Сондата на НАСА регистрира мощна магнитна експлозия на Слънцето: защо това е важно за нас?
Слънчевата сонда „ Паркър “ е следила непосредствено мощна магнитна детонация в слънчевата корона, която би могла да помогне за предсказание на геомагнитни стихии на Земята.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal Letters.
По време на прелитането си над горните пластове на атмосферата на Слънцето, сондата „ Паркър “ на НАСА непосредствено снима с невиждани елементи мощен плазмен гърмеж, насочен към повърхността на нашата звезда. Инструментите на сондата засекоха протони с към 1000 пъти по-голяма сила от предстоящото и плазмена бликам, ориентирана към повърхността на Слънцето, а не към космоса. Проучването откри, че комплицираната динамичност на магнитното поле на Слънцето оказва помощ за ускоряването на заредените частици до доста по-високи скорости от предстоящото, написа Live Science.
Плазмената бликам, ориентирана към слънцето, е породена от магнитно пренасочване в атмосферата на нашата звезда - избухлив развой, при който линиите на магнитното поле първо се раздират и по-късно се свързват още веднъж. Това мощно събитие преобразува силата, съхранена в магнитното поле на слънцето, в сила, която форсира слънчевия вятър - непрекъснат поток от заредени частици, които слънцето изхвърля в космоса и те се популяризират из цялата слънчева система.
Сондата „ Паркър “ непосредствено следи мощна магнитна детонация в слънчевата корона, която би могла да помогне за прогнозиране на геомагнитни стихии на Земята. Снимка: НАСА
Разбирането на магнитното пренасочване е от решаващо значение за по-доброто прогнозиране на галактическото време, което се предизвиква от слънчевия вятър и други изригвания на Слънцето. На Земята галактическото време може да аргументи геомагнитни стихии, които предизвикват спирания на електрозахранването, повреждат спътници и смущават радиокомуникациите и GPS системите. От друга страна, то също по този начин предизвиква появяването на полярни сияния в земната атмосфера.
Прогнозите за галактическото време изискват комплицирани компютърни симулации, основани на уравнения, описващи държанието на магнитното поле на Слънцето. Но всички тези уравнения са единствено приблизителни заради сложността на магнитното поле на Слънцето и големия размер на нашата звезда. За да се усъвършенства точността на прогнозите за галактическото време, е належащо да се получат доста данни за Слънцето, а сондата Parker Solar Probe оказва помощ в това.
Разбирането на магнитното пренасочване е от решаващо значение за по-доброто прогнозиране на галактическото време, което се образува от слънчевия вятър и други изригвания на Слънцето. Снимка: Forbes
Той не просто прелита през горната част на слънчевата атмосфера, известна като короната, само че непосредствено мери магнитните полета и частиците в и към короната с невиждани елементи. Учените споделят, че резултатите демонстрират, че магнитното пренасочване е значим източник на високоенергийни частици в слънчевия вятър.
Новите данни са изключително скъпи, тъй като сондата на НАСА учи Слънцето отблизо разстояние в миг, когато нашата звезда е в средата на слънчевия най-много. Това е пикът на слънчевата интензивност, когато има доста повече плазмени изригвания и слънчеви изригвания, които дружно предизвикват геомагнитни стихии на Земята.
Сондата „ Паркър “ направи второто си доста близко прехвръкване около Слънцето на 22 март тази година, когато беше на 6,1 милиона км от повърхността на нашата звезда. Сондата реализира същия героизъм за първи път през декември 2024 г.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal Letters.
По време на прелитането си над горните пластове на атмосферата на Слънцето, сондата „ Паркър “ на НАСА непосредствено снима с невиждани елементи мощен плазмен гърмеж, насочен към повърхността на нашата звезда. Инструментите на сондата засекоха протони с към 1000 пъти по-голяма сила от предстоящото и плазмена бликам, ориентирана към повърхността на Слънцето, а не към космоса. Проучването откри, че комплицираната динамичност на магнитното поле на Слънцето оказва помощ за ускоряването на заредените частици до доста по-високи скорости от предстоящото, написа Live Science.
Плазмената бликам, ориентирана към слънцето, е породена от магнитно пренасочване в атмосферата на нашата звезда - избухлив развой, при който линиите на магнитното поле първо се раздират и по-късно се свързват още веднъж. Това мощно събитие преобразува силата, съхранена в магнитното поле на слънцето, в сила, която форсира слънчевия вятър - непрекъснат поток от заредени частици, които слънцето изхвърля в космоса и те се популяризират из цялата слънчева система.
Разбирането на магнитното пренасочване е от решаващо значение за по-доброто прогнозиране на галактическото време, което се предизвиква от слънчевия вятър и други изригвания на Слънцето. На Земята галактическото време може да аргументи геомагнитни стихии, които предизвикват спирания на електрозахранването, повреждат спътници и смущават радиокомуникациите и GPS системите. От друга страна, то също по този начин предизвиква появяването на полярни сияния в земната атмосфера.
Прогнозите за галактическото време изискват комплицирани компютърни симулации, основани на уравнения, описващи държанието на магнитното поле на Слънцето. Но всички тези уравнения са единствено приблизителни заради сложността на магнитното поле на Слънцето и големия размер на нашата звезда. За да се усъвършенства точността на прогнозите за галактическото време, е належащо да се получат доста данни за Слънцето, а сондата Parker Solar Probe оказва помощ в това.
Той не просто прелита през горната част на слънчевата атмосфера, известна като короната, само че непосредствено мери магнитните полета и частиците в и към короната с невиждани елементи. Учените споделят, че резултатите демонстрират, че магнитното пренасочване е значим източник на високоенергийни частици в слънчевия вятър.
Новите данни са изключително скъпи, тъй като сондата на НАСА учи Слънцето отблизо разстояние в миг, когато нашата звезда е в средата на слънчевия най-много. Това е пикът на слънчевата интензивност, когато има доста повече плазмени изригвания и слънчеви изригвания, които дружно предизвикват геомагнитни стихии на Земята.
Сондата „ Паркър “ направи второто си доста близко прехвръкване около Слънцето на 22 март тази година, когато беше на 6,1 милиона км от повърхността на нашата звезда. Сондата реализира същия героизъм за първи път през декември 2024 г.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




