Според бизнеса корупцията и престъпността се засилват
Слабо доверие в правосъдната власт и чувство за възходяща корупция и престъпност сподели обичайна за края на годината анкета на Българската стопанска камара измежду бизнеса. За 2018 година упованията на над половината от работодателите са за растеж на енергийните цени, повишаване на суровините, на фискалната и регулаторната
тежест.
© БСК
За всеки пети достъпът до правораздаване се утежнява
Според 58.2% от участниците в изследването, корупцията е повишена (при 46% през 2016 г.), а съгласно 50.6% се усилва престъпността (при 42% през 2016 г.).
Спрямо миналата година позитивна наклонност е, че растеж в равнищата на регулаторната тежест и на сивата стопанска система регистрират приблизително към 42% от интервюираните, при приблизително 50% през 2016 година
Продължава да е прекомерно невисок процентът на далите отговор, че се усъвършенства достъпът до правораздаване – 11.4% през 2017 година при 9% през 2016 година Повече от половината интервюирани означават, че не е настъпила смяна по отношение на миналата година по този индикатор, а 21,5% са на мнение, че даже е налице утежняване.
Слабо се усъвършенства достъпът до кредитиране през 2017 година (27.8%) по отношение на 2016 година (26%), само че по-голямата част от интервюираните (48%) показват, че не е настъпила смяна по този индикатор.
© БСК
Омбудсманът получава утвърждение, правосъдната власт - не
Сред институциите с най-високо утвърждение се употребяват омбудсманът (72.2%) и президентът (53.2%). С най-ниска степен на утвърждение са правосъдната власт (7.6%) и Народното събрание (8.9%). Изпълнителната и локалната управляващи събират почти идентичен % утвърждение – надлежно 25.3% и 26.6%.
© БСК
Сред значимите за бизнеса регулатори най-ниско е доверието към Комисията за енергийно и водно контролиране
(КЕВР) - 7.6%, а най-високо - към данъчната администрация - близо 50% и Главната ревизия по труда - 30.4%.
Две трети не вземат участие в публични поръчки
В тазгодишното изследване за пръв път са включени въпроси за публичните поръчки като две трети от интервюираните са декларирали, че през 2017 година не са взели участие в такива. Една трета от участвалите са ставали очевидци на нередности:
• Необективно оценяване на офертите (88.5%)
• Тенденциозно сложени условия в конкурсната документи в интерес на съответен реализатор (80.8%);
• Необосновани обжалвания, забавящи осъществяването на поръчката (65.4%);
• Забавено разплащане от страна на възложителя (50%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (46.2%);
• Подмяна на подизпълнители (46.2%).
Бизнесът не е удовлетворен от дисциплината на служащите
Анкетата демонстрира понижение на работодателите, които редуцират личния състав си - през предходната година всеки трети интервюиран (34%) е споделил, че през годината е понижил броя на служащите си, само че през 2017 година далите отговор по този метод са 20%. Успоредно с това, над половината интервюирани заявяват, че през 2017 година са нараснали заплатите, а 39% предвиждат нарастване на работните места и следващата година.
Според болшинството интервюирани работодатели на служащите най-често им липсва реалистична самокритика и ясни упования за бъдещата реализация, технически/технологични пълномощия и мениджърски/лидерски умения. Изключително ниска остава и удовлетвореността на бизнеса от дисциплината (вкл. софтуерната и организационната), както и от желанието за учене през целия живот и за развиване и професионално израстване у работещите. Като цяло, доминират междинните (3) и по-слаби (2) оценки за всички посочени в анкетата качества на работната мощ.
Сравнително най-високо са оценени качествата за работа в екип, езиковите и отзивчивите умения.
Оптимизмът за стопанската система надвива
Спрямо предходните две изследвания, тази година оптимизмът за общото развиване на стопанската система надвива. 41% от интервюираните чакат стопански растеж, само че тъкмо толкоз са и реалистите, съгласно които няма да настъпи
смяна. Най-малко са песимистите (17%), съгласно които е вероятен спад в икономическото ни развиване. За съпоставяне, през 2015 година техният дял е бил 40%, а през 2016 година – 25%. Спрямо миналогодишното проучване е има едва усъвършенстване на оценката за бизнес климата, а самооценката за положението на предприятията е " непоклатимост " и " слаб напредък ". Проучването регистрира сдържан оптимизъм за 2018 година, който обаче в огромна степен се
помрачава от незадоволеност от работата на институциите, терзания за растеж на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и недостиг на качествена работна ръка, разясняват създателите на изследването.
© БСК
В анкетата са включени и няколко въпроса за промени в регулациите, обсъждани през годината. От отговорите се вижда, че най-силно утвърждение срещат предложенията за въвеждане на е-подпис в персоналните документи (85%), за унищожаване на така наречен " клас прослужено време " (73%) и за унищожаване на минималните осигурителни прагове (58%). С поддръжката на две трети от участвалите в анкетата се употребява и концепцията минималната работна заплата да се дефинира на база ясна методика, учредена на справедливи критерии, а не по административен път (както е в момента).
Преобладаващо отрицателно са оценени желанията за ограничение на заплащанията в брой до 5000 лева (63% неодобрение) и нарастването на осигурителните вноски (77% неодобрение).
Подобно на резултатите от миналогодишното проучване, и през 2017 година работодателите са разграничени за присъединението на България към еврозоната – 43% утвърждават сходна стъпка, 41% са срещу, а 16% се затрудняват да преценяват.
тежест.
© БСК
За всеки пети достъпът до правораздаване се утежнява
Според 58.2% от участниците в изследването, корупцията е повишена (при 46% през 2016 г.), а съгласно 50.6% се усилва престъпността (при 42% през 2016 г.).
Спрямо миналата година позитивна наклонност е, че растеж в равнищата на регулаторната тежест и на сивата стопанска система регистрират приблизително към 42% от интервюираните, при приблизително 50% през 2016 година
Продължава да е прекомерно невисок процентът на далите отговор, че се усъвършенства достъпът до правораздаване – 11.4% през 2017 година при 9% през 2016 година Повече от половината интервюирани означават, че не е настъпила смяна по отношение на миналата година по този индикатор, а 21,5% са на мнение, че даже е налице утежняване.
Слабо се усъвършенства достъпът до кредитиране през 2017 година (27.8%) по отношение на 2016 година (26%), само че по-голямата част от интервюираните (48%) показват, че не е настъпила смяна по този индикатор.
© БСК
Омбудсманът получава утвърждение, правосъдната власт - не
Сред институциите с най-високо утвърждение се употребяват омбудсманът (72.2%) и президентът (53.2%). С най-ниска степен на утвърждение са правосъдната власт (7.6%) и Народното събрание (8.9%). Изпълнителната и локалната управляващи събират почти идентичен % утвърждение – надлежно 25.3% и 26.6%.
© БСК
Сред значимите за бизнеса регулатори най-ниско е доверието към Комисията за енергийно и водно контролиране
(КЕВР) - 7.6%, а най-високо - към данъчната администрация - близо 50% и Главната ревизия по труда - 30.4%.
Две трети не вземат участие в публични поръчки
В тазгодишното изследване за пръв път са включени въпроси за публичните поръчки като две трети от интервюираните са декларирали, че през 2017 година не са взели участие в такива. Една трета от участвалите са ставали очевидци на нередности:
• Необективно оценяване на офертите (88.5%)
• Тенденциозно сложени условия в конкурсната документи в интерес на съответен реализатор (80.8%);
• Необосновани обжалвания, забавящи осъществяването на поръчката (65.4%);
• Забавено разплащане от страна на възложителя (50%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (46.2%);
• Подмяна на подизпълнители (46.2%).
Бизнесът не е удовлетворен от дисциплината на служащите
Анкетата демонстрира понижение на работодателите, които редуцират личния състав си - през предходната година всеки трети интервюиран (34%) е споделил, че през годината е понижил броя на служащите си, само че през 2017 година далите отговор по този метод са 20%. Успоредно с това, над половината интервюирани заявяват, че през 2017 година са нараснали заплатите, а 39% предвиждат нарастване на работните места и следващата година.
Според болшинството интервюирани работодатели на служащите най-често им липсва реалистична самокритика и ясни упования за бъдещата реализация, технически/технологични пълномощия и мениджърски/лидерски умения. Изключително ниска остава и удовлетвореността на бизнеса от дисциплината (вкл. софтуерната и организационната), както и от желанието за учене през целия живот и за развиване и професионално израстване у работещите. Като цяло, доминират междинните (3) и по-слаби (2) оценки за всички посочени в анкетата качества на работната мощ.
Сравнително най-високо са оценени качествата за работа в екип, езиковите и отзивчивите умения.
Оптимизмът за стопанската система надвива
Спрямо предходните две изследвания, тази година оптимизмът за общото развиване на стопанската система надвива. 41% от интервюираните чакат стопански растеж, само че тъкмо толкоз са и реалистите, съгласно които няма да настъпи
смяна. Най-малко са песимистите (17%), съгласно които е вероятен спад в икономическото ни развиване. За съпоставяне, през 2015 година техният дял е бил 40%, а през 2016 година – 25%. Спрямо миналогодишното проучване е има едва усъвършенстване на оценката за бизнес климата, а самооценката за положението на предприятията е " непоклатимост " и " слаб напредък ". Проучването регистрира сдържан оптимизъм за 2018 година, който обаче в огромна степен се
помрачава от незадоволеност от работата на институциите, терзания за растеж на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и недостиг на качествена работна ръка, разясняват създателите на изследването.
© БСК
В анкетата са включени и няколко въпроса за промени в регулациите, обсъждани през годината. От отговорите се вижда, че най-силно утвърждение срещат предложенията за въвеждане на е-подпис в персоналните документи (85%), за унищожаване на така наречен " клас прослужено време " (73%) и за унищожаване на минималните осигурителни прагове (58%). С поддръжката на две трети от участвалите в анкетата се употребява и концепцията минималната работна заплата да се дефинира на база ясна методика, учредена на справедливи критерии, а не по административен път (както е в момента).
Преобладаващо отрицателно са оценени желанията за ограничение на заплащанията в брой до 5000 лева (63% неодобрение) и нарастването на осигурителните вноски (77% неодобрение).
Подобно на резултатите от миналогодишното проучване, и през 2017 година работодателите са разграничени за присъединението на България към еврозоната – 43% утвърждават сходна стъпка, 41% са срещу, а 16% се затрудняват да преценяват.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ