Японци предлагат пръстен от 11 000 км слънчеви панели около Луната
Слънчевата сила е чиста и евтина и панелите се множат по покривите, по полетата и от време на време даже в морето. Но към момента има един главен проблем, който се съпротивлява на този софтуерен напредък. Слънцето залязва и мощността понижава тъкмо когато хората се прибират вкъщи и включват устройствата си – осветяване, печки, екрани и климатици. Как можем най-добре да се възползваме оптимално от този променлив енергиен източник?
Прочетете още
Японска компания може би е намерила решение: тя желае да обкръжи Луната с великански пръстен от слънчеви панели, с цел да изпраща електричество назад на Земята. Проектът, наименуван Лунен пръстен, е футуристична концепция на строителната група “Шимизу ”, която планува лента от слънчеви кафези, обграждащи лунния екватор и предаващи сила посредством микровълнови или лазерни лъчи от страната, която постоянно е обърната към Земята. На хартия обещанието е потресаващо, само че на процедура трудностите са големи, показва профилираният в екологични тематики уеб страница Ecoticias.
Концепцията, става известно, не е нова. Тя е стартирана за първи път през 2013 година след разрушителното земетресение две години преди този момент, довело до случая в нуклеарната централа във Фокушима. Тогава японската общност, научните и бизнес средите стартират интензивно да търсят други възможности на нуклеарната енергетика. Проектът обаче наподобява толкоз фантастично, че не е посрещнат с фанфари и бързо отива в забвение.
Възроденият в последните години интерес към колонизиране на Луната и усиленото обмисляне на бъдещи лунни бази обаче от време на време припомнят за този проект, който с напредването на технологиите може би скоро към този момент няма да наподобява чак толкоз екзотично. Самите нови технологии и изключително развиването на изкуствения разсъдък и нуждата от великански центрове за база данни изискват все по-мощни източници на сила, което кара човечеството да търси нетрадиционни и новаторски решения. Вероятно и по тази причина информацията за Лунния пръстен продължава да е част от формалната страница на японската компания под рубриката “Мечтата на “Шимизу ”, където се стартират и други мегапроекти на бъдещето.
В най-амбициозния си вид Лунният пръстен ще съставлява лента с дължина към 11 000 км, обграждаща Луната, с варираща широчина от няколко километра до няколкостотин километра според от региона. Върху него би трябвало
да бъдат разположени 2 трилиона слънчеви панела
Независимо от позицията на спътника, най-малко част от този пръстен ще бъде под директна слънчева светлина. Електричеството ще се предава до база на Луната, ситуирана на обърнатата към Земята страна на спътника, и по-късно ще се преобразува в микровълни или лазерни лъчи, ориентирани към огромни приемни антени на нашата планета, които ще го трансформират в приложим ток за мрежата.
Най-заклетите поддръжници допускат, че строителството може да стартира след 2035 година Но построяването и поддържането на лунна електроцентрала в този мащаб би изисквало технологии и бюджети, които през днешния ден все още не са действителност.
Но в близко бъдеще кой знае?
Генерирането на сила на Луната обаче е единствено първата половина от пъзела. Другата половина, по-деликатната, се състои в доставянето ѝ до нашите енергийни източници, без да се губи по-голямата част от нея или да се заплашва нещо по пътя ѝ. Микровълните имат преимуществото да минават през облаци и неприятно време с минимални загуби, само че изискват обширни зони за приемане. Лазерите, въпреки това, могат да бъдат ориентирани доста точно, само че тази точност също по този начин усилва рисковете при положение на отклоняване, нередовност или хакерска атака.
Космическата слънчева сила – концепцията за хващане на слънчева светлина над облаците и изпращането ѝ назад на Земята, е дефинирана още през 1968 година от инженера Питър Глейзър, като след това въодушевява изследвания на НАСА и на японската галактическа организация JAXA върху демонстрационни системи. В Космоса светлинният поток е по-интензивен и непрекъснат, в сравнение с Земята, тъй че концепцията не е изцяло пресилена. Луната би предложила постоянна платформа без атмосфера, облаци, пясъчни стихии или урагани, които да закриват панелите – идеалното реле за хващане на цялата тази слънчева сила.
Един подробност е извънредно значим: дадена точка от лунната повърхнина редува почти две седмици дневна светлина с две седмици мрачевина. Следователно всяко място претърпява повече от 300 поредни часа мрачевина. Тук дизайнът на системата под формата на пръстен става от значително значение: като непрестанен пояс той подсигурява, че част от нея ще е постоянно изложена на слънчева светлина. Но тази непрекъснатост си има цена и мащабът на начинанието е поразителен. Само си представете: хиляди километри електропроводи, инфраструктура за поддръжка в рискова среда и непрекъснат поток от роботи, които поправят това, което вакуумът, студът или лунният прахуляк ще повредят. Твърде огромно, прекомерно самоуверено, прекомерно скъпо.
Според проекта на японската строителна компания “ще използваме оптимално ресурсите на Луната, с цел да построим лунна електроцентрала. Пясъкът на Луната е оксидно съединяване, тъй че би било допустимо да се създават О2 и вода, в случай че водородът се донася от Земята. Освен това бихме могли да произвеждаме цимент, като смесваме вода с пясък и трошляк, с цел да произведем бетон. Би било допустимо също по този начин да използваме топлината от слънцето за произвеждане на блокове и стъклени нишки. Роботите ще играят водеща роля в построяването. Дистанционното ръководство от Земята ще разреши 24-часова работа. “Японските енергийни специалисти обаче постоянно показват, че в кратковременен проект това решение остава доста по-скъпо от наземните други възможности – даже като се вземат поради актуалните ограничавания на наземните слънчеви панели. Поради което всички публични институции и галактически организации са внимателни да приказват за финансиране и даже за поддръжка на сходен суперпроект. И той за момента си остава единствено доктрина.
Но това, което прави концепцията за Лунния пръстен да наподобява по-малко ексцентрична, в сравнение с преди двайсетина години, е фактът, че елементи от пъзела най-накрая се тестват
Проект на Калифорнийския софтуерен институт изследва първообраз в орбита – демонстратор на галактическа слънчева сила, кадърен да предава сила безжично от Космоса до Земята посредством мрежа от дребни микровълнови предаватели.
Европейската галактическа организация (ЕКА) пък управлява програмата SOLARIS, която има за цел да оцени техническата, икономическата и регулаторната изпълнимост на галактическия бранш на слънчевата сила, по-специално по какъв начин мощните радиовълни биха взаимодействали с атмосферата и съществуващата инфраструктура.
В последна сметка това, което прави Лунния пръстен завладяващ, е мащабът на неговото въображение. Вместо да се концентрира върху лимитираните запаси и енергийния дефицит, концепцията си показва бъдеще, построено към изобилна чиста сила, генерирана отвън Земята. Привържениците на сходни хрумвания настояват, че решаването на бъдещи екологични и енергийни провокации може да изисква неконвенционално мислене и смели софтуерни опити надалеч оттатък обичайните енергийни системи.
Прочетете още
Японска компания може би е намерила решение: тя желае да обкръжи Луната с великански пръстен от слънчеви панели, с цел да изпраща електричество назад на Земята. Проектът, наименуван Лунен пръстен, е футуристична концепция на строителната група “Шимизу ”, която планува лента от слънчеви кафези, обграждащи лунния екватор и предаващи сила посредством микровълнови или лазерни лъчи от страната, която постоянно е обърната към Земята. На хартия обещанието е потресаващо, само че на процедура трудностите са големи, показва профилираният в екологични тематики уеб страница Ecoticias.
Концепцията, става известно, не е нова. Тя е стартирана за първи път през 2013 година след разрушителното земетресение две години преди този момент, довело до случая в нуклеарната централа във Фокушима. Тогава японската общност, научните и бизнес средите стартират интензивно да търсят други възможности на нуклеарната енергетика. Проектът обаче наподобява толкоз фантастично, че не е посрещнат с фанфари и бързо отива в забвение.
Възроденият в последните години интерес към колонизиране на Луната и усиленото обмисляне на бъдещи лунни бази обаче от време на време припомнят за този проект, който с напредването на технологиите може би скоро към този момент няма да наподобява чак толкоз екзотично. Самите нови технологии и изключително развиването на изкуствения разсъдък и нуждата от великански центрове за база данни изискват все по-мощни източници на сила, което кара човечеството да търси нетрадиционни и новаторски решения. Вероятно и по тази причина информацията за Лунния пръстен продължава да е част от формалната страница на японската компания под рубриката “Мечтата на “Шимизу ”, където се стартират и други мегапроекти на бъдещето.
В най-амбициозния си вид Лунният пръстен ще съставлява лента с дължина към 11 000 км, обграждаща Луната, с варираща широчина от няколко километра до няколкостотин километра според от региона. Върху него би трябвало
да бъдат разположени 2 трилиона слънчеви панела
Независимо от позицията на спътника, най-малко част от този пръстен ще бъде под директна слънчева светлина. Електричеството ще се предава до база на Луната, ситуирана на обърнатата към Земята страна на спътника, и по-късно ще се преобразува в микровълни или лазерни лъчи, ориентирани към огромни приемни антени на нашата планета, които ще го трансформират в приложим ток за мрежата.
Най-заклетите поддръжници допускат, че строителството може да стартира след 2035 година Но построяването и поддържането на лунна електроцентрала в този мащаб би изисквало технологии и бюджети, които през днешния ден все още не са действителност.
Но в близко бъдеще кой знае?
Генерирането на сила на Луната обаче е единствено първата половина от пъзела. Другата половина, по-деликатната, се състои в доставянето ѝ до нашите енергийни източници, без да се губи по-голямата част от нея или да се заплашва нещо по пътя ѝ. Микровълните имат преимуществото да минават през облаци и неприятно време с минимални загуби, само че изискват обширни зони за приемане. Лазерите, въпреки това, могат да бъдат ориентирани доста точно, само че тази точност също по този начин усилва рисковете при положение на отклоняване, нередовност или хакерска атака.
Космическата слънчева сила – концепцията за хващане на слънчева светлина над облаците и изпращането ѝ назад на Земята, е дефинирана още през 1968 година от инженера Питър Глейзър, като след това въодушевява изследвания на НАСА и на японската галактическа организация JAXA върху демонстрационни системи. В Космоса светлинният поток е по-интензивен и непрекъснат, в сравнение с Земята, тъй че концепцията не е изцяло пресилена. Луната би предложила постоянна платформа без атмосфера, облаци, пясъчни стихии или урагани, които да закриват панелите – идеалното реле за хващане на цялата тази слънчева сила.
Един подробност е извънредно значим: дадена точка от лунната повърхнина редува почти две седмици дневна светлина с две седмици мрачевина. Следователно всяко място претърпява повече от 300 поредни часа мрачевина. Тук дизайнът на системата под формата на пръстен става от значително значение: като непрестанен пояс той подсигурява, че част от нея ще е постоянно изложена на слънчева светлина. Но тази непрекъснатост си има цена и мащабът на начинанието е поразителен. Само си представете: хиляди километри електропроводи, инфраструктура за поддръжка в рискова среда и непрекъснат поток от роботи, които поправят това, което вакуумът, студът или лунният прахуляк ще повредят. Твърде огромно, прекомерно самоуверено, прекомерно скъпо.
Според проекта на японската строителна компания “ще използваме оптимално ресурсите на Луната, с цел да построим лунна електроцентрала. Пясъкът на Луната е оксидно съединяване, тъй че би било допустимо да се създават О2 и вода, в случай че водородът се донася от Земята. Освен това бихме могли да произвеждаме цимент, като смесваме вода с пясък и трошляк, с цел да произведем бетон. Би било допустимо също по този начин да използваме топлината от слънцето за произвеждане на блокове и стъклени нишки. Роботите ще играят водеща роля в построяването. Дистанционното ръководство от Земята ще разреши 24-часова работа. “Японските енергийни специалисти обаче постоянно показват, че в кратковременен проект това решение остава доста по-скъпо от наземните други възможности – даже като се вземат поради актуалните ограничавания на наземните слънчеви панели. Поради което всички публични институции и галактически организации са внимателни да приказват за финансиране и даже за поддръжка на сходен суперпроект. И той за момента си остава единствено доктрина.
Но това, което прави концепцията за Лунния пръстен да наподобява по-малко ексцентрична, в сравнение с преди двайсетина години, е фактът, че елементи от пъзела най-накрая се тестват
Проект на Калифорнийския софтуерен институт изследва първообраз в орбита – демонстратор на галактическа слънчева сила, кадърен да предава сила безжично от Космоса до Земята посредством мрежа от дребни микровълнови предаватели.
Европейската галактическа организация (ЕКА) пък управлява програмата SOLARIS, която има за цел да оцени техническата, икономическата и регулаторната изпълнимост на галактическия бранш на слънчевата сила, по-специално по какъв начин мощните радиовълни биха взаимодействали с атмосферата и съществуващата инфраструктура.
В последна сметка това, което прави Лунния пръстен завладяващ, е мащабът на неговото въображение. Вместо да се концентрира върху лимитираните запаси и енергийния дефицит, концепцията си показва бъдеще, построено към изобилна чиста сила, генерирана отвън Земята. Привържениците на сходни хрумвания настояват, че решаването на бъдещи екологични и енергийни провокации може да изисква неконвенционално мислене и смели софтуерни опити надалеч оттатък обичайните енергийни системи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ