Скулпторът Велислав Минеков държа реч на форума Независим съд -

Скулпторът Велислав Минеков държа тирада на форума " Независим съд - свободна страна! За правото и справедливостта ", проведен от самодейността " Правосъдие за всеки " и гражданското съдружие БОЕЦ във връзка 140 години от приемането на Търновската конституция.

Скъпи другари и посетители,

Още един път благодаря за достойната премия (връчена му за гражданска героизъм от Групово дело БОЕЦ - бел. ред.), връчена ми предходната година. Това е чест. За мен остава и през днешния ден неразбираемо за какво би трябвало да бъде награждавано гражданското държание. В същия дух би трябвало да бъдат наградени четящите книги или ползващите постоянно душ и баня.

В присъстващите тук поканени лица, част от които познавам, отсъства положителното въодушевление. Познавам тяхната горест и предпочитание за бягство от безмълвието на нашето безсмислие. Вероятно съвършенството на разсъдъка провокира жаждата за смисъл определящ гражданското схващане и безконечната нега за напълно общество. Банално е да ви напомня, че

днешната цивилизация изискуем само на интелекта

в съпътствие на желанието за разцвет и дълг към страданието в човешката история.

Всъщност за какво сме тук. Изглежда да е празник, а не е. Не е тържествено събитие, по-видимо е като заветен обред отдаден от шамани в молитва към небето в резултат на сполетялото ни племенно злощастие. Вероятно тук сме поканени на панихида. С вино сълзи и булгур ще си напомним за покойника, убит ритуално от националното схващане.

Да ви напомня, преди немного години погребахме правото и справедливостта. С равнодушие закопахме назад инцидентно подарената ни народна власт. Приехме да бъдем ръководени и направлявани от хора с примитивна просвета и морал завещан от трилобити. Морал, обратнопропорционален на добитите с абордаж във властта квадратни метри. Неолитно общество от елементарни и необразовани измамници реализираха кариери, които не биха били даже в сънят им. Съдебната система се трансформира в политически партизанлък, основаването на закон доближи детайл от националното творчество съгласно поръчващия музиката и лепящият по челата на парламентарните музиканти купюри. Нобелистът Варгас Льоса твърди, че националното творчество не е изкуство.

Позволявам си да ви споделя банални обстоятелства със забравено значение.

Най-странното е, че България е член на Европейския съюз.

С оглед на днешното ни положение това е изцяло недостоен подарък. Оставаме разпознаваеми като страната с цялостно отличие в равнището на корупция, опитомена и преклонена медийна среда, правораздаване на ръководеща хунта и изцяло унищожено гражданско общество, трансформирало се кръчмарската недоволна общественост от недалечното ни минало.

С право бихте ме попитали за какво стачкувам, за какво съм гневен, за какво се нервирам от днешното статукво. Ще ви отговоря. Дразни ме тишината. Дразня се от спотаеността на нахранения . Ненавиждам битовото безмълвие на интелигентния, посветил себе си само в специалността. Мразя агнетата, пиещи умерено вода от вълчия поток. И ненавиждам себе си в самотата на потъналото самочувствие и очевидно пренебрежение дарено от мизерния духом.
Казват, че сме достигнали дъното. Клише. Дъното е метричен стандарт в цивилизованите народи. Ние от дълго време прескочихме същото дъно, плуваме или по-скоро се давим в необятната простор на личното ни безсмислие и егоизма на блажено оживелия. Егоистът не е жител.

Уважаеми адвокати, останахте ли удовлетворени, почувствахте ли се щастливи

от прясното решение на политически подбрания " ексклузивен арбитражен съд " назначен за битка с корупцията? Съдебните решения не се поясняват, нали? Ще прегазя, без съмнение, тази комична от днешна позиция теза. Ще ви споделя моето мнение, а вие имате цялостното право да ме опровергаете. Това е срам за правосъдната ни система, подигравка с правораздаването съпроводено с обществена инквизиция и унизителна реабилитация на превзелата ни политическа престъпност. Този акт ме изпълва с омерзение и гадност, припомня за средновековие, Вишински и " Народен съд ".

Вероятно всички вие имате вашите лични фантазии. Аз също. Със самочувствието на каменоделец се замечтах да бъда прокурор, основен даже, дарен от вас с безгранични пълномощия и статут на провидение. Какъв подарък, какъв шанс би била професионалната реализация в жетвата на плодородната, ръководеща корупция, берекет в ръцете на самостоятелния, смелия и достойния. Чудесен мотив, даже и умрял, да оставиш име в националната история. Жалко. Завръщам се в действителността.

Мечтая някой ден да бъда подсилен от себеподобни, искащи действителна народна власт.

Бих желал да не съм самичък в своя махленски митинг. Бих желал броят на жителите да надвишава числеността на овцете.

Впрочем правото. Основна колона в държавността. Възможно ли е въобще да има право в превзетата от олигархична тирания страна? Нима не съзнавате, че законът през днешния ден е трансфорат в цинизъм, мракобесие и възмездие. Законът се трансформира в пожеланата и практикувана перверзия на ръководещата прослойка. Закон за протекция и разтуха на ръководещата паплач.

Държава няма. Необходимо е нейното завръщане.

Една единствена молба имам.

Моля ви, бъдете жители.