Как околовръстното мина през сърцето на Варна
Скоро не е имало тематика, която толкоз доста вълнува варненци, както строителството на новото трасе от бул. “Васил Левски ”. В последните месеци обществените мрежи се трансфораха в сцена на пристрастености, достигнали нервност малко преди отварянето му за придвижване. Цялата тази сила пристигна късно и по адрес на проблеми, които още на следващия ден ще бъдат забравени. Единственият логичен спор е трябваше ли околовръстен път да мине през сърцето на града. Няма потребност към този момент от алтернативи – трасето е реалност, през него директно фучат коли.
Несъстоялият се диалог
Варна има остарял инфраструктурен проблем – липсва му околовръстен път. Това го обрича на перманентни тапи. В Общия организационен проект (ОУП) на града е разчертан обход – така наречен бул. “Варна ”. По маршрута му обаче са ситуирани блокове, къщи и вили. Част от притежателите им са заможни и инициативни хора (не лесни за преследване роми). През последните години имаше митинги против бул. “Варна ”, а и извоювани каузи против обособените подробни устройствени проекти за него. Ясно е – реализирането на плана в околните десетилетия е толкоз евентуално, колкото рухването на астероид на същото място.
Важните вътрешни булеварди на града са 5-6, един от тях е “Васил Левски ”. Построен е на една трета през социализма. В Общ устройствен план попада цялостен като градска автомагистрала от втори клас. Планът бе признат през 2012 г, а разчертаването и обмислянето му започва през 1999 година Градска автомагистрала значи тъкмо това, което е булевардът сега – необятно корито, което с плач гълтам и изплюва автомобилите; няма светофари, пешеходни пътеки, цели се бързина; контакт с околния свят се реализира единствено посредством местни прави, едвам захранят бетонния тулум. Нито един глас в целия 13-годишен интервал не сложи без заобикалки въпроса за този вид артерия - следва ли да се прокарва измежду гъстонаселени квартали, край молове, учебни заведения, стадион и улици. Още повече при илюзорната вероятност за същинския околовръстен път. И при обстоятелството, че концепциите за добра градска среда бързо се трансформират на прага на XXI век.
Но полемиката следваше да почива върху по-фундаментална тематика – какъв град би трябвало да бъде Варна – по-зелен, спокоен, повече обвързван в частите на жилищните региони, с поощряване на екологичното придвижване; или пък разчитащ на обичайните индустриални постижения – коли, бензин, бързи трасета и така нататък Няма универсални решения, въпросът опира до политически избор – при първия вид се дава приоритет на публичния превоз, пешеходците, основават се някои неудобства за автомобилите; при втория те получават преимущество. Градът нито прояви интерес към сходна полемика, нито бе дорасъл да я организира (и към момента не е, сходно на останалите). През 2007 година като зам.-кмет за малко се появи морският експерт Свилен Крайчев. Макар да схваща от вода, той предложи да се мисли за основаването на наземна моторелса – екологично градоустройство. Политици, еколози, урбанисти и публицисти посрещнаха концепцията с подигравка (скъпо, далечно, екзотично…). В идващите години Варна изсипа стотици милиони левове за асфалт, а така близкият и неекзотичен градски превоз не се усъвършенства осезаемо.
При първия вид нищо през днешния ден с бул. “Васил Левски ” не е наред. При втория – на този стадий, преди да забележим ще има ли “ремонти на ремонта ”, всичко е наред. Липсата на полемика предреши избора. През 2007 година бял свят видя и техническият план за булеварда.
В днешно време: от ГЕРБ за ГЕРБ
През лятото на 2017 година министър председателят Борисов се чуди – какво богатство да излее върху варненци. “За Бургас направихме много неща, ред е на Варна ” – в този дух се изрича той на държавно съвещание. Решението е просто – подготвен план има само за бул. “Васил Левски ”. Към Варна политат 85 млн. лева, достигащи 113 млн. лева след общинското съфинансиране. “Градът се задръства, туристическите рейсове и камионите с товари минават през центъра на града, не може повече по този начин! ”, радостен е кметът Иван Портних. Ясно е - околовръстно в средата на града ще се строи. Недоволни отново няма.
Строителството е поверено на сдружението “Хидрострой ”. Не е извършена специфична социална поръчка, разпорежда се по силата на рамково съглашение за работа по инфраструктурата. Изпълнителен шеф на компанията е Николай Пашов, общински консултант от ГЕРБ до 2013 година Баща му е дълготраен служител в общинската администрация. Но това са дребни провинциални елементи. В годините на ГЕРБ компанията се е разраснала доста, работи по “Хемус ”, строи в редица общини. Даже през 2016 година купува мощен състезател в сектора – “Водстрой 98 ”, обвързвана съгласно публичните съмнения с Делян Пеевски. В тази политическа и отраслова конюнктура е изцяло разумно тъкмо това сдружението да поема градежа. Но има още една причина, която кара Борисов да неглижира дребнотемия като състезания, подробни бюджетни планове, градоустройствени алтернативи и така нататък – бърза. Съоръжението би трябвало да е готово до локалните избори през есента на 2019 година, а още по-добре - преди европейския избор пролетта.
Скандалите: действителни и виртуални
Над 3 км строителство с шест съществени и още 4 местни платна, велоалея, тротоари, пасарелки, мостове, под надолнище и под равнището на други булеварди, с надлезни кръстовища по пресечните артерии, подходи, пригаждане на дере – това съставлява новата част от булеварда. По мащаб това е вторият варненски пътен план след Аспарухов мост. Малко след старта му стартира и главен ремонт на съществуващото трасе. В резултат се заредиха остри проблеми, които можеха да бъдат избегнати - очистване на градинки и паркинги, просване на автобусни спирки посред нищото (без навес), липса на обикновени условия за пешеходно секване... Жител до остарялото трасе се оплака пред “Сега ”, че пропадащият блок 2 няма шахта, наводнява се при всеки дъжд – помолил ремонтът да обезпечи тръба до най-близкия шахтов отвор. След разкатаване из общински отдели му било обявено... да се обади при първото наводняване. “Мерки ” щели да бъдат взети в границите на гаранционния интервал. Подобни безумия очевидно са неизлечими за българската администрация.
Но огромните кавги бяха други и на практика не толкоз основни. Първият настана, когато булевардът захапа седалки на стадион “Спартак ”. Грозна бе на тип случката, само че истината е, че спортното оборудване от години бе в плевели, футбол не се играеше. За да бъде опазено, булевардът трябваше да е мощно ограничен, губeйки “магистралния ” си резултат. Сечение се оказаха нови 2 млн. лева, с които стадионът ще придобие тип, какъвто не е имал от 30 години. Ремонтът ще завърши скоро, до локалните избори - за наслада на почитателите и ГЕРБ, несъмнено.
Вторият скандал е към момента настоящ - за придобилото национална популярност елипсовидно наклонено кръгово кръстовище по пресечния бул. “Цар Освободител ”. Недоволството против него бе подгрято от Камарата на архитектите в България (КАБ). Организацията сигнализира за неприятно планиране, едва осъществяване, “заделяне на пари ”. В отговор плановият екип (фирмата “Трафик холдинг ”) съобщи, че с цел да е без надолнище, кръстовището следвало да се съчетае със стена, която ще аргументи различен недостатък - покриване на първите етажи от прилежащите сгради; сподели още, че елипсовидни възли има доста по света и у нас, дори улесняват трафика. Втората част от възражението е вярна, а първата може да се удостовери или опровергае единствено от самостоятелни специалисти, разчертаващи на място. Факт е, че наклонът ще сътвори компликации на водачите през зимата, които обаче могат да се избегнат при деликатно шофиране. Другата част от обвиняванията - за отклонение на средства, не бяха опровергани, тъй като и не бяха предпазени.
Най-интересното е, че големият медиен звук за кръговото разсеяно пропусна напоителен бекграунд. Борислав Игнатов, ръководител на КАБ и представител по тематиката, бе част от екипа, проектирал преди 7 години ремонта на варненското ларго. Спрямо този ремонт се изля същия голям яд, летяха идентични обвинявания, включително от негови сътрудници. Друг таран на недоволството е Жулиан Начев, несполучлив претендент за поста “главен проектант на община Варна ”. Брат е на локален опозиционен политик. За врявата и безумството в интернет тези детайлности нямат значение, само че са основни за всеки мислещ човек – оставиха чувство за не напълно чисти претекстове, разсъниха съмнение в основателността на рецензиите. В последна сметка Игнатов сподели, че сходни планове са идейно остарели. Но за какво през днешния ден, чак при рязането на лентата?
Всяка крачка от работата по новото и остарялото строителство бe съпътствана от толкоз доста пристрастености в обществените мрежи, че действителността се смеси с паранормалност. Жени недоволстваха, че улеите в ремонтираните подлези не стават за бебешки колички, като че ли могат да се улучат десетките им размери. Мъже недоволстваха от велоалея без тротоар, въпреки в същото пространството до момента да имаше само треволяци, отново без тротоар. Жени и мъже се чудят за какво цветята сред платната в остарялата част на булеварда бяха премахнати – насипан бе битум и трошен камък. Отговорът е, че зеленината изисква грижи, а при високата скорост озеленителите може да бъдат блъснати, техниката им ще пречи. Всички се чудят за какво на публикуваните планови снимки новият бул. бе комбиниран с трева, дървета, единствено птички не бяха нарисувани - а в този момент и клонче липсва. Ами обяснението е, че всички разработки в България – от елементарни кооперации през молове до булеварди – се пресъздават посред райска обстановка; само че това не са публични планове, а просто “снимчици ”, целящи да радват хората, не да ги тревожат. Община Варна не си даде доста напън да парира морето от безредици, а против себе си имаше и “интернет инфлуенсъри ”, които наесен ще финишират в опозиционни листи или най-малко като партийни консултанти (след като към този момент са били такива).
Всичко е прелестно, но не напълно
Три дни преди Великден министър председателят Борисов “инспектира ” градежа и поздрави варненци с стартирането му в употреба. Присъстваха кмет, митрополит, всевъзможни типове представители на локалната власт, на компании, публицисти. Но това не бе формалното разкриване. Лентата ще се пререже при съществуването на Акт 16. Така година и половина-две след старта на градежа, съчетано с груби политически сметки и контрасметки, варненското знамение ще е реалност.
Първоначалните мнения за асфалта са възторжени. Близо шестте нови и остарели километри се изминават за 4-5 минути, които до момента костваха 50. Това е прелестно директно оборудване. Но не напълно. В южния му край е направено краткотрайно кръгово, поръчката за непрекъснатото (4 млн. лева.) бе пусната през март. Но и непрекъснатото кръгово е краткотрайно, защото съгласно Общ устройствен план би трябвало да се построи друго. Няма изясненост какъв брой пари коства всичко това, традицията сочи, че няма и да има.
По самото трасе също съществуват проблеми. Маркировка още липсва, пасарелките не работят, по една от тях хора минават, въпреки да липсват парапети. Пресичането става по напречните артерии или мостчета, които са на огромно разстояние, а край стадион “Спартак ” – през мантинелата с риск за живота. Кофражи, ровове, кабели и неизолирани диги се редуват отвесно по трасето. Скоро всичко това ще бъде отстранено, само че за непрекъснато ще останат “частни ” проблеми – прилежащ гъстонаселен квартал (Цветния) е с стеснен изход в посока центъра и понижени пешеходни възможности; различен регион наоколо също ще среща сходни трудности; пунктът за детската кухня никога не би трябвало да е от другата страна на булеварда, защото майките следва да са сигурни в изрядността на асансьора на пасарелката; младежите не трябва мощно да ритат топка, тъй като ще падне посред платната; под прозорци ще бумти неведнъж повишен трафик.
А на хоризонта е втори Аспарухов мост. Напоследък политици показват нова сила за него. Все по-често се загатва, че ще опре навръх южния завършек на “Васил Левски ”. За бул. “Варна ” дума не се отваря. Голямата тематика в този момент е дали “Васил Левски ” от околовръстен път няма да се трансформира непосредствено в част от автомагистрала “Черно море ” – все по този начин през сърцето на Варна. Но сили и за тази полемика няма, идват локални избори, манна за политикани.
Несъстоялият се диалог
Варна има остарял инфраструктурен проблем – липсва му околовръстен път. Това го обрича на перманентни тапи. В Общия организационен проект (ОУП) на града е разчертан обход – така наречен бул. “Варна ”. По маршрута му обаче са ситуирани блокове, къщи и вили. Част от притежателите им са заможни и инициативни хора (не лесни за преследване роми). През последните години имаше митинги против бул. “Варна ”, а и извоювани каузи против обособените подробни устройствени проекти за него. Ясно е – реализирането на плана в околните десетилетия е толкоз евентуално, колкото рухването на астероид на същото място.
Важните вътрешни булеварди на града са 5-6, един от тях е “Васил Левски ”. Построен е на една трета през социализма. В Общ устройствен план попада цялостен като градска автомагистрала от втори клас. Планът бе признат през 2012 г, а разчертаването и обмислянето му започва през 1999 година Градска автомагистрала значи тъкмо това, което е булевардът сега – необятно корито, което с плач гълтам и изплюва автомобилите; няма светофари, пешеходни пътеки, цели се бързина; контакт с околния свят се реализира единствено посредством местни прави, едвам захранят бетонния тулум. Нито един глас в целия 13-годишен интервал не сложи без заобикалки въпроса за този вид артерия - следва ли да се прокарва измежду гъстонаселени квартали, край молове, учебни заведения, стадион и улици. Още повече при илюзорната вероятност за същинския околовръстен път. И при обстоятелството, че концепциите за добра градска среда бързо се трансформират на прага на XXI век.
Но полемиката следваше да почива върху по-фундаментална тематика – какъв град би трябвало да бъде Варна – по-зелен, спокоен, повече обвързван в частите на жилищните региони, с поощряване на екологичното придвижване; или пък разчитащ на обичайните индустриални постижения – коли, бензин, бързи трасета и така нататък Няма универсални решения, въпросът опира до политически избор – при първия вид се дава приоритет на публичния превоз, пешеходците, основават се някои неудобства за автомобилите; при втория те получават преимущество. Градът нито прояви интерес към сходна полемика, нито бе дорасъл да я организира (и към момента не е, сходно на останалите). През 2007 година като зам.-кмет за малко се появи морският експерт Свилен Крайчев. Макар да схваща от вода, той предложи да се мисли за основаването на наземна моторелса – екологично градоустройство. Политици, еколози, урбанисти и публицисти посрещнаха концепцията с подигравка (скъпо, далечно, екзотично…). В идващите години Варна изсипа стотици милиони левове за асфалт, а така близкият и неекзотичен градски превоз не се усъвършенства осезаемо.
При първия вид нищо през днешния ден с бул. “Васил Левски ” не е наред. При втория – на този стадий, преди да забележим ще има ли “ремонти на ремонта ”, всичко е наред. Липсата на полемика предреши избора. През 2007 година бял свят видя и техническият план за булеварда.
В днешно време: от ГЕРБ за ГЕРБ
През лятото на 2017 година министър председателят Борисов се чуди – какво богатство да излее върху варненци. “За Бургас направихме много неща, ред е на Варна ” – в този дух се изрича той на държавно съвещание. Решението е просто – подготвен план има само за бул. “Васил Левски ”. Към Варна политат 85 млн. лева, достигащи 113 млн. лева след общинското съфинансиране. “Градът се задръства, туристическите рейсове и камионите с товари минават през центъра на града, не може повече по този начин! ”, радостен е кметът Иван Портних. Ясно е - околовръстно в средата на града ще се строи. Недоволни отново няма.
Строителството е поверено на сдружението “Хидрострой ”. Не е извършена специфична социална поръчка, разпорежда се по силата на рамково съглашение за работа по инфраструктурата. Изпълнителен шеф на компанията е Николай Пашов, общински консултант от ГЕРБ до 2013 година Баща му е дълготраен служител в общинската администрация. Но това са дребни провинциални елементи. В годините на ГЕРБ компанията се е разраснала доста, работи по “Хемус ”, строи в редица общини. Даже през 2016 година купува мощен състезател в сектора – “Водстрой 98 ”, обвързвана съгласно публичните съмнения с Делян Пеевски. В тази политическа и отраслова конюнктура е изцяло разумно тъкмо това сдружението да поема градежа. Но има още една причина, която кара Борисов да неглижира дребнотемия като състезания, подробни бюджетни планове, градоустройствени алтернативи и така нататък – бърза. Съоръжението би трябвало да е готово до локалните избори през есента на 2019 година, а още по-добре - преди европейския избор пролетта.
Скандалите: действителни и виртуални
Над 3 км строителство с шест съществени и още 4 местни платна, велоалея, тротоари, пасарелки, мостове, под надолнище и под равнището на други булеварди, с надлезни кръстовища по пресечните артерии, подходи, пригаждане на дере – това съставлява новата част от булеварда. По мащаб това е вторият варненски пътен план след Аспарухов мост. Малко след старта му стартира и главен ремонт на съществуващото трасе. В резултат се заредиха остри проблеми, които можеха да бъдат избегнати - очистване на градинки и паркинги, просване на автобусни спирки посред нищото (без навес), липса на обикновени условия за пешеходно секване... Жител до остарялото трасе се оплака пред “Сега ”, че пропадащият блок 2 няма шахта, наводнява се при всеки дъжд – помолил ремонтът да обезпечи тръба до най-близкия шахтов отвор. След разкатаване из общински отдели му било обявено... да се обади при първото наводняване. “Мерки ” щели да бъдат взети в границите на гаранционния интервал. Подобни безумия очевидно са неизлечими за българската администрация.
Но огромните кавги бяха други и на практика не толкоз основни. Първият настана, когато булевардът захапа седалки на стадион “Спартак ”. Грозна бе на тип случката, само че истината е, че спортното оборудване от години бе в плевели, футбол не се играеше. За да бъде опазено, булевардът трябваше да е мощно ограничен, губeйки “магистралния ” си резултат. Сечение се оказаха нови 2 млн. лева, с които стадионът ще придобие тип, какъвто не е имал от 30 години. Ремонтът ще завърши скоро, до локалните избори - за наслада на почитателите и ГЕРБ, несъмнено.
Вторият скандал е към момента настоящ - за придобилото национална популярност елипсовидно наклонено кръгово кръстовище по пресечния бул. “Цар Освободител ”. Недоволството против него бе подгрято от Камарата на архитектите в България (КАБ). Организацията сигнализира за неприятно планиране, едва осъществяване, “заделяне на пари ”. В отговор плановият екип (фирмата “Трафик холдинг ”) съобщи, че с цел да е без надолнище, кръстовището следвало да се съчетае със стена, която ще аргументи различен недостатък - покриване на първите етажи от прилежащите сгради; сподели още, че елипсовидни възли има доста по света и у нас, дори улесняват трафика. Втората част от възражението е вярна, а първата може да се удостовери или опровергае единствено от самостоятелни специалисти, разчертаващи на място. Факт е, че наклонът ще сътвори компликации на водачите през зимата, които обаче могат да се избегнат при деликатно шофиране. Другата част от обвиняванията - за отклонение на средства, не бяха опровергани, тъй като и не бяха предпазени.
Най-интересното е, че големият медиен звук за кръговото разсеяно пропусна напоителен бекграунд. Борислав Игнатов, ръководител на КАБ и представител по тематиката, бе част от екипа, проектирал преди 7 години ремонта на варненското ларго. Спрямо този ремонт се изля същия голям яд, летяха идентични обвинявания, включително от негови сътрудници. Друг таран на недоволството е Жулиан Начев, несполучлив претендент за поста “главен проектант на община Варна ”. Брат е на локален опозиционен политик. За врявата и безумството в интернет тези детайлности нямат значение, само че са основни за всеки мислещ човек – оставиха чувство за не напълно чисти претекстове, разсъниха съмнение в основателността на рецензиите. В последна сметка Игнатов сподели, че сходни планове са идейно остарели. Но за какво през днешния ден, чак при рязането на лентата?
Всяка крачка от работата по новото и остарялото строителство бe съпътствана от толкоз доста пристрастености в обществените мрежи, че действителността се смеси с паранормалност. Жени недоволстваха, че улеите в ремонтираните подлези не стават за бебешки колички, като че ли могат да се улучат десетките им размери. Мъже недоволстваха от велоалея без тротоар, въпреки в същото пространството до момента да имаше само треволяци, отново без тротоар. Жени и мъже се чудят за какво цветята сред платната в остарялата част на булеварда бяха премахнати – насипан бе битум и трошен камък. Отговорът е, че зеленината изисква грижи, а при високата скорост озеленителите може да бъдат блъснати, техниката им ще пречи. Всички се чудят за какво на публикуваните планови снимки новият бул. бе комбиниран с трева, дървета, единствено птички не бяха нарисувани - а в този момент и клонче липсва. Ами обяснението е, че всички разработки в България – от елементарни кооперации през молове до булеварди – се пресъздават посред райска обстановка; само че това не са публични планове, а просто “снимчици ”, целящи да радват хората, не да ги тревожат. Община Варна не си даде доста напън да парира морето от безредици, а против себе си имаше и “интернет инфлуенсъри ”, които наесен ще финишират в опозиционни листи или най-малко като партийни консултанти (след като към този момент са били такива).
Всичко е прелестно, но не напълно
Три дни преди Великден министър председателят Борисов “инспектира ” градежа и поздрави варненци с стартирането му в употреба. Присъстваха кмет, митрополит, всевъзможни типове представители на локалната власт, на компании, публицисти. Но това не бе формалното разкриване. Лентата ще се пререже при съществуването на Акт 16. Така година и половина-две след старта на градежа, съчетано с груби политически сметки и контрасметки, варненското знамение ще е реалност.
Първоначалните мнения за асфалта са възторжени. Близо шестте нови и остарели километри се изминават за 4-5 минути, които до момента костваха 50. Това е прелестно директно оборудване. Но не напълно. В южния му край е направено краткотрайно кръгово, поръчката за непрекъснатото (4 млн. лева.) бе пусната през март. Но и непрекъснатото кръгово е краткотрайно, защото съгласно Общ устройствен план би трябвало да се построи друго. Няма изясненост какъв брой пари коства всичко това, традицията сочи, че няма и да има.
По самото трасе също съществуват проблеми. Маркировка още липсва, пасарелките не работят, по една от тях хора минават, въпреки да липсват парапети. Пресичането става по напречните артерии или мостчета, които са на огромно разстояние, а край стадион “Спартак ” – през мантинелата с риск за живота. Кофражи, ровове, кабели и неизолирани диги се редуват отвесно по трасето. Скоро всичко това ще бъде отстранено, само че за непрекъснато ще останат “частни ” проблеми – прилежащ гъстонаселен квартал (Цветния) е с стеснен изход в посока центъра и понижени пешеходни възможности; различен регион наоколо също ще среща сходни трудности; пунктът за детската кухня никога не би трябвало да е от другата страна на булеварда, защото майките следва да са сигурни в изрядността на асансьора на пасарелката; младежите не трябва мощно да ритат топка, тъй като ще падне посред платната; под прозорци ще бумти неведнъж повишен трафик.
А на хоризонта е втори Аспарухов мост. Напоследък политици показват нова сила за него. Все по-често се загатва, че ще опре навръх южния завършек на “Васил Левски ”. За бул. “Варна ” дума не се отваря. Голямата тематика в този момент е дали “Васил Левски ” от околовръстен път няма да се трансформира непосредствено в част от автомагистрала “Черно море ” – все по този начин през сърцето на Варна. Но сили и за тази полемика няма, идват локални избори, манна за политикани.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ