Иранците могат да протестират и срещу намесата на САЩ, и срещу своето правителство
Скоро откакто иранското държавно управление призна, че по простъпка е свалило пътнически аероплан и са починали 176 души, в Иран избухнаха митинги. Трагедията със самолета се разигра на фона на ескалиращо напрежение със Съединени американски щати поради убийството на Касем Солеймани, пълководец на авторитетните ирански сили " Ал Кудс ".
Тълпите от протестиращи приканиха своя висш водач аятолах Али Хаменей да се отдръпна, а силите за сигурност дадоха отговор със сълзотворен газ, гумени и даже бойни патрони. В изблик на яд млад мъж се покатери даже по билборд с лика на Солеймани, ритна изображението и най-после го смъкна.
Явната смяна на публичните настройки към държавното управление озадачи някои наблюдаващи. Само преди седмица иранците изглеждаха обединени, оплаквайки почитания военачалник, само че през днешния ден те излизат на улицата, с цел да стачкуват против ръководещия хайлайф. В опит да обяснят очевидното несъгласие някои настояват, че траурните шествия са били режисирани, били са агитация на режима, възприети безрезервно от западните медии. Други, в противен случай, настояват, че сегашните митинги демонстрират " същинския Иран ", същинското лице на страната.
Според Доналд Тръмп иранците, които отхвърлиха да стъпят върху американското знаме, нарисувано пред входа на постройка, са " невероятни " и държанието им е знак за " огромен прогрес ". Кое е вярното? Дали Иран е нация от хора, които е елементарно да принудиш да вземат участие в проправителствени демонстрации, или страна на смелчаци, подготвени да пожертват живота си за справедливостта?
Разбира се, че черно-белият мироглед за Иран, подчертаващ това комплициране, е неправилен и опростенчески. Сложните настройки на протестиращите са изненадващи единствено за тези, които считат, че страната е монолитна. Те са възприели един лекомислен, карикатурен облик на страна, в която може да има единствено една национална настройка - непостоянно място, където възгласите " Смърт на Америка " се сменят единствено за една нощ с антиправителствения девиз " Смърт на диктатора ". Днес Иран е терористична страна, където хората оплакват гибелта на жесток военачалник на режима, а на идващия ден стават стожери на демокрацията, като рискуват живота си, с цел да се опълчват на своя властнически режим.
Тълпите от протестиращи приканиха своя висш водач аятолах Али Хаменей да се отдръпна, а силите за сигурност дадоха отговор със сълзотворен газ, гумени и даже бойни патрони. В изблик на яд млад мъж се покатери даже по билборд с лика на Солеймани, ритна изображението и най-после го смъкна.
Явната смяна на публичните настройки към държавното управление озадачи някои наблюдаващи. Само преди седмица иранците изглеждаха обединени, оплаквайки почитания военачалник, само че през днешния ден те излизат на улицата, с цел да стачкуват против ръководещия хайлайф. В опит да обяснят очевидното несъгласие някои настояват, че траурните шествия са били режисирани, били са агитация на режима, възприети безрезервно от западните медии. Други, в противен случай, настояват, че сегашните митинги демонстрират " същинския Иран ", същинското лице на страната.
Според Доналд Тръмп иранците, които отхвърлиха да стъпят върху американското знаме, нарисувано пред входа на постройка, са " невероятни " и държанието им е знак за " огромен прогрес ". Кое е вярното? Дали Иран е нация от хора, които е елементарно да принудиш да вземат участие в проправителствени демонстрации, или страна на смелчаци, подготвени да пожертват живота си за справедливостта?
Разбира се, че черно-белият мироглед за Иран, подчертаващ това комплициране, е неправилен и опростенчески. Сложните настройки на протестиращите са изненадващи единствено за тези, които считат, че страната е монолитна. Те са възприели един лекомислен, карикатурен облик на страна, в която може да има единствено една национална настройка - непостоянно място, където възгласите " Смърт на Америка " се сменят единствено за една нощ с антиправителствения девиз " Смърт на диктатора ". Днес Иран е терористична страна, където хората оплакват гибелта на жесток военачалник на режима, а на идващия ден стават стожери на демокрацията, като рискуват живота си, с цел да се опълчват на своя властнически режим.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ