Бананите – плод на асексуалност и генетика
Скромният банан е същинско знамение на природата. Цветен, засищащ и боготворен от деца, маймуни и клоуни, той е любимец в чиниите ни. Бананите също по този начин са витално значими в доста тропични страни, където разнообразни елементи от растението намират приложение в текстила, за изработката на хартия и принадлежности, както, несъмнено, и за храна.
Единствената причина за съществуването на този плод епохи по-късно е целенасочените старания на група хора в региона на селективното размножаване. Видите ли, бананите не са просто безвъзмезден подарък от природата – те имат един огромен проблем: секса.
Musa acuminata
Musa balbisiana
Бананът е мелез сред две южноазиатски типа растения: Musa acuminata and Musa balbisiana. Сами по себе си Musa acuminata създава непоносими на усет плодове, а Musa balbisiana – плодове с прекомерно доста семки. Понякога обаче тези два близки един до различен типа се кръстосват и създават растение с нефертилен плод.
Преди 10 000 години хората откриват, че от време на време тези плодове са ненадейно вкусни и нямат семе, само че пък имат занимателен цвят и форма. Също по този начин са превъзходен източник на въглехидрати и други значими хранителни субстанции. Въпреки злополучната импотентност на растението, тогавашните аграри откриват, че то може да се култивира от издънки, взети от ствола му. Тези генетично идентични растения, несъмнено, също са импотентни, само че могат да родят ядивни плодове с човешка помощ. И по този начин след натоварен и дълъг развой на селективно размножаване, плюс няколко инцидентни генетични разновидности, бананите се развиват до настоящия си тип.
Арабски търговци внасят плода в Африка, а испанските завоеватели ги дават на американците. Така бананите завладяват света от видимо обречена обстановка.
Въпреки че има много разнообразни сортове банани, множеството се отглеждат в Африка и Азия за локална приложимост. Никой от тях не доближава международната известност на сорта Кавендиш, само че всички произлизат от едно общо растение отгледано преди хиляди години.
Банан, инфектиран с Panama Disease Tropical Race 4 (TR4)
До средата на 20 век множеството банани по пазарите в развитите страни са принадлежали към сорта Гро Мишел (още прочут като „ Биг Майк “). Една гъбична зараза обаче, известна под името „ панамска болест “, покосява огромна част от растенията и прави плода неспособен за консумация.
В последвалите години Кавендиш се оправя добре, само че пез 70-те се появява черната сигатока, която визира листата на банановите растения. Болестта е отблъсната с великодушна доза пестициди, само че през 90-те изниква нов вариант на панама, много по-устойчив на препарати, който убива даже до момента резистентния Кавендиш. Той към момента не се е популяризирал от Южна Азия в Латинска Америка, където са другите обилни по размер плантации с банани, само че съгласно фермерите това е въпрос на време.
И когато стане, за жал, нямаме нов вид, с който да сменяем Кавендиш, както Кавендиш размени Биг Майк предния път. За в този момент има два разновидността – единият е селективно размножаване. Въпреки че бананите на процедура са клонинги един на различен, посредством много старателен развой на ръчно опрашване, може да се сътвори растение, което създава плодове със семки. Само 1 плод на 3000 ще даде семеки, а от тях единствено 1 на 3 ще има вярната настройка на хромозоми, която ще й разреши да покълне. Това прави процеса извънредно трудоемък.
Вторият и най-хубав вид е генетичната трансформация. Заради колониалните си връзки с Африка, Университетът в Льовен, Белгия, е международният център за проучване на банани. Планът е учените там посредством транспорт на ДНК да основат устойчив на заболявания, а също по този начин и по-пълен и апетитен плод.
През 2007 година бяха засяти първите поля с льовенски банани в Уганда, само че хората всеобщо се дистанцираха от тях, тъй като са ГМО. В Хондурас пък се отглежда нов вид банани, Голдфингър, основан по обичайния способ, само че макар че се радва на внимание в Австралия, той има собствен присъщ усет, друг от този на Кавендиш, както и по-дълъг развой на зреене, което пречи на известността му. Ако не друго, най-малко има вяра, че въпреки и неразмножим бананът ще оцелее.
