Зорница.
Какви други забавни астрономически феномени можем да чакаме през 2023 година?
От към средата на януари до към средата на февруари, благодарение на бинокъл или с дребен телескоп ще може да се наблюдава небесният път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента тя е най-ярката предстояща комета за 2023 година – с бляскавост към 5 mag (видима звездна величина).Тя се чака да бъде забележима над северния небосвод в по-тесен период време – в последните няколко нощи на януари и през първата седмица на февруари. Тогава кометата ще се движи през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар. Тя ще премине през перихелия си (най-близката до Слънцето точка от нейната орбита) на 12 януари 2023 година Кометата беше открита на 2 март 2022 година при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар в Калифорния, Съединени американски щати.
Още от създателя:
Какво би трябвало да знаем за тях? И кои от тях ще могат да се следят от територията на нашата страна? Отговори на тези въпроси дава Пенчо Маркишки, който е физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и в катедра „ Астрономия “ при СУ „ Св. Климент Охридски “.
Какви слънчеви и лунни затъмнения ни чакат през 2023 година и кои от тях ще могат да бъдат следени от територията на България?
През 2023 година ще има общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а другите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат забележими от България. На 20 април ще има хибридно слънчево затъмнение, което ще може да се следи от територията на страни като Австралия, Нова Зеландия, Филипините и Индонезия. Максималната фаза на явлението ще настъпи в 07:17 ч. българско време и ще се следи с най-голяма дълготрайност – 1 минута и 16 секунди, от Тиморско море, на към 50 км. южно от градчето Бетано на южното крайбрежие на Източен Тимор.
Тук би трябвало да се означи, че при хибридните затъмнения се следи преход от пръстеновидно към цялостно слънчево затъмнение (или обратно) за наблюдаващите, намиращи се по продължение на пътя на лунната сянка. На 20 април ще се следи двоен преход – от пръстеновидно към цялостно слънчево затъмнение и след това – назад към пръстеновидно. Пръстеновидни слънчеви затъмнения се случват тогава, когато Луната е по-далеч от наблюдаващия. Тогава тя е с по-малък забележим диаметър и по време на цялостната фаза не съумява да закрие напълно Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава забележима като ослепителен пръстен към Луната.
SOLAR SHOW: Much of Europe and parts of Africa and Asia saw the moon take a bite out of the sun during the second and last solar eclipse of the year.
— ABC News (@ABC)
Второто слънчево затъмнение за годината ще бъде пръстеновидно – на 14 октомври. То ще бъде очевидно от територията на Северна, Централна и Южна Америка. Максималната фаза на явлението ще настъпи в 20:59 ч. българско време, когато ще бъдат закрити 90.6 % от площта на слънчевия диск. Останалите 9.4 % ще бъдат забележими като ослепителен пръстен към лунния диск. Най-дълга оптималната фаза, траеща 5 минути и 17 секунди, ще може да се следи в Карибско море, от позиция на към 80 км. източно от крайбрежията на Никарагуа.
Що се отнася до лунните затъмнения, първото от тях ще бъде от полусянката на Земята – на 5 май при свечеряване. Този вид затъмнения не са изключително атрактивни, защото се следи единствено леко намаляване на яркостта в единия завършек на лунния диск към момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични етапи и цялостна фаза няма да се следят. Около момента на максимума за наблюдаващ от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е забележима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Магнитудът на затъмнението ще доближи 0.965, т.е. по време на оптималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с съвсем целия си диаметър.
Второто лунно затъмнение също ще бъде очевидно от България и ще е последно за 2023 година То ще е отчасти с дребна фаза. Ще се случи в нощта на 28 против 29 октомври. Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време, когато нашият натурален сателит ще бъде навлязъл с целия си диаметър в земната полусянка и с една десета от диаметъра си в плътната земна сянка. В същото време, Луната ще бъде забележима над югоизточния небосвод.
Кои са метеорните потоци, които се чакат с максимален интерес?
През годината изискванията за наблюдаване на най-активните метеорни потоци ще бъдат относително положителни. Първият от тях е Квадрантиди – с най-много на 4 януари рано сутринта преди развиделяване. Останалите два са Персеиди – с най-много на 13 август и Геминиди – с най-много на 14 декември вечерта. Особено положителни ще са изискванията за наблюдения на максимума на последния поток. Под „ положителни условия “ се схващат случаите, когато максимумът на даден метеорен поток настава в безлунна тъмна нощ и когато така наречен радиант на потока е по-високо над хоризонта.
The two richest, most reliable meteor showers — the Perseids and Geminids — will be free of moonlight this year.
— Sky & Telescope (@SkyandTelescope)
Невинаги обаче подобни условия са налице. Максимумът на Персеидите през 2023 година, да вземем за пример, ще се случи денем, само че той е толкоз нескончаем, че на 13 август вечерта към момента ще можем да следим висока метеорна интензивност. Това което можем да създадем, с цел да се насладим на тези феномени, е да изберем място за наблюдаване надалеч от нощните светлини на огромните градове, селища и промишлени зони. Положените старания несъмнено ще се възнаградят!
А какви планетни „ доближавания “ ще се случат през идващите 12 месеца?
Макар че всяка година се случват забележими доближавания на ярки планети, по-редки са случаите, когато те могат да се следят комфортно – задоволително високо над хоризонта и на фона на мрачно небе. Във вечерните часове на 1 и 2 март ще имаме късмет да забележим атрактивно доближаване на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера. Около 19 ч. на тези дати те ще бъдат ясно забележими над западния небосвод. Явлението ще може да се следи с невъоръжено око и затова се чака тогава да зачестят известията за НЛО и други аномалии в небето! През летните и есенните нощи на 2023 година пък ще се следят комфортно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано заран – като Зорница.
Какви други забавни астрономически феномени можем да чакаме през 2023 година?
От към средата на януари до към средата на февруари, благодарение на бинокъл или с дребен телескоп ще може да се наблюдава небесният път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента тя е най-ярката предстояща комета за 2023 година – с бляскавост към 5 mag (видима звездна величина).Тя се чака да бъде забележима над северния небосвод в по-тесен период време – в последните няколко нощи на януари и през първата седмица на февруари. Тогава кометата ще се движи през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар. Тя ще премине през перихелия си (най-близката до Слънцето точка от нейната орбита) на 12 януари 2023 година Кометата беше открита на 2 март 2022 година при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар в Калифорния, Съединени американски щати.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ