Скрийншот: бТВ Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в

Скрийншот: бТВ

" Няма да ускоряваме тъгата на хората, попаднали в неволя или потърпевши от закононарушение, и ще оповестяваме такива информации със състрадание и въздържаност. Ще почитаме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си. "

Цитатът е от Етичния кодекс на българските медии. Той е пожелателен и не планува никакви съответни наказания или последици за медиите, които са го приели, само че не го съблюдават. А те са доста. И все по-малко се интересуват от правилата на публицистиката, залегнали в него.

Как другояче може да се изясни държанието на кореспонденти, които с очевидна превъзбуда в очите и гласа се врат сред оживелите, одеве излезли от авариралия рейс край Вакарел.

Как другояче може да се изясни, че за продуценти и шефове на новинарски излъчвания, които са в непрекъсната връзка с репортерите на място, е задоволително те да се обръщат към потърпевшите с думите: " Просто желая да ни разкажете – знам, че сте в потрес, знам, че е мъчно... "

" Секунда единствено, онлайн сме ", пелтечи репортерът на една от огромните национални малките екрани, до момента в който служебно лице се пробва да го изкара от региона на трагичния случай, откакто две дами и един мъж в потрес изрично отхвърлят да приказват пред камерата му.

В същото време негов сътрудник от конкурентна национална телевизия с бързи стъпки си проправя път до предната част на рейса, с цел да покаже онлайн по какъв начин от него излизат оживели: " Ето го и рейсът, виждате – той е извърнат на една страна. В момента – ето и ранените, които се изкарват безусловно, безусловно отдолу под самия рейс. Мога да ви покажа каква е картинката насам също от предната страна! "

Напрежението взима връх и репортерът се сблъсква с гнева на двама от участващите в избавителната акция, които съвсем принудително го изместват в страни. " И вие също ни оставете да си свършим работата ", стачкува журналистът, размахващ микрофон.

А каква в действителност му работата на такова място?

Според Етичния кодекс работата му е да осведоми обществото за следствията от трагичната злополука без да пречи на спасителите, без да ускорява тъгата на жертвите и техните близки, без да нарушава изконното право на всеки от оживелите да НЕ бъде сниман, в случай че самичък не пожелае това.

Но какво в действителност се случва?

Всъщност Етичният кодекс на българските медии е последното нещо, за което в този миг мисли репортерът Х. Просто, тъй като в същия този миг продуцентът У не стопира да крещи истерично през слушалката в ухото му, че съперниците им са хванали рейса в по-близък проект или че имат повече оживели в кадър.

Истината е, че при сходни трагични събития новинарските екипи, заети с отразяването им, се управляват най-вече от това да покажат по-напрегнати и трагични картини от конкуренцията, а не от това да запазят благовъзпитание и да показват почитание към директно засегнатите.

Точно затова въпросът " по какъв начин се чувствате ", насочен към одеве потърпевш от закононарушение или непосредствен на умрял, към момента е на респект измежду публицистите, отразяващи сходни нещастия. Точно затова кореспонденти не се свенят да изясняват в ефир, че някой е отказал да беседва с тях и все пак в идващия момент нахълтват в персоналния му парцел. Макар и без резултат.

Защото са онлайн!

Това е универсалното опрощение за всяко деяние на репортера на терен, който в същия миг се намира под непрестанен вербален проливен дъжд от продуцента си, обезпокоен, че другата телевизия е съумяла да отрази по-драматично събитието.

Притеснен, че неналичието на задоволително динамични фрагменти, снимани безусловно на сантиметри от протичащото се, ще му коства санкция, а може би даже уволняване. Нещо като във кино лентата " Лешояда " на Дан Гилрой от 2014 година

Случайно или не, цялото това нападателно взаимоотношение сред репортера Х и продуцента У съвсем в никакъв случай не се демонстрира по този метод, когато в кадър не стоят елементарни хора, потърпевши от закононарушение или драматичен случай, а представители на високите равнища на държавната власт.

Тогава нормално не се търси провокация на напрежение и репортерът не е притиснат да задава неприятни за събеседника си въпроси. Тогава нормално репортерът заобикаля дори да задава въпроси. За да не вземе да обиди властта.