България е в „параграф 22“ с китайските платформи за онлайн търговия
Скоростното нахлуване в България на няколко китайски платформи за електронна търговия, като Temu и Shеin, даде на потребителите бърз и на ниска цена вид за покупки. Малките колета със подозрително качество и неразбираем генезис обаче сътвориха обстановка вид „ параграф 22 “ за българските бизнес, регулатори и управляващи, които от една страна пробват да защитят родния бизнес от тази нова конкуренция, и от друга – да предпазят здравето на българските консуматори от тези рискови артикули.
Как стартира всичко
Преди към месец южнокорейските управляващи сигнализираха, че някои от продуктите, предлагани в китайските платформи за е-търговия, съдържат нездравословни химикали, които могат да доведат до чернодробно отравяне, неплодородие, увреждане на мозъка, бъбреците и други
Това ускори към този момент появилите се опасения към сигурността и произхода на китайските артикули, заливащи европейския пазар.
Другата страна на казуса е, че дребните колета постоянно са под ценовия предел от 150 евро, надлежно при влизане в някоя страна членка на Европейския съюз (ЕС), на тях не им се постановат мита.
Според данни, изведени от Севдалин Спасов, ръководител на Българската асоциация кръгообразен текстил (БАКТ), по време на кръгла маса по тематиката, през 2022 година в Европа са импортирани над 1 милиарда колета от Китай на стойност под 150 евро. През 2023 година техният брой се удвоява до 2 милиарда колета. По груби сметки, към 20 милиарда колета са влезнали в България, което значи, че на деен консуматор се пада по 1 пратка на месец на стойност към 7 $.
Според специалисти цената на продуктите постоянно се занижава, с цел да се избегне в допълнение оскъпяване на стоката.
Какви са другите възможности
На европейско равнище към този момент се обмислят разновидности по какъв начин да се обзет тези артикули, един от които е да бъде отстранен прагът от 150 евро.
Това, от една страна, хем ще докара до повече бюджетни приходи, а от друга – може да подейства като демотивиращ фактор за европейските консуматори заради по-високата цена, която ще би трябвало да заплащат ", казва Спасов.
От БАКТ също оферират в случай че не унищожаване, най-малко занижаване на въпросния предел. Това обаче допуска решение на европейско равнище и, надлежно, България няма доста какво да направи по въпроса. Друг вид е въвеждането на екотакси или продуктови такси – като да вземем за пример за облекла, които в множеството случаи са годни за 1 – 2 обличания и по-късно би трябвало да бъдат рециклирани.
Конкретно от българска позиция, въпросът има и други аспекти, които го усложняват. На първо място, това е контролът по сигурността и качеството на стоките.
Целият проблем идва от обстоятелството, че тези артикули първо идват в друга страна членка на Европейски Съюз.
При въвеждане на артикули от трети страни контролът се реализира на първата точка на вход в Европейски Съюз ", обясни Цецка Дочева, шеф Дирекция „ Митническо разузнаване и следствие “ в организация „ Митници “.
Оттам насетне тя потегля като вътрешнообщностна и лабораториите на последваща страна членка нямат пълномощията да реализират надзор.
По нейни думи стоките от две от огромните китайски платформи за търговия идват главно на три летища в Европа – във Франция, Белгия и Германия. „ Това са трите точки, където пратките, изпратени от Китай, идват в Европа. Контролните органи в тези три страни са тези, които следва да осъществят контрола за сигурността “, разяснява Дочева.
Вариант Агенция „ Митници “ да ревизира този импорт посредством взимане на проби, определяне на употребен материал и лабораторни проби има, когато стоките идват непосредствено у нас в по-големи количества, като да вземем за пример цели контейнери, а не дребни колета.
Това се прави, когато има по-големи стойностни колета – за дребните с по 1 до 3 продукта това е трудоемко, скъпоструващо и водещо до доста съществени административни разноски и такива за възнаграждение за лабораторни проучвания “, добави Дочева.
Виктория Христова от Министерството на здравеопазването (МЗ) разяснява, че в настоящето законодателство няма условие инспекциите от отрасловите служби към ведомството да са непрекъснати и че " нямат ресурса да са целогодишни ". Затова и от там предложиха да се предизвикват по-чести митнически инспекции, само че това, както стана ясно, също има своите особености заради настоящото европейско законодателство и размера на пратките.
Съответно по този начин се изпада в обстановка, в която Министерство на здравеопазването няма необикновен надзор над вноса, нито организация " Митници " заради обстоятелството, че той се реализира другаде.
От БАКТ желаеха по-строг надзор на здравните условия на продуктите, а от Българската е-комерс асоциация направиха сходно предложение – на локално равнище да се приложи правилник за китайските артикули. Остава въпросът до каква степен това може да бъде подкрепено на европейско равнище.
Настояваме да има ясни правила по този начин, както има за българските и европейските компании. Нашите компании са длъжни да дават отговор на условията на националното и европейското законодателство, на условията за търговия на СТО и в случай че всички, в това число платформи, полагаха старания да бъдат срещнати тези условия, тук нямаше да има проблем “, разяснява и Добри Митрев, ръководител на Българската стопанска камара (БСК).
Тотю Карапеев от Националната организация по приходите (НАП) пък направи по-смело предложение – тези платформи да бъдат блокирани на територията на страната, което автоматизирано би решило казуса.
Накратко – решения има, въпросът е кой и по кое време
Алтернативите за ограничение на вноса на китайски артикули със подозрително качество са доста, само че в края на полемиката не стана ясно по какъв начин следва да се подходи оттук нататък. Участниците само се сплотиха към мнението, че тематиката е огромна, полемиката продължава и че следва да се вземат бързи ограничения.
Всичко това е въпрос на национална сигурност. Най-големият риск е здравословният “, разяснява ръководителят на БАК.
Той предизвести, че ограниченията е редно да се вземат в този момент, а " да не се чака да се случи нещо медийно ", визирайки да вземем за пример пострадване на дете заради потребление на рискови артикули.
Как стартира всичко
Преди към месец южнокорейските управляващи сигнализираха, че някои от продуктите, предлагани в китайските платформи за е-търговия, съдържат нездравословни химикали, които могат да доведат до чернодробно отравяне, неплодородие, увреждане на мозъка, бъбреците и други
Това ускори към този момент появилите се опасения към сигурността и произхода на китайските артикули, заливащи европейския пазар.
Другата страна на казуса е, че дребните колета постоянно са под ценовия предел от 150 евро, надлежно при влизане в някоя страна членка на Европейския съюз (ЕС), на тях не им се постановат мита.
Според данни, изведени от Севдалин Спасов, ръководител на Българската асоциация кръгообразен текстил (БАКТ), по време на кръгла маса по тематиката, през 2022 година в Европа са импортирани над 1 милиарда колета от Китай на стойност под 150 евро. През 2023 година техният брой се удвоява до 2 милиарда колета. По груби сметки, към 20 милиарда колета са влезнали в България, което значи, че на деен консуматор се пада по 1 пратка на месец на стойност към 7 $.
Според специалисти цената на продуктите постоянно се занижава, с цел да се избегне в допълнение оскъпяване на стоката.
Какви са другите възможности
На европейско равнище към този момент се обмислят разновидности по какъв начин да се обзет тези артикули, един от които е да бъде отстранен прагът от 150 евро.
Това, от една страна, хем ще докара до повече бюджетни приходи, а от друга – може да подейства като демотивиращ фактор за европейските консуматори заради по-високата цена, която ще би трябвало да заплащат ", казва Спасов.
От БАКТ също оферират в случай че не унищожаване, най-малко занижаване на въпросния предел. Това обаче допуска решение на европейско равнище и, надлежно, България няма доста какво да направи по въпроса. Друг вид е въвеждането на екотакси или продуктови такси – като да вземем за пример за облекла, които в множеството случаи са годни за 1 – 2 обличания и по-късно би трябвало да бъдат рециклирани.
Конкретно от българска позиция, въпросът има и други аспекти, които го усложняват. На първо място, това е контролът по сигурността и качеството на стоките.
Целият проблем идва от обстоятелството, че тези артикули първо идват в друга страна членка на Европейски Съюз.
При въвеждане на артикули от трети страни контролът се реализира на първата точка на вход в Европейски Съюз ", обясни Цецка Дочева, шеф Дирекция „ Митническо разузнаване и следствие “ в организация „ Митници “.
Оттам насетне тя потегля като вътрешнообщностна и лабораториите на последваща страна членка нямат пълномощията да реализират надзор.
По нейни думи стоките от две от огромните китайски платформи за търговия идват главно на три летища в Европа – във Франция, Белгия и Германия. „ Това са трите точки, където пратките, изпратени от Китай, идват в Европа. Контролните органи в тези три страни са тези, които следва да осъществят контрола за сигурността “, разяснява Дочева.
Вариант Агенция „ Митници “ да ревизира този импорт посредством взимане на проби, определяне на употребен материал и лабораторни проби има, когато стоките идват непосредствено у нас в по-големи количества, като да вземем за пример цели контейнери, а не дребни колета.
Това се прави, когато има по-големи стойностни колета – за дребните с по 1 до 3 продукта това е трудоемко, скъпоструващо и водещо до доста съществени административни разноски и такива за възнаграждение за лабораторни проучвания “, добави Дочева.
Виктория Христова от Министерството на здравеопазването (МЗ) разяснява, че в настоящето законодателство няма условие инспекциите от отрасловите служби към ведомството да са непрекъснати и че " нямат ресурса да са целогодишни ". Затова и от там предложиха да се предизвикват по-чести митнически инспекции, само че това, както стана ясно, също има своите особености заради настоящото европейско законодателство и размера на пратките.
Съответно по този начин се изпада в обстановка, в която Министерство на здравеопазването няма необикновен надзор над вноса, нито организация " Митници " заради обстоятелството, че той се реализира другаде.
От БАКТ желаеха по-строг надзор на здравните условия на продуктите, а от Българската е-комерс асоциация направиха сходно предложение – на локално равнище да се приложи правилник за китайските артикули. Остава въпросът до каква степен това може да бъде подкрепено на европейско равнище.
Настояваме да има ясни правила по този начин, както има за българските и европейските компании. Нашите компании са длъжни да дават отговор на условията на националното и европейското законодателство, на условията за търговия на СТО и в случай че всички, в това число платформи, полагаха старания да бъдат срещнати тези условия, тук нямаше да има проблем “, разяснява и Добри Митрев, ръководител на Българската стопанска камара (БСК).
Тотю Карапеев от Националната организация по приходите (НАП) пък направи по-смело предложение – тези платформи да бъдат блокирани на територията на страната, което автоматизирано би решило казуса.
Накратко – решения има, въпросът е кой и по кое време
Алтернативите за ограничение на вноса на китайски артикули със подозрително качество са доста, само че в края на полемиката не стана ясно по какъв начин следва да се подходи оттук нататък. Участниците само се сплотиха към мнението, че тематиката е огромна, полемиката продължава и че следва да се вземат бързи ограничения.
Всичко това е въпрос на национална сигурност. Най-големият риск е здравословният “, разяснява ръководителят на БАК.
Той предизвести, че ограниченията е редно да се вземат в този момент, а " да не се чака да се случи нещо медийно ", визирайки да вземем за пример пострадване на дете заради потребление на рискови артикули.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ