Скръбта е сложен процес, който никога не свършва. Това е

Скръбта е комплициран развой, който в никакъв случай не свършва. Това е маратонско пътешестване да се научим да живеем към големите дупки, които загубата оставя след себе си, и макар напъните ни да идентифицираме здравословни способи за справяне със скръбта, специалистите са склонни да се съгласят, че упованието тя да изчезне не е реалистично.

Няма  н ачин за справяне със скръбта

Няма „ верен “ метод за справяне със скръбта. Тя се движи на приливи и отливи, а жертвите му се оказват изправени пред нуждата да научат напълно нов метод на живот. За някои първичният потрес в никакъв случай не отшумява и те прекарват остатъка от живота си, пробвайки се да се оправят с това по какъв начин някой, който е толкоз неразделна част от тяхното битие, може ненадейно просто да си отиде. Други се движат бързо през другите талази на тъга, единствено с цел да се окажат потънали в обезсърчение при най-неочакваната причина.

Скръбта е цената на това да обичаш някого и цената, която сме подготвени да платим. Някои хора не желаят да имат нищо общо със скръбта, само че други наподобява я приветстват като сурогат на индивида, който липсва в живота им. Скръбта има необикновен метод да ни припомня, че животът е спрял тъкмо сега, в който сме принудени да осъзнаем какъв брой бързо тече той. Дисонансът сред тези две осъзнавания може да аргументи забележителен дистрес и да наруши действието на съвсем всяко равнище.

Маскирана тъга

Въпреки че проучванията към този момент са ясни, че всеки субект ще се оправи със скръбта съгласно личния си график и няма „ бързо решение “, с цел да се избегне болката, обвързвана със скръбта, от решаващо значение е да се разпознаят случаите, когато скръбта може да бъде маскирана. В кратковременен проект маскирането на скръбта е умеене за оцеляване, въпреки и нездравословно, което разрешава на пространството да се концентрира единствено върху оцеляването и осъществяването на светската, ежедневна тежка работа, която към момента е нужна даже след загубата на човек, който е значим за нас.

В дълготраен проект маскираната тъга е доста пагубна. Тя държи жертвите си в един тип невъзможност сред оставането в предишното и придвижването напред, а прочувственият резултат от това прекарване може да бъде унищожителен - да не приказваме за физическото страдалчество, което постоянно върви дружно с хроничната тъга.

Първоначално маскираната тъга може да бъде подценена и приета като механизъм за оцеляване, до момента в който скърбящите се концентрират върху слагането на единия крайник пред другия. С течение на времето обаче маскираната тъга би трябвало да бъде разкрита, с цел да се избегнат нейните дълготрайни нездравословни въздействия. Предприемането на стъпката на почтена саморефлексия, с цел да определите дали страдате от маскирана тъга, е от значително значение по пътя към изцелението и има няколко маркера, които могат да демонстрират, че може да не се справяте със скръбта си по най-здравословния метод:
Вашите страсти са непредвидими и се двоумят неконтролируемо.
Това е всекидневно по време на първите вторични земетресения на загуба, само че с течение на времето би трябвало да видите известно стабилизиране на възприятията си. Трябва по-рядко да реагирате на дребни обстановки с несъразмерни страсти и в последна сметка ще разпознаете по-широка гама от усеща, които се връщат в прочувствения ви репертоар.

Ако откриете, че се чувствате празни, притъпени и вцепенени, с интервали на безумство сред тях, когато страстите ви се трансформират, може да е време да извършите крачка обратно. Непредсказуемостта може да е постоянно срещана в началните стадии на скръбта, само че в последна сметка би трябвало да намалее, до момента в който работите през болката.

Леките обстановки провокират ли свръхреакция? Чувствате ли се като бомба със закъснител, само че не можете да определите тъкмо за какво? Ако сте месеци или даже години след първичната загуба и към момента се борите да предвидите прочувствените си реакции към разнообразни обстановки, това може да е знак, че скръбта разяжда вътрешностите ви, крадейки способността ви да реконструирате смисъла в своя живот.
Вашето физическо здраве непрестанно се утежнява.
Скръбта има голямо влияние и не всички са прочувствени или умствени - физическите промени също са постоянно срещан непряк резултат. Стомашно-чревни проблеми, отнемане от сън и даже пристъпи на тревога могат да играят сериозна роля при възобновяване от забележителна загуба.

Въпреки че физическите резултати от скръбта са добре открити, те би трябвало да стартират да се позволяват, до момента в който продължавате напред. Ако откриете, че здравето ви продължава да страда, без известна физическа причина за това, допустимо е скръбта да е виновникът.
Загубили сте способността да създавате нов смисъл.
Скръбта прекатурва света ви, отнася всичко познато и непознато, и оставя след себе си голяма празнина. Натискът да се запълни тази празнина стартира малко след първичната загуба, откакто шокът стартира да отшумява, когато скърбящият човек ненадейно е оставен на личните си сили, с цел да откри път през бъркотията.

Депресията, която може да съпътства това време, има податливост да ви лиши от наслада и мисълта за основаване на нов, друг живот към празнотата на скръбта елементарно ви превзема. С напредването на живота обаче стъпките към основаване на смисъл стават по-малко натоварени - само че за тези, чиято тъга е маскирана, тази фаза може да наподобява да се проточи постоянно.

Ако откакто е минало задоволително време, се чувствате неспособни да намерите наслада в познати места и действия и се борите без предпочитание да намерите нови ритуали или занимания, това евентуално може да се дължи на маскирана тъга. Скръбта, дебнеща в сенките, е апаш, който ограбва освен предишното ви, само че и бъдещето ви, в случай че остане неразрешена.