Горивата у нас поскъпнаха с 6-9% заради войната в Близкия изток
Скокът на петрола до към 120 $ за барел подвигна цените на бензина и дизела с до 9% единствено за седмица
Ескалацията на военния спор в Близкия изток към този момент се усеща и по българските бензиностанции. След като цената на суровия нефт скочи до към 120 $ за барел, горивата в страната са поскъпнали сред 6 и 9 на 100 единствено за седмица, демонстрират данни на профилираната платформа Fuelo.
Скокът на цените пристигна след поредицата военни удари сред Израел, Съединени американски щати и Иран, ответните офанзиви на Техеран против американски бази в района и блокирането на Ормузкия пролив – стратегически морски кулоар, през който минава близо една пета от международните доставки на необработен нефт. Точно това трансформира спора в световен енергиен проблем, чиито последствия стартират да се усещат и в България.
Най-масовият бензин А95 у нас е поскъпнал със 7 евроцента за литър или към 5.5% за седмица. Ако на 2 март той се е продавал приблизително за 1.26 евро за литър, при започване на тази седмица цената му към този момент доближава към 1.33 евро. Тенденцията към този момент е за последователно повишаване.
По-сериозно е повишаването при дизела, който е основен за превоза и огромна част от стопанската система. За седем дни той е поскъпнал с към 12 евроцента за литър или над 9%. В началото на март цената му е била към 1.29 евро за литър, а сега доближава почти 1.41 евро.
При пропан-бутана нарастването е към 4 евроцента за литър или близо 7% – от 0.58 евро за литър преди седмица до към 0.62 евро сега. Поскъпването при метана към този момент остава минимално – към един евроцент или под 1%.
Напрежението на енергийните пазари към този момент докара и до политическа реакция у нас. Заради рисковете за доставките на необработен нефт и горива за вторник е свикано изключително съвещание на Народното събрание. Пред депутатите по искане на ДПС-НОВО НАЧАЛО ще бъдат изслушани служебният министър на финансите Георги Клисурски, шефът на Агенция „ Митници “ Георги Димов, ръководителят на Държавния запас Асен Асенов и комерсиалният шеф на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ Румен Спецов.
Темата към този момент провокира и реакция от синдикатите. От КТ „ Подкрепа “ желаеха държавното управление неотложно да предложи проект за ограничение на резултата от петролната рецесия, защото тя може да се трансферира върху всички цени на артикули и услуги и да форсира инфлацията.
По калкулации на синдиката нарастване на цената на нефта с 10% води до към 4% повишаване на горивата и почти 0.4% спомагателна инфлация при стоките и услугите. При скок от към 60% на цената на петрола – какъвто към този момент се следи на интернационалните пазари – може да се стигне до повишаване на горивата с до 24%.
Подобен растеж би имал пряк резултат върху стопанската система. При нарастване от 24% на горивата цените на стоките и услугите могат да се покачат с към 2.4%. Това значи по-скъп превоз, по-високи индустриални разноски и нов напън върху инфлацията.
Синдикатите предизвестяват, че в случай че петролът доближи равнища към 130 $ за барел, това ще значи съвсем двойно повишаване по отношение на равнищата отпреди ескалацията на спора. При сходен сюжет натискът върху приходите на семействата ще се ускори, а потреблението евентуално ще стартира да се свива.
Според КТ „ Подкрепа “ рискът е още по-голям на фона на бавното нарастване на заплатите през последните две години и неналичието на постоянен бюджет за 2026 година В такава среда има заплаха бедността да нарасне, в това число и измежду работещите, а това непосредствено да докара до спад на потреблението.
Към икономическите опасности се прибавя и по-широката интернационална неустойчивост. Рецесионните сигнали от водещи европейски стопански системи като Германия и Франция, растящият държавен дълг в Европейски Съюз и продължаващото обществено напрежение в разнообразни браншове основават среда, в която е допустимо да се стигне до затваряне на предприятия, растеж на безработицата и разширение на сивата стопанска система.
Ескалацията на военния спор в Близкия изток към този момент се усеща и по българските бензиностанции. След като цената на суровия нефт скочи до към 120 $ за барел, горивата в страната са поскъпнали сред 6 и 9 на 100 единствено за седмица, демонстрират данни на профилираната платформа Fuelo.
Скокът на цените пристигна след поредицата военни удари сред Израел, Съединени американски щати и Иран, ответните офанзиви на Техеран против американски бази в района и блокирането на Ормузкия пролив – стратегически морски кулоар, през който минава близо една пета от международните доставки на необработен нефт. Точно това трансформира спора в световен енергиен проблем, чиито последствия стартират да се усещат и в България.
Най-масовият бензин А95 у нас е поскъпнал със 7 евроцента за литър или към 5.5% за седмица. Ако на 2 март той се е продавал приблизително за 1.26 евро за литър, при започване на тази седмица цената му към този момент доближава към 1.33 евро. Тенденцията към този момент е за последователно повишаване.
По-сериозно е повишаването при дизела, който е основен за превоза и огромна част от стопанската система. За седем дни той е поскъпнал с към 12 евроцента за литър или над 9%. В началото на март цената му е била към 1.29 евро за литър, а сега доближава почти 1.41 евро.
При пропан-бутана нарастването е към 4 евроцента за литър или близо 7% – от 0.58 евро за литър преди седмица до към 0.62 евро сега. Поскъпването при метана към този момент остава минимално – към един евроцент или под 1%.
Напрежението на енергийните пазари към този момент докара и до политическа реакция у нас. Заради рисковете за доставките на необработен нефт и горива за вторник е свикано изключително съвещание на Народното събрание. Пред депутатите по искане на ДПС-НОВО НАЧАЛО ще бъдат изслушани служебният министър на финансите Георги Клисурски, шефът на Агенция „ Митници “ Георги Димов, ръководителят на Държавния запас Асен Асенов и комерсиалният шеф на „ Лукойл Нефтохим Бургас “ Румен Спецов.
Темата към този момент провокира и реакция от синдикатите. От КТ „ Подкрепа “ желаеха държавното управление неотложно да предложи проект за ограничение на резултата от петролната рецесия, защото тя може да се трансферира върху всички цени на артикули и услуги и да форсира инфлацията.
По калкулации на синдиката нарастване на цената на нефта с 10% води до към 4% повишаване на горивата и почти 0.4% спомагателна инфлация при стоките и услугите. При скок от към 60% на цената на петрола – какъвто към този момент се следи на интернационалните пазари – може да се стигне до повишаване на горивата с до 24%.
Подобен растеж би имал пряк резултат върху стопанската система. При нарастване от 24% на горивата цените на стоките и услугите могат да се покачат с към 2.4%. Това значи по-скъп превоз, по-високи индустриални разноски и нов напън върху инфлацията.
Синдикатите предизвестяват, че в случай че петролът доближи равнища към 130 $ за барел, това ще значи съвсем двойно повишаване по отношение на равнищата отпреди ескалацията на спора. При сходен сюжет натискът върху приходите на семействата ще се ускори, а потреблението евентуално ще стартира да се свива.
Според КТ „ Подкрепа “ рискът е още по-голям на фона на бавното нарастване на заплатите през последните две години и неналичието на постоянен бюджет за 2026 година В такава среда има заплаха бедността да нарасне, в това число и измежду работещите, а това непосредствено да докара до спад на потреблението.
Към икономическите опасности се прибавя и по-широката интернационална неустойчивост. Рецесионните сигнали от водещи европейски стопански системи като Германия и Франция, растящият държавен дълг в Европейски Съюз и продължаващото обществено напрежение в разнообразни браншове основават среда, в която е допустимо да се стигне до затваряне на предприятия, растеж на безработицата и разширение на сивата стопанска система.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ