На старта за 49-то НС: Паритет и три партии в чакалнята
Слаба мотивация за присъединяване в изборите и тъждество в борбата за първото място. Това демонстрира изследване на организация „ Алфа Рисърч “, извършено сред 21 и 27 февруари измежду 1007 пълнолетни жители.
Посочва се, че невъзможността на партиите в последните четири Народното събрание да излъчат устойчиво ръководство, а също и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират гласоподавателите да вземат участие в следващия избор.
На старта на предизборната акция акцията заявената интензивност е съизмерима с тази от октомври 2022 година – 39%. Дали да гласоподават, се двоумят 28%, до момента в който 33% са безапелационни, че няма да упражнят правото си на глас.
Изследването регистрира релативно висока готовност измежду най-политизираните гласоподаватели, което обрисува 2 април като борба сред най-ревностните симпатизанти на партиите.
„ Алфа Рисърч “ отбелязва, че подхванатите от партиите предизборни ходове раздвижват електоралната картина, само че без да пренареждат цялостната политическа обстановка. Водещите партии влизат с изравнени позиции в конкуренцията, а по-малките обединения до последно ще чакат дали ще съумеят да прескочат 4%-та преграда.
Нагласите на гласоподавателите на старта на акцията демонстрират тъждество сред обединенията ПП-ДБ (26.4%) и ГЕРБ-СДС (25.2%). Обединението сред Политическа партия и Демократична България им носи алегорична начална преднина пред главния конкурент ГЕРБ, само че остава под сумарния им резултат от октомврийския избор. При очертаващата се ниска изборна интензивност и според от акцията, е допустимо относително дребен брой гласове да трансформират значително тази отдалеченост във всяка от двете направления.
Към момента ПП-ДБ имат поддръжката на най-мотивираните последователи на двете партии и биха могли да подобрят позициите си, в случай че съумеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи настоящата политика гласоподаватели, които обичайно вземат решение дали и за кого да гласоподават в последните дни на акцията.
Част от твърдите последователи на ГЕРБ-СДС – най-вече поданици на регионалните градове, към момента не са намерили задоволителен тласък да отидат до урните на 2 април. От това по какъв начин всяка от обединенията се оправи с тези провокации ще зависи спечелилият във вота и адресат на първия мандат за сформиране на държавно управление, показват от социологическата организация.
Интрига има и за третата позиция, която все още се заема от Движение за права и свободи с 13.2% от твърдо решилите да гласоподават. В непосредствена непосредственост до тях обаче е „ Възраждане “ (11.3%), която се откроява като една от дребното обединения, мобилизирали поддръжка в интервала сред двата избора.
Българска социалистическа партия започва акцията със 7.4%, като даже на този ранен стадий се записва явен спад в електоралната ѝ поддръжка. Вътрешните несъгласия отливат последователи от столетницата, които се преориентират в разнообразни направления. Изтичането е най-много към новосформираната коалиция „ Левицата “, само че също към „ Възраждане “ и „ Български напредък “.
Три партии са релативно покрай изборната преграда, само че към този момент остават под нея. Поради относително ниската готовност на симпатизантите им, в „ чакалнята “за бъдещото Народно събрание остават „ Български напредък “ с 3.8%, „ Левицата “ с 3.6% и Има Такъв Народ с 3.2%.
„ Алфа Рисърч “ отбелязва, че без значение дали в 49-ия парламент ще са показани петте релативно сигурни политически сили, или ще влязат и някои от „ дребните “, предизвикването пред лъчение на постоянно ръководство остава толкоз високо, колкото и пред 48-ото Народно събрание.
При регистрирания все още подобен избирателен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, разновидностите пред всяка от двете обединения са или да опитат да ръководят с някоя от останалите партии (с които също имат обрисувани дълбоки разграничителни линии), или да поддържат под някаква форма общо държавно управление.
Евентуална необятна коалиция сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е изрично подкрепена от едвам 5% от българите, а 28% я одобряват за вероятен компромис, като показват умерено утвърждение за нея. Коалиция сред първите две е нежелана от 50% от българите. По-склонни да я поддържат са последователите на ГЕРБ, до момента в който болшинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани.Избирателите на Движение за права и свободи, „ Български напредък “, Има Такъв Народ се отнасят по-скоро неутрално, а измежду най-ярките съперници на тази опция са симпатизантите на Българска социалистическа партия и „ Възраждане “.
По всичко обаче наподобява, че решението на политическата рецесия няма да пристигна от гласоподавателите, а от способността на партийните водачи да ги убедят в правилността на идващите си дейности, заключават от организацията.
