Борисов издаде връзката си с "криминалния преход"
Скоро се навършват 30 години от рухването на комунизма, когато стартира летоброенето на " престъпния преход " (както го назовава претендентът за основен прокурор Иван Гешев). Възниква риск да излезе нескрито огромната загадка кой ограби България, тъй като съгласно Закона за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ) изтича оптималната отминалост от 30 години за строго секретните документи.
Кой, какъв брой и кому раздаде парите на страната и спестяванията на популацията след краха на комунизма? Кой сътвори проведените незаконни групи и с каква цел? Кой разпредели цели браншове на стопанската система сред определени от незнайни причинители лица? Кой сковава съда и прокуратурата, с цел да бездействат по време на грабежа, а и по-късно? Кой, кой, кой..., та чак до кой предложи Делян Пеевски за началник на ДАНС, а след това му връчи медийната империя? Все въпроси, чиито отговори би трябвало да се съдържат в документите на държавните структури, играли ролята на регистратори на обстоятелствата през изтеклите три десетилетия. Всеки стадий от 90-те години насам е затулен в държавна загадка, като че ли става дума за запазване на националната сигурност, а не за прикриване на закононарушения.
Обществото чака Видовден, който му се поставя след приключването на избраната със закон отминалост. Но
в Мутростан времето се изкривява
заради мощната гравитация на властта към първородните й грехове. Тя отвори досиетата на комунизма, тъй като са й безвредни след неговия край. Но няма да отвори досиетата на " престъпния преход ", тъй като криминалите са тук и не мислят да си вървят. Нещо повече, мислят по какъв начин да обезпечат успокоение на децата, внуците и правнуците си, които като техни законни наследници въпреки всичко да не се усещат неловко от осветяването на срамния генезис на завещаните им благосъстояния. Затова им се коства непълен плануваният в настоящия закон оптимален период на секретност, който по никакъв начин не е пай, а също така може да се усили двойно, т.е. до 60 години. С препоръчан Закон за изменение и допълнение на ЗЗКИ се прибавят още 30 години, тъй че тайната да оцелее най-малко 90 години. При такава отминалост през днешния ден трябваше да чакаме разсекретяване на държавните архиви за положението на България и държанието на управляващите по време на Великата меланхолия през 1929 година
Какво постанова такова усърдно презастраховане?
Анонимните създатели на Мотивите към законопроекта срамежливо мънкат: " Това е допустимо единствено с решение на ДКСИ, когато националните ползи постановат това, като удължаването може да се прави до два пъти и всеки продължен период не може да надвишава в началото избраните периоди ". За какви национални ползи става дума: каквито решат служителите в Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Те пък се назначават от държавното управление по предложение на министър-председателя и не могат да не почитат неговите лични ползи. Най-общо видяно, " ограничението на достъпа до класифицирана информация цели да предотврати опасността или увреждането на ползите на Република България, свързани със суверенитета, независимостта, териториалната целокупност, защитата, конституционно открития ред, външната политика и интернационалните връзки ", написа на уеб страницата на комисията.
Нито едно от тези учредения не изяснява за какво днешните управници имат потребност от вековно засекретяване на своите секрети. Отварянето на досиетата на прехода (които някогашният президент Георги Първанов неправилно наричаше " стопански " вместо " престъпни " ) няма да разкрие нищо застрашаващо за суверенитета, независимостта, териториалната целокупност, външната политика и интернационалните връзки. Мнозина си спомнят, че след 10 ноември 1989 година България се трансформира в разграден двор и политици се надпреварваха да носят в непознати посолства документи на българското разузнаване. Едва ли е оживяла някаква национална загадка, която към този момент да не е необятно известна в чужбина. Що се отнася до конституционно открития ред, никой не го заплашва, тъй като върховенството на закона подсигурява по български недостижимост на ръководещата върхушка.
И все пак министър председателят Бойко Борисов се опасява
Което демонстрира, че забележимите и невидими властови структури още не се усещат изцяло застраховани против отмъщение. Те би трябвало към този момент да не сънуват решетки, тъй като си осигуриха законна отминалост против наказателно гонене за съвсем всички закононарушения (максималният давностен период е 35 години за ликвидиране на две и повече лица, който скоро ще стартира да покрива годините на прехода). Но са развили страхова неуравновесеност да не бъдат осветени. Затова водят по всички вероятни канали битка против теча на информация.
Най-омразни са им публицистите, чиято специалност няма различен смисъл, с изключение на да пази главното човешко право на информация, т.е. да дава на обществото инструмент за надзор и противоположен напън над управляващите, с цел да не не помнят от кое място произтичат пълномощията им. Овладяването на медиите от проправителствени среди и лица е единствено детайл на този развой. Друг признак е налагането на еднопосочната връзка, при която управляващите (главно премиерът) приказват, а публицистите би трябвало да мълчат. Демонтирането на микрофоните в залата за конференция в Министерския съвет по време на визитата на Урсула фон дер Лайен, с цел да не й бъдат задавани въпроси, е единствено илюстрация за влошаващите се връзки сред власт и медии. Премиерът Бойко Борисов, който нервничи, че и най-угодните му медии не са задоволително надеждни, мина към риалити шоу в обществената мрежа Facebook, през която си подсигурява монолози без спиране за облъчване на обществото. Плахите опити на публицистите да го питат едно или друго се посрещат с очевидно неспокойствие, съчетано с груби думи и с инструкции какво чака от тях, с цел да отразяват вярно обществените му прояви.
Друга застраховка е унищожаването на информация,
или по-точно унищожаването на нейните материални носители. Сроковете на секретност не са задоволителна гаранция, тъй като в моменти на публични катаклизми могат да изгубят годност. Опитът на някогашната Държавна сигурност е назидателен. Затова измененията на ЗЗКИ плануват и по-голяма независимост на тайните служби да унищожават документи по свое убеждение. Компроматите, с които едни овластени разбойници се обслужват, с цел да изнудват други, могат да се взривят в ръцете им, в случай че не бъдат обезвредени при неочаквана потребност. За първи път се дава право на министъра на вътрешните работи и шефовете на службите за сигурност да подреждат заличаване на класифицирани документи, свързани с оперативната и оперативно-издирвателната активност, без да осведомят държавния списък, за който те могат да съставляват полезност. По тази причина Държавната организация " Архиви " изрази неблагоприятно мнение към законопроекта.
Измислени са и други хитрости като класифицирането с най-строга секретност на масив от документи, в който единствено един заслужава такава степен. Достатъчна е една строго секретна страница, с цел да бъде скрита цяла директория или комплект от папки. Неправителствената организация " Програма достъп до информация " (ПДИ), която бе поканена за мнение по законопроекта, първа сигнализира обществото какво му се готви. Като симптом за неприятните планове на управляващите тя уточни също по този начин, че публичното разискване от 22 юли до 22 август преднамерено е било планувано през мъртвия отпускарски интервал, с цел да мине по-незабележимо.
Становището на ПДИ ясно показва
какво в действителност се крие в България:
" В Закона за отбрана на класифицираната информация липсва възбрана за систематизиране на документи, съдържащи данни за корупция, злоупотреби и нарушение на човешки права. Вместо да се попълни този пропуск и да се отвори път за " ръководство на слънчева светлина " по тези въпроси, се оферират начини за удължение на засекретяването и заличаване на документи, без да са били предмет на достъп от страна на жителите. " Това значи, че най-големите престъпни действия в страната са предпазени от държавна загадка. Такова знамение няма в цивилизования свят. Но тук важи омертата, въздигната на публично ниво. Как да не повярваш, че в България мафията си има страна?
Кой, какъв брой и кому раздаде парите на страната и спестяванията на популацията след краха на комунизма? Кой сътвори проведените незаконни групи и с каква цел? Кой разпредели цели браншове на стопанската система сред определени от незнайни причинители лица? Кой сковава съда и прокуратурата, с цел да бездействат по време на грабежа, а и по-късно? Кой, кой, кой..., та чак до кой предложи Делян Пеевски за началник на ДАНС, а след това му връчи медийната империя? Все въпроси, чиито отговори би трябвало да се съдържат в документите на държавните структури, играли ролята на регистратори на обстоятелствата през изтеклите три десетилетия. Всеки стадий от 90-те години насам е затулен в държавна загадка, като че ли става дума за запазване на националната сигурност, а не за прикриване на закононарушения.
Обществото чака Видовден, който му се поставя след приключването на избраната със закон отминалост. Но
в Мутростан времето се изкривява
заради мощната гравитация на властта към първородните й грехове. Тя отвори досиетата на комунизма, тъй като са й безвредни след неговия край. Но няма да отвори досиетата на " престъпния преход ", тъй като криминалите са тук и не мислят да си вървят. Нещо повече, мислят по какъв начин да обезпечат успокоение на децата, внуците и правнуците си, които като техни законни наследници въпреки всичко да не се усещат неловко от осветяването на срамния генезис на завещаните им благосъстояния. Затова им се коства непълен плануваният в настоящия закон оптимален период на секретност, който по никакъв начин не е пай, а също така може да се усили двойно, т.е. до 60 години. С препоръчан Закон за изменение и допълнение на ЗЗКИ се прибавят още 30 години, тъй че тайната да оцелее най-малко 90 години. При такава отминалост през днешния ден трябваше да чакаме разсекретяване на държавните архиви за положението на България и държанието на управляващите по време на Великата меланхолия през 1929 година
Какво постанова такова усърдно презастраховане?
Анонимните създатели на Мотивите към законопроекта срамежливо мънкат: " Това е допустимо единствено с решение на ДКСИ, когато националните ползи постановат това, като удължаването може да се прави до два пъти и всеки продължен период не може да надвишава в началото избраните периоди ". За какви национални ползи става дума: каквито решат служителите в Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Те пък се назначават от държавното управление по предложение на министър-председателя и не могат да не почитат неговите лични ползи. Най-общо видяно, " ограничението на достъпа до класифицирана информация цели да предотврати опасността или увреждането на ползите на Република България, свързани със суверенитета, независимостта, териториалната целокупност, защитата, конституционно открития ред, външната политика и интернационалните връзки ", написа на уеб страницата на комисията.
Нито едно от тези учредения не изяснява за какво днешните управници имат потребност от вековно засекретяване на своите секрети. Отварянето на досиетата на прехода (които някогашният президент Георги Първанов неправилно наричаше " стопански " вместо " престъпни " ) няма да разкрие нищо застрашаващо за суверенитета, независимостта, териториалната целокупност, външната политика и интернационалните връзки. Мнозина си спомнят, че след 10 ноември 1989 година България се трансформира в разграден двор и политици се надпреварваха да носят в непознати посолства документи на българското разузнаване. Едва ли е оживяла някаква национална загадка, която към този момент да не е необятно известна в чужбина. Що се отнася до конституционно открития ред, никой не го заплашва, тъй като върховенството на закона подсигурява по български недостижимост на ръководещата върхушка.
И все пак министър председателят Бойко Борисов се опасява
Което демонстрира, че забележимите и невидими властови структури още не се усещат изцяло застраховани против отмъщение. Те би трябвало към този момент да не сънуват решетки, тъй като си осигуриха законна отминалост против наказателно гонене за съвсем всички закононарушения (максималният давностен период е 35 години за ликвидиране на две и повече лица, който скоро ще стартира да покрива годините на прехода). Но са развили страхова неуравновесеност да не бъдат осветени. Затова водят по всички вероятни канали битка против теча на информация.
Най-омразни са им публицистите, чиято специалност няма различен смисъл, с изключение на да пази главното човешко право на информация, т.е. да дава на обществото инструмент за надзор и противоположен напън над управляващите, с цел да не не помнят от кое място произтичат пълномощията им. Овладяването на медиите от проправителствени среди и лица е единствено детайл на този развой. Друг признак е налагането на еднопосочната връзка, при която управляващите (главно премиерът) приказват, а публицистите би трябвало да мълчат. Демонтирането на микрофоните в залата за конференция в Министерския съвет по време на визитата на Урсула фон дер Лайен, с цел да не й бъдат задавани въпроси, е единствено илюстрация за влошаващите се връзки сред власт и медии. Премиерът Бойко Борисов, който нервничи, че и най-угодните му медии не са задоволително надеждни, мина към риалити шоу в обществената мрежа Facebook, през която си подсигурява монолози без спиране за облъчване на обществото. Плахите опити на публицистите да го питат едно или друго се посрещат с очевидно неспокойствие, съчетано с груби думи и с инструкции какво чака от тях, с цел да отразяват вярно обществените му прояви.
Друга застраховка е унищожаването на информация,
или по-точно унищожаването на нейните материални носители. Сроковете на секретност не са задоволителна гаранция, тъй като в моменти на публични катаклизми могат да изгубят годност. Опитът на някогашната Държавна сигурност е назидателен. Затова измененията на ЗЗКИ плануват и по-голяма независимост на тайните служби да унищожават документи по свое убеждение. Компроматите, с които едни овластени разбойници се обслужват, с цел да изнудват други, могат да се взривят в ръцете им, в случай че не бъдат обезвредени при неочаквана потребност. За първи път се дава право на министъра на вътрешните работи и шефовете на службите за сигурност да подреждат заличаване на класифицирани документи, свързани с оперативната и оперативно-издирвателната активност, без да осведомят държавния списък, за който те могат да съставляват полезност. По тази причина Държавната организация " Архиви " изрази неблагоприятно мнение към законопроекта.
Измислени са и други хитрости като класифицирането с най-строга секретност на масив от документи, в който единствено един заслужава такава степен. Достатъчна е една строго секретна страница, с цел да бъде скрита цяла директория или комплект от папки. Неправителствената организация " Програма достъп до информация " (ПДИ), която бе поканена за мнение по законопроекта, първа сигнализира обществото какво му се готви. Като симптом за неприятните планове на управляващите тя уточни също по този начин, че публичното разискване от 22 юли до 22 август преднамерено е било планувано през мъртвия отпускарски интервал, с цел да мине по-незабележимо.
Становището на ПДИ ясно показва
какво в действителност се крие в България:
" В Закона за отбрана на класифицираната информация липсва възбрана за систематизиране на документи, съдържащи данни за корупция, злоупотреби и нарушение на човешки права. Вместо да се попълни този пропуск и да се отвори път за " ръководство на слънчева светлина " по тези въпроси, се оферират начини за удължение на засекретяването и заличаване на документи, без да са били предмет на достъп от страна на жителите. " Това значи, че най-големите престъпни действия в страната са предпазени от държавна загадка. Такова знамение няма в цивилизования свят. Но тук важи омертата, въздигната на публично ниво. Как да не повярваш, че в България мафията си има страна?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ