Скрита история
Сушата на Австралия може да крие огромна, подземна тайна.
В нов , геологът Андрю Гликсън обяснява последното си изследване, което показва, че епичен астероиден кратер може да е заровен под континента - и всички доказателства сочат, че той е най-големият известен на планетата, с огромна разлика.
Известна като структурата Deniliquin , Гликсън изчислява в своето изследване, публикувано в списание Tectonophysics, че е с диаметър над 320 мили. Това ще заличи най-голямата потвърдена структура на удара, широкия около 100 мили кратер Вредефорт в Южна Африка, да не говорим за кратера Чиксулуб с подобен размер, за който се смята, че е от астероида, който е унищожил динозаврите.
„The историята на бомбардирането на Земята от астероиди е до голяма степен скрита“, пише Гилксън.
Повишаване на геологията
Съществуването на структурата Deniliquin беше предложено за първи път в края на 90-те години от Тони Йейтс, който е съавтор на това последно проучване, базирано на магнитни модели. Последващ анализ, който приключи през 2020 г., потвърди, че има голяма структура под регион в южната част на Нов Южен Уелс, но без окончателно доказателство тя е била причинена от удар.
Може да попитате: как това масивна структура се заравя под краката ни, незабелязана?
Както Гликсън обяснява: „Когато астероид удари, той създава кратер с повдигнато ядро. Това е подобно на това как капка вода се пръска нагоре от преходен кратер, когато пуснете камъче в басейн."
"Този централен повдигнат купол," добавя той, може да ерозира в продължение на милиони години, ставайки по-малко изпъкнал. Ако кратерът не е просто заровен от седименти, сблъсъкът между тектоничните плочи на Земята също може да поеме структурата, тъй като една сблъскваща се плоча е принудена под другата.
Заедно с откриването на купола има има няколко други силни улики, които идентифицират структурата като астероиден кратер, като симетрични вълни в кората, които биха били причинени от екстремните температури при удар, и „радиални разломи“, често срещани в други ударни структури.
< h2>Масово изчезванеЗа съжаление повечето от доказателствата, събрани за Deniliquin досега, са само от повърхността и Гликсън подчертава необходимостта от дълбоки сондажи, за да се получи „доказателство за удар“.
< p>Въпреки това, последното му изследване предполага, че сблъсъкът с астероида, който го е създал, се е случил преди приблизително 445 милиона години, съвпадайки с това, което е известно като масово изчезване от късния ордовик, което е унищожило 85 процента от целия живот на Земята.Според Гликсън това е повече от два пъти по-голямо от мащаба на изчезването на динозаврите в ръцете на въздействието на Чиксулуб. Човек потръпва, като си представи мащаба на огромната космическа скала, изковала Дениликуин.
Още за геологията: Учените са заинтригувани от „Гравитационната дупка“ на дъното на океана
Вижте коментарите
