Сладоледеният сандвич на 121 години
Сладоледът е един от най-обичаните десерти в света. Страната-лидер и максимален потребител е Нова Зеландия, като количество на година за един човек 28.4 литра. Климатът подготвя по-честото прибягване до освежаващия десерт. И до момента в който за интернационален ден на сладоледа можем да открием датата 19 юли, на 2-ри август се уважава една специфична вариация – сладоледеният сандвич. Точно той ще стане публично на 121 години.
В началото майсторите употребявали единствено ванилов сладолед, само че с появяването на нови усети решили да опитват. Историята на сладоледения сандвич стартира някъде в Ню Йорк. Производителят поставял сладоледа на две части хартия, с цел да бъде по-лесен за държане и консумация. Търговците спестявали пари от фунийки, до момента в който клиентите били обречени да се изцапат. Точно тук идва и геналното решение да се изполват вафли, върху които да се изсипе наличието. Проблемът е, че и до през днешния ден никой не знае кой е направил тази иновация. В началото на XX век всеки вестник популяризира новият артикул и цената му е едвам едно пени.
Сладоледът се продавал с висока скорост и търговците можели да го върша за секунди. Изборът на тази цена не е инцидентен, никой не желал да връща пари. През 1899 година във вестник New York Mail излиза публикация, която споделя историята на всички продавани сандвичи в града. Повечето идвали под формата на бърза храна, само че в края на класацията участвало и най-новото предложение на всеки продавач на сладолед. За създателите, сандвичът бил добър вид за обяд, освежавал консуматора и даже не претендирал за някаква особена популярност. След този материал опашките пред всеки щанд стават много съществени.
Нещо повече, костюмираните господа от Уолстрийт също можели да бъдат видяни със сандвич и вестник по улиците. Пред този десерт всички били равни. Ресторантите го прибавят в менюто, само че го сервират с нож и вилица. Тяхната реклама е „ Много по-добър от сладоледа на улицата “. В Питсбърг по същото време може да се виждат търговци с хладилни чанти на скутер. Те минавали около оживените места и след няколко тура се прибирали за презареждане. Най-забавното, най-малко за търговците е, че всеки има избрана методика за изразходване на сладоледа. Някой го употребява като сандвич, различен ще редуцира количеството сладолед, до момента в който не останат шоколадовите бисквити.
И финалът на целия обред приключва с облизването на пръстите. След 116 години на пазара, маркетинговата компания Минтел го афишира за най-влиятелен продаван артикул. Основната причина е, че сладоледът може да се гарнира по най-различен метод и инфлуенсъри и заведения се възползват оптимално от силата на обществените мрежи. Фактът, че всеки може да украси сладоледа по избран метод, да прибавя желирани бонбони, пурички или цели късчета шоколад, го прави неповторим артикул, който влияе безотказно на всеки фен.
През 2006 година се патентова концепцията, като специалистите настояват, че единственият автентичен сладоледен сандвич би трябвало да бъде изработен с две шоколадови вафли, всичко останало не може да носи гордо това име. Въпреки това, както се досещате, редица компании намират метод да не престават да го оферират. Статистиката демонстрира, че през 2018 година продадените студени десерти доближават сумата от 5.8 милиарда $ и всяка година се регистрират към 4.1% повишение. През 2021 година приходите най-вероятно ще доближат стойност от 6.4 милиарда $. На 2-ри август може да отпразнувате празника на сладоледения сандвич, един десерт с огромна история, за жал с много пропуски и задоволително внимание.
Заглавна фотография: By ~~ – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6095563
