След десетилетие мълчание: Войник на Съпротивата разказа за екзекуцията на 40 немски войници
Скоро би трябвало да бъдат стартирани разкопките, които да намерят телата на близо 40 немски бойци, екзекутирани от Френската опозиция през юни 1944 година Това се случва откакто неотдавна някогашен войник от Съпротивата наруши осем десетилетия безмълвие, с цел да разкрие по какъв начин германците са били убити в гора покрай Меймак в централна Франция.
98-годишният Едмон Ревейл е последният оживял член от локалния клон на съпротивителната група FTP (Francs-tireurs et partisans) и персонално е очевидец на всеобщата екзекуция на място, наречено Le Vert.
В записани показания Ревейл разказва по какъв начин неговият отряд от 30 бойци съпровожда немски пандизчии през провинцията източно от Тюл. Тогава идва тежка заповед – пандизчиите би трябвало да бъдат убити.
Командирът на отряда, чието кодово име беше Ханибал, „ плака като дете, когато получи заповедта. Но в Съпротивата имаше дисциплинираност “, спомня си Ревейл
„ Той изиска доброволци да изпълнят заповедта. Всеки войник имаше кого да убие. Но имаше някои от нас – и аз бях един от тях – които споделиха, че няма да участваме Беше извънредно парещ ден. Накарахме ги да копаят личните си гробове. Убихме ги и ги заляхме с негасена вар. Спомням си, че миришеше на кръв. Никога повече не сме говорили за това. “
Ревейл, чието кодово име във войната е Papillon (Пеперуда), пази тайната в продължение на 75 години, даже от фамилията си
Но през 2019 година той стана от мястото си в края на локална среща на Националната асоциация на ветераните и афишира, че има какво да каже.
Кметът на Меймак Филип Бругер споделя пред BBC, че това е като камък, който е паднал от съзнанието на Ревейл.
„ През годините той е имал доста благоприятни условия да опише историята, само че в никакъв случай по този начин и не го е направил. Но той беше последният очевидец. Това беше задължение за него. Той знаеше, че в случай че не приказва, никой в никакъв случай няма да разбере. “
Преди обаче локалните управляващи да съумеят да подхващат спомагателни дейности, идва пандемията от Коронавирус. Едва преди няколко седмици казусът беше обновен и историята се появи в локалния вестник La Montagne във вторник.
Френски и немски историци потвърдиха събитията, разказани от Ревейл.
Малко след Деня „ Д “ на 6 юни 1944 година, бойците от Съпротивата провеждат нещо като въстание в Тюл, столицата на департамента Корез, по време на което сред 50 и 60 немски бойци са взети в плен. Но на 9 юни германците отвръщат с общественото обесване на 99 заложници.
Недалеч оттова на 10 юни дивизията на SS Das Reich избива 643 души в село Орадур-сюр-Глан, което от този момент остава празен монумент на случилото се.
Ревейл взе участие във въстанието на Тюл и по-късно се причислява към ескортната група, която се насочва на изток.
„ Никоя от групите на Съпротивата не искаше да има нищо общо със (затворниците). Не знаехме какво да вършим с тях “, спомня си той.
В един миг някои от пандизчиите – тези, които идват от страни като Полша или Чехословакия – са отделени от останалите. И към 50 от тях дойдоха в Меймак на 12 юни.
„ Ако пандизчия искаше да пикае, той трябваше да бъде охраняван от двама от нас. Не бяхме възнамерявали нищо за храна. Бяхме под заповедите на съюзническия команден център в Saint-Fréjoux. Именно те бяха тези, които дадоха заповеди да ги убием “, спомня си той.
Сред пандизчиите има и една французойка, която е сътрудничила на Гестапо. Никой от бойците на Съпротивата не искаше да я простреля, само че теглили чоп кой въпреки всичко да я убие.
През идващите седмици чиновници от Германската комисия за военни гробове (VDK) се чакат в Меймак. Първата им задача е да употребяват наземни радари, с цел да открият точното място на гробовете.
Местни историци споделиха, че през 1967 година 11 немски тела са били ексхумирани от Le Vert, само че разкопките са спрени и не са непокътнати данни за точното място на разкопките. Като се има поради към момента необработената сензитивност единствено 23 години по-късно, интервенцията беше обгърната в загадка.
Въпреки това локален мъж, който е бил младо момче през 1967 година, си спомня, че е видял разкопките и е дал груба индикация къде може да са гробовете на останалите към 40 бойци.
Ревейл, който става железничар след края на войната, е „ ненапълно изумен от медийното внимание “, споделя Бругер.
„ Той е благ дъртак. Бил е срещу насилието и в Съпротивата в никакъв случай не е стрелял. Всичко, което той желае в този момент, е починалите бойци да бъдат запомнени и фамилиите им да знаят къде са заровени. Може би на това място ще да бъде подложен дребен монумент. “
