Слънчевата система е нашето космическо семейство“, в чийто център се

Слънчевата система е нашето „ галактическо семейство “, в чийто център се намира Слънцето – звезда, която е източник на светлина, топлота и сила за всичко, което го обикаля. Около него се движат осем публично приети планети, техните естествени спътници, безчет метеорити, комети, ледени тела, както и облаци от прахуляк и газ. Тази система е динамична, развивала се милиарди години и продължава да изненадва учените с нови открития,.

Как е зародила Слънчевата система?

Преди към 4.6 милиарда години голям облак от прахуляк и газ, прочут като слънчева мъгливост , се е срутил под действието на гравитацията. В ядрото на този облак се е образувало Слънцето, а останалата материя се е разпростряла в плосък диск, от който с времето, посредством развой наречен акреция , са се оформили планетите, луните и другите обекти. Терминът „ слънчева система “ произлиза от „ Sol “, латинското название на слънцето. Той се отнася до системата от планети и обекти, гравитационно свързани с нашето слънце.

Този модел е прочут като небулната догадка  и се приема като съществена доктрина за образуването на нашата звездна система.

Структура на Слънчевата система

Слънчевата система е ситуирана в почти плоска низина, наречена еклиптика , и включва няколко съществени зони:
Вътрешна Слънчева система
Тук се намират четирите скалисти планети: Меркурий, Венера, Земя и Марс . Те са по-малки, плътни и се намират по-близо до Слънцето. Между Марс и Юпитер е разположен астероидният пояс  – район, цялостен с дребни скалисти тела и единствената планета-джудже в него – Церера.
Външна Слънчева система
Тя включва четири колоса: Юпитер и Сатурн  – газови колоси, и Уран и Нептун  – ледени колоси. Те са доста по-големи, имат комплицирани системи от пръстени и многочислени луни.

Слънцето

Слънцето е най-големият обект в нашата слънчева система, съдържащ 99,8% от масата на слънчевата система. То отделя по-голямата част от топлината и светлината, които вършат живота вероятен на Земята и евентуално другаде. Планетите обикалят към слънцето по овални траектории, наречени елипси, като слънцето е леко отвън центъра на всяка елипса. 
Прочетете още
НАСА разполага с флотилия от галактически кораби, наблюдаващи слънцето, като например Parker Solar Probe , с цел да научи повече за неговия състав и да прави по-добри прогнози за космическото време и неговото влияние върху Земята.

Меркурий: Най-близката планета до Слънцето

Меркурий е най-близката планета до Слънцето и по едно и също време с това най-малката в Слънчевата система. Размерите му са единствено малко по-големи от тези на Луната. Планетата прави обиколка към Слънцето за едвам 88 земни дни, заради близостта си до звездата ни (на към две пети от дистанцията сред Земята и Слънцето).

Факти за Меркурий:
Откритие: Известен на античните гърци и забележим с невъоръжено окоНаречен на: Римския господ делегат МеркурийДиаметър: 4 878 кмОрбитален интервал: 88 земни дниПродължителност на деня: 58,6 земни дниЛуни: Няма
Мисията MESSENGER на НАСА даде нова информация за планетата, в това число съществуването на воден лед и органични съединения в кратери на северния полюс, както и доказателства за вулканична интензивност.



Венера: Жаркият близнак на Земята

Венера е втората планета от Слънцето и най-горещата в Слънчевата система. Нейната атмосфера е извънредно плътна и токсична, построена главно от въглероден диоксид и облаци от сярна киселина. Това основава рисков парников резултат, който покачва междинната температура на повърхността до 465 °C.

Интересен факт е, че Венера се върти в посока, противоположна на множеството други планети, а въртенето й е извънредно постепенно.

Факти за Венера:
Откритие: Видима с невъоръжено око от древносттаНаречена на: Римската богиня на любовта и красотатаДиаметър: 12 104 кмОрбитален интервал: 225 земни дниПродължителност на деня: 241 земни дниЛуни: Няма
Въпреки приликата по мярка с Земята, изискванията на Венера са извънредно враждебни. Налягането на повърхността е 92 пъти по-голямо от земното.

Земя: Нашата родна планета

Земята е третата планета от Слънцето и единствената, за която е доказано, че поддържа живот. Тя е воден свят с атмосфера, богата на азот и О2. Около 71% от повърхността й е покрита с вода.

Факти за Земята:
Име: Произлиза от немската дума " Erde " (земя)Диаметър: 12 760 кмОрбитален интервал: 365,24 дниПродължителност на деня: 23 часа, 56 минутиЛуни: 1
Земята се върти със скорост от 1 600 км/ч на екватора и се движи към Слънцето със скорост над 29 км/секунда.

Марс: Червената планета

Марс е четвъртата планета от Слънцето и е прочут със своя червеникав цвят, дължащ се на стоманен оксид по повърхността. Планетата е скалиста, с планини, долини, каньони и пясъчни стихии.

Съществуват доказателства, че в предишното на Марс е имало течаща вода, а през днешния ден под повърхността се откриват огромни количества лед.

Факти за Марс:
Откритие: Видим с невъоръжено око от древносттаНаречен на: Римския господ на войнатаДиаметър: 6 787 кмПродължителност на деня: 24 часа, 37 минутиЛуни: 2
Марс е измежду най-изследваните планети и евентуален претендент за бъдещи задачи с екипаж.

Астероиден пояс

Разположен сред орбитите на Марс и Юпитер, астероидният пояс съдържа милиони скалисти тела, някои от които са с диаметър над 1 км. Най-големият обект в него е планетата джудже Церера (950 км).



Юпитер: Гигантът на Слънчевата система

Юпитер е петата планета от Слънцето и най-голямата в Слънчевата система. Масата му е повече от два пъти по-голяма от тази на всички останали планети взети дружно.

Факти за Юпитер:
Откритие: Известно на античните гърци и очевидно с невъоръжено око Наречен на името на владетеля на римските боговеДиаметър: 139 822 кмОрбитален интервал: 11,9 земни годиниДен: 9,8 земни часаЛуни: 95
Известен е с Голямото алено леке – голяма стихия, вилнееща от епохи. Има голям брой луни, в това число Ганимед – най-голямата в Слънчевата система.

Сатурн: Планетата с пръстени

Сатурн е шестата планета и се отличава със своята зрелищна система от пръстени, формирани от лед и скални частици.

Факти за Сатурн:
Откритие: Известно на античните гърци и очевидно с невъоръжено окоНаречен на името на римския господ на земеделиетоДиаметър: 120 500 кмОрбитален интервал: 29,5 земни годиниДен: 10,5 земни часаЛуни: 146
Пръстените му към момента са предмет на интензивно проучване. Сатурн е по-малко компактен от водата и би могъл да плава в голям воден басейн.

Уран: Планетата встрани

Уран е седмата планета и се върти съвсем хоризонтално във връзка с орбитата си. Атмосферата му съдържа метан, който придава синия й цвят.

Факти за Уран:
Откритие: 1781 година от Уилям Хершел (първоначално считано за звезда)Наречен на името на олицетворението на небето в античния митДиаметър: 51 120 кмОрбитален интервал: 84 земни годиниДен: 18 земни часаЛуни: 28
Смята се, че конфликт с огромен обект е предизвикал наклона на оста му. Температурите доближават -224 °C – най-ниските в Слънчевата система.

Нептун: Ветровитият колос

Нептун е осмата и най-отдалечена планета. Известен е с най-бързите ветрове – над 2 400 км/ч.

Факти за Нептун:
Откритие: 1846 г.Наречен на името на римския господ на водатаДиаметър: 49 530 кмОрбитален интервал: 165 земни годиниДен: 19 земни часаЛуни: 16
Открит е посредством математически калкулации, основани на аномалии в орбитата на Уран.

Пояс на Кайпер и планети джуджета

Отвъд Нептун се простира поясът на Кайпер – район с хиляди ледени обекти. Сред тях са Плутон, Ерис, Хаумеа и Макемаке.

Плутон , в миналото девета планета, в този момент се смята за планета джудже. Той има комплицирана геология, ледени планини и вероятни криовулкани. Плутон беше прекласифициран като планета джудже през 2006 година, тъй като не дава отговор на всички критерии, избрани от Международния астрономически съюз. По-конкретно, той не е изчистил орбитата си от други парчета.

Факти за Плутон
Откритие: 1930 година от Клайд ТомбоНаречен на името на римския господ на подземния свят ХадесДиаметър: 1430 благи (2301 км)Орбита: 248 земни годиниДен: 6,4 земни дниБрой луни: 5
Планета Девет – тайнствен претендент

През 2016 година учени допускат съществуването на девета планета, основано на придвижването на обекти в пояса на Кайпер. Смята се, че тя е към 10 пъти по-масивна от Земята, само че остава неоткрита.



Някои хипотези допускат, че тя може да е първична черна дупка, уловена от Слънчевата система.

Облакът на Оорт

Най-отдалечената част от Слънчевата система е хипотетичният Облак на Оорт – кълбовиден район, разпрострян се на дистанции до 100 000 астрономически единици. Смята се, че той е източник на дългопериодични комети.

Отвъд нашата система – други светове

Само преди няколко десетилетия не беше несъмнено дали съществуват планети към други звезди. Днес знаем за над 5 000 екзопланети  в нашата вселена. Много от тях са част от цели слънчевоподобни системи, а откритията не престават с нови телескопи и задачи.

Слънчевата система е не просто група от небесни тела – тя е удостоверение за мащабността и сложността на Вселената. От вътрешните скалисти светове до далечните ледени обекти, от бурите на Юпитер до загадките на Плутон – всяка част от тази система крие история, която занапред следва да разкрием.

Колко планети джуджета има?

Официално са приети пет планети джуджета: Плутон, Ерида, Хаумеа, Макемаке и Церера. Много други евентуално чакат подредба.