Европейско проучване за конфликта в Украйна: Българите се чувстват алармирани, но искат да помогнат на бежанците
Скорошно изследване на Европейските национални панели (сред, които е и Български народен панел) сочи, че актуалната обстановка в Украйна провокира терзание у хората. Около 4 от 10 респонденти не се усещат сигурни на територията на България към този миг. Близо половината от респондентите също се тормозят, че Русия би могла да нападне и други страни в бъдеще. В същото време, хората демонстрират взаимност към украинските бежанци – болшинството счита, че България би трябвало да приема бежанци, поради обстановката. Проучването също по този начин дава съпоставяне с данни от други страни в Източна Европа – Чехия, Словакия, Полша и Унгария.
Европейските национални панели е дъщерно сдружение на изследователските организации Nielsen Admosphere, NMS Market Research и STEM/MARK. То сплотява националните панели на Вишеградската четворка и България, които общо надвишават 150 000 на брой респонденти.
Трудно е да не следим настоящите събития и вести към войната в Украйна. Преобладаващото болшинство от българското население изпитва угриженост по отношение на обстановката (47% показват мощно терзание, 37% - в известна степен). Въпреки това от всички изследвани страни равнището на терзание в България е най-ниско – във всички останали страни то е над 90%. Нивото на угриженост надлежно се повишава с възрастта. И въпреки всичко 13% от българите споделят, че войната не им въздейства по никакъв метод.
Трябва обаче да създадем разлика сред възприятието на угриженост вследствие на обстановката в Украйна и възприятието за сигурност, което хората изпитват в личната си страна. Що се отнася до България сега 43% от хората се усещат сигурни на територията на страната, една трета показват съмнение, само че към една четвърт не се усещат в сигурност сега. По отношение на последната група дамите в множеството случаи усещат по-висока степен на заплаха спрямо мъжете.
Интересното е, че резултатите в България на този съответен въпрос не се разграничават доста от данните, събрани например в Полша или Словакия, които са прилежащи на Украйна страни и обстановката на процедура ги визира най-вече сега.
Държавата би трябвало основно да дава филантропична помощ, жителите могат да вземат участие най-ефективно посредством оказването на лична помощ към човеци
Според българите помощта за Украйна на държавно равнище би трябвало да се осъщестятва най-вече посредством филантропична поддръжка (61% считат така), само че тя също би трябвало да бъде мощно изразена и в обезпечаването на леговище на бежанците от уязвими региони (55%). Други средства за поддръжка, като изпращане на медицински личен състав в региона (24%) или даване на финансова помощ (15%), бяха посочени относително по-рядко. 15% от българите пък считат, че страната няма потребност да подхваща дейности в поддръжка на Украйна.
От друга страна, жителите на всички пет страни са резервирани по отношение на изпращането на родни войски в защитата на Украйна. Само в Чехия и Полша трендовете в интерес на сходни дейности са относително по-изразени (13%), до момента в който в останалите страни процентът, подкрепящи сходна самодейност, е под 6% (България – 2%, Словакия, Унгария).
По отношение на опциите на елементарните жители да оказват помощ лична помощ към хората в потребност се възприема като най-полезна (52%). Всякакъв тип материална помощ се подрежда на второ място с 42% въз основа на посочените отговори, следвана от финансова помощ (чрез благотворителни организации и др.) с 37%. Финансовата поддръжка е по-предпочитан способ от страна на най-младите респонденти – разликата по отношение на останалите възрастови групи е с над 20 процентни пункта. 10% от българите считат, че гражданската поддръжка не е изключително потребна в тази обстановка, което бележи най-голям дял от всички интервюирани страни.
Добър образец за гражданска взаимност може да бъде общата събрана сума от близо 70 000 лева в границите на 10 дни от членовете на Европейските национални панели за благотворителната организация „ Хора в потребност “ (People In Need), която сега оказва помощ в Украйна.
Приветстваме бежанците от Украйна
Няма особени възражения от страна на българите по отношение на приемането на украински бежанци в същия район или обитаемо място, където живеем. Друг е въпросът дали бихме предложили личните си домове и жилища за настаняване на бежанци - 38% от нас биха го създали, до момента в който 48% - не. България не прави изключение в подтекста на другите изследвани страни - отношението на словаците е доста сходно, унгарците са по-склонни, а поляците водят в този аспект - съвсем половината от интервюираните поляци биха приютили емигрант в фамилията си.
Какво следва за Украйна (и Русия)?
Почти половината българи са обезпокоени, че Русия би могла да нападне друга страна след сличилото се в Украйна. Нивото на безпокойствие обаче е по-високо в другите изследвани страни - най-високо е в прилежаща на Украйна Полша (69%). В България дамите и по-младите като цяло са по-притеснени в тази връзка.
Разнопосочни са мненията по отношение на възможното участие на Украйна в Европейски Съюз и НАТО. Над една четвърт (27%) от българите са съгласни Украйна да се причисли и към двата съюза. 17% подкепят участието ѝ единствено в Европейски Съюз и едвам 3% - единствено в НАТО. От друга страна, 29% от интервюираните са срещу присъединението на Украйна и към двете организации. 23% не са сигурни във връзка с този въпрос. В подтекста на другите страни позицията на България е най-близка до тази на респондентите в Унгария и Словакия. За разлика в Полша единствено 5% отхвърлят участието на Украйна - както в Европейски Съюз, по този начин и в НАТО.
Европейските национални панели е дъщерно сдружение на изследователските организации Nielsen Admosphere, NMS Market Research и STEM/MARK. То сплотява националните панели на Вишеградската четворка и България, които общо надвишават 150 000 на брой респонденти.
Трудно е да не следим настоящите събития и вести към войната в Украйна. Преобладаващото болшинство от българското население изпитва угриженост по отношение на обстановката (47% показват мощно терзание, 37% - в известна степен). Въпреки това от всички изследвани страни равнището на терзание в България е най-ниско – във всички останали страни то е над 90%. Нивото на угриженост надлежно се повишава с възрастта. И въпреки всичко 13% от българите споделят, че войната не им въздейства по никакъв метод.
Трябва обаче да създадем разлика сред възприятието на угриженост вследствие на обстановката в Украйна и възприятието за сигурност, което хората изпитват в личната си страна. Що се отнася до България сега 43% от хората се усещат сигурни на територията на страната, една трета показват съмнение, само че към една четвърт не се усещат в сигурност сега. По отношение на последната група дамите в множеството случаи усещат по-висока степен на заплаха спрямо мъжете.
Интересното е, че резултатите в България на този съответен въпрос не се разграничават доста от данните, събрани например в Полша или Словакия, които са прилежащи на Украйна страни и обстановката на процедура ги визира най-вече сега.
Държавата би трябвало основно да дава филантропична помощ, жителите могат да вземат участие най-ефективно посредством оказването на лична помощ към човеци
Според българите помощта за Украйна на държавно равнище би трябвало да се осъщестятва най-вече посредством филантропична поддръжка (61% считат така), само че тя също би трябвало да бъде мощно изразена и в обезпечаването на леговище на бежанците от уязвими региони (55%). Други средства за поддръжка, като изпращане на медицински личен състав в региона (24%) или даване на финансова помощ (15%), бяха посочени относително по-рядко. 15% от българите пък считат, че страната няма потребност да подхваща дейности в поддръжка на Украйна.
От друга страна, жителите на всички пет страни са резервирани по отношение на изпращането на родни войски в защитата на Украйна. Само в Чехия и Полша трендовете в интерес на сходни дейности са относително по-изразени (13%), до момента в който в останалите страни процентът, подкрепящи сходна самодейност, е под 6% (България – 2%, Словакия, Унгария).
По отношение на опциите на елементарните жители да оказват помощ лична помощ към хората в потребност се възприема като най-полезна (52%). Всякакъв тип материална помощ се подрежда на второ място с 42% въз основа на посочените отговори, следвана от финансова помощ (чрез благотворителни организации и др.) с 37%. Финансовата поддръжка е по-предпочитан способ от страна на най-младите респонденти – разликата по отношение на останалите възрастови групи е с над 20 процентни пункта. 10% от българите считат, че гражданската поддръжка не е изключително потребна в тази обстановка, което бележи най-голям дял от всички интервюирани страни.
Добър образец за гражданска взаимност може да бъде общата събрана сума от близо 70 000 лева в границите на 10 дни от членовете на Европейските национални панели за благотворителната организация „ Хора в потребност “ (People In Need), която сега оказва помощ в Украйна.
Приветстваме бежанците от Украйна
Няма особени възражения от страна на българите по отношение на приемането на украински бежанци в същия район или обитаемо място, където живеем. Друг е въпросът дали бихме предложили личните си домове и жилища за настаняване на бежанци - 38% от нас биха го създали, до момента в който 48% - не. България не прави изключение в подтекста на другите изследвани страни - отношението на словаците е доста сходно, унгарците са по-склонни, а поляците водят в този аспект - съвсем половината от интервюираните поляци биха приютили емигрант в фамилията си.
Какво следва за Украйна (и Русия)?
Почти половината българи са обезпокоени, че Русия би могла да нападне друга страна след сличилото се в Украйна. Нивото на безпокойствие обаче е по-високо в другите изследвани страни - най-високо е в прилежаща на Украйна Полша (69%). В България дамите и по-младите като цяло са по-притеснени в тази връзка.
Разнопосочни са мненията по отношение на възможното участие на Украйна в Европейски Съюз и НАТО. Над една четвърт (27%) от българите са съгласни Украйна да се причисли и към двата съюза. 17% подкепят участието ѝ единствено в Европейски Съюз и едвам 3% - единствено в НАТО. От друга страна, 29% от интервюираните са срещу присъединението на Украйна и към двете организации. 23% не са сигурни във връзка с този въпрос. В подтекста на другите страни позицията на България е най-близка до тази на респондентите в Унгария и Словакия. За разлика в Полша единствено 5% отхвърлят участието на Украйна - както в Европейски Съюз, по този начин и в НАТО.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ