Разразилата се слънчева буря бе толкова силна, че се усети на дъното на океана
Слънчевата стихия, която извърши небето на Земята с блестящи пердета от светлина през месец май 2024 година, беше толкоз мощна, че въздействието ѝ се усети чак на дъното на океана.
Магнитните компаси, употребявани от Ocean Networks Canada (ONC) за подкрепяне на наблюдението на океана край крайбрежията на Канада, записаха огромно и доста деформиране на магнитното поле на Земята, защото то беше връхлетяно от голям приток на частици, изхвърлени от Слънцето.
Това е един прекомерно необикновен индикатор за това какъв брой тъкмо мощни са били бурите – само че данните са значими и по други аргументи. Първо, в този момент ще знаем какво да гледаме, когато сходни разстройства бъдат регистрирани по време на бъдещи слънчеви стихии.
И второ, данните могат да оказват помощ на учените да схванат по какъв тъкмо метод Земята бива наранена, когато някоя от тези мощни геологични стихии се доближава към нас.
„ Следващите две години ще бъдат пикът на 11-годишния безоблачен цикъл. След десетилетие на относителна неактивност, събитията с полярни сияния като този уикенд евентуално ще зачестят през идващите няколко години, макар че слънчевата неустойчивост прави невероятно точното прогнозиране на такива събития “, споделя физикът Джъстин Албърт от Университета на Виктория в Канада.
„ Мрежата на ONC може да даде доста потребен спомагателен взор върху резултатите на слънчевата интензивност върху земния магнетизъм. “
Слънчевите стихии, известни още като геомагнитни стихии, са явленията, които Слънцето провокира и които имат максимален резултат върху Земята. Те пораждат, когато изригване на повърхността на Слънцето изхвърля милиарди тонове материал, преплетен с магнитни полета, с висока скорост в границите на Слънчевата система.
Когато сходно изхвърляне на коронарна маса (CME) доближи Земята, частиците се сблъскват с магнитното поле на Земята, където огромен брой от тях се увличат и форсират, до момента в който бъдат отхвърлени в атмосферата. Там взаимоотношението им с други частици провокира сияйното полярно зарево.
Но това не е единственият резултат върху Земята. Тези взаимоотношения генерират електрически токове, които могат да провокират пренапрежения, нарушаващи действието на електропреносната мрежа, както и съмнения и спирания на връзките. Те могат да причинят спирания на навигацията, информационните услуги и радиовръзките. Това визира и всичко, което се намира в близкото до Земята галактическо пространство, като самолети и спътници.
ONC разполага с подводни обсерватории край източния и западния бряг на Канада на дълбочина до 2,7 километра. Компасите се употребяват най-вече за подкрепяне на ориентирането на акустичните доплерови профилографи на теченията (ADCP) в обсерваториите, които наблюдават измененията в океанските течения. Данните от тях би трябвало да се ревизират всекидневно, с цел да се обезпечи надзор на качеството.
Напоследък Слънцето е изключително интензивно, защото се доближава към слънчевия най-много – пикът в 11-годишния цикъл на интензивност, и експертът по данни на ONC Алекс Слонимер за пръв път видя нещо необичайно в данните от компасите още през месец март, когато имаше няколко страхотни геомагнитни стихии.
„ Проверих дали не става дума за евентуално земетресение, само че това нямаше необикновен смисъл, тъй като измененията в данните траеха прекомерно дълго и по едно и също време на разнообразни места “, споделя Слонимер. „ След това ревизирах дали не става въпрос за слънчево изригване, защото слънцето в последно време е интензивно. “
Това изглеждаше допустимо да се наблюдава, тъй че те взеха решение да продължат да следят обстановката. И, когато към 10-ти май се прояви мощна слънчева интензивност, данните още веднъж се объркаха. Най-силно изразен бе резултатът върху компаса на 25 метра под морското ниво, край крайбрежията на остров Ванкувър в прохода Фолгър. Там стрелката се отклони до +30 и -30 градуса.
Това може да се окаже отличен, въпреки и доста неочакван, резултат! – нов инструмент за схващане на въздействието на слънчевите изригвания върху нашата планета.
„ Обхватът на тези записи на данни на километри под повърхността на океана – споделя президентът на ONC Кейт Моран, – акцентира мащаба на слънчевото изригване през миналия уикенд и допуска, че данните могат да бъдат потребни за по-доброто схващане на географския обсег и интензивността на тези стихии. “
По принцип тази мощна геомагнитна стихия бе планувана доскоро повече от една седмица.